Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 28.10.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, V–ти гр.състав, в открито заседание на 12 октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна
Илиева
при участието на секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2429 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439, ал.1 от ГПК.
Ищецът П.П.Б. твърди, че
по силата на изпълнителен лист, издаден по
гр.д.№ 3843/2007 г. по описа на РС-Русе, ЕТ „Кастело-П.Б."***,
представляван
от собственика П.Б.Б., бил осъден да заплати на Областна дирекция „Полиция", гр.Русе, сумата 640 лева-неизплатени задължения
по договор за охрана за периода 07.06.2005 г. - 26.04.2006 г., лихва в общ размер 126,94
лева,
законната лихва върху
главницата от 12.07.2007 г. до окончателното изплащане, 30,93 лева
неизплатени задължения по договор за охрана за периода 01.01.2006 г.-26.04.2006 г., лихва за всеки платеж
до 12.07.2007 г. в общ размер 5,73 лева, законната лихва върху главницата от
12.07.2007 г. до окончателното изплащане и 80 лева възнаграждения за юрисконсулт. Въз основа на този изпълнителен лист
ответникът бразувал изпълнително дело № 2007452016077 по описа на СИС при РС-Русе за събиране на
присъдените суми. На 14.08.2017 г. П.Б.Б. починал и ищецът бил негов единствен наследник. На 21.08.2019 г. ответникът, въз основа на същия изпълнителен лист, образувал ново
изпълнително дело № 20198320401635 при ЧСИ Иван Хаджииванов, рег.№ 832 при КЧСИ, по което ищецът бил конституиран като
длъжник. Твърди, че последното
валидно предприето изпълнително действие по изп.дело № 2007452016077 е извършено на
15.06.2011 г. (опис на движими вещи) и изпълнителното
производство било прекратено по право на 15.06.2013 г. В тази връзка
депозираната на 24.06.2015 г. молба от взискателя в производството за запор на
трудово възнаграждение не породила действие и била невалидна, доколкото производството било
прекратено на 15.06.2013 г. Ето защо ищецът не дължал на ответника сумите по изп.дело 20198320401635, тъй като
същите били погасени по давност, по смисъла на чл.110 ЗЗД.
Претендира да бъде постановите решение, с
което да
се признае за установено, че не дължи на
ответника – ОД на МВР-РУСЕ сумата 630,79 лв. по изпълнителен лист от
22.11.2007 г., издаден по гр.д.№ 3843/2007 г. на РС-Русе, както и по изпълнително дело №
20198320401635 по описа на ЧСИ Иван
Хаджииванов, рег.№ 832 при КЧСИ. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди,
че последното изпълнително действие, извършено по първото образувано от него
изп.дело, е от дата 24.06.2015 г., от когато започва да тече и нова 5-годишна
давност. Второто изп.дело е образувано на 21.08.2019 г., т.е. преди изтичане на
давността. Претендира отхвърляне на предявения иск и присъждане на деловодни
разноски.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
за установено следното:
Отрицателният
установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът в изпълнението може да се брани, като оспори съществуването на изпълняемото право, изключва възможността искът да се основава на факти, преклудирани със сила на
пресъдено нещо, формирана по влязлото в сила решение, въз основа на
което е издаден изпълнителния лист /чл.439, ал.2 от ГПК/.
В случая ищецът основава претенцията си на обстоятелства, настъпили след
приключване на гр.д. № 3843
по описа за 2007 г. на РС-Русе. По същество се твърди юридически
факт от категорията на юридическите събития – изтичането на петгодишния
давностен срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД, с който се погасяват правата по
решението. Обективно този срок тече след постановяване на съдебния акт, поради
което искът се явява процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е и основателен.
Съгласно цитираната разпоредба на
чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Погасителната давност е период от време,
определен в закон, в течението на който легитимираният правен
субект е оправомощен да осъществи правото си. С изтичането на този период
правният субект изгубва правомощието си да търси и получи съдействие от съд и съдебен изпълнител за
реализиране на правото си. Погасителната давност води до блокиране на
притезанието поради бездействие на носителя на правото. Тя може да бъде спирана
и прекъсвана, което може да разшири календарните граници на законово
предвидения срок. За разлика от нея, перемпцията представлява законово
определеният период за съществуването на едно право. Това е правото на
взискателя да иска от съдебния изпълнител да предприема принудителни действия
срещу длъжника. Веднъж изтекъл този времеви период, самото право на взискателя,
а не само притезанието, престава да съществува. Т.е. погасителната давност
определя срок, в който правният субект може да търси принудително изпълнение на
свое право, а перемпцията е период, след който това право престава да
съществува в конкретното изпълнително производство.
В българското право уредба на перемпцията
се съдържа в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, предвиждаща прекратяване
на изпълнителното дело поради бездействие на взискателя да иска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години от последното изпълнително
действие. Съдебната практика приема, че актът (постановление) на съдебния
изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело не е условие за това, а има
декларативно действие в изпълнение на законовата норма. След прекратяване на
изпълнителното дело поради перемпция, взискателят и съдебният изпълнител нямат
правото да предприемат каквито и да е действия по вече прекратеното
производство. Взискателят обаче може да изтегли своя изпълнителен лист и да иска
образуване на ново изпълнително производство. Тази възможност съществува,
доколкото междувременно правото му да търси принудително изпълнение не е
погасено по давност.
С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. ВКС отменя ППВС № 3/1980 г., според което погасителна
давност не тече докато трае изпълнителният процес за принудителното
осъществяване на вземането. С него се приема, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
Съдебните
състави на ВКС противоречиво решават въпроса за началния момент, от
който тече давността
върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г. Според част от тях давността тече от момента на
последното валидно изпълнително действие. Според други състави
отмяната
на ППВС № 3/1980 г. няма обратно действие и в този смисъл давността върху
вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., не
тече.
В настоящия случай въз основа на
изп.лист, издаден по гр.д.№ 3843/2007 г. по описа на РС-Русе, в полза на
Областна дирекция „Полиция, гр.Русе, срещу ЕТ „Кастело-П.Б.“, представляван от П.Б.Б.,
за заплащане на посочените в него суми, е образувано изп.дело № 16077/2007 г. по описа на СИС при РС-Русе. Няма
спор, че до 15.06.2011 г. /когато е извършен опис на движими вещи/ са
извършвани изпълнителни действия по смисъла на т.10 от
ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, които прекъсват
погасителната давност за вземането на ответника. След посочената дата, обаче,
такива няма извършвани до 24.06.2015 г., когато по молба на взискателя е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника П.Б. като ЕТ „Кастело-П.Б.“.
В случая са без значение посочените по-горе противоречия относно прилагането на
давността според Постановлението и ТР на ВКС по следните съображения: С
изтичането на две години от последното извършено изпълнително действие на
15.06.2011 г. производството по изп.д.№ 16077/2007 г. по описа на СИС при
РС-Русе е прекратено по право. Поради това следва да се приеме, че запорът
върху трудово възнаграждение от 24.06.2015 г. не е валидно извършено
изпълнително действие. Независимо дали давността за вземането на ответника
започва да тече от последното изп.действие /т.е. от 15.06.2011 г./, както
повелява т.10 от
ТР № 2/26.06.2015 г. ВКС или от прекратяване на изпълнителното производство поради перемцпия /т.е. от
15.06.2013 г./, съгласно ППВС № 3/1980 г., според което докато трае изп.процес давност не тече, тя и в двата случая
е изтекла преди образуването на второто изпълнително производство на 21.08.2019
г. /която дата се споменава и в отговора на ответника/ въз основа на същия
изп.лист.
От изложеното дотук е видно, че самото
вземане на ответника е погасено с изтичането на предвидената петгодишна
погасителна давност. Предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца
деловодни разноски, изразяващи се в заплатени такси по делото от общо 56 лв.
Пълномощникът на ищеца претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38 от ЗА, което следва да бъде уважено до сумата 300 лв.
Така мотивиран, съдът Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 439 от ГПК, по отношение на Областна дирекция на МВР-Русе, представлявана от директора Теодор Атанасов Атанасов, че
П.П.Б., с ЕГН **********,***
НЕ ДЪЛЖИ сумата 630.79 лв. по изпълнителен лист от 22.11.2007 г., издаден по
гр.д.№ 3843/2007 г. по описа на РС-Русе, за събирането на която е образувано
изп.д.№ 20198320401635 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов, с рег.№ 832 в КЧСИ –
поради погасяването и по давност.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР-Русе, представлявана от директора Теодор Атанасов Атанасов, да заплати на П.П.Б., с ЕГН **********, 56
лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР-Русе, представлявана от директора Теодор Атанасов Атанасов, да заплати на адв.Л.С.С. ***, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, 300 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: