РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. С., 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.С.П.И.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530103625 по
описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът Е.П.П. твърди в исковата си молба, че на 31.01.2020 г. сключил с ответника
договор за потребителски кредит профи кредит стандарт № 30042227302 за 5000 лева, с
месечна вноска за погасяване на лихва и главница по кредита от 303.57 лева, с ГПР 49,05 %,
с ГЛП 41.00 % и ЛПД 0,11 %, при срок на кредита от 24 месеца. Дължимата сума по
кредита, лихви и главница, била общо в размер на 7284.84 лева. В VI „Параметри на
договора“, заемодателят включил уж поисканата и закупена услуга „фаст“ (ако не се
закупела някоя от допълнителните услуги, договор не се подписвал, услугата не се искала,
тя била задължителна). По договора ищецът заплатил на 19.02.2020 г. 202 лева, на
07.03.2020 г. 100 лева, на 12.03.2020 г. 212 лева, на 20.03.2020 г. 300 лева, на 26.03.2020 г.
195 лева и на 21.04.2020 г. 493.80 лева. На 22.05.2020 г. страните сключили анекс към
договора за отлагане на плащанията, след който, плащанията на ищеца продължили, както
следвало: на 20.06.20 г. платил 496.95 лева, на 20.07.2020 г. - 500 лева, на 18.08.2020 г. -
495.24 лева, на 01.04.2021 г. - 3841.73 лева по същия договор, с което общата сума, която
платил на ответника по процесния договор, била 9804.87 лева. На 14.04.2021 г., с решениепо
по гр.дело № 20205530103547 по описа за 2020 г. на PC С., услугата „фаст“ по договора за
потребителски кредит била обявена за нищожна. Решението влязло в сила към момента.
След като ищецът погасил предсрочно договора за потребителски кредит с посочената обща
сума от 9804.87 лева, то с оглед постановеното решение по гр.д. № 20205530103547 на PC
С., с което клаузата „фаст“ била обявена за нищожна, следвало ответникът да му възстанови
1
платената по клауза „фаст“ сума от 2875.05 лева, тъй като била платена без правно
основание. На основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който бил получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, бил длъжен да го върне. В настоящия
случай било налице отпаднало основание за заплащане на услугата „фаст“. След частичното
прекратяване на делото с протоколно определение от 09.03.2022 г., поради отказ на
изричния пълномощник на ищеца от част от спорното вземане, искането по същество е да
се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1012.55 лева, която е получил без
основание за възнаграждение по клаузата за допълнителна услуга „фаст“ по договора им за
потребителски кредит профи кредит стандарт № 30042227302, която е обявена за нищожна с
влязлото в сила решение по гр.д. № 3547 по описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд,
както и сторените по делото разноски.
Ответникът П. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като
неоснователен, а евентуално, ако намери същият за основателен, да го отхвърли над
платената от ищеца сума от 1012.55 лева за допълнителната услуга „фаст“ по договора им за
кредит и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени от
пълномощника му в подадения в срок отговор и в писмените му молби по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
Страните не спорят, че на 31.01.2020 г. са сключили, при общи условия, представения
с исковата молба договор за потребителски кредит профи кредит стандарт № 30042227302, а
на 22.05.2022 г. - и представения анекс № 1 към него (л. 13-27). Не спорят и по факта, че по
иск на ищеца, против ответника, процесните клаузи за закупени допълнителни услуги
„фаст“, за която в договора за кредит е уговорено заплащане на възнаграждение от 1500
лева, и „флекси“, за която в договора е уговорено заплащане на възнаграждение от 3100
лева, са обявени за недействителни (нищожни – б.р.) с влязлото в сила в тази му част на
06.05.2021 г. решение по приложеното гр.д. № 3547 по описа за 2020 г. на Старозагорския
районен съд. Със същото искът на ищеца, против ответника, в останалата му част, за
обявяване на недействителността на целия договор, е отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
От заключението на назначената по делото съдебно - икономическа експертиза, което
съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с
останалите доказателства, се установява несъмнено, че за погасяване на този кредит ищецът
е заплатил на ответника суми в общ размер на 9806.13 лева, от които 1012.55 лева за
погасяване на уговореното в договора възнаграждение за процесната допълнителна услуга
„фаст“, клаузата за която е обявена за недействителна (нищожна – б.р.) с влязлото в сила
горепосочено решение, което е задължително за страните по делото (чл. 297 – 298 ГПК).
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск е
основателен. Според нормата на чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание,
2
е длъжен да го върне. Този фактически състав изисква предаване, съответно получаване, на
нещо при начална липса на основание, която е налице и в случаите на нищожен договор,
респективно клауза от същия, какъвто е и случая (т. 1 от ППВС 1/1979 г.). При него по
делото се установи несъмнено, че с влязлото в сила горепосочено решение е признато за
установено със сила на пресъдено нещо между страните, че клаузата за допълнителна услуга
„фаст“ по горепосочения им договор за кредит, за която е уговорено в същия заплащането
на възнаграждение от 1500 лева, е обявена за недействителна (нищожна – б.р.), а по същата
ищецът е заплатил на ответника исковата сума от 1012.55 лева. Следователно. Същата сума
ответникът е получил от ищеца при начална липса на основание. Поради това и съгласно чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД дължи връщането й, заедно със законната лихва, каквато обаче в случая
ищецът не е претендирал с исковата си молба от датата на подаването й в съда (Р 172-
2011-IV г.о.). Поради това такава не му се и присъжда върху исковата сума с оглед
диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 ГПК).
При този изход на делото, сторените от ищеца разноски по същото в общ размер от
905 лева (от които 115 лева внесена държавна такса за производството, 350 лева внесено
възнаграждение на вещото лице и 440 лева платено адвокатско възнаграждение), следва да
се възложат в тежест на ответника съразмерно с уважената част от иска (без тези за
частично прекратената му част, за която ищецът няма право на разноски съгласно чл. 78, ал.
4 ГПК) или сумата от 318.73 лева, а сторените от ответника разноски по делото, изчерпващи
се с дължимото му се юрисконсултско възнаграждение от 150 лева по чл. 78, ал. 8 ГПК, във
вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП (защото е юридическо лице, защитавано в настоящото производство
от юрисконсулт), следва да се възложат в тежест на ищеца съразмерно с прекратената част
от делото или сумата от 97.17 лева (чл. 78, ал. 1, 4 и 8 ГПК). Неоснователно е възражението
на пълномощника на ответника за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 440 лева, защото надвишава само с 8.75 лева минималното такова от
431.25 лева по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което, с оглед на конкретната фактическа и правна
сложност на делото, не би могло да се приеме за прекомерно и намали (чл. 78, ал. 5 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати по банкова
сметка -, на E. П. П., с ЕГН **********, с адрес -, сумата от 1012.55 лева за главница, която
без основание е получило за възнаграждение за допълнителна услуга „фаст“ по договор за
потребителски кредит профи кредит стандарт № 30042227302/31.01.2020 г., която клауза е
обявена за недействителна с влязлото в сила решение № 34/14.04.2021 г. по гр.д. № 3547 по
описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд, както и сумата от 318.73 лева за разноски
по делото съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Е. П. П. с п.с., да заплати на П. с п.а., сумата от 97.17 лева за разноски по
3
делото съразмерно с частичното му прекратяване.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4