М О
Т И В
И
към присъда по н.о.х.д. № 275/2017 г. по описа на Софийския окръжен съд
Подсъдимият
П.И.П., роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ
адрес:***, с основно образование, женен, неосъждан, с ЕГН: ********** е предаден на съд по обвинение за това, че на
21.11.2015 год., около 17,50 часа, на второкласен път № II-82 /С. – С./, в участъка на 2,1 км., преди указателна
табела за начало на населено място с надпис „С.“, при управляване на моторно
превозно средство – лек автомобил „О.А“ с peг. № *******- в посока С. – С. е
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл.
20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“, като не е реагирал своевременно и адекватно
на възникналата в зоната му за видимост опасност – движещ се пред него товарен
автомобил „*******“ с кран и рег*******- и по
непредпазливост е причинил смъртта на В. С. П. на 60 години - чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Й.С.П., В.В.П.,
С.В.П. и Д.В.П., наследници по закон на жертвата В. С. П. - съответно негови
съпруга, синове и дъщеря /удостоверение – л. 5, том ІІ от ДП/, са
конституирани по реда на чл. 76 НПК като частни обвинители в съдебното производство.
Представителят
на С.о.п. поддържа обвинението срещу подсъдимия от фактическа страна така,
както е повдигнато с обвинителния акт. Поддържа, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство и при установената фактическа обстановка е налице виновно
поведение на подсъдимия, което е в причинна връзка с настъпилия престъпен
резултат, като за настъпването на произшествието е допринесло обстоятелството,
че движещият се пред автомобила на подсъдимия товарен автомобил е бил
технически неизправен - без задни светлини. От фактическа страна прокурорът
поддържа обвинителната теза, че подсъдимият е извършил нарушение на правилата
за движение, като не е намалил скоростта и не е спрял при възникнала в зоната
му на видимост опасност за движението - движещ се пред него товарен автомобил „*******“
с кран и рег*******с което е нарушил чл. 20, ал. 2,
изр. 2 ЗДвП, и в резултат на извършеното нарушение на правилата за движение по
непредпазливост е причинил смъртта на жертвата В. С. П..
Прокурорът предлага наказанието на подсъдимия да
се определи при смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, положителни
характеристични данни, обстоятелството, че товарният автомобил се е движил с
техническа неизправност, изразяваща се в липса на задни светлини; като
отегчаващо обстоятелство предлага да се отчете наличието на множество
административни наказания, наложени на подсъдимия за други нарушения на
правилата за движение, вкл. и за ПТП, което не е имало характеристиките на
престъпление. Позовавайки се на така изложените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, прокурорът предлага да се определи наказание в долните граници
на предвиденото, а именно лишаване от свобода в законовия минимум /две години/,
което да се намали по правилата на чл. 58а, ал. 1 НК с една трета. Счита, че
изпълнението на наказанието следва да се отложи по реда на чл. 66, ал. 1 НК за
срок от три години.
Повереникът на частните обвинители – адв. К.С.
поддържа обвинението, наред с прокурора и счита, че подсъдимият следва да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като при определяне на
наказанието му, придържайки се изцяло към сочените от прокурора отегчаващи и
смекчаващи обстоятелства, релевантни за индивидуализацията на наказанието, счита,
че то следва да бъде определено при паритет на смекчаващите и отегчаващите,
като се наложи наказание лишаване от свобода около средния размер, което да се
намали по правилата на чл. 58а, ал. 1 НК с една трета. Счита, че наказанието
следва да се изтърпи ефективно от подсъдимия. Предлага на подсъдимия да се
наложи и кумулативното предвиденото наказание по чл. 343г НК - лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 4 години, което би било
справедливо.
Защитникът
адв. Н., без да оспорва фактите по обвинението, счита, че е налице съпричиняване
на престъпния резултат от водача на товарния автомобил, участвал в
произшествието, който е бил технически неизправен. Счита, че при
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съпричиняването на престъпния
резултат от водача на товарния автомобил следва да се отчете с по-висока
относителна тежест, като наред с това се отчете и наличието на многобройни
смекчаващи обстоятелства - близките отношения между подсъдимия и пострадалия,
чиято смърт е предизвикала шок и за самия подсъдим, отличните характеристични
данни за него. С тези доводи се иска приложението на разпоредбата на чл. 55 НК.
Защитата аргументира и приложението на чл. 66, ал. 1 НК с ниската степен на
обществена опасност на личността на подсъдимия.
Подсъдимият поддържа тезата на своя защитник и изказва
искрено разкаяние за деянието.
Съдът, след като обсъди събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателствени материали във връзка с доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдебното следствие е проведено по реда на чл.
372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК - подсъдимият заяви, че признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Анализът на събраните в
досъдебното производство доказателства налага извода, че самопризнанието на
подсъдимия напълно се подкрепя от тези доказателства, които, обсъдени съвкупно,
установяват изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка:
На 21.11.2015 г. около 17.40 часа подс. П.П. управлявал лек автомобил „О.А“, с рег. № *******,
собственост на И. М. от гр. К., по второкласен път 2-82 – С.-С., движейки се в
посока към гр. С.. В автомобила, на предната дясна седалка до водача пътувал
пострадалият В. С. П.,***. Движението се осъществявало в тъмната част на
денонощието по сух път с асфалтово покритие и при ясно, макар и облачно време.
Пътното платно се състояло от две ленти на движение – по една за всяка посока,
с ширина от по 3,75 м.,
разделени помежду си от бяла прекъсната маркировъчна линия. Липсвали пътни
знаци, въвеждащи ограничения за скоростта на МПС, различни от нормативно
установените в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Лекият автомобил се движел със скорост от около 70 км/ч, с включени къси
светлини, осветяващи фронта пред него на разстояние от 70 метра и, съответно - на
3-4 метра
вдясно и вляво.
На прав и равнинен участък от пътя, в района на
около 2,100 км.
преди указателна табела, указваща начало на населеното място - гр.С.,
управляваният от подс. П. със скорост от 70 км/ч лек автомобил
настигнал движещият се в същата пътна лента и посока със скорост от 20 км/ч товарен автомобил с
кран „*******" с рег.№ *****, управляван от св. В.Д.С.. Товарният
автомобил, собственост на „С." ЕООД-с.Б. И., бил натоварен с 29 бр. (около
8 куб.м) дървени трупи. Задното му осветление било неизправно - габаритите,
стоповете и пътепоказателите /мигачи/ не светели. Върху задната част на
каросерията били монтирани два цилиндрични детайли от оборудването на крана,
боядисани в червена и жълта светлоотразителна боя.
Настигайки движещият се в същата лента и посока
товарен автомобил, подс. П. не реагирал за намаляване
на скоростта и за спиране на управлявания от него лек автомобил „О.А", при
което последвал силен удар между предната централна и дясна част на лекия
автомобил в задната лява част на товарния автомобил. След удара двата
автомобили се установили в положението, отразено в протокола за оглед на
местопроизшествие.
Случайно преминаващи по пътя граждани сигнализирали
на телефон за спешни повиквания „112" за пътно-транспортното произшествие.
Пристигналият на място полицейски патрул в състав свидетелите В.Н. и Й.А.
запазил местопроизшествието, а двамата водачи на процесиите автомобили били
изпробвани с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410" за употреба на алкохол. Екип от РСПБЗН-С.
в състав свидетелите С.Л. и А.К. разрязали предната дясна врата на лекия
автомобил, за да бъде извадено тялото на В. П., чиято смърт междувременно била
констатирана от лекар от ФСМП-С..
При извършения оглед на местопроизшествието е
отразена в съответния протокол пътната обстановка, характеристиките на пътя,
положението и състоянието на автомобилите, положението на трупа в лекия автомобил.
Иззети били като веществени доказателства двата процесни
автомобила.
От извършените химически експертизи се установява
/т.1, л.125-131/, че двамата водачи на участвалите в пътно-транспортното
произшествие автомобили не са били употребили алкохол.
