Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 30.06.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 с-в, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Мариана Георгиева
при секретаря Анелия Груева, разгледа търговско дело №
6596 по описа за 2015г. на СГС и взе предвид следното:
Производството
е образувано по обективно кумулативно съединени искове предявени от „С.Е.Д.Е.“
/предишно наименование „О.С.Е.Д.”/ АД срещу „П.Г.” ЕАД, с правно основание чл.
92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 179 383, 34 лева – неустойка по
чл. 7.3. от договор № ДКПГ-102/09.09.2011г. за неприемане на договорено по
спецификация минимално годишно количество компресиран природЕ.газ за 2013г.,
установено с годишЕ.акт по чл. 6.1. от договора и за заплащане на сумата от
100 721, 40 лева – неустойка по чл. 7.3. /1/ от договор №
ДКПГ-268/23.01.2013г. за неприемане на договорено по спецификация минимално
годишно количество компресиран природЕ.газ за 2013г., установено с годишен акт
по чл. 6.1. от договора
Ответникът
оспорва предявените искове като неоснователни. По отношение на претенцията по
договор за доставка на компресиран природен газ № ДКПГ-268/23.01.2013г. се
релевира възражение за нищожност, поради невъзможен предмет. Конкретното
основание за твърдяната нищожност е, че договорът е бил сключен с цел доставка
на компресиран природен гази за нуждите на Асфалтова база в гр. Любимец, а
посочената база е ползвала само течно гориво за своята дейност, тъй като към
момента на сключването му базата не е можела да използва природен газ.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
твърденията и възраженията на страните, намира за установено следното:
С договор № ДКПГ-102/09.09.2011г. за
доставка на компресиран природен газ ищецът като продавач се е задължил да
доставя на купувача „П.Т.” АД, а последният се е задължил да приема и заплаща минимално годишно количество
компресиран природен газ съгласно предварително подадена спецификация, в която
е отразена консумацията по месеци – приложение № 1. В договора е посочен начина
за измерване на природния газ, както и конкретно дължимата цена за доставка. В
раздел ІV от договора са определени начините на плащане на цената, както
следва: първи вариант - в срок до 20-то число на месеца, предхождащ доставката
заплаща 100% авансово договореното месечно количество природен газ, като до
04-то число на месеца, следващ доставката, на база изчисленото количество
потребен природен газ се извършва изравняване на вземанията и се издава
съответното дебитно или кредитно известие. Вторият уговорен начин за заплащане
е продавачът в срок до 04-то число на месеца, следващ доставката, да изпраща на
купувача фактура за действителното потребено количество природен газ през
предходния месец, като стойността на фактурата се заплаща до 10-то число на
месеца, следващ доставката по банков път, като е уговорено и предоставяне на
банкова гаранция. С клаузата на чл. 6 от договора е уговорено изготвянето на
годишен акт за доставеното количество природен газ. В раздел VІІ „Санкции” са
уговорени неустойки между страните, като в чл. 7.3 е посочено, че при
неприемане на договореното по спецификация Приложение І минимално годишно
количество природен газ, установено с Годишния акт по чл.6.1, купувачът заплаща
неустойка в размер на 10% от стойността на договореното, но неприето
количество. В приложение І – спецификация за доставка на сгъстен природен газ,
са посочени конкретните минимални количества природен газ по тримесечия, които
ответникът се е задължил да приема.
При извършената справка по
партидата на ответното дружество в публичния
Търговски регистър се установява, че „П.Т.” ЕАД е
променила наименованието С.и от 15.10.2014г. е „П.Г.” ЕАД.
По
делото е представен двустранно подписан годишен акт за доставка на природен газ
от ищеца на ответното дружество за 2013г., в който са посочени договореното
количество за годината; фактурираното и прието количество; договореното, но
недоставено от доставчика; договореното, но неприето от купувача количество
природен газ по тримесечия.
С договор № ДКПГ-268/23.01.2013г. за
доставка на компресиран природен газ ищецът като продавач се е задължил да
доставя на купувача „П.Т.” АД в асфалтова база гр. Любимец, а последният се е
задължил да приема и заплаща минимално
годишно количество компресиран природен газ съгласно предварително подадена
спецификация, в която е отразена консумацията по месеци – приложение № 1. В договора
е посочен начина за измерване на природния газ, както и конкретно дължимата
цена за доставка. В чл. 5.1. от договора ответното дружество се е задължило в
срок до 01.03.2013г. да проектира, изгради и въведе в експлоатация за своя
сметка вътрешните С.газопроводни инсталации, дворната мрежа, газоползващите С.горивни
уредби /газови уредби/ и газорегулаторния пункт. С клаузата на чл. 6 от
договора е уговорено изготвянето на годишен акт за доставеното количество
природен газ. В раздел VІІ „Санкции” са уговорени неустойки между страните,
като в чл. 7.3. /1/ е посочено, че при неприемане на договореното по
спецификация Приложение І минимално годишно количество природен газ, установено
с Годишния акт по чл.6.1, купувачът заплаща неустойка в размер на 10% от
стойността на договореното, но неприето количество. В приложение І –
спецификация за доставка на сгъстен природен газ, са посочени конкретните
минимални количества природен газ по тримесечия, които ответникът се е задължил
да приема.
По
делото е представен двустранно подписан годишен акт за доставка на природен газ
от ищеца на ответното дружество за 2013г., в който са посочени договореното
количество за годината; фактурираното и прието количество; договореното, но
недоставено от доставчика; договореното, но неприето от купувача количество
природен газ по тримесечия.
По
делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно. От същото се
установява, че общата стойност на доставеното, но неприето количество
компресиран природен газ по договора от 09.09.2011г. за 2013г. е
1 793 832, 52 лева, като размерът на неустойката по чл. 7.3. от
договора възлиза на 179 383, 25 лева. Общата стойност на доставеното, но неприето
количество компресиран природен газ по договора от 23.01.2013г. за 2013г. е 1 007 214
лева, като размерът на неустойката по чл. 7.3. от договора възлиза на 100 721,
40 лева. Вещото лице е посочило също, че издадените от ищеца месечни фактури за
доставеното количество природен газ и по двата договора са осчетоводени от
ответника по с/ка 401 „доставчици“ и е ползван данъчен кредит по тях. В
заключението е направен извод, че фактурираното количество природен газ
съответства на отразените данни в месечните протоколи и годишни актове.
Според
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, което следва да се
кредитира като обективно и компетентно, се установява, че към момента на сключване
на договора от 23.01.2013г. асфалтовата база в гр. Любимец е ползвала течно
гориво и преди изграждане и въвеждане в експлоатация на вътрешната газова
инсталация технически е невъзможно да работи на природен газ. Посочено е още,
че в обекта няма изградена и влязла в експлоатация вътрешна газова инсталация
на обекта, което е условие асфалтовата база да работи на природен газ. Вещото
лице е направило извод, че асфалтовата база в гр. Любимец е пригодена да работи
на природен газ при наличие на проектирана, изградена и въведена в експлоатация
вътрешна газова инсталация, заменяща ползваното течно гориво.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Възникването
на предявеното спорно акцесорно материално право се обуславя от осъществяването
на следните материални предпоставки, чието съществуване следва да бъде
установено по реда на пълното и главно доказване от ищеца, а именно: 1/. наличието
на облигационна връзка – двустранна правна връзка, валидно договорно
задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/. че кредиторът
/ищецът/ е изпълнил задълженията си по сключения договор, респективно че е бил
готов да ги изпълни/; 3/. уговорена по размер неустойка в случай на
неизпълнение на задължение на изпълнителя.
В
тежест на ответника е да докаже релевираните правопогасяващи и правоизключващи
възражения.
По делото се установи безспорно, че между страните съществува
валидно правоотношение по договор № ДКПГ-102/09.09.2011г., по силата на който
ответникът е поел задължение да изкупи определени количества природен газ чрез
поочените в него обекти, като в чл. 7.3 от договора е уговорено, че при
неприемане на договореното по спецификация Приложение І минимално годишно
количество природен газ, установено с Годишния акт по чл.6.1, купувачът заплаща
неустойка в размер на 10% от стойността на договореното, но неприето
количество. Установи се от неоспореното заключение на вещото лице по счетоводната
експертиза, че общата стойност на
неприетото количество компресиран природен газ по договора от 09.09.2011г. за
2013г. е 1 793 832, 52 лева. С оглед изложеното и предвид
установената неизправност на ответното дружество по приемане и заплащане на
заявеното минимално годишно количество природен газ, се налага извод, че
предявеният иск е основателен за претендирания размер от 179 383, 25 лева,
представляващ 10 % от стойността на договореното, но неприето количество.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че представеният двустранно подписан годишен акт
за доставка на сгъстен природен газ не установява периода, за който се отнасят
удостоверените в него обстоятелства. В документа, изготвен на 06.03.2014г,.
изрично е посочено, че обективираните в него показатели са за първо, второ,
трето и четвърто тримесечия на 2013г. /колона ІІІ, ред първи от таблицата/.
По делото не е спорно, че страните са сключили договор № ДКПГ-268/23.01.2013г.,
по силата на който ответникът е поел задължение да изкупи определени количества
природен газ чрез посочения в него обект, като в чл. 7.3. /1/ от договора е
уговорено, че при неприемане на договореното по спецификация Приложение І
минимално годишно количество природен газ, установено с Годишния акт по чл.6.1,
купувачът заплаща неустойка в размер на 10% от стойността на договореното, но
неприето количество. Установи се от неоспореното заключение на вещото лице, че общата стойност на неприетото количество компресиран
природен газ по договора от 23.01.2013г. за 2013г. е 1 007 214 лева.
С оглед изложеното и предвид установената неизправност на ответното дружество
по приемане и заплащане на заявеното минимално годишно количество природен газ,
се налага извод, че предявения иск е основателен за претендирания размер от 100 721,
40 лева, представляващ 10 % от стойността на договореното, но неприето
количество.
Неоснователни
са възраженията на ответното дружество, че процесният договор е нищожен поради
невъзможен предмет. Нищожност поради невъзможен предмет на договора е налице не
когато предметът на договора липсва (не съществува). Нищожни са договорите,
чийто предмет още при сключването им е невъзможно да възникне. Ако при
сключването на договора възникването на неговия предмет е било възможно, договорът
обвързва валидно страните и едва ако в последствие предметът на договора стане
невъзможен, тогава валидният договор се разваля по право или подлежи на
разваляне, когато невъзможността е по причина за която длъжникът отговаря. В
случая ответникът е поел задължение в срок до 01.03.2013г. да проектира, изгради и въведе в експлоатация за своя сметка
вътрешните си газопроводни инсталации, дворната мрежа, газоползващите си
горивни уредби /газови уредби/ и газорегулаторния пункт. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установи, че в обекта няма
изградена и влязла в експлоатация вътрешна газова инсталация, което е условие
асфалтовата база да работи на природен газ. Вещото лице е направило извод, че
асфалтовата база в гр. Любимец е пригодена да работи на природен газ при
наличие на проектирана, изградена и въведена в експлоатация вътрешна газова
инсталация, заменяща ползваното течно гориво, т.е. необходимо е ответникът да
изпълни поетото от него задължение по чл. 5.1. от договора, като не се касае до
невъзможност, за която отговоря продавача.
По
делото не се твърди, нито се доказва договорът да е бил развален или прекратен
по взаимно съгласие за исковия период. Ето защо предявеният иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД следва да се уважи в цялост.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 20 504, 19 лева, от
които 11 204, 19 лева за държавна такса, възнаграждение за вещо лице в
размер на 300 лева и възнаграждение за адвокатска защита и съдействие в размер
на 9 000 лева.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „П.Г.“ ЕАД, с ЕИК ********, седалище и адрес на
управление *** да заплати на „С.Е.Д.Е.“ АД, с ЕИК *******, седалище и адрес на
управление ***, ст. 902, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата от 179 383,
34 /сто седемдесет и девет хиляди триста осемдесет и три лева и 34 ст./ лева,
представляваща договорна неустойка по чл. 7.3. от договор №
ДКПГ-102/09.09.2011г. за доставка на компресиран природен газ за 2013г., ведно
със законната лихва от депозиране на исковата молба – 19.10.2015г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „П.Г.“ ЕАД, с ЕИК ********, седалище и адрес на
управление *** да заплати на „С.Е.Д.Е.“ АД, с ЕИК *******, седалище и адрес на
управление ***, ст. 902, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата от
100 721, 40 /сто хиляди седемстотин двадесет и един лев и 40 ст./ лева,
представляваща договорна неустойка по чл. 7.3. /1/ от договор № ДКПГ-268/23.01.2013г.
за доставка на компресиран природен газ за 2013г., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба – 19.10.2015г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „П.Г.“ ЕАД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** да
заплати на „С.Е.Д.Е.“ АД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, ст.
902, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 20 504, 19 /двадесет
хиляди петстотин и четири лева и 19 ст./ лева – съдебни разноски в
производството.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: