РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен,25.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 6301
по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образуевано
по искова молба от „****** против „И.К.“
******. Ищецът твърди, че на 09.04.2014г. с ответното дружество сключили
Договор за паричен заем, въз основа на който предоставили заем на
ответника в размер на 30 000.00 лева /тридесет хиляди лева/, която сума
превели на същата дата по банковата му сметка. Заетата сума предоставили за
срок до 31.03.2019г., съгласно т.1 от сключения договор, като ответникът
се задължил да върне заема след изтичане на срока при условията на сключения
договор. Падежът за връщане на заетата сума изтекъл на 31.03.2019г., но
ответникът върнал частично сумата от 28 000.00 лева /двадесет и осем хиляди
лева/, от които 20 000.00 лева на 21.05.2019г. и 8 000.00 лева на
28.04.2020г., като до момента не е погасил остатъка от дълга си по
посочения договор, възлизащ на 2000.00 лева /две
хиляди лева/. Ищецът твърди, че съгласно т.3 от сключения договор ответното
дружество му дължи годишна лихва в размер на 7% върху заетата сума. Ответникът
е погасил дължимата годишна лихва върху заетата сума за 2015г. и 2016г, като
дължи договорна лихва за 2017г., 2018г., 2019г. и за периода от 01.01.2020г. до
31.10.2020г., за които е дължима договорна лихва както следва:
За 2017г. - 2 100.00
лева /две хиляди и сто лева/.
За 2018г. - 2 100.00
лева /две хиляди и сто лева/.
За 2019г. - 1 258.05 лева /хиляда двеста петдесет и
осем лева и 05 стотинки/, като е съобразено частичното погашение на главницата.
Твърди, че общо за периода от 01.01.2020г. до
31.10.2020г. дължимата сума е 303.71 лева /триста и три лева и 71 стотинки/,
като е съобразено частичното погашение на главницата, като Дължимата договорна
лихва по този договор за заем е в размер общо на 5 761.76 лева.
Ищецът твърди, че на 05.01.2015г. с ответното
дружество сключили Договор за паричен заем, въз основа на който предоставили
заем на ответника в размер на 20 000.00 лева /двадесет хиляди лева/, която сума
му превели по банковата му сметка. Заетата сума предоставили за срок до
31.03.2019г., съгласно т.1 от сключения договор, като ответникът се задължил да
върне заема след изтичане на срока. Падежът за връщане на заетата сума изтекъл
на 31.03.2019г., но ответникът не е върнал заетата сума и до момента.
Твърди, че
съгласно т.3 от сключения договор ответното дружество му дължи годишна лихва в
размер на 7% върху заетата сума. Твърди, че ответникът е погасил дължимата
годишна лихва върху заетата сума за 2016г., като дължи договорна лихва за
2017г., 2018г., 2019г. и за периода от 01.01.2020г. до 31.10.2020г., за които е
дължима договорна лихва както следва:
За 2017г. - 1 400.00 лева /хиляда и четиристотин
лева/.
За 2018г. - 1 400.00 лева /хиляда и четиристотин лева/.
За 2019г. - 1 400.00 лева /хиляда и четиристотин
лева/.
За периода от 01.01.2020г. до 31.10.2020г. - 1186.11
лева/хиляда сто осемдесети шест лева и 11 стотинки/.
Твърди, че дължимата договорна лихва по този договор
за заем е в размер общо на 5 386.11 лева.
Ищецът твърди, че на 26.02.2015г. с ответното
дружество сключили Договор за паричен заем, въз основа на който му предоставили
заем в размер на 10 000.00 лева /десет хиляди лева/, която сума превели по
банковата му сметка.
Заетата сума му предоставили за срок до 31.03.2019г.,
съгласно т.1 от сключения договор, като ответникът се задължил я да върне след
изтичане на срока. Падежът за връщане на заетата сума изтекъл на 31.03.2019г.,
но ответникът му върнал частично сумата от 5 000.00 лева /пет хиляди лева/ на
04.02.2020г., като до момента не е погасил остатъка от дълга си по посочения
договор, възлизащ на 5 000.00 лева /пет хиляди лева/.
Твърди, че съгласно т.3 от сключения договор ответното
дружество му дължи годишна лихва в размер на 7% върху заетата сума.
Ответникът е погасил дължимата годишна лихва върху
заетата сума за 2016г. като дължи
договорна лихва за 2017г. 2018г., 2019г. и за периода от 01.01.2020г. до
31.10.2020г., за които е дължима договорна лихва както следва:
За 2017г. - 700.00 лева /седемстотин лева/.
За 2018г. - 700.00 лева /седемстотин лева/.
За 2019г. - 700.00 лева /седемстотин лева/.
За периода от 01.01.2020г. до 31.10.2020г. - 330.55
лева /триста и тридесет лева и 55 стотинки/.
Твърди, че дължимата договорна лихва по този договор
за заем е в размер общо на 2430.55 лева.
Ищецът сочи, че при формиране на задълженията на
ответника по трите договора за паричен заем е приложил разпоредбата на чл.76,
ал.1 от ЗЗД, съгласно която, този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може
да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се
най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни
задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно,
те се погасяват съразмерно.
Навежда доводи, че на 21.05.2019г. ответното дружество
е платило 20 000.00 лева, като в основанието за плащане е посочило връщане на
заем без да посочи по кои от трите договора за паричен заем погасява задължението
си за главница, поради което с постъпилата сума съобразно чл.76, ал.1 от ЗЗД
ищецът твърди, че е погасено най-обременителното, а в случая и най-старото за
ответника задължение - по Договор за паричен заем от 09.04.2014г. Твърди също,
че на 11.01.2019г. и 29.01.2019г., ответникът е платил на две равни вноски
сумата от общо 4 200.00 лева по фактура № **********/11.12.2018г., издадена с
основание лихва по договор, като в основанието за плащане е посочил плащане по
фактурата без да посочи по кои от трите договора за паричен заем погасява
задължението си за годишна лихва. С постъпилата сума съобразно чл.76, ал.1 от ЗЗД ищецът твърди, че ответникът е погасил най-старото задължение за годишна
лихва - съразмерно по трите договора за заем за календарната 2016г.
В заключение на моли съда Да осъди на основание
чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД ответника „И.К.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***Димитър Константинов” №4, ет.1, ап.3, да
заплати на “А.В.Г.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от общо 27 000.00 лева (двадесет и седем хиляди лева), от която сума 2
000.00 лева (две хиляди лева), представляваща невърнат остатък от заета сума по
Договор за паричен заем от 09.04.2014г.; 20 000.00 лева (двадесет хиляди лева),
представляваща невърната заета сума по Договор за паричен заем от 05.01.2015г.,
и 5 000.00 лева (пет хиляди лева), представляваща невърнат остатък от заета
сума по Договор за паричен заем от 26.02.2015г., ведно със законната лихва
върху сумата от 27 000.00 лева от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Моли съда на основание чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника „И.К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***Димитър Константинов” №4, ет.1, ап.3, да заплати на “А.В.Г.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 13578,42 лева
/тринадесет хиляди петстотин седемдесет и осем лева и 42 стотинки/,
представляваща договорна лихва, както следва:
По договор за паричен заем от 09.04.2014г. - 5 761.76
лева, от които 2100.00 лева договорна лихва за 2017г.; 2100.00 лева договорна
лихва за 2018г.; 1 258.05 лева договорна лихва за 2019г. и 303.71 лева
договорна лихва за периода от 01.01.2020г. до 31.10.2020г.
По договор за паричен заем от 05.01.2015г. - 5386.11
лева, от които 1400.00 лева за 2017г.; 1400.00
лева за 2018г.; 1400.00 лева за 2019г. и
1186.11 лева за периода от 01.01.2020г. до 31.10.2020г.
По договор за паричен заем от 26.02.2015г. - 2430.55
лева, от които 700.00 лева за 2017г.; 700.00 лева за 2018г.; 700.00 лева за
2019г. и 330.55 лева за периода от 01.01.2020г. до 31.10.2020г.
Претендира разноски.
Ответникът не представя отговор в едномесечния срок.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявените
искове.
Ответното дружество се представлява от управителя си,
който признава предявените искове по основание и размер. Прави искане за
разрешаване на спора извънсъдебно.
Съдът, съобразявайки
направеното изявление на ответника за признание на иска, както и изричното
искане на ищеца за постановяване на решение в тази насока, с протоколно
определение в съдебно заседание е прекратил съдебното дирене.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на
иска.
Съдът намира, че са
на лице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на
чл.237, ал.1 ГПК, тъй като в съдебно заседание ответното дружество, представлявано
от управителя, признава предявените искове, а ищецът е поискал изрично съдът да
се произнесе с решение при признание на иска. Признатото право не противоречи
на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.
Твърдението на ищеца за претенциите му се подкрепя от представените по делото
писмени доказателства. При тези факти, съдът приема, че са спазени и
изискванията, установени в разпоредбата на ал.3 на чл.237 ГПК, поради което
следва да постанови решение, което се основава на признанието на иска.
Ищецът е представил
списък с разноски в размер нао 4386,75 лева, от които държавна такса за
образуване на делото в размер на 1623,15 лева, адвокатско възнаграждение в
размер на 2500 лева, държавна такса за обезпечителна заповед в размер на 5,00
лева и разноски за образуване на изпълнително производство в размер на 258,60
лева. Предвид представените доказателства за направени разноски, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направени разноски
изцяло до претендирания размер.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.240 ал.1 ЗЗД вр. чл.79 ал.1 ЗЗД „И.К.“ ***ЕИК
***, със седалище и адрес на управление *** *** представлявано от управителя ***ДА ЗАПЛАТИ на „****** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя ***сумата от общо 27000,00 лева, от която сума 2000,00 лева представляваща невърнат
остатък от заета сума по Договор за паричен заем от 09.04.2014г.; 20000,00 лева
представляваща невърната заета сума по Договор за паричен заем от 05.01.2015г.,
и 5000,00 лева представляваща невърнат остатък от заета сума по Договор за
паричен заем от 26.02.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от
27000,00 лева от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.240 ал.2 ЗЗД вр. чл.79 ал.1 ЗЗД „И.К.“ ***ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** *** представлявано от управителя ***ДА
ЗАПЛАТИ на „****** ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***сумата 13578,42 лева, от която - 5761,76
лева по Договор за паричен заем от 09.04.2014г., от които 2100,00 лева
договорна лихва за 2017г., 2100,00 лева договорна лихва за 2018г., 1258,05 лева
договорна лихва за 2019г. и 303,71 лева договорна лихва за периода 01.01.2020
до 31.10.2020; 5386,11 лева по Договор за паричен заем от 05.01.2015г.
от които 1400 лева за 2017г, 1400,00 лева за 2018г., 1400,00 лева за 2019г. и
1186,11 лева за периода 01.01.2020 – 31.10.2020г.; 2430,55 лева по
Договор за паричен заем от 26.02.2015г. от които 700,00 лева за 2017г, 700,00
лева за 2019г., и 330,55 лева за периода 01.01.2020г. до 31.10.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК „И.К.“ ***ЕИК
***, със седалище и адрес на управление *** *** представлявано от управителя ***ДА
ЗАПЛАТИ на „****** ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***разноски по делото в
размер на 4386,75 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: