Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 155

 

гр. Силистра, 26.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Силистренски районен съд, наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мирослав Христов

 

при секретаря Анета Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия АНД № 281/ 2020г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

 

             Жалбоподателят К.С.Н. ***, ЕГН ********** обжалва електронен фиш серия К № 3021109, издаден от ОД на МВР гр. С, с което и е било наложено административно наказание- глоба в размер на 100 /сто/ лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Ответникът – ОД на МВР - гр. С, надлежно уведомен, не се явява представител, не изпраща проц.представител, депозира писмено становище по делото.

Районна прокуратура- С- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

Жалбоподателят Н., редовно призована, не се явява, не изпраща проц.представител, не депозира писмени бележки по делото. Моли съда чрез жалбата си да отмени изцяло обжалваният електронен фиш като навежда доводи в тази насока.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е  подадена в срока за обжалване от процесуално легитимно лице- жалбоподателят К.С.Н. на 05.05.2020г. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваният електронен фиш е бил издаден за това, че на 13.09.2019г. в 15,36ч. в гр.С по ул.“Н.Й.Вапцаров“ до дом 79А, в посока с.К е заснет клип с АТСС TRF1-M № 571 и отчетен толеранс 3 км/ч от измерената скорост е управлявала МПС- „Ауди А8 4.2 Куатро” с рег. № ******* със скорост от 74 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.

Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно – наказателното производство, установи следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място - 90 км. ч., а по автомагистрала - 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на ЕФ - Водач, който превиши разрешената скорост в населено място се наказва за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

Според доказателствата по делото, управляваният от жалбоподателя автомобил се е движил със скорост в населено място над разрешената за този пътен участък. По делото са приложени снимки, снети от клип № 5192, заснет от TFR1-M № 571 на 13.09.2019 година в 15:36:36 часа, от чието съдържание е видно, че измерената скорост на движение на лек автомобил "Ауди А8" с рег. № ******* е била 77 км/ч, при разрешена за този пътен участък скорост в населено място от 50 км/ч. Според чл.189 ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателният процес. Тъй като съдържанието на приложените в административно-наказателната преписка снимки не е било оспорено от страните, съдът приема същото като годно веществено доказателство. На тази база настоящият състав приема за безспорно установено обстоятелството, че на инкриминираната дата МПС, управлявано от жалбоподателя се е движило със скорост над разрешената такава за населено място, което е довело до нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

С обжалвания ЕФ жалбоподателя Н. е била наказана за управление на МПС със скорост 74 км/ч, тъй като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя в съответствие с указанията за работа с техническото средство ТFR1-M с идентификационен номер 571. Жалбоподателят, собственик /ползвател/ на процесното МПС, не е попълнил декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП и при това положение съдът приема, че тъй като не е посочил друго лице за нарушител, на инкриминираната дата автомобилът е бил управляван именно от нея.

В жалбата си Н. е изложила възражения чрез които моли съда да отмени обжалвания електронен фиш. По така изложените от страна на жалбоподателя Н. възражения, настоящия съдебен състав счита следното:

С измененията на чл.165 ал.2 т.6 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените по-горе законодателни изменения ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС практически загуби своето значение, поради което подобни съображения на жалбоподателя, основаващи се на мотивите в решението, не се споделят от настоящият състав и са неоснователни. С промените в Закона за движение по пътищата, както и с разпоредбите на посочената по-горе наредба, бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения. За първи път беше дадено и легално определение на понятието "автоматизирани технически средства и системи" в §6, т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Според данните по делото автоматизираното техническо средство, с което процесното нарушение е било установено, е мобилно, като задачата на присъстващите служители като контролни органи се е свеждала единствено и само до поставяне начало и край на работния процес на техническото средство. При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с изискванията на  чл.189 ал.4 от ЗДвП, при наличие на които се издава именно фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН.

В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол "TFR1-M”, надлежно калибрована, тъй като е налице по делото приложено копие от последващата проверка на техническото средство, въз основа на което следва да се счита, че същото отговаря изцяло на изискванията на закона. Всеки клип, изготвен с тази система съдържа информация за дата, час, местоположение / географски координати /, измерена скорост, въведено ограничение, превишение на скоростта, посока на движение на МПС, скорост на автопатрула, режим на излъчване на радара, момент на сработване на радара, номер на радара и номер на видеоклипа. В доказателствата по делото са налице и статични снимки от посочения по-горе видеоклип № 5192, заснет от радар № 571, налице са и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, визирано в Протокол № 2-42-18 от 30.10.2018г. от който е видно, че посочения радар № 571 съответства на одобрения тип измервателно средство по ЗДвП.

При процесното техническо средство измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

По отношение съдържанието на обжалваният ЕФ, съдът приема, че същото изцяло съответства на реквизитите за съдържание на ЕФ, изчерпателно изброени в  чл.189 ал.4 от ЗДвП. Той следва да съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата и точния час на извършването на нарушението, рег.номер на МПС-то, собственика на когото е регистрирано то, описание на нарушението, нарушени разпоредби, размер на глобата, срока, сметка или място на доброволното и заплащане. Всички тези реквизити са налице съобразно нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Конкретното описание на ЕФ е дадено в нормата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП, съобразно което „Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи“.

Относно следващото възражение на жалбоподателя Н., че нарушението е било установено на 13.09.2019г., а тя е получила обжалвания от нея електронен фиш едва на 23.04.2020г., като според нейните изчисления връчването е било 1 година след извършването на нарушението, настоящия съдебен състав го счита за неоснователно. На първо място по никакъв начин дори и простите аритметични сметки, направени от жалбоподателя Н. не са верни, тъй като нарушението както става ясно от изложеното по-горе и било извършено от нея на 13.09.2019г., а електронният фиш и е бил връчен на 23.04.2020г. т.е. малко след 7 месеца след извършването на нарушението. На следващо място никъде в ЗАНН или ЗДвП не е налице срок в който следва да се връчи електронният фиш, поради което това възражение на жалбоподателя се явява абсолютно неоснователно.

Относно следващото възражение, че следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като жалбоподателя Н. нямала доходи и тази глоба била непосилна за нея, настоящия съдебен състав счита също за неоснователно. В ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи още с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. ". Фактът, че жалбоподателя Н. е превишила скоростта си на движение в населено място, не може да обуслови маловажност на деянието.

Извършеното нарушение е от категорията на формалните, характеризира се с висока степен на обществена опасност, поради което не представлява маловажен случай.  Нарушението по същността си е формално - такова на просто извършване и законът не предвижда настъпването на допълнителни общественоопасни последици (допълнителен резултат). Това съвсем не означава, че тези посегателства не променят отрицателно действителността. Напротив, за тях е характерно, че те винаги създават опасност от увреждане на обществените отношения или ги увреждат в степен, която оправдава използването на принуда спрямо извършителите. За обикновените формални нарушения е характерно, че те са довършени с осъществяването на изпълнителното деяние, като в съставите на тези посегателства не се посочват каквито и да било отрицателни изменения в действителността.

По начало, като установява административнонаказателен запрет за осъществяване на определен тип деяния, законодателят има предвид типичната за тях обществена опасност от гледна точка на нейния характер, но и в съответна минимална степен, обосноваваща използването на методите и средствата на административнонаказателното право.

При малозначителност или ниска степен на обществена опасност на деянието се касае за твърде съществени отклонения от типичното отрицателно въздействие, което конкретното действие или бездействие оказва върху съществуващата система от обществени отношения, или въобще до отсъствие на такова въздействие. При това положение, конкретното поведение не е това, което е имал предвид законодателят при създаване на конкретната санкционна норма.

Абсолютно неоснователно е и възражението на жалбоподателя Н., че тази глоба била непосилна за нея, при положение, че същата е управлявала и притежава автомобил на значителна стойност, а именно „Ауди А8 4.2 Куатро“.

Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя за наличие на основания за отмяна на ЕФ. В този смисъл ЕФ за ангажиране на административно-наказателната отговорност на водача, превишил допустимата скорост с 24 км/ч, се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд- Силистра

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Електронен фиш серия К, № 3021109, издаден от ОД на МВР гр.С, с който на К.С.Н. ***, ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е било наложено административно наказание- глоба в размер на 100 / сто / лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП като законосъобразен, доказан, обоснован и правилен.

Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред Административен съд- С, считано от датата на съобщаването му.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………….

                                                                / М. ХРИСТОВ /