Р Е Ш Е Н И Е
Номер 78 07. 12.
2023 година град
Търговище
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на пети декември
2023 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА
Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД № 100 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от С.П.С. ***,
чрез пълномощника си а.. Е. С. против Решение № 182 от 09.10.2023 г.
постановено по АНД № 544/2023 г. по описа на РС
- Търговище, с което е потвърдено НП № 23-1993-000390 от 13.06.23 г. на
началник сектор ПП при ОДМВР, Търговище, с което на касатора за нарушение на
чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174 ал. 1,т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание - „глоба” в размер на 1000.00/ хиляда/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като правилно и
законосъобразно. В касационната жалба се поддържа, че
решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и
процесуалните правила, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК приложим на осн. чл.63в ЗАНН. Излага доводи за необоснованост. Моли за отмяна на атакувания
акт. Не претендира разноски. В с.з. не взема становище, представя
писмено становище.
Ответната
страна не взема становище.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Търговище дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, предвид законосъобразността на въззивното
решение.
Съдът, намира
касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в
преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по
същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, касационната жалба е
неоснователна.
При извършване
преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени
от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК,
касационният състав приема следното:
Предмет на съдебен
контрол пред въззивната инстанция е било
НП
№ 23-1993-000390 от 13.06.23 г. на началник сектор ПП при ОДМВР, Търговище, с
което на касатора за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП и на основание чл.
174 ал. 1,т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - „глоба” в размер
на 1000.00/ хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
След анализ на
съвкупния доказателствен материал е прието, че на
21.05.23 г. в 17.09 ч. в гр. Търговище, след бензиностанция „Тайфун“ с посока
на движение към кръстовището с ул. „Опълченска“, касаторът управлявал л.а.
Сузуки, с рег. № ......, собственост на М. П. от гр. Разград, с концентрация на
алкохол в кръвта 0.91 промила установено по надлежния ред с техн. средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабр. номер ARBA-0077. При вземане на пробата съдът е
приел, че са били спазени методическите указания за работа с техн. средство. На
водача е издаден талон за медицинско изследване с бл. номер 129468, като той не
се е ползвал от това си право. За констатираното нарушение е съставен АУАН GA №
939852 от 21.05.23 година, подписан с възражения. Писмени възражения не са
депозирани в срока по ЗАНН. На основание АУАН е издадено НП № 23- 1292-000629 от 02.05.23 година.
От правна страна въззивната
инстанция е приела, че при ангажиране на
отговорността са спазени всички нормативни правила, акта и НП са издадени от
компетентни лица, по съответния ред и форма, не страдат от пороци. Описаната
фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин с представените писмени и
събрани в съдебно заседание гласни доказателства. Съдът е изложил мотиви в
насока, че Законът не прави разлика за
вида алкохол употребен от водачите, а се взема предвид наличието и количеството
на концентрацията му в издишания въздух.
След като резултата от техническото средство е бил показан на водача и той
категорично е заявил, че не желае да даде кръвна проба, то явно се е съгласил с
този резултата и съответно правата му не са били нарушение по никакъв начин.
Лишавайки се сам от правото си да даде кръвна проба, се е лишил и от
възможността да докаже липса на вина, като резултатите от техн. средство се
приемат от съда за доказателства за виновно поведение и основание за привличане
на лицето към адм. отговорност по чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП. Формиран е извод,
че правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.174, ал. 1 т. 2 от ЗДвП предвид количеството на алкохол, като е наложена и фиксираната адм.
санкция по този ред- лишаване от права да управлява МПС за срок от 12 месеца и
глоба в размер на 1000.00 лева.
Касационният
състав приема, че атакуваният съдебен акт е правилен.
Не е допуснато
нарушение на процесуалните правила.
Касаторът е наказан на
основание чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП
и която разпоредба въвежда забрана на
водача на пътно превозно средство да го управлява с концентрация на алкохол в
кръвта над 0, 5 на хиляда. За същото нормата на чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
предвижда именно наложените от административния орган наказания, които са точно
фиксирани по вид и по размер.
Основният довод в жалбата е
липсата на мотиви по отношение на чл.174, ал. 1 т. 2 от ЗДвП и по-конкретно
касаторът да разбере в коя хипотеза попада, което препятствало правото му на
защита. Санкционната норма е
предвидена за водачи на МПС, трамвай или
самоходна машина. Повече от ясно е словесното описание на нарушението подведено
под правилната санкционна норма. Очевидно в случая водача е съзнавал, че управлява МПС. Касационната инстанция споделя изцяло изложените от районния
съд съображения по тълкуването и приложението на закона. Въззивният съд е
изложил убедителни мотиви относно спазването на процесуалните изисквания и
материалните предпоставки за ангажиране на отговорността на касатора, които, се
споделят от касационната инстанция и към които тя препраща съгласно чл.
221, ал. 2, изр. второ от АПК. Касаторът не е оборил презумптативната доказателствената сила на акта
по смисъла на чл.189, ал.2 ЗДвП, т.е. не е доказал противното. Всъщност не се оспорва
фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на съставения АУАН и
на издаденото въз основа на него наказателното постановление, нито са ангажирани
надлежни доказателства, които да я опровергават.
Необосноваността сочена в жалбата не е
касационно основание за атакуване на акта и съдът не взема становище по това
твърдение.
При извършената
служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на
материалния закон. Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 182 от 09.10.2023 г. постановено
по АНД № 544/2023 г. по описа на РС -
Търговище.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.