МОТИВИ по
НОХД№ 1295/10 г по описа на
ПРС-24 наказателен състав
С постановление от 29.01.2010 г
на РП- Пловдив е направила предложение на основание чл.78а от НК
обвиняемият Н.Б.П. да бъде освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание
за извършено от него престъпление по чл.131 ал.1т.12вр.чл.130ал.1 от НК
, за това, че на 01.06.2009 г. в гр.П. по хулигански подбуди е причинил на Р.Х.Х.
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК .
Представителят на РП -Пловдив в
съдебно заседание поддържа направеното предложение, като счита, че
обвиняемият П. е извършил от субективна
и обективна страна състава на
престъплението по за НК, по отношение на
него са налице предпоставките по чл.78 а от НК, тоест не е
осъждан, не е прилагана разпоредбата на чл.78а от НК до сега ,няма настъпили
имуществени вреди и за съответното престъпление се предвижда наказание – до три
години лишаване от свобода. В тази връзка РП- чрез нейния представител
–прокурор М. С. , прави искане по
отношение на обв.П. да бъде наложено административно наказание –глоба при
минималния предвиден размер в закона.
Обвиняемият П. се признава за
виновен по обвинението, давал е обяснения в хода на проведеното съдебно
следствие. В хода на съдебните прения моли съдът да му наложи минимално
наказание .Неговият защитник адв.Б. -в пренията акцентира на възможността с
оглед личността на обв.П. на последния
да бъде наложено административно наказание- глоба в минимален размер.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Обвиняемият Н.Б.П., роден на ***г ,българин, български гражданин ,неосъждан , ЕГН **********
.
На 01.06.2009 г. около 12,30 часа
свидетелят Р.Х. се намирал в двора на Професионална гимназия по строителни
технологии „П. П.” в гр.Пловдив, където същия ден като ученик в 12-ти клас имал изпит. Взел си кафе и
седнал на оградата на училището, като се заговорил с момиче от по-малките
класове, което познавал само визуално. По същото време в двора на заведението
имало много ученици, чакащи да влезнат в клас.
В този
момент от сградата на училището излезли други двама ученици, които били от
12-ти клас на Професионална гимназия по
туризъм „П.А. З.” – св.М. М. и обв.Н.П.. Последният видял намиращия се наблизо Р.Х.
и си спомнил, че преди около 2-3 години бил обиден от него на тема футболна
принадлежност. Оттогава формирал у себе си изключително негативни нагласи
спрямо пострадалия и преценил, че сега е моментът да изрази отрицателното си
отношение към него, като го накаже според разбиранията си за миналото
„прегрешение”. Затова и без по какъвто и да е начин да е предизвикан от Х., се
приближил до него, попитал го дали си спомня как в 9-ти клас му е казал, че е
„чорбар”, след което, без да чака отговор, му нанесъл с голяма сила удар с
юмрук в лицето. После продължил да го удря с юмруци и ритници в областта на
главата, докато пострадалият продължавал да седи на оградата. Вследствие на
това главата на Х. на два пъти се ударила силно в металните пръти на оградата
на училището. В резултат от дясната част на главата над ухото му потекла кръв.
Като видял това, обвиняемият прекратил побоя и избягал. Окървавеният вид на
пострадалия направил впечатление на множество намиращи се там ученици, сред
които и свидетеля А.К.. Всички тези агресивни действия на П. били извършени на
публично място, в обект с образователно и възпитателно предназначение, в
присъствието на множество лица, при което той демонстрирал показно физическата
си сила, малтретирайки грубо пострадалия и поставяйки го в унизително за честта
и достойнството му състояние, без дори да е бил предизвикан. По този начин освен негативното си отношение
към личността на Х. деецът обективирал и своето пренебрежение към обществените
ценности и следващите от тях установени норми на етика и поведение.
След като
обвиняемият се отдалечил, свидетелят Х. се качил в стаята на зам.директора на
училището- К. и й разказал за случилото се. Тя му сложила лепенка върху раната
и се обадила на Бърза помощ. Дошла линейка, която го закарала в УМБАЛ
„Св.Георги” ЕАД гр.Пловдив, където останал на лечение в Клиниката по
неврохирургия до 05.06.2009 г.
От
извършената в рамките на разследването съдебномедицинска експертиза /л.40-43/
се установява, че при инцидента на Х. са били причинени контузия на главата,
разкъсно -контузна рана на главата теменно- слепоочно вдясно, счупване на
костите на черепната основа и кръвонасядане на тъпанчевата мембрана на дясното
ухо. Според експерта тези травматични увреждания са причинени от удари с или
върху твърд тъп предмет и съответстват по начин и време да са получени от удари
с ръка /юмрук/ по главата и удар на главата в метални пръти на ограда на
01.06.2009 г.
Крайният
експертен извод е, че на изследваното лице е било причинено разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства- от обясненията
на обвиняемия, дадени в съдебно заседание, от показанията на свидетелите –Х., К.,
Г., М.,К. и Л.,дадени на досъдебното производство и преценени в настоящото на
основание чл. 378 ал.2от НПК, както и от писмените доказателства по дознание,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно инкорпорирани в съвкупният
доказателствен материал- справка за съдимост,
характеристична справка, приложена от дознателя , съдебно –медицинска
експертиза.
Съдът кредитира обясненията на
обвиняемия и свидетелските показания като обективни, последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи си помежду си, както и като подкрепени от
останалите доказателства, събрани и приложени по делото.
Между наличните по делото
доказателствени материали не съществуват противоречия досежно фактите, включени
в предмета на доказване. От тях по несъмнен начин се установява извършването на
деянието, неговото време и място и механизма на осъществяването му, както и
авторството.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
В предвид гореизложеното съдът
намира, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл.131 ал.1т.12вр.чл.130ал.1от НК .
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА
На посочената дата в гр.Пловдив е причинил другиму –Р.Х. от гр.Пловдив
лека телесна повреда ,изразяваща, си в разстройство на здравето , извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, по хулигански подбуди.
От обективна страна - с действията си подсъдимият е
реализирал обективните признаци от състава на престъплението -лека
телесна повреда ,причинена по хулигански
подбуди ,тъй като с активни действия- удари по тялото на
пострадалия Х. ,му е причинил
травматични увреждания -контузна рана на главата теменно-
слепоочно вдясно, счупване на костите на черепната основа и кръвонасядане на
тъпанчевата мембрана на дясното ухо.
Наред с това
подбудите на подсъдимия за извършване на това деяния са изцяло “хулигански “-не
се установи по делото двамата да са имали лични отношения ,предхождащи
посочената дата. А, тези за които твърди обв.П. са твърде отдалечени по време
от събитията на 01.06.2009г е не могат да бъдат отчетени като личен мотив или пък да изключат
“хулиганските подбуди “ на самия обвиняем. Под хулигански подбуди ,като
задължителен елемент на престъплението ,следва да се разбират такива подбуди
,които изразяват явно неуважение към обществото и към личността на дадено лице.
В този смисъл е и съдебната практика -решение №82/03.03.1980г по НОХД 59/80г
–второ наказателно отделение .В настоящия казус
избраното от подсъдимия П.
поведение е било мотивирано от стремежа му при открито пренебрегване на
обществения порядък и неуважение към обществото да извърши действия ,с които да
покаже себе си, да са саморазправи с
пострадалия и . За това красноречиво
говори, че телесните увреждания са нанесени в двора на училище ,пред намиращите се в непосредствена близост
–свидетели, на обществено място и то
след като с поведението си пострадалия Х. по никакъв начин не е предизвикал -нито с думи ,нито с действия ,тази агресия у
обв.П. . Напротив ,вместо да разреши
случая с думи обвиняемия П. е употребил
сила, и увредил й телесния
интегритет на Х. .Поради което съдът ,счита за правилна правната квалификацията
,че телесната повреда извършена от обв.П.
е извършена по “хулигански
подбуди”.Налице и причинно –следствената връзка между нанесените удари и
получените телесни увреждания.
Обвиняемият П. е действал при форма на вина пряк умисъл- съзнавал
е противообществения характер на своите
действия и че посредством тях демонстрира явното си неуважение към обществото и
към отделната личност ,като е целял нанасянето на телесната повреда. Съгласно
съдебно –психиатричната експертиза по делото
Съдът намира, че
подсъдимият към момента на инкриминираното деяние, е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, който
правен извод извежда в контекста на материалите по делото.
Съдът намира, че законосъобразно
РП – Пловдив е внесла предложение за освобождаване на обвиняемия П. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на
тази норма, а именно - за посоченото по-
горе деяние се предвижда наказание до три години лишаване от свобода, деецът не е
осъждан , спрямо него до този момент не е прилаган този институт, от деянието няма
причинени съставомерни имуществени вреди.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че на основание чл.378 , ал.4т.1от НПК обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му се наложи административно наказание на основание чл.78а ал.1 от НК глоба в ориентирана към минимума в параметрите на закона , а именно 500 лева. За
това съдът изхожда от младата възраст на П. ,от последващото му поведение,
осъзнаването на деянието ,разкаянието и факта, че се е извинил и посетил
пострадалия, както и имущественото му състояние – безработен е ,поради което и
съдът определи глобата при минимума предвиден в НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът взе в
предвид обстоятелствата по чл.54, ал.1 от НК и отчете тези по чл.47, ал.1 от НК.
Съдът определи размера на така
наложената глоба на обвиняемия при наличие
на смекчаващи отговорността му
обстоятелства .
Така
определеното наказание ще
допринесе, според становището на съда за целите на специалната и генералната
превенция.
Причините за извършване на
престъплението са незачитането на установения в страната правов ред, на правата
и интересите на другите граждани.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Й.Т.