Решение по дело №560/2019 на Районен съд - Видин

 

Р Е Ш Е Н И Е № 379

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. Видин, 31.07.2019г.

 

Видинският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на двадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                

                                            Председател : Тодор Попиванов

 

при секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 560 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от Г.М.Г. ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Б.К., против „Научно – производствен център” ДП, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Красна поляна ул.“Суходолска“ № 30, представлявано от Иван Ненов, с иск за заплащане на суми, дължими от трудов договор.

Предявени са искови претенции с право основание чл.128, т.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са, че ответникът е работел по трудово правоотношение в ДП „Опитна станция по земеделие – Видин“, ЕИК *********, по силата на сключен между тях трудов договор № 3/09.05.2017г.; че ищецът изпълнявал длъжността „изпълнител - охранител“, както и че работодателят останал задължен за изплащане на ищеца на трудово възнаграждение за периода от м.05.2017г. до 15.01.2019г. общо в размер на 9038.70 лева, както и лихва за забава върху главницата общо в размер на 455 лева.

В хода на делото, ищецът е поискал и съдът е допуснал оттегляне на предявения иск за заплащане на трудово възнаграждение за м.12.2018г. в размер на 426.07 лева, намаление размера на иска за заплащане на трудово възнаграждение за м.01.2019г., който да се счита за предявен за сумата в размер на 261.84 лева и увеличение на иска за заплащане на обезщетение за забава върху неизплатените трудови възнаграждения, за периода от падежа на всяко от тях до датата на предявяване на исковата молба – 26.02.2019г., който да се счита за предявен за сумата общо в размер на 794.27 лева.

Поддържа се още от ищеца, че ответникът „Научно – производствен център” ДП е праводател на работодателя му ДП „Опитна станция по земеделие – Видин“, ЕИК ********* по силата на закона.

Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 8581.06 лева представляваща дължима се неизплатена на ищеца сума за работна заплата за периода м.05.2017г. до 15.01.2019г., 794.27 лева - обезщетение за забава върху неизплатените трудови възнаграждения, за периода от падежа на всяко от тях до датата на предявяване на исковата молба – 26.02.2019г. и ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на иска - 26.02.2019г. до окончателното издължаване.

Представени са писмени доказателства. Претендират се разноските по производството.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал писмен отговор, с който първоначално оспорва иска по размер, но след изменението му заявява, че не оспорва исковете по размер, но оспорва пасивната легитимация на ответника да отговаря по предявения иск и моли производството по делото да се прекрати. Ответникът ангажира писмени доказателства. Оспорва поради прекомерност адвокатското възнаграждение на ищеца и моли в случай на уважаване на исковете – същото да се намали.  

Съдът, като разгледа исковата молба, отговора и приетите по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

          Не се спори между страните и се установява от приетите по делото писмени доказателства: фишове за работна заплата /лист 17 – 28 от делото/, че ищецът е полагал труд на длъжността „изпълнител - охранител“. Не се спори между страните и се признава от ответника размерът на дължимото се неизплатено трудово възнаграждение на ищеца, а именно, че същото е в претендирания от него размер за исковия период. Не се спори и се установява от представените по делото справки за изчисление на лихва за забава, че обезщетението за забавено плащане върху всяко месечно трудово възнаграждение от падежа му да датата на предявяване на иска е също в претендирания след изменението на иска – размер. Неоснователен е доводът на ответника, че същият не е процесуално пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като работодател на ищеца е бил Специализирано поделение „Опитна станция по земеделие – Видин, с който е сключен трудовия договор с ищеца, поради което производството по делото е недопустимо.  Видно от представения по делото трудов договор № 3/09.05.2017г., същият е сключен между ищеца в качеството му на работник и „Опитна станция по земеделие – Видин“, ЕИК *********. Съдът намира за меродавно вписването в първоначалния договор на ищеца по отношение на това кой е негов работодател, а именно, че това е ДП „Опитна станция по земеделие – Видин“, ЕИК *********, а не Специализирано поделение „Опитна станция по земеделие – Видин“. Видно от извлечение от търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ, ДП „Опитна станция по земеделие – Видин“, ЕИК ********* е заличен търговец, а видно от извадка от ПЗР към ЗИД на Закона за стопанската академия, параграф 15, „От датата на вписването му в търговския регистър ответникът ДП „Научно – производствен център“ е правоприемник на активите и пасивите, както и на архива на държавните предприятия, както следва: 1.Опитна станция по земеделие – Видин; …“, поради което ответникът е надлежно легитимиран.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД са основателни и доказани до в претендирания размер, тъй като безспорно се установи по делото наличието на трудово правоотношение между страните. Ищецът е престирал труд на длъжността „изпълнител - охранител“, за което му се дължи трудово възнаграждение за исковия период. Съгласно чл.124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според чл.128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на основание чл.242 от КТ, според който положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Установи се и размерът на неизплатените на ищеца суми за положен труд за исковия период.

 Поради основателността на главния иск, основателен и доказан се явява и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за претендирания период, който също се установи по размер.      

 На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да понесе направените и претендирани от ищеца разноски съразмерно уважената част от иска - в размер на 830 лева за платено адвокатско възнаграждение, като ответникът е направил неоснователно възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, поради това, че предвиденият в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален адвокатски хонорар по делото съразмерно цената на иска и на основание чл.7, ал.1, т.1 предл. последно и чл.7, ал.2, т.3 и 4 от Наредбата е съобразен с нея и със фактическата и правна сложност на делото, както и следва да заплати държавна такса върху пресъдените суми, от която такса ищецът е освободен, общо в размер на 393.24 лева.   

 Мотивиран от горното, Съдът

 

                                    Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Научно – производствен център” ДП, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Красна поляна ул.“Суходолска“ № 30, представлявано от Иван Ненов, да заплати на Г.М.Г. ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Б.К., неизплатено трудово възнаграждение за периода м.05.2017г. до 15.01.2019г., дължимо по трудово правоотношение между страните по сключен между тях трудов договор № 3/09.05.2017г., по силата на който ищецът е  изпълнявал длъжността „изпълнител - охранител“, общо в размер на 8581.06  /осем хиляди петстотин осемдесет и един лв. и шест ст./ лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 26.02.2019г. до окончателното изплащане, сумата в общ размер 794.27 /седемстотин деветдесет и четири лв. и двадесет и седем ст./ лева - обезщетение за забава върху неизплатените трудови възнаграждения, за периода от падежа на всяко от тях до датата на предявяване на исковата молба – 26.02.2019г.

ОСЪЖДА „Научно – производствен център” ДП, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Красна поляна ул.“Суходолска“ № 30, представлявано от Иван Ненов, да заплати на Г.М.Г. ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Б.К., направените разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение в размер на 830  /осемстотин и тридесет/ лева.  

ОСЪЖДА „Научно – производствен център” ДП, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Красна поляна ул.“Суходолска“ № 30, представлявано от Иван Ненов, да заплати на РС – Видин държавна такса върху уважения иск в размер на 393.24 /триста деветдесет и три  лв. и двадесет и четири ст./ лева.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                          

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :