Присъда по дело №553/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 37
Дата: 25 май 2022 г. (в сила от 10 юни 2022 г.)
Съдия: Михаела Атанасова Добрева
Дело: 20225300200553
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 март 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 37
гр. Пловдив, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и пети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
СъдебниГеорги Александров Георгиев

заседатели:Петър Илиев Иванов
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
и прокурора Кичка Пеева - Казакова
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Наказателно дело от
общ характер № 20225300200553 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ИВ. Р. БР. - роден на 25.12.1974 г. в гр. Д.,
област С., живущ в с. Р., област Пловдив, ****, **** гражданин, основно
образование, разведен, работи на частно без трудов договор, неосъждан, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това че: В периода 15.12.2014 г. – 23.03.2015 г. в
гр.Пловдив в условията на продължавано престъпление пред ТД на НАП –
Пловдив, като собственик и управител на „*****“ ЕООД, ЕИК *****, при
условията на посредствено извършителство –посредством Д. Т. Д. –
счетоводител – от която не може да се търси наказателна отговорност, поради
незнание на фактическите обстоятелства, очертаващи състава на настоящото
престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери – 42505,60 лева (четиридесет и две
хиляди петстотин и пет лева и шестдесет стотинки) – като е потвърдил
неистина, както следва:
- На 15.12.2014 г. в СД, която се изисква по силата на закон – чл.125
ал.1 от ЗДДС и чл. 116 ал.1 ППЗДДС – с вх.№ 160026000023/15.12.2014 г. и
прилежащия дневник за покупки по чл.124 от ЗДДС за месец ноември 2014 г.
на „****“ ЕООД е декларирал данъчни фактури по неполучени доставки с
1
право на пълен данъчен кредит, както следва: данъчна фактура №
**********/03.11.2014 г., издадена от „****“ ЕООД, ЕИК ********* с
посочен размер на ДДС 20000 лева (двадесет хиляди лева), данъчна фактура
№ **********/28.11.2014 г., издадена от „***“ ЕООД, ЕИК ********* с
посочен размер на ДДС – 9000 лева (девет хиляди лева), данъчна фактура №
**********/14.11.2014г., издадена от „****“ ЕООД, ЕИК ********* с
посочен размер на ДДС 1000 лева (хиляда лева) и е приспаднал неследващ се
данъчен кредит от недействителните сделки с посочените дружества в размер
на 30000 лева (тридесет хиляди лева);
- На 23.03.2015 г. в ГДД с вх. № 1600И0233953/23.05.2015 г. на „****“
ЕООД, ЕИК ********* за отчетната 2014г. е декларирал данъчен резултат
загуба в размер на 24943,98 лева (двадесет и четири хиляди деветстотин
четиридесет и три лева и деветдесет и осем стотинки) и дължим данък 0.00
лв. за 2014 г., вместо действително установеният данъчен финансов резултат
печалба в размер на 125056.00 лева (сто двадесет и пет хиляди и петдесет и
шест лева), и дължим данък в размер на 12505,60 лева (дванадесет хиляди
петстотин и пет лева и шестдесет стотинки), с което е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери – корпоративен данък за 2014 година в размер на 12505,60 лева
(дванадесет хиляди петстотин и пет лева и шестдесет стотинки), поради което
и на основание чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.7 вр. с чл.26, ал.1 от НК вр.
чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК му го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така
наложеното на подсъдимия ИВ. Р. БР. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА с изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимия ИВ. Р. БР. /със снета самоличност/, да заплати
на гражданския ищец Държавата, чрез Министъра на финансите,
представляван от юрисконсулт при ТД на НАП-Пловдив сумата от 42505,60
лева (четиридесет и две хиляди петстотин и пет лева и шестдесет
стотинки), представляваща имуществени вреди от престъплението по чл.255,
ал.3 вр. ал.1, т.2, т.7 вр. с чл.26, ал.1 от НК, ведно със законните лихви
считано от 23.03.2015 г. до окончателното й изплащане, както и разноските за
юрисконсулт в размер на 500 лв.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия ИВ. Р. БР.
/със снета самоличност/ да заплати по сметка на ОД на МВР-Пловдив сумата
от 701, 40 лв. /седемстотин и един лева и деветдесет стотинки/,
представляваща направени разноски за ССЕ в хода на досъдебното
производство.
2
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Пловдивския апелативен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
НОХД № 553/ 2022 г. по описа на Пловдивски Окръжен съд

Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинения спрямо
подсъдимия ИВ. Р. БР. - роден на **** г. в гр. Д., област С., живущ в с. Р.,
област Пловдив, ***, български гражданин, основно образование, разведен,
работи на частно без трудов договор, неосъждан, ЕГН **********, за
престъпление по чл.255 ал.3, вр. ал.1, т.2, т.7 вр. с чл. 26 ал.1 от НК, за това,
че: в периода 15.12.2014 г. – 23.03.2015 г. в гр.Пловдив в условията на
продължавано престъпление пред ТД на НАП – Пловдив, като собственик и
управител на „М. – Р.“ ЕООД, ЕИК ***, при условията на посредствено
извършителство –посредством Д.Т.Д. – *** – от която не може да се търси
наказателна отговорност, поради незнание на фактическите обстоятелства,
очертаващи състава на настоящото престъпление, е избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 42505,60
лева (четиридесет и две хиляди петстотин и пет лева и шестдесет стотинки) –
като е потвърдил неистина, както следва:
- На 15.12.2014 г. в СД, която се изисква по силата на закон – чл.125
ал.1 от ЗДДС и чл. 116 ал.1 ППЗДДС – с вх.№ 160026000023/15.12.2014 г. и
прилежащия дневник за покупки по чл.124 от ЗДДС за месец ноември 2014 г.
на „М. – Р.“ ЕООД е декларирал данъчни фактури по неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит, както следва: данъчна фактура №
**********/03.11.2014 г., издадена от „****“ ЕООД, ЕИК **** с посочен
размер на ДДС 20000 лева (двадесет хиляди лева), данъчна фактура №
**********/28.11.2014 г., издадена от „***“ ЕООД, ЕИК **** с посочен
размер на ДДС – 9000 лева (девет хиляди лева), данъчна фактура №
**********/14.11.2014г., издадена от „****“ ЕООД, ЕИК *** с посочен
размер на ДДС 1000 лева (хиляда лева) и е приспаднал неследващ се данъчен
кредит от недействителните сделки с посочените дружества в размер на 30000
лева (тридесет хиляди лева)
- На 23.03.2015 г. в ГДД с вх. № 1600И0233953/23.05.2015 г. на „****“
ЕООД, ЕИК *** за отчетната 2014г. е декларирал данъчен резултат загуба в
размер на 24943,98 лева (двадесет и четири хиляди деветстотин четиридесет и
три лева и деветдесет и осем стотинки) и дължим данък 0.00 лв. за 2014 г.,
вместо действително установеният данъчен финансов резултат печалба в
размер на 125056.00 лева (сто двадесет и пет хиляди и петдесет и шест лева),
и дължим данък в размер на 12505,60 лева (дванадесет хиляди петстотин и
пет лева и шестдесет стотинки), с което е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери – корпоративен
данък за 2014 година в размер на 12505,60 лева (дванадесет хиляди петстотин
и пет лева и шестдесет стотинки).

1
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото
обвинение и фактическата обстановка описана в обвинителния акт. Счита, че
те се потвърждават и от събраните в съдебното производство доказателства,
самопризнанието на подсъдимия и съгласието му с фактите и обстоятелствата
описани в мотивите на обвинителния акт и заявеното желание да не се
разпитват свидетелите и вещите лица от досъдебното производство, като
пледира съответните протоколи и експертни становища да се ползват от съда
при преценка съставомерността на деянието и отговорността на подсъдимия и
постановяване на присъдата. Твърди че всичко това доказва съставомерността
на деянията и извършването им от подсъдимия. По отношение реализиране на
наказателната отговорност на подсъдимия пледира налагане на наказание
лишаване от свобода, под минимума при условията на чл.373 от НПК вр.
чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК. По отношение наказанието конфискация,
държавното обвинение предлага да не се налага като се приложи
разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК. Счита, че не се налага подсъдимият да
изтърпи реално наказанието и предлага постановяване изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода да се отложи с подходящ изпитателен срок.
По отношение предявения граждански иск, счита, че е доказан по основание и
размери предлага да бъде уважен. Пледира за присъждане на разноските по
реда на чл.189 от НПК.
Подсъдимият признава вината си. Лично и чрез защитника си изразява
съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, и при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното
производство, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. Заявява, че всичко се е случило точно така както е описано в
обвинителния акт. При определяне на наказанието претендира отчитане на
продължителността на наказателното производство, чистото съдебно минало,
трудова ангажираност, процесуалното му поведение, добрите
характеристични данни, ангажираността му с отглеждане и издръжка на
двамата си сина, които счита за многобройни според критериите на чл.55 от
НК.
Съдът установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства и обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изцяло доказателствата събрани на досъдебното
производство, тъй като установи, че самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от събраните по делото доказателства.
СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и изразеното от
страните в съдебното заседание, намира и приема за установено следното:

Подсъдимият е :

ИВ. Р. БР. - роден на **** г. в гр. Д., област С., живущ в с. Р., област
Пловдив, ***, български гражданин, основно образование, разведен, работи
на частно без трудов договор, неосъждан, ЕГН **********.
2

Относно фактическата обстановка:

На кръстовището на ул. „П.Д.П.“ и ул.“Васил Левски“ в с. Р., обл.
Пловдив РВК „Тракия“ гр. Пловдив (Районна всестранна кооперация“)
притежавала голям имот с ПИ № ***, в който под номер 3 била обозначена
едноетажна сграда от 99 кв.м. (95 кв.м. по нотариален акт) ползвана преди
години като транжорна и магазин за месо и риба. За един дълъг период
наемател на тази сграда бил свидетеля П.Д.Д. (като представител на различни
фирми). През 2007 г. П.Д. бил един от съдружниците на „Д.Е.П.И.“ ООД. От
23.06.2011 г. това дружество станало еднолична собственост на свидетелката
М.М.Т., но управител през цялото време си останал свидетелят П.Д.. С
нотариален акт № 184/09.11.2011 г. (т.3, л.12 от досъдебното производство)
„Д.Е.П.И.“ ЕООД закупила сграда № 3 от ПИ № *** в с. Р., водеща се по това
време с предназначение: „сграда за търговия – транжорна“. Още през месец
март 2012 г. свидетелят Д., като представляващ „Д.Е.П.И.“ ЕООД подал в
ОДБХ – Пловдив (Областна дирекция по безопасност на храните)
необходимата технологична и проектна документация за реконструкция на
гореописания обект в: „Предприятие за производство на разфасовки и
заготовки от червени меса“), като в с.Р. нямало друг подобен обект. След
проверка на 28.05.2012 г. ОДБХ – Пловдив издала Становище № 868-224/12г.
(т.4, л.2 от досъдебното дело) за това, че обектът по проект, сградофон и
технологично оборудване отговаря на изискванията на действащото
българско и европейско законодателство за производство на месни
разфасовки и заготовки от червени меса. До м. май 2014 г. обектът се ползвал
под наем и с регистрация в ОДБХ от фирма на свидетеля П.Д. – „М. – 1“
ЕООД. В него работели не повече от 3-4 човека, които произвеждали
кебапчета, кюфтета и наденици. Готовата продукция се доставяла на
клиентите от подсъдимия ИВ. Р. БР., работещ по това време като ***. По
закон служители от ОДБХ – Пловдив ежемесечно посещавали предприятието
и извършвали тематични проверки, за което съставяли констативни
протоколи. И двете споменати до тук дружества се обслужвали счетоводно от
свидетелката Д.Т.Д. и имали за адрес на управление адреса на счетоводната
кантора – ****.
През месец май 2014 г. свидетелят П.Д. решил да се отказва от
дейността по производство на месни разфасовки и заготовки от червени меса
и споделил това на подсъдимия ИВ. Р. БР.. Последният решил да поеме
бизнеса. Затова на 10.05.2014г. с капитал от 20,00 лева регистрирал „М. – Р.“
ЕООД, с ЕИК ***. Той бил собственик и управител на същото. Назначил на
трудов договор свидетелката Д.Д., за да води счетоводството на фирмата и да
подава необходимите документи и справки-декларации пред ТД на НАП –
Пловдив, като тя ползвала КЕП на „М. - 1“ ЕООД. На 15.05.2014г.
подсъдимият И.Б. сключил договор за наем на обекта с „Д.Е.П.И.“ ЕООД,
3
представлявано от М.Т. като наемодател. На същата дата издал и нотариално
заверено пълномощно на свидетеля П.Д. да представлява „М. – Р.“ ЕООД, да
открива, закрива и оперира с банкови сметки на дружеството. Последният
останал няколко месеца в предприятието, за да помага на Б., като в
протоколите от проверките на ОДБХ – Пловдив в началото фигурира
неговото име.
На 29.05.2014г. подсъдимият Б. и свидетелят Д. заедно открили сметка
на „М. – Р.“ ЕООД в Централна Кооперативна банка с IBAN ***. Дебитната
карта към същата останала у свидетеля Д., който я ползвал при пътувания в
чужбина (тъй като Б. нямал задграничен паспорт).
Във фирмата освен подсъдимия И.Б., който в инкриминирания период
(м.11.2014г.-м.03.2015г.) продължил да разнася стока, работела на трудов
договор и тогавашната му съпруга – свидетелката Д.И.Н., която работела и
към „М. – 1“ на свидетеля Д.. Свидетелката М.К.Т. работела като хигиенист
на 4 часа. Други лица, освен ***ката Д.Д. в този период не се водели на
трудов договор. По това време (2014г.-2015г.) цеха бил вече модернизиран и
реконструиран, още от времето, когато управлението на фирмата се
осъществявало от свидетеля Д., поради което на нито един от работниците не
се наложило да ползва отпуск за осъществяване ремонт на сградата – процеса
по производство на кюфтета, кебапчета и наденици не бил прекъсвал.
Като собственик и управител на „М. – Р.“ ЕООД подсъдимият И.Б.
своевременно уведомил НАП, че ще подава необходимите документи и
декларации за дейността на дружеството чрез пълномощника си свидетелката
Д.Т.Д. - ***, че ще ползва КЕП на „М.-1“ ЕООД с управител П.Д. и № ***,
както и че ще получава ел. документи на ел. адрес ***. Считано от
29.05.2014г. дружеството „М. – Р.“ ЕООД било регистрирано по ЗДДС,
защото суровините за производство се закупували от доставчици,
регистрирани по ЗДДС и основните клиенти, на които се реализирала
продукцията също изисквали фактури по ЗДДС. Подсъдимият И.Б. събирал в
цеха всички първични счетоводни документи (фактури, договори и др.) и
ежемесечно ги носел на свидетелката Д. за осчетоводяване.
През м.ноември 2014г. подсъдимият Б. решил да намали задължението
на „М. – Р.“ ЕООД за внасяне на ДДС към бюджета, като ползва
неправомерно право на данъчен кредит по фиктивни доставки от фирми
„липсващи търговци“ (регистрирани за целите на ДДС, с намерение за
измама, без да доставят стоки или услуги и да заплащат ДДС). От друга
страна фиктивните покупки от тези фирми щели да променят и финансовия
резултат – печалба на „М. – Р.“ ЕООД и така дължимият годишен
корпоративен данък по ЗКПО също да се намали.
На 03.11.2014г. между „М. – Р.“ ЕООД, представлявано от подсъдимия
ИВ. Р. БР., от една страна като възложител, и „****“ ЕООД гр. С.,
представлявано от И.И.Д. (поч. 14.05.2021г.) като изпълнител, бил сключен
фиктивен договор (т.5 л.110 от досъдебното производство) за изпълнение на
4
строително монтажни работи (СМР), с предмет „Преустройство на рибарски
магазин в предприятие за месни продукти, разфасовки и заготовки от
червени меса, село Р. обл. Пловдив “, макар сградата отдавна да
функционирала именно като предприятие за месни продукти, разфасовки и
заготовки от червени меса, видно от протоколите на ОДБХ Пловдив и
разпитаните свидетели. В приложение №1 към договора били описани по вид,
количество и стойност всички СМР (т.5,л.114 от досъдебното производство),
които следвало да се извършат в полза на наемателя „М. – Р.“ ЕООД, а те по
същество представлявали премахване на цялата сграда от покрива до
основите и построяването наново до нов покрив с керемиди „Брамак“,с
мазилка и фаянс по стените и теракот на пода, без да е предвиден монтаж на
демонтираните вече врати и прозорци. На същата дата – 03.11.2014г.
доставчикът „****“ ЕООД издал на „М. – Р.“ ЕООД фактура № ********** за
сумата от 120 000лв., с данъчна основа 100 000лв. и начислен ДДС - 20 000лв
(т.5,л.109 от досъдебното производство). По същата не постъпило плащане,
но на 25.02.2015г. представителите на възложителя и изпълнителя –
подсъдимият И.Б. и И.Д. съставили и подписали акт обр. 19, с който
удостоверили, че всички СМР са изпълнени (т.5, л.116 от досъдебното
производство). Едва по-късно, за нуждите на ревизията, извършена от НАП,
формално било съставено тристранно споразумение с посочена дата
16.12.2015г. (т.5, л.118 от досъдебното производство), според което „М. – Р.“
ЕООД следвало да заплати дължимото към „****“ ЕООД на трета фирма –
„А.***“ ЕООД, с управител свидетелят С.П.. В периода от 31.03.2016г. до
05.05.2016г., след захранване на сметката, били направени осем банкови
превода към последната на стойност 140 000лв., които веднага са били
теглени касово от свидетеля П. (т.8 от досъдебното производство).
Видно от съставените документи „строителството“ траело около три
месеца. Въпреки, че то касаело хранително предприятие, ОДБХ – Пловдив не
била уведомена (тъй като строителството е свързано със замърсяване), а
напротив, регулярните проверки продължили, като нито един от разпитаните
в досъдебното производство служители не свидетелствал за осъществяване на
описаните по-горе СМР. Съседите по имот също твърдят, че сградата не е
събаряна и построявана наново. По време на „ строителството“ не е прекъсвал
и производствения процес (при този обем от СМР). Единствените лица
водещи се на трудов договор към „****“ ЕООД гр. С. – свидетелят Л.З.
(техн.изпълнител) и свидетелят Ц.К. (зидаромазач) се водили на работа само
формално (т.5, л.149-150, т.9, л.80, т.9, л.217 от досъдебното производство).
На 14.11.2014г. между „М. – Р.“ ЕООД, представлявано от подсъдимия
ИВ. Р. БР., от една страна, като възложител и „****“ ЕООД гр. С., с отразено
представителство на свидетеля П.М.Н. (т.9, л.205-207 от досъдебното
производство), като консултант, бил сключен фиктивен договор (т.5, л.110 от
досъдебното производство) с предмет „Проучвания и анализ на пазара на
месни продукти, разфасовки и заготовки от червени меса на територията
на гр. С.“ във връзка с желанието на „М. – Р.“ ЕООД да разшири пазара на
5
своята продукция. На същата дата доставчикът „****“ ЕООД издал на „М. –
Р.“ ЕООД фактура № ********** (следващите номера фактури са с
предходни дати) за сумата от 6 000лв., с данъчна основа 5 000лв. и начислен
ДДС - 1000лв (т.5, л.104 от досъдебното производство). Съгласно договора
заплащането трябвало да стане до 30.12.2014г., а изпълнението до
20.03.2015г. Съгласно банковите извлечения (т.8 от досъдебното
производство), по тази фактура „М. – Р.“ ЕООД извършило плащане, като
привело на 23.12.2014г. сумата от 4954лв. и на 06.04.2016г. сумата от 1046лв.
по сметка на друга фирма – „ Ф.Е.“ ЕООД, собственост на свидетеля С.П.,
който минути след преводите ги теглел касово.
По време на „изпълнение“ на горепосочения договор във „****“
ЕООД гр. С. се водели на трудов договор само 4 лица (т.5, л.158-162 от
досъдебното производство) – свидетелят Р. С. от гр. М. (техн.ръководител -
т.9, л.69-70 от досъдебното производство), свидетелят Б.Б. от с. Ч. (*** - т.9,
л.124 от досъдебното производство), свидетелят М.Т. от гр.В. (ел.поддръжка
сгради – т.9,л.59-61 от досъдебното производство) и Ц.И. от с. К. (бояджия
сгради). Всички разпитани свидетели не са работили за „****“ ЕООД, нямат
необходимата компетентност и никога не са извършвали проучване на пазара.
На 25.11.2014г. между „М. – Р.“ЕООД, представлявано от подсъдимия
ИВ. Р. БР., от една страна, като възложител и „***“ ЕООД гр. С.,
представлявано от свидетеля С.Т. П. (т.9, л.110-113 от досъдебното
производство), като изпълнител, бил сключен фиктивен договор (т.5, л.97 от
досъдебното производство) с предмет изработване на значителни количества
рекламни материали (календари, запалки, кубчета за бележки, листи А4,
флаш памети, калкулатори, органайзери, табели и етикети). На 28.11.2014г.
доставчикът „***“ ЕООД издал на „М. – Р.“ ЕООД фактура № ********** за
сумата от 54000лв., с данъчна основа 45000лв. и начислен ДДС 9000лв. (т.5,
л.96 от досъдебното производство). Съгласно договора, изработката на
рекламните материали и етикети следвало да стане в срок до 20.02.2015г., а
плащането на четири вноски в периода от 15.02.2015г. до 30.03.2015г. На
16.03.2015г. представителите на възложителя и изпълнителя – подсъдимият
И.Б. и свидетелят С.П. съставили и подписали Приемо-предавателен
протокол, с който удостоверили, че договорът от 25.11.2014г. е изпълнен (т.5,
л.101 от досъдебното производство). Съгласно банковите извлечения (т.8 от
досъдебното производство), по тази фактура „М. – Р.“ ЕООД извършило
плащане, всеки път след захранване на сметката, като привело на 12.02.2015г.
сумата от 2000лв., на 20.02.2015г. сумата от 2763лв., на 06.04.2016г. сумата от
10000лв., на 07.04.2016г. сумата от 10000лв., на 08.04.2016г. сумата от
20000лв. и на 11.04.2016г. сумата от 6234лв. (общо 51 000лв.), които след
минути били теглени касово от свидетеля С.П.. В периода на действие на
горепосочения договор в „***“ ЕООД гр. С. се водели на трудов договор само
3 лица (т.5, л.171-174 от досъдебното производство) – свидетелят О.М. от гр.
С. (*** - т.9, л.50-51 от досъдебното производство), свидетелят И.П. от гр.С.
(експерт реклама - т.9, л.146-148 от досъдебното производство) и
6
свидетелката Н.Н. от гр. Т. (техн.изпълнител – т.9, л.152-153 от досъдебното
производство). От тях единствено свидетелят И.П. е работил реално на
четири часов работен ден за „***“ ЕООД гр. С., но единствено като разнасял
рекламни материали. Собственикът и управител – свидетелят С.П. също
заявява, че фирмата е извършвала само разпространение на рекламни
материали. Не е имала помещения, офис, складове, техника и никога не се е
занимавала с изработка на рекламни материали и етикети. Признава, че е
издавал фактура на „М. – Р.“ ЕООД, но без извършване на реална доставка. А
изтеглените пари давал на И.Д. (поч. 14.05.2021г.). Фирмата му „А.***“
ЕООД, никога не била развивала дейност.
Макар да бил наясно, че по всяка от посочените три фактури – с №
**********/03.11.2014г., издадена от „ ****“ ЕООД; с № **********
/14.11.2014г., издадена от „****“ ЕООД; и с № **********/28.11.2014г,
издадена от „***“ ЕООД не е налице реално изпълнение, подсъдимият ИВ. Р.
БР. ги предал на ***ката - свидетелката Д.Т.Д., за да ги включи, съгласно
чл.124 от ЗДДС, в отчетния регистър – дневник за покупки на „М. – Р.“ ЕООД
за м. ноември 2014г., което тя и сторила.
На 15.12.2014г., съгласно изискването на чл. 125 ал.1 от ЗДДС и
чл.116 ал. 1 от ППЗДДС, подсъдимият ИВ. Р. БР., чрез свидетелката Д., подал
в ТД на НАП гр. Пловдив справка – декларация (СД) по ЗДДС за „М. – Р.“
ЕООД за данъчен период м.ноември 2014г. с вх. №160026000023/15.12.2014г.
(т.5, л.34 от досъдебното производство). Към нея приложил и дневника за
покупки, в който били отразени инкриминираните три фактури по
неполучени доставки упоменати по-горе. В СД, раздел „Б“ подсъдимият
посочил, че има право на пълен данъчен кредит в размер на 31877.50 лв.,
вместо действителния такъв от 1877,50 лв. В резултат от неправомерно
ползвания данъчен кредит за ДДС в размер на 30000лв. в раздел „В“ посочил,
че „М. – Р.“ ЕООД дължи ДДС за внасяне 3216.82лв., вместо действителния
дължим от 33216,82лв. (т. 10 от досъдебното производство).
На 23.03.2015г., съгласно изискването на чл. 92 от ЗКПО подсъдимият
ИВ. Р. БР., чрез свидетелката Д.Т.Д., подал в ТД на НАП - Пловдив Годишна
данъчна декларация (ГДД) за данъчната 2014г. с вх. №
1600И0233953/23.03.2015г. В нея били включени като разход и сумите по
трите фиктивни фактури, издадени от „****“ ЕООД, „****“ЕООД и
„***“ЕООД с данъчни основи в общ размер от 150000лв. Така в ГДД било
вписано, че „М. – Р.“ ЕООД е приключило финансовата 2014г. с данъчен
финансов резултат „загуба“ в размер на 24943,98лв. Реално, увеличен с тези
150 000лв., действителният финансов резултат следвало да бъде „печалба“ в
размер на 125056,00лв. за което „М. – Р.“ ЕООД дължало корпоративен данък
в размер на 12505,60лв., вместо посочения в ГДД размер – 0 лв.
Съгласно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001616000950-020-
001/12.02.2016г., изменена със Заповед № Р-16001616000950-020-
002/19.05.2016г. на Началник Сектор „Ревизия“ при ТД на НАП – Пловдив,
7
данъчните инспектори от ИРМ Стара Загора – свидетелят Г.К. и свидетелят
Б.Ч. (т.5, л.58-61 от досъдебното производство), извършили ревизия на „М. –
Р.“ ЕООД с ЕИК ***, с обхват ДДС за периода от 29.05.2014г. – 31.12.2014г.
и Корпоративен данък за периода от 10.05.2014г. – 31.12.2014г. Причина за
ревизията били декларираните от „М. – Р.“ ЕООД доставки от рисковите за
НАП доставчици - „****“ЕООД, „****“ЕООД и „***“ЕООД. След
извършване на насрещни проверки и събиране на необходимата
документация инспекторите стигнали до извода, че се касае за привидни
доставки от тези три дружества и „М. – Р.“ ЕООД е ползвало неправомерно
данъчен кредит в размер на 30000лв. Тази констатация рефлектирала и върху
размера на декларираният от „М. – Р.“ ЕООД корпоративен данък (КД) по
ЗКПО като финансовият резултат претърпял корекция към увеличаване със
150000лв. и дължимият КД бил установен в размер на 12505,60лв.
Подсъдимият И.Б. обжалвал ревизионния доклад (РД), като жалбата му била
оставена без разглеждане, тъй като не подлежи на обжалване. На 12.09.2016.
бил издаден РА № Р-16001616000950-091-001, връчен по електронен път на
19.09.2016г., който не бил обжалван.
Изложената фактическа обстановка Съдът прие за установена въз
основа самопризнанията на подсъдимия направени при условията на чл.371
т.2 от НПК, от показанията на свидетелите: Г.Н.К. ИРМ – Стара Загора – ТД
на НАП – Пловдив; Б.Г.Ч. – ИРМ – Стара Загора – ТД на НАП – Пловдив;
П.Д.Д.; М.М. Д.; Д.И.Н.; К.К.Т.; Д.И.К.; Т.Г.Д.; Ц.К.К.; Ж.С.В.; Б.Л.И.;
Т.С.Ш.; Д.Т.Д.; Ж.Р.Н.; А.Г.Ю.; А.Г.Г.; Н.Г.С.; Х.Б.В.; Е.Г.Г.; О.Н.М.; Р. А.
С.; М.И.Т.; Ц.П.К.; С.Т. П.; Б.В.Б.; Ц.С.И.; И.К.П.;Н.П.Н.; Н.С.Р.; П.М.Н. –
всички показания на свидетели са дадени пред орган на досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.283 от НПК и присъединени към
доказателствения материал; от приложените по делото писмени доказателства
и доказателствени средства – протоколи за разпит на свидетели, документи от
ТД на НАП – Пловдив, документи от банкови институции, следствен
експеримент - фотоснимки, ССчЕ и допълнителна ССчЕ, справки за трудови
договори, характеристична справка, справка съдимост – всичко това
присъединено и ползвано от съда при постановяване на присъдата при
условията на чл.373 ал.3 от НПК.
Всички изброени доказателства и доказателствени средства
еднопосочно, безпротиворечиво и безпристрастно обрисуват изложената по-
горе фактическа обстановка и съответстват на признанието на подсъдимия,
направено по реда на чл.371 т.2 от НПК.
Свидетелите: Г.Н.К. ИРМ – Стара Загора – ТД на НАП – Пловдив и
Б.Г.Ч. – ИРМ – Стара Загора – ТД на НАП – Пловдив – са лицата извършили
данъчната ревизия на „М. Р.“ ЕООД. Показанията им установяват данните за
извършените насрещни проверки доставчиците по трите процесни фактури.
Свидетелите Ж.Р.Н.; А.Г.Ю.; А.Г.Г.; Н.Г.С.; Х.Б.В.; Е.Г.Г. – са
работници, работили в сградата, чийто ремонт е предмет на първата фактура и
8
които категорично свидетелстват, че ремонт описан в договор от 03.11.2014г.
(т.5 л.110 от ДП), СМР (т.5 л.114 от ДП), акт обр.19 (т.5 л.116 от ДП) и
фактура №********** – не са извършвани;
Свидетелите О.Н.М.; Р. А. С.; М.И.Т.; Ц.П.К.; С.Т. П.; Б.В.Б.; Ц.С.И.;
И.К.П.;Н.П.Н.; Н.С.Р.; П.М.Н. – са лица отразени като работещи в
дружествата изпълнители по процесните три фактури. От техните показания
се установява, че не знаят с какво се е занимават тези дружества, както и че не
им е известна фирмата „М. Р.“ ЕООД.
В хода на досъдебното производство бил извършен следствен
експеримент (т.7, л.173-175 от досъдебното производство) за който по делото
е приобщен протокол от 03.06.2022г. и фотоалбум (т.7,л. 177-188 от
досъдебното производство). От фотоалбума е видно старо строителство, и че
покрива не е от нови керемиди, модел „ Брамак“, както и че стените са с
малки, квадратни, бели фаянсови плочки.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебно-счетоводна
експертиза (т.9, л.220-227 от ДП) от заключението на която се установява, че:
В подадената пред ТД на НАП - Пловдив СД вх. №
16002600023/15.12.2014г., „М. – Р.“ ЕООД е декларирало за данъчен
период м. ноември 2014г. следните резултати:
- Раздел А: Данни за начислен данък върху добавената стойност
- Общ размер на ДО за облагане с ДДС /кл.01/ - 175471,57лв.
- Всичко начислен ДДС /кл.20/ - 35094,32лв.
- Раздел Б: Данни за упражнено право на данъчен кредит
- ДО на получените доставки без право на ДК /кл.30/ - 1200,00 лв.
- ДО на получените доставки с пълен ДК /кл. 31/ - 159437,86 лв.
- Общо данъчен кредит /кл.40/ - 31877,50 лв.
- Раздел В: Резултат за периода
- ДДС за внасяне /кл.50/ - 3216,82лв.
В дневник покупки на „М. – Р.“ ЕООД са били включени и фактури:
№**********/03.11.2014г. с доставчик „****“ ЕООД, данъчна основа
100000,00лв. и ДДС 20000,00лв.; №**********/14.11.2014г. с доставчик
„****“ ЕООД ЕООД, данъчна основа 5000,00лв. и ДДС 1000,00лв.;
№**********/28.11.2014г. с доставчик „***“ ЕООД, данъчна основа
45000,00лв. и ДДС 9000,00лв.; или общо сделки на стойност 150000,00лв. с
начислен ДДС в размер на 30000,00лв.
Вещото лице е приело, че при липса на облагаема доставка за „М. – Р.“
ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит за данък. В
резултат на направената констатация, експертът е формирал нов размер на
данъчен кредит и нов резултат за данъчен период ноември 2014г., както
следва:
9
- Раздел А: Данни за начислен данък върху добавената стойност
- Общ размер на ДО за облагане с ДДС /кл.01/ - 175471,57 лв.
- Всичко начислен ДДС 8кл.20/ - 35094, 32лв.
- Раздел Б: Данни за упражнено право на данъчен кредит
- ДО на получените доставки с пълен ДК 8кл 31/ - 9437,86 лв.
- общо данъчен кредит /кл.40/ - 1877,50 лв.
- Раздел В: Резултат за периода
- ДДС за внасяне /кл.50/ - 33216,82 лв.
- Разлика за внасяне: 30000,00 лева.
Във връзка с дължимия корпоративния данък съгласно ЗКПО, вещото
лице е установил, че: за финансовата 2014г. „М. – Р.“ ЕООД е подал ГДД с
Вх. № 1600И0233953/23.03.2015г. с деклариран отрицателен финансов
резултат – загуба в размер на 24943,98 лева.
При фиктивност /нереалност/ на сделките по фактури №
**********/28.11.2014г. с доставчик *** ЕООД, № **********/03.11.2014г. с
доставчик **** ЕООД и № **********/14.11.2014г. с доставчик **** ЕООД,
според експерта декларираните параметри претърпяват промени в резултат на
което дължимият корпоративния данък е 12505,60лв.
Заключението е прочетено и присъединено към доказателствения
материал, в хода на съдебното следствие, по реда на чл.283 от НПК, без
възражения на страните. Заключението на експерта съдът възприе, като
компетентно, обосновано, изготвено от професионалист в областта на
специалността му.
Подсъдимият в хода на досъдебното производство не е дал обяснения,
не дава такива и пред Съда. Заявява единствено, че признава фактите и
обстоятелствата отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт с
твърдението, че те са се случили именно по същия начин по който са отразени
в обвинителния акт. Дава съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и
вещите лица, и при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва
съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от
досъдебното производство, което съгласие съдът е одобрил, след като
констатира, че тези действия по разследването са извършени при условията и
по реда, предвидени в НПК. В това число и назначената по досъдебното
производство ССЕ приета и присъединена по реда на чл.374 вр. чл.372 ал.2 от
НПК.
Съдът приема за установена изложената фактическа обстановка при
условията на чл.373 ал.3 от НПК, тъй като не установи процесуални
нарушения при спазването на условията и по реда, предвидени в НПК за
извършването на разпити на свидетелите и протоколирането им в
досъдебното производство, както по назначаването и изготвянето на
10
експертното заключение на ССЕ и като счита, че направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, съдът прие, че не е необходимо да
събира други доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.

От правна страна:
Подсъдимият в качеството му на собственик и управител на „М. – Р.“
ЕООД е бил данъчно задължено лице и е трябвало да подава лично или чрез
упълномощено лице декларации пред органа по приходите. Удостоверяването
на истината във всяка една писмена декларация произтича от данъчен закон.
Такива е подал на 15.12.2014 г. по силата на чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл. 116
ал.1 ППЗДДС и на 23.03.2015 г. ГДД по ЗКПО.
От показанията на свидетелите, следствения експеримент и писмените
доказателства се установява, че инкриминираните три броя фактури не
отразяват реално осъществени сделки и предоставяйки ги на лицето, водещо
счетоводството на „М. – Р.“ ЕООД, посредством нея, подсъдимият ги е
декларирал в тези две декларации, като осъществени, като е потвърдил
неистина.
В съответствие с приетия в чл.93 т.14 от НК критерий, укритото
данъчно задължение с тези декларации се определя като “големи размери” и
„особено големи размери”. Според чл. 93, т.14 от НК /ДВ бр. 21/2000г.
„данъци в големи размери” са тези, надхвърлящи 12 000 лева – в настоящия
казус избягването на плащането на данъчни задължения е в особено големи
размери – 42505,50лв.
Деянията са извършени в условията на продължавано престъпление, тъй
като представляват две деяния, които осъществяват поотделно състава на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.

От обективна страна събраните и приобщени в хода на съдебното
следствие доказателства, изброени по-горе доказват еднопосочно и
еднозначно и безпротиворечиво осъществяването на инкриминираните
деяния.
От субективна страна подсъдимият е осъществил престъпленията при
форма на вината – пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер
на деянията, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им – целял е противоправния резултат от тях – избягване
плащането на данъчни задължения. Нарушени са правни норми уреждащи
задълженията за данъци, с което е увреден фиска – налице е субективна
съставомерност на извършените деяния.
11
Въз основа на изложеното, съдът намира за безспорно установено от
фактическа и правна страна, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните белези на престъплението по чл.255 ал.3,
вр. ал.1, т.2, т.7 вр. с чл. 26 ал.1 от НК, за това, че: в периода 15.12.2014 г. –
23.03.2015 г. в гр.Пловдив в условията на продължавано престъпление пред
ТД на НАП – Пловдив, като собственик и управител на „М. – Р.“ ЕООД, ЕИК
***, при условията на посредствено извършителство – посредством Д.Т.Д. –
*** – от която не може да се търси наказателна отговорност, поради незнание
на фактическите обстоятелства, очертаващи състава на настоящото
престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери – 42505,60 лева (четиридесет и две
хиляди петстотин и пет лева и шестдесет стотинки) – като е потвърдил
неистина, както следва:
- На 15.12.2014 г. в СД, която се изисква по силата на закон – чл.125
ал.1 от ЗДДС и чл. 116 ал.1 ППЗДДС – с вх.№ 160026000023/15.12.2014 г. и
прилежащия дневник за покупки по чл.124 от ЗДДС за месец ноември 2014 г.
на „М. – Р.“ ЕООД е декларирал данъчни фактури по неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит, както следва: данъчна фактура №
**********/03.11.2014 г., издадена от „****“ ЕООД, ЕИК **** с посочен
размер на ДДС 20000 лева (двадесет хиляди лева), данъчна фактура №
**********/28.11.2014 г., издадена от „***“ ЕООД, ЕИК **** с посочен
размер на ДДС – 9000 лева (девет хиляди лева), данъчна фактура №
**********/14.11.2014г., издадена от „****“ ЕООД, ЕИК *** с посочен
размер на ДДС 1000 лева (хиляда лева) и е приспаднал неследващ се данъчен
кредит от недействителните сделки с посочените дружества в размер на 30000
лева (тридесет хиляди лева)
- На 23.03.2015 г. в ГДД с вх. № 1600И0233953/23.05.2015 г. на „****“
ЕООД, ЕИК *** за отчетната 2014г. е декларирал данъчен резултат загуба в
размер на 24943,98 лева (двадесет и четири хиляди деветстотин четиридесет и
три лева и деветдесет и осем стотинки) и дължим данък 0.00 лв. за 2014 г.,
вместо действително установеният данъчен финансов резултат печалба в
размер на 125056.00 лева (сто двадесет и пет хиляди и петдесет и шест лева),
и дължим данък в размер на 12505,60 лева (дванадесет хиляди петстотин и
пет лева и шестдесет стотинки), с което е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери – корпоративен
данък за 2014 година в размер на 12505,60 лева (дванадесет хиляди петстотин
и пет лева и шестдесет стотинки).

Относно вида и размера на наказанието:

Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия, съдът
12
взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, трудова и родителска
ангажираност, добрите характеристични данни, добросъвестното процесуално
поведение. Направените самопризнания, касаещи фактите и обстоятелствата в
предявеното от Окръжна Прокуратура обвинение в процедурата по Глава 27
от НПК вече са взети предвид императивно, при регламентиране на начина на
определяне на наказанието (чл. 373 от НПК). Продължителността на
наказателното производство не е значителна и не се отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не установи.
При все това, съдът счете че многобройността на смекчаващите
отговорността обстоятелства обуславя приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК,
поради което приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК и определи
наказанието по минимума от три години, определен в закона.
Наказанието, съдът съобрази с включените в продължаваното
престъпление деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ
престъпен резултат, като за съответстващо на целите по чл.36 от от НК и при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК определи наказание „лишаване от свобода”
за срок от една година и шест месеца.
Съдът не наложи и кумулативното наказание „конфискация” като
прецени по реда на чл.55 ал.3 от НК, че не следва да се налага за постигане на
целите по чл.36 от НК.
Съдът намери, че са налице формалните условията на чл. 66 ал.1 от НК,
а от гледна точка общите цели на наказанието по чл.36 от НК и специалния
възпитателен и поправителен ефект на наказанието уреден в нормата на чл.66
и следващите от НК, не се налага наказанието „лишаване от свобода” да бъде
изтърпяно реално, поради което отложи изтърпяването му за срок от три
години в рамките предвидени в чл.66 ал.2 от НК. Според съда, това ще
способства преди всичко за поправянето на осъдения и от там за постигането
целите по чл.36 от НК. Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и
характеристичните му данни видни както от справката по делото, така и от
възприятията на съдебния състав придобити в проведеното открито съдебно
заседание, съдът намери, че реалното изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода” няма да доведе до желания превъзпитателен ефект.
По отношение предявения граждански иск:
Съдът намери същия за доказан по основание и размер. През
инкриминирания период подсъдимият е бил едноличен собственик и
управител на „М. - Р.“ ЕООД. Спрямо дружеството е налице самостоятелно
изпълнително основание за установените от ТД на НАП Пловдив неплатени
данъчни задължения, но отговорността на едноличния собственик и
управител на дружеството по гражданския иск, съдът намери, че следва да се
ангажира на самостоятелно деликтно основание, въз основа на което вредата
причинена на Държавата с извършеното от подсъдимия престъпление да бъде
репарирана именно от отговорното за настъпването лице – подсъдимия.
13
Размерът на вредите е установен от ССЕ и приложения по делото ревизионен
акт и се присъди като обезщетение за имуществени вреди причинени от
подсъдимия на Държавата, ведно със законните лихви от момента на
довършване на деянието.
В тежест на подсъдимия се възложиха направените в досъдебното
производство разноски в размер на 701,40лв.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.



Председател:


14
Съобщи за изтекли лични данни