От извършената съдебно-медицинска експертиза при
огледа и аутопсията на трупа на жертвата В. П. са установени следните
травматични увреждания на жертвата: тежка черепномозъчна
травма, изразяваща се в счупване на челната кост вдясно и на костите на черепната
основа, разкъсване на мозъчния паренхим в лявата
теменно-тилна област, субдурален хематом - наличие на
кръв под твърдата мозъчна обвивка в челните области, и субарахноиден
кръвоизлив -кръв под меките мозъчни обвивки; тежка закрита гръдна травма - счупване
на ребра двустранно и на гръдната кост, разкъсване на белодробния паренхим вдясно, излив на кръв в дясната гръдна половина /хемоторакс/; остра кръвозагуба и охлузвания по левия горен
крайник, коленните области и лявата подбедрица. В
момента на настъпване на смъртта пострадалият е бил в лека степен на алкохолно
опиване - установено е чрез съдебно-химическа експертиза наличие на етилов
алкохол в кръвта му в количество 1,10 на хиляда.
Смъртта на В. П. се дължи на тежката съчетана черепномозъчна и гръдна травма, като е настъпила бързо и е
била неизбежна.
Констатираните травматични увреждания се дължат на
удари с или върху твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия и могат да се
получат при пътнотранспортно произшествие от частите на купето на автомобил.
При извършената автотехническа
експертиза визуално не са установени технически неизправности по лекия
автомобил „О.А", които да са съществували непосредствено преди ПТрП и да са в причинно-следствена връзка с последното. При
експертния оглед на товарния автомобил „*******" е констатирана липса на
стъклата на осветителните тела на задните габарити, стопове и мигачи
/пътепоказатели/, както и натрупана прах по вътрешните части на дъното им,
сочещо на извода за налична към момента и непосредствено преди ПТрП техническа неизправност в задното осветление на
товарния автомобил. Определено е мястото на удара между лекия и товарния
автомобили, което по ширина се намира в лявата половина на лентата за движение
в посока С.-С., по която са се движили двата автомобили. Според експертизата,
скоростта на движение на автомобила, управляван от обвиняемия в зоната на ПТрП, е била 70 км/ч, а този, управляван от св.В.С. - 20 км/ч. В случая и двата
автомобили са се движили с включени къси светлини при ясно, тъмно време, по
прав и равнинен пътен участък, като подс. П.,
застигайки неосветения отзад, но обозначен със светлоотразителна
жълта и червена боя товарен автомобил, е имал видимост, осигурена от осветеното
пред фронта на лекия автомобил пространство от порядъка на 70 м. Опасната зона за спиране
на лекия автомобил при конкретната пътна обстановка и условия, и при скорост на
движение от 70 км/ч,
е била 56 м.
Сравнението между така определените стойности показва, че подсъдимият е могъл
да спре в рамките на осветеното от фаровете на къси светлини пред автомобила му
пространство от 70 м.
Причината за настъпилото ПТрП
е липсата на своевременна реакция за намаляване на скоростта и спиране от
страна на подсъдимият при управлението на лек автомобил „О.А". Настъпилият
летален изход за пострадалия пътник В. П. е бил неизбежен с оглед получените
телесни увреждания и е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
на този резултат с настъпилото пътно-транспортно произшествие.
Според заключението на извършената комплексна физико-автотехническа експертиза, към момента на
пътнотранспортното произшествие задните габаритни светлини и пътепоказатели на
товарния автомобил не са били в работно състояние. Тази техническа неизправност
е съществувала преди удара отзад от лекия автомобил. Установено е обаче, че в
задната част на товарния автомобил, непосредствено над пода на каросерията, е
имало два цилиндрични детайли от оборудването на крана с диаметър около 20 см., боядисани с червена и
жълта светлоотразителна боя. Така че, при конкретната
пътна обстановка и при 56 м.
опасна зона за спиране на лекия автомобил и 90 м отстояние
на челната част на лекия автомобил до мястото на удара, подсъдимият, управлявал
този автомобил с включени къси светлини, осветяващи пространство от 70 м напред, е имал реалната
възможност да забележи в тази зона на видимост движещият се пред него, макар и
неосветен отзад, но обозначен със светлоотразителна
боя, товарен автомобил, респ. могъл е да реагира като намали скоростта или спре
преди мястото на удара.
Не може да бъде споделен обаче изводът на коментираната
КФХЕ, че техническата неизправност на задното осветление на товарния автомобил
не е в причинна връзка с настъпилото произшествие. Експертизата очевидно не
отчита обстоятелството, изложено в обстоятелствената част на обвинителния акт,
до което се отнася и самопризнанието на подсъдимия, одобрено по реда на чл.
