Р Е Ш Е Н И Е
№ 513 /12.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ДОБРИЧ в открито съдебно заседание, проведено на десети декември две
хиляди и деветнадесета година, І касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и с
участието на прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ изслуша докладваното от председателя КАНД
№ 703/ 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
“Свобода” АД с ЕИК *********, гр. Добрич, ул. “Калиакра“ № 57, срещу Решение № 385 от 19.10.2018 г. по НАХД №
1182/ 2018 год. по описа на Районен
съд – Добрич.
Жалбоподателят прави
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон. Според жалбоподателя съдебното решение е издадено при допуснато
съществено процесуално нарушение – чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като в
наказателното постановление не могат да се установят признаците на твърдяното
нарушение, с оглед на което наказаното дружество не може да осъществи правото
си на защита. Настоява, че съдът не е обсъдил всички възражения против НП. Иска
да бъде отменено съдебното решение и да бъде отменено наказателното
постановление изцяло.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се представлява. Адв. С. като процесуален
представител на същия, представя молба, с която поддържа жалбата по изложените
в нея съображения, като настоява да бъде отменено въззивното решение и да се
произнесе съдът по съществото на спора, като отмени наказателното
постановление.
Ответникът по жалбата,
редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. Не изразява становище
по жалбата.
Прокурорът дава
заключение за неоснователност на жалбата. Иска решението на районния съд да
бъде оставено в сила.
Административният
съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е
подадена в предвидения по закон срок, от лице, участвало във въззивното
производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което същата
е допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районният
съд е потвърдил наказателно постановление № 08 - 001013/364/ 13.08. 2018 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което касаторът е
санкциониран за това, че при извършена проверка на 01.06.2018
г. в кожухарска фабрика, стопанисвана от „Свобода“ АД, от инспектори в Дирекция
“ИТ” – Добрич по повод изпълнение на предписанията от Протокол № ПР1815113/
21.05.2018 г., е поканен представляващият дружеството да се яви на 05.06.2018
г. и да представи ведомости за заплати или други доказателства, удостоверяващи
изпълнението на дадените с цитирания протокол предписания. Призовката е
получена на 04.06.2018 г., но на указаната дата не се е явил представляващият,
нито упълномощено друго лице. С оглед на това е установено, че дружеството в
качеството си на работодател не е изпълнило предписание по т. 29 от Протокол № ПР1815113/ 21.05.2018 г. със срок на
изпълнение 25.05.2018 г., да изплати уговорените трудови възнаграждения за
месец ноември 2017 г. на описаните в т. 29 работници и служители. С
наказателното постановление на основание чл. 416, ал. 5 от КТ е наложена
“имуществена санкция” на дружеството в размер на 1500, 00 лева за нарушение на
чл. 415, ал. 1 от КТ.
За да потвърди наказателното
постановление, съдът е приел, че в административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а извършването на
нарушението е установено по безспорен и категоричен начин. Счел е, че НП е
издадено в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Изтъкнал
е, че предписанието като принудителна мярка не е обжалвано, поради което е влязло
в сила и не следва да се обсъждат доводи, свързани с неговата законосъобразност.
Въз основа на тези свои изводи е направил обосновано заключение, че издаденото
наказателно постановление е законосъобразно и го е потвърдил изцяло.
Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на ДРС. При
постановяване на решението съдът е извършил проверка на обжалваното НП,
съгласно задължението си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, обсъдил е доводите на
касатора и макар и накратко се е аргументирал защо не ги приема.
За констатираните при извършената проверка нарушения на трудовото
законодателство са издадени 30 преписания, като всяко предписание обхваща
отделни нарушения на трудовото законодателство, състоящи се в неизплащане на
начислени трудови възнаграждения на работници и служители на дружеството за
конкретно определени месеци за процесните 2015 - 2017 години Всяко едно от
дадените предписания съдържа конкретен срок за изпълнение, респективно
неизпълнението на конкретния срок и задължение за този срок, представлява
отделно нарушение. От съдържанието на протокола от 21.05.2018 г. може да се
направи извод, че с него са издадени 30 броя индивидуални административна акта,
които технически са обединени в един документ. Неизпълнението на всеки един от тях
влече след себе си самостоятелна административнонаказателна отговорност за
работодателя. С оглед на това неоснователно е възражението на касатора, че с
общия размер на наложените санкции от издадените наказателни постановления се
нарушава принципът за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. Преценката за
тежестта на наложеното наказание се извършва по правилата на чл. 27 от ЗАНН - в
границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушението, като се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за извършването му и другите
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Определеното от наказващия орган
наказание в конкретния случай е минималното предвидено по закон и е съобразено
с конкретните данни по делото.
Предписанието по т. 29
от Протокол № ПР1815113/ 21.05.2018 год.
със срок за изпълнение до 25.05.2018 год. е издадено именно за изпълнение на
задължението за заплащане на уговореното трудово възнаграждение. Последното не
е изпълнено, което е довело до ангажиране
на административнонаказателната отговорност на дружеството. Неотносимо към
спора е възражението за наличие или не на погасителна давност за изплащане на
трудовите възнаграждения. Още повече, че в случая се касае за неплатени
възнаграждения за ноември 2017 година.
Протоколът, съдържащ предписанията,
е обжалван с претенция за нищожност на предписанията, като по жалбата е
образувано адм. дело № 55/ 2019 г. по описа на Административен съд – Добрич. Настоящото
производство е спряно до приключване с влязло в сила решение на производството
по адм. дело № 55/ 2019 г. по описа на АдмС – Добрич. С Решение № 102/
22.03.2019 г. съставът на АдмС – Добрич е отхвърлил жалбата, като по отношение
незаконосъобразност на мярката е отчел, че жалбата е подадена след изтичане на
сроковете за обжалване по АПК, а на база анализ на доказателствата и приложимия
закон е сторил извод за неоснователност на жалбата по отношение претендираната
нищожност. Решението е влязло в сила на 1.11.2019
г., след което е възобновено производството по настоящото дело. С оглед влязлото
в сила решение всякакви възражения, свързани с мярката, са недопустими и не
следва да бъдат разглеждани.
Неоснователно е
възражението, че от НП не можело да се направи извод за деянието, предмет на
отговорността, като липсвали и имената на работника, размер на неплатеното
възнаграждение, падеж, на който е било дължимо, дата на прекратяване на
трудовото правоотношение. В НП, АУАН, въз основа на който е издадено, ясно е
изписано нарушението, месеца, за който не е платено възнаграждението,
доказателствата, въз основа на които е установено. В Протокол № ПР1815113/
21.05.2018 г., който е част от административнонаказателната преписка, са
изредени имената на работниците и дължимото, но неплатено трудово
възнаграждение за всеки един от тях. В този смисъл това възражение е голословно.
ДРС е анализирал
събраните пред него писмени и гласни доказателства, от които еднопосочно се
извежда заключението, че предписанията не са били изпълнени. Съдържанието на
Протокол № ПР1815113/
21.05.2018 г. не е оспорено, нито са представени доказателства в обратния смисъл, поради
което правилно съдът е приел нарушението за доказано. Доказателства в обратния
смисъл не са представени и пред касационната инстанция, поради което настоящият
състав приема, че АНО по безспорен и категоричен начин е установил описаното в
НП нарушение, както правилно е приел и РС.
С оглед изложеното
настоящият касационен състав счита, че решението на ДРС е правилно и
законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, Административен
съд – Добрич, І касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 385 от
19.10.2018 г. по НАХД № 1182/ 2018 год.
по описа на Районен съд – Добрич.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: