№ 11243
гр. София, 09.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110149411 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба от Д. Б. Г. против „ТС“ ЕАД, уточнена с молби от
28.11.2023 г., 27.05.2024 г. и 07.12.2024 г., с искане да бъде признато за установено, че
ответникът незаконно не е извършил процедура по направена от ищеца рекламация на
дялово разпределение на топлинна енергия на сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в гр. София, ж.к. „******“, бл. 5Б, на общата изравнителна сметка и на
индивидуалната изравнителна сметка за собствения на ищеца имот - ап. 46, за който
ответникът служебно и без съгласие на собственика е определил абонатен номер, както и за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника суми за топлинна енергия за
периода от 30.04.2022 г. до 01.05.2023 г., като страната не е в състояние да посочи размера на
претенцията, тъй като ищецът не бил уведомяван за размера на начислената сума за
топлинна енергия, както и да постанови решение, с което бъде прогласена нищожността на
общата и индивидуалната изравнителна сметка на процесния имот, като незаконосъобразно
изготвени, неверни и не влезли в сила, тъй като не са били връчени: общата на
домоуправителя, а индивидуалната на ищеца, както и да бъде прогласена нищожността на
издадените от ищеца фактури на същите основания.
С молба от 22.12.2023 г. ищецът е представил доказателство за внесена държавна
такса за разглеждане на спора в размер на 50 лева.
Подадените молби-уточнения от 27.05.2024 г. и 07.12.2024 г. са депозирани от ищеца
чрез упълномощен от страната процесуален представител – адвокат В. Я. от САК, поради
което съдът приема, че ищецът е оттеглил искането си, обективирано в исковата молба, за
предоставяне на правна помощ.
Съдът намира, че исковата претенция е недопустима, поради следните
съображения:
На първо място следва да бъде посочено, че абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на установителен иск, включително на отрицателния такъв, е наличието на
1
правен интерес от неговото предявяване. Последният е налице, когато субективното право,
предмет на иска, е застрашено или упражняването му е смутено. Ако субективното право е
нарушено се поставя въпросът дали то може да бъде адекватно защитено чрез установителен
иск или носителят му следва да предяви осъдителен иск за неговата защита.
Предявеният иск за признаване за установено, че ответникът незаконно не е
извършил процедура по направена от ищеца рекламация на дялово разпределение на
топлинна енергия е процесуално недопустим, тъй като уреденото в Наредбата за
топлоснабдяването и Общите условия на „ТС“ ЕАД рекламационно производство е изцяло
извънсъдебно, като липсва материалноправна норма, която да предоставя право на
потребителя на топлинната енергия да претендира по съдебен ред от топлопреносното
предприятие възражението му да бъде разгледано. В случай, че ищецът е подал възражение
срещу изравнителната си сметка и то не е било разгледано или не е било уважено от
ответното дружество, способът за защита срещу евентуално незаконосъобразно начисляване
на цена на топлинна енергия, е чрез предявяване на отрицателен установителен иск за
недължимост на начислени суми.
Следва да бъде посочено, че вследствие на дадени от съда указания ищецът
поддържа, че предявява при условията на евентуалност и отрицателен установителен иск за
недължимост на претендирани от ответника суми, но независимо от предоставената
възможност страната не е посочила каква сума отрича като недължима. Твърденията на
ищеца, че не може да посочи размер на сумите, тъй като не са му връчвани изравнителни
сметки /обща и индивидуална/ са несъстоятелни, доколкото установяването на техния
размер е въпрос единствено на проверка на сметката на ищеца към ответното дружество за
конкретния исков период. Още повече в допълнение следва да бъде отбелязано, че срещу
ищеца в настоящото производство по заявление на „ТС“ ЕАД е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 11696/17.04.2024 г. по ч. гр. д.
15838/2024 г. по описа на СРС, 126 състав, за сумата в размер на 2567,08 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „******“, бл. 5Б, вх. „Б“, ет. 1, ап. 46, абонатен № 254062, за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2023 г. и сумата в размер на 54,92 лева, представляваща незаплатена
цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. ди 30.04.2023 г., срещу която длъжникът е депозирал възражение с вх. №
189028/10.06.2024 г. За установяване на вземанията по заповедта за изпълнение е образувано
гр. д. № 47107/2024 г. по описа на СРС, 126 състав, като ведно с исковата молба е
представена и обща фактура № **********/31.07.2023 г. за отчетен период 01.05.2022 г. –
30.04.2023 г., препис от която е връчен на ответника на 28.10.2024 г. - т.е. преди датата на
подаване на последната молба-уточнение от 07.12.2024 г., в която са изложени доводи за
невъзможност на страната да посочи размера на сумата, която намира за недължима. За
пълнота следва да бъде отбелязано, че ответникът е депозирал отговор на исковата молба с
вх. № 386184/29.11.2024 г., в която е изложил подробни доводи за недължимост на
вземанията. От изложеното следва, че ищецът не е в невъзможност да уточни исковата си
2
претенция, а по своя преценка отказва да посочи размерът на вземането, чиято дължимост
отрича.
Искът за установяване неистинност на следните документи: изготвеното дялово
разпределение на топлинната енергия в процесната сграда – етажна собственост; на
издадените от фирмата за дялово разпределение индивидуална изравнителна сметка за
потребена топлинна енергия по отношение на притежавания от ищеца недвижим имот и на
съставените от ответното дружество фактури за начислени суми за топлинна енергия в
процесния недвижим имот също е недопустим. Процесните документи, чиято истинност е
предмет на предявените искове по чл. 124, ал. 4 ГПК, по правната си същност представляват
частни свидетелстващи документи, удостоверяващи определени факти и обстоятелства от
обективната действителност. Фактурите и съобщенията към фактурите се издават от
топлопреносното предприятие, а изравнителните сметки от фирмата за дялово
разпределение. Съгласно трайната съдебна практика и правната теория, частните
свидетелстващи документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена
сила, поради което същите не могат да се оспорват по реда на чл. 193 ГПК относно
верността им, както и не могат да бъдат предмет на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за
установяване неверност на същите. Съдът преценява доказателствената им сила с оглед
всички събрани по делото доказателства. Оспорването на верността на документ е средство
за защита срещу обвързващата доказателствена сила, каквато имат официалните
свидетелстващи документи. Когато частният свидетелстващ документ удостоверява
неизгодни за издателя си факти, той се ползва с материална доказателствена сила, но в този
случай твърдението, че признатият от издателя факт не се е осъществил представлява
оспорване на съдържанието на документ в съответната част по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6
ГПК, респективно отново не се открива производство по оспорване истинността на
документа по отношение на верността му и съдът не дължи изрично произнасяне по
резултата от оспорването - дали е доказано или дали документът е неистински. В този
смисъл са постановените решение № 50 от 21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г. на ВКС, IV
г. о. и решение № 49 от 05.03.2012 г. по гр. д. № 584/2011 г. на ВКС, III г. о. Оспорването на
истинността на частен документ може да се отнася само до неговата формална
доказателствена сила по чл. 180 ГПК, която обхваща само факта на писменото изявление и
неговото авторство и не се разпростира върху други факти, за които документът
свидетелства /например дали удостовереното в документа фактическо положение
съответства на действителното/ - определение № 216/19.03.2012г. по ч. гр. д. № 45/12 г. , IV г.
о ВКС, определение № 660/14.12.2012 г. по ч. гр. д. № 638/12 г. , I г. о. ВКС, определение №
709/02.12.2011 г. по ч. гр. д. № 557/2011 г. , IV г. о. ВКС, определение № 409 от 21.04.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 975/2016 г., III г. о.
Предвид изложеното исковата молба следва да бъде върната, а производството по
делото прекратено.
Така мотивиран, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 245894/04.09.2023 г. от Д. Б. Г. против „ТС“ ЕАД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 49411/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4