№ 310
гр. Кюстендил, 23.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500194 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 419 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, депозирана от Г. М. К. с ЕГН
********** и настоящ адрес: с. Падеш, общ. Благоевград, ул. „Георги Бенковски“
№15, действаща чрез пълномощника адв. М.Г., със съдебен адрес: гр. Благоевград, ул.
„Братя Миладинови“ №1, срещу разпореждане от 19.12.2019 г., с което е допуснато
незабавно изпълнение на парично задължение и въз основа на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 19.12.2019 г. и
изпълнителен лист по ч.гр.д. №2777/2019 г. по описа на РС Дупница.
В частната жалба е застъпено становище за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане. Сочи се нередовност от външна страна на акта, въз основа на който е
издадена заповедта за изпълнение, в частност извлечението от счетоводните книги на
банката – заявител доколкото към същото не било представено Споразумение за
обединяване на кредити от 14.06.2011 г. на „Банка ДСК“ ЕАД, сключено с длъжника
С.И.К.. Акцентира се и на липсата на подпис на жалбоподателя върху процесното
споразумение като поръчител по поетото задължение. Извлечението от счетоводните
книги на банката – заявител не удостоверявало подписването на споразумението, както
и поетото задължение за връщане на суми по последното.
Заявено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане и присъждане на
сторените в производството разноски за заплатена държавна така и адвокатско
възнаграждение.
В законоустановения срок е подаден отговор от заявителя „Банка ДСК“ ЕАД. Не
се споделя довода за нередовност от външна страна на извлечението от счетоводните
книги на банката, като подробно се аргументира това виждане. Оспорва се и наличието
на неравноправни клаузи в процесния договор за банков кредит. Искането е да бъде
отхвърлена частната жалба като неоснователна.
След извършена служебна проверка съдът намира, че частната жалба е подадена
1
в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в нея,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Пред РС Кюстендил е депозирано заявление по реда на чл.417 ГПК от заявителя
„Банка ДСК“ ЕАД срещу солидарните длъжници С.И.К. и Г. М. К. с искане за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 5 045.18 лева
главница; 1 630.49 лева възнаградителна лихва за периода от 06.09.2017 г. до
03.11.2019 г.; 262.98 лева обезщетение за забава за периода от 06.10.2017 г. до
03.11.2019 г.; 60.26 лева обезщетение за забава след датата на настъпване на
изискуемостта от 04.11.2019 г. до 16.12.2019 г.; 120 лева разходи при изискуем кредит;
ведно със законната лихва върху главницата от 19.12.2019 г. до изплащане на
вземането както и сторените в производството разноски – 142.38 лева заплатена
държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 19.12.2019 г. по ч.гр.д.№2777/2019 г. РС Дупница е
разпоредил да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
процесните вземания.
Последвало е издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 19.12.2019 г. По заповедта на основание чл. 418,
ал. 1 от ГПК е допуснато незабавно изпълнение и на заявителя е издаден изпълнителен
лист, по който е образувано изпълнително дело № 20207420400017 по описа на ЧСИ
Валентина Александрова с район на действие – Окръжен съд – Кюстендил. Видно от
данните по ч.гр.д.№2777/2019 г. по описа на РС Дупница, на 11.02.2022 г. на
солидарния длъжник Г.К. е редовно връчена лично покана за доброволно изпълнение и
процесната заповед за изпълнение.
С подадено в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение
длъжникът Г.К. е оспорила дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение по
чл. 417 от ГПК, като едновременно с това в срока по чл. 419, ал. 1 и чл. 413, ал. 1 от
ГПК е депозирана частна жалба против разпореждането на заповедния съд за незабавно
изпълнение, обективирано в издадената заповед по чл. 417 от ГПК .
При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи
от правна страна:
Производството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК
и за издаване на изпълнителен лист е предоставено като възможност за кредитора по
облекчен ред да получи съдебно признаване и изпълнителен титул за свое изискуемо и
ликвидно вземане срещу длъжника без да води исков процес при условие, че вземането
е установено с някой от изброените в цитираната разпоредба документи.
От своя страна представеният документ по чл. 417 от ГПК трябва да е редовен
от външна страна и да удостоверява задължение за заплащане на парична сума, което
задължение да е определено по своето основание, вид и размер, както и да е настъпил
падежът му. Проверката, която районният съд дължи по повод заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418, ал. 2 от ГПК е
съсредоточена върху това дали съществува редовен от външна страна документ,
посочен в чл. 417, т. 1-10 от ГПК и дали този документ удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от ГПК длъжникът има възможност да
обжалва разпореждането за допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, като съгласно чл. 419, ал. 3 от ГПК /в редакцията му в
сила от 23.12.2019 г. / същото може да бъде отменено при следните три хипотези: 1/.
когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изр. първо от ГПК, т. е. ако
документът, въз основа на който е допуснато незабавено изпълнение не е редовен от
външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника,
2/. не са налице предпоставките по чл. 418, ал. 3 от ГПК, т. е. когато не са представени
доказателства за изискуемостта на вземането, в случаите, в които тя е поставена в
зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго
обстоятелство, както и 3/. когато вземането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител.
За да бъде уважена частна жалба по чл.419 ГПК е необходимо да се докажат
пороци на разпореждането, с което е била уважена молбата за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, които да се основават на съображения, извлечени от самия акт
по чл.417 от ГПК. В случая актът по чл.417 ГПК е извлечение от счетоводните книги
на заявителя, с което се установява задължение на жалбоподателката, произтичащо от
Споразумение за обединяване на кредити от 14.06.2011 г. и Договор за поръчителство
от 14.06.2011 г.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че извлечението от
счетоводните книги на банката- заявител е нередовно от външна страна и не
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
В случаите, когато документа по чл. 417 от ГПК представлява "извлечение от
счетоводните книги на банките", минимално необходимото съдържание на
извлечението, което индивидуализира вземането по основание и по размер и прави
документа редовен от външна страна, е посочено в чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции /ЗКИ/- изм. ДВ. бр. 59/29.07.2016 г. Съгласно законовата
регламентация документа трябва да отразява: общият размер на просрочената сума;
общият размер на непогасената част от дълга; непогасената главница по кредита;
непогасената договорна лихва; размера на обезщетението за забава за просрочените
плащания.
От съдържанието на представеното към заявлението Извлечение от
счетоводните книги на Банката съдът прави извода, че то отговаря напълно на
изискванията по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ.
В извлечението са посочени страните по договорното правоотношение-
кредитора и кредитополучателя, както и поръчителя. Посочен е договора за кредит.
Размерът на отпуснатия кредит. Срокът на усвояването му. Краен падеж. Датата на
настъпване на изискуемостта, брой, размер и падеж на непогасените, респ. частично
погасените месечни вноски; посочен е общия размер на просрочената сума, както и
разбивка на последната по главница, договорна лихва и обезщетение за забавено
плащане, посочени са и начислените по кредита такси.
При това съдържание на извлечението съдът прави извода, че то представлява
редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 418, ал. 2 от ГПК.
В настоящото производство следва да бъде установено и дали вземането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител с оглед
нормираното в чл. 419, ал. 3 от ГПК.
Няма спор по отношение на обстоятелството, че страните по договор за банков
3
кредит покриват критериите на параграф 13 от ДР на ЗЗП за "потребител " и
"търговец", при което разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗЗП относно неравноправните
клаузи са приложими по отношение на тези видове договори.
В чл.5 от споразумението за обединяване на кредити е посочено, че
кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент, определян
периодично от кредитора и стандартна надбавка. Отчетено е, че към датата на
сключване на споразумението базовият лихвен процент е 7.44%, стандартната
надбавка е в размер на 7.51 процентни пункта, или лихвения процент по кредита е
общо 14.95%. В приложените към Споразумението Общи условия на банката –
заявител, в Раздел III е разчетена методиката на олихвяване на кредита, която съдът не
намира за накърняваща добрите нрави, същата е разбираема и дава яснота относно
начина на формиране на лихвения процент по процесния кредит. Отразено е и ГПР и
начина на формирането на последния. На този етап съдът не отчита наличие на
неравноправна клауза по порцесното кредитно правоотношение. Отделно от това
изискването на закона е конкретно претендираното парично вземане да се основава на
неравноправна договорна клауза, но в настоящия случай и с оглед характера на
заповедното производство съдът не може да установи с категоричност дали е налице
парично вземане по извлечението от счетоводната сметка, което да е основано именно
на такава неравноправна клауза.
Към заявлението по чл.417 ГПК е представено извлечение от счетоводните
книги на банката, придружено от Споразумение за обединяване на кредити от
14.06.2011 г. и Договор за поръчителство от 14.06.2011 г., като и под двата документа
съдът констатира наличие на подпис на поръчителя, обезпечаващ изпълнението на
кредитното задължение. Автентичността на последния, с оглед въведените в частната
жалба оспорвания, следва да бъде установена в исковото производство със съответните
процесуални средства, което е невъзможно да се реализира в производството по
оспорване редовността на разпореждането за незабавно изпълнение с оглед
предметния му обхват.
Тъй като не се установиха пороци в обжалваното разпореждане, същото следва
да бъде потвърдено като правилно.
Мотивиран от изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 19.12.2019г., с което е допуснато незабавно
изпълнение на парично задължение и въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 19.12.2019 г. и изпълнителен
лист по ч.гр.д. №2777/2019 г. по описа на РС Дупница.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5