Решение по дело №199/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 224
Дата: 9 ноември 2023 г.
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20237240700199
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 август 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

224                                         09.11.2023 год.                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Старозагорски административен съд, в публично съдебно заседание на   дванадесети октомври две хиляди двадесет и трета год., в състав        

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                          Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                            МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Стефка Христова и в присъствието на прокурора Гриша Мавров като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №199  по описа  за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

Образувано е по касационна жалба на Началника на Първо РУ  Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора против Решение №248/16.06.2023г, постановено по АНД №919/2023г по описа на РС Стара Загора, с което е отменено издаденото от касатора Наказателно постановление №1959а-21/26.01.2023г с  наложена на Г.К.В. глоба в размер на 300лв на основание чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето за това, че на 06.11.2022г около 04.40б в град Стара Загора, на булевард „Цар Симеон Велики“ №105А в тунел пред клуб „Сикретс“, в качеството си на родител не е придружил, и не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за придружител на синът си Р. Г. В., роден на ***г – непълнолетен, навършил 14год., но не и 18год, след 22.00часа на обществено място, с което е нарушил чл.8 ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето. Съставен е АУАН против Г.К.В., който е посочен като разгледан и въз основа на повдигнатото обвинение и писмени обяснения е издадено Наказателно постановление.

За да отмени Наказателното постановление въззивния съд е приел, че правното обвинение за нарушение на чл.8 ал.3 и ал.4 от ЗЗД е несъответно на фактическото, защото разпоредбите съдържат отделни правила за поведение, чието не спазване води до отделни съставомерни деяния. Предвид алтернативността на задълженията за придружаване лично от родител или за осигуряване на придружител, административно наказателния състав на чл.45 ал.3 от ЗЗД сочи алтернативни деяния, според въззивния съд. На наказаното лице е вменено едновременното извършване на две отделни нарушения с едно деяние, за които е наложено едно наказание, което е основание за отмяна на наказателното постановление. Съдът е установил обективната истина за съставомерните факти, приел е за доказано присъствието на непълнолетното дете на обществено място в посочените дата и час, без същото да е придружено от родител или друго пълнолетно дееспособно лице, но предвид отправеното обвинение е заключил материална незаконосъобразност на наложеното административно наказание.

 С касационната жалба се твърди неправилно приложение на материалния закон. Иска се от съда да приеме, че няма алтернативност на задължението за придружаване на непълнотелното дете, а на начина за неговото изпълнение, защото е достатъчно или родителя да придружава или до осигури пълнолетен придружител. Следователно не е допуснато обвинение за две нарушения, нито е наложено едно наказание за тяхното извършване. Останало е недоказано приетото за установено от съда присъствие на приятел на детето с имена Стивън Николаев,  като не са събрани и данни за неговото пълнолетие. Иска се отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако такова се претендира и е налице основание за присъждането, тогава да се намали до минималните размери.

Ответника Г.К.В., чрез редовно упълномощен адвокат и в писмен отговор иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като постановено при спазване на материалния закон. Поддържа тезата, че задължението за осигуряване на пълнолетен придружител възниква само, когато не може родителя да придружи детето си лично, поради което е отделно задължение. Сочи, че АУАН не е съставен в негово присъствие като защита срещу извод за правилно приложение на ЗЗД и на НП относно правната квалификация на деянието.  Претендира присъждане на възнаграждение за един адвокат.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за материална законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на съда да бъде оставено в сила.

 Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона и след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Жалбата е основателна, поради неправилно приложение на чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето.

Съдът не е приел за установено присъствието на посочения от наказаното лице придружител и приятел на непълнолетното му дете Стивън Николаев, а е възпроизвел обясненията на актосъставителя по установяване на извършеното нарушение. Противното на посоченото съдът е приел за установено, че фактическата обстановка по АУАН и НП се потвърждава от показанията на актосъставителя и другите писмени доказателствени средства.

Съгласно чл.8 ал.3 вр. с ал.4 от ЗЗД родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 22.00часа, когато е навършило 14години, но не е навършило 18години. Правната норма, съдържаща се в чл.8 ал.3 вр. с ал.4 от ЗЗД е следната: Родителите лично или чрез друго пълнолетно лице, придружават непълнолетните  си деца след 22.00ч на обществени места. Задължението се изпълнява лично или чрез друго пълнолетно лице и не е изпълнено винаги, когато непълнолетния е сам на обществено място след 22.00часа, освен когато родителят обективно не е могъл да знае за местонахождението му. В този случай у него отсъства съзнание за обстоятелствата, при които се поражда задължението за придружаване, а това изключва извод за субективен елемент – в случая само пряк умисъл като форма и вид вина, поради формалния характер на съставомерното бездействие. Субекти на задължението за придружаване на непълнолетно лице са онези, които полагат грижи за него поради задължение, произтичащо от правна или родителска връзка, а неизпълнението на това задължение е съставомерно деяние, съгласно обявяването му за наказуемо от състава на чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето, когато непълнолетния е сам на обществено място след 22.00часа. Това съставомерно фактическо обстоятелство води до извод, че непълнолетния не е придружен в нарушение на задължението, вменено на родителите да осигурят придружител като такъв може да бъде и трето, непълнолетно лице. Ето защо, поради допустимите два способа за изпълнение на едното задължение законодателя е използвал при описание на деянието „наруши чл.8 ал.3 или не осигури придружител по чл.8 ал.4 от закона“, което бездействие е причина непълнолетния да остане непридружен. Съставомерно бездействие е налице само, когато задължението не е изпълнено по нито един от двата способа – лично или чрез другиго, а те са избор на задължения субект. Обвинението трябва да съдържа посочване на качествата на лицето като родител, настойник, попечител или задължено да полага грижи на друго основание, както и че същото нито лично, нито чрез другиго придружава непълнолетното дете, за да се обосноват всички факти, при които деянието е съставомерно – изискване на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В НП е описано, че В. в качеството си на родител не е придружил, нито е осигурил пълнолетно лице за непълнолетния си син на общественото място след 22.00ч. С оглед конкретиката на казуса следва да се каже, че изпълнението на задължението може да се окаже обективно невъзможно, поради особени обстоятелства, които задълженото лице трябва да посочи. Установено е по делото, че В. е придружавал непълнолетния си син в нощното заведение до определен момент след 22.00ч, но когато на детето е нанесена лека телесна повреда той вече е напуснал заведението. Този факт не се отрича от наказаното лице, потвърждава се от детето и от другия родител, подал сигнала за нарушението. Деянието е извършено и наказания родител не сочи обективни причини, които да са го поставили в невъзможност да бъде с непълнолетното си дете, а случаят не е и маловажен, въпреки навършените 17години, поради последиците на деянието.

 Водим от тези мотиви и на основание чл.222 от АПК, Старозагорският административен съд

Р     Е     Ш     И :

   ОТМЕНЯ Решение №248/16.06.2023год., постановено по АНД №919/2023год. по описа на РС Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №1959а-21/26.01.2023г издадено от Началник на Първо  РУ Стара Загора.

ОСЪЖДА Г.К.В. ЕГН:********** да заплати на ОД МВР сумата от 100лв /сто/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по КАНД №199/23г по описа на АС Стара Загора. 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

    

                                                                              2.