О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260070 26.04.2023 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На единадесети ноември две хиляди двадесет и втора година
В открито заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Катя Грудева
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 13890 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на Д.Г.П.
с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост.
Ищецът твърди, че е
наследник на Г.П., починал през ***, който през 1958 г. бил закупил нива с площ
от 1 дка, отделена от цяла нива с площ от 5 дка, и по-точно от нейната източна
част. Твърди се, че така описаният имот бил застроен с жилищна сграда, в която
наследодателят на ищеца живял до смъртта си, а след това в нея живял ищецът и
неговото семейство. Тъй като сградата била силно амортизирана, в началото на
90-те години обитателите я напуснали и тя се саморазрушила до голяма степен,
въпреки че докъм настоящия момент имало видими останки от същата. Поради
наличието на застрояване, имотът бил освободен от внасяне в ТКЗС, като се
твърди, че никога не е влизал в ТКЗС. Същевременно имотът бил и извън
регулацията на село ***, но близо до границите на регулацията, като бил включен
в кадастралния план на селото от 1975г. След влизане в сила на ЗСПЗЗ ищецът
подал заявление и било издадено решение на поземлената комисия от 2008 г., с
което на наследниците на П. била възстановена нива от 1 дка в съответната
местност, за който имот се твърди, че съвпада със закупения от наследодателя.
Освен това по-късно ищецът установил, че на наследницата на продавача на Г.П. –
П.А.Г. е била възстановена останалата част от целия имот от 5 дка, но не и
тази, която е била отделена с посочената в исковата молба сделка, засягаща 1
дка от имота. Впоследствие ищецът установил, че на мястото, където според него
се е намирал спорният имот, към настоящия момент е заснет имот с идентификатор
№ *** в местност „***“, която е промененото наименование на местността „***“,
който имот бил с площ от 1,157 дка и който бил актуван с акт за частна общинска
собственост през 2010 г. Наличието на акт за общинска собственост
възпрепятствал възстановяването на правото на собственост на ищеца, поради
което той иска да бъде установено, че ответната страна не е собственик на така
описания имот.
Ответникът Община
Родопи – Пловдив твърди, че имотът съставлява земеделска земя, изключен е от
регулацията на село *** и е бил възстановен на Община Родопи с решение № ***/***,
като въз основа на него е издаден актът на частна общинска собственост. Ето
защо смята, че искът е неоснователен.
След приключване на устните състезания в срока за
произнасяне с решение, съдът извърши проверка относно допустимостта на иска,
като намери, че същият е недопустим поради липса на правен интерес.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на
ВКС, ОСГТК правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност
да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва
фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от
които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се
прекратява.
Интересът от водене на
отрицателния установителен иск, се определя от това, каква промяна би настъпила
в правната сфера на ищеца, при отричане на правата на ответника. В случая
ищецът се позовава на твърденията, че имотът притежаван от неговия наследодател
е не бил земеделска земя, както към момента на придобиването му с писмения
договор от *** / лист 5/, така и след това - до 1990г. Той се е ползвал за
жилищни цели, бил ограден и в него е имало постройки със жилищен и стопански
характер. В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства – свид. М.
/ лист 121/. Установи се от експертизата приета по делото, че
имотът на наследодателя Г.П. е бил заснет в КРП от 1975г. и в него действително
са отразени жилищни сгради и стопанска постройка / лист 117/.
Видно е, че този имот е ограничен между точките 1,2,3,4,5,6,1 на комбинираната
скица към доп. заключение. От сравняването им с имота под номер *** между букви
А,Б,В,Г,Е, Ж, З, А, който съответства на въведения като предмет на делото с
иска, се установява, че между тях не е налице идентичност. Част от имота
притежаван от наследодателя е бил обособен под номер *** и възстановен на Д.П.
с решението на поземлената комисия от *** / лист 10/.
Останалата част от него обаче, не е идентична с целия имот ***, за който се
иска да бъде установено, че не принадлежи на ответната община.
Когато част от
недвижим имот относно който ищецът претендира, че е собственик не е заснета в
съответния план, или пък е присъединена с плана към съседен имот е налице спор,
който следва да бъде разрешен с положителен установителен иск, по който ищецът
да установи правото си на собственост по отношение на тази част както докаже
наличието на неправилно заснемане или незаснемане на имота.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният
иск не следва да бъде разглеждан по същество. Производството по делото следва
да се прекрати.
Ответникът е
представляван от юрисконсулт, поради което на осн. чл.78, ал.4 ГПК следва да му
бъдат присъдени разноски за възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима исковата молба на Д.Г.П. ЕГН ********** с адрес ***
с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост на имот с
идентификатор *** по КК на село ***.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. №13890/2020г. по описа на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА Д.Г.П. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Община
„Родопи“, обл. Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. Софроний Врачански №1а, на
осн. чл.78, ал.4 ГПК, сумата 100 лв. / сто лева/ деловодни разноски.
Определението може да
бъде обжалвано пред Пловдивския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
С.Г.