372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, че товарният автомобил не е бил спрял, т.е.
не е бил неподвижно препятствие на пътя, а се е движил с ниска скорост (20 км/ч.) и поради това той е бил
длъжен да се движи с включени аварийни светлини, съгласно изискването на
разпоредбите на чл. 22, ал. 3 ЗДвП. Същевременно е установена техническа
неизправност по осветителната уредба на товарния автомобил по смисъла на чл.
10, ал. 1, т. 12, б. „в“ и б. „г“ ППЗДвП - задните
габаритни светлини и пътепоказатели на товарния автомобил са били неизправни,
т.е. поради тази техническа неизправност водачът на товарния автомобил
обективно не е могъл да изпълни предписанията на разпоредбата на чл. 22, ал. 3 ЗДвП – да включи аварийните светлини при осъществяваното от нето движение с
ниска скорост. Изискването за включването на аварийните светлини при движение с
ниска скорост е въведено, за да могат останалите водачи на МПС-ва
да съобразят движението си с това обстоятелство. От тази гледна точка,
настоящият съдебен състав споделя становището, че извършеното нарушение на
правилата за движение по чл. 22, ал. 3 ЗДвП от страна на водача на товарния
автомобил стои в причинна връзка с настъпването на произшествието, при което е
причинена смъртта на В. С. П..
Подсъдимият П.И.П. е на 49 години, не е осъждан.
Той е с основно образование, женен с три деца, работи като строителен работник
и основно осигурява средствата, необходими за издръжката на семейството му. В
обществото се ползва с авторитета на добър баща и съпруг, и добър човек /приложена по делото
характеристика/. Не е криминално проявен.
Като правоспособен водач на МПС той е санкциониран
четиринадесет пъти по административен ред за нарушения на правилата за движение
за периода 2005 г.
- 2014 г.,
от които седем пъти с фишове /справка л. л. 17 - 20, том ІІ от ДП/.
Възприетата фактическа обстановка се установява от
самопризнанието на подсъдимия, одобрено по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371,
т. 2 НПК, подкрепено от доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство: гласни доказателства, събрани от
показанията на свидетелите: В.Д.С., Й.И.А., С.И.Л., А.Г.К. и В.В.Г.; експертизи: посочени в изложението
по-горе; писмени доказателствени средства
и писмени доказателства: протокол
за оглед на местопроизшествие, придружен с фотоалбум и всички останали писмени
доказателства, съдържащи данни от значение за изясняване на обстоятелствата по
делото, приобщени по реда на чл. 283 НПК и изчерпателно описани в съдебния
протокол от 08.06.2017 г.
При така
установеното с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 НК, като на 21.11.2015 год., около 17,50 часа, на второкласен път № II-82 /С. – С./, в участъка на 2,1 км, преди указателна
табела за начало на населено място с надпис „С.“, при управляване на моторно
превозно средство – лек автомобил „О.А“ с peг. № *******- в посока С. – С. е
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно:
- чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП: „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като не е реагирал своевременно
и адекватно да намали скоростта и да спре при възникналата в зоната му за
видимост опасност – движещ се пред него товарен автомобил „*******“ с кран и рег*******и по непредпазливост е причинил смъртта на В.
Славчов П. на 60 години.
Пряка и непосредствена последица от извършеното от
подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата е настъпилия вредоносен
резултат – смъртта на В. Славчов П. на 60 години.
Деянието
е извършено при условията на независимо съпричиняване от страна на водача на товарния
автомобил, който се е движил с ниска скорост - 20 км/ч. - без включени
аварийни светлини в нарушение на чл. 22, ал. 3 ЗДвП.
От субективна страна се установява, че подсъдимият
е причинил вредоносния резултат по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК. Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и му наложи наказание при условията чл. 55,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 58а, ал. 4 НК, а именно лишаване от свобода за срок от
една година.
Санкцията за извършеното престъплението по чл.
343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК е лишаване от свобода от две
до шест години.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като отегчаващи
отговорността на подсъдимия единствено данните, които очертават подсъдимият като водач на МПС,
склонен да нарушава правилата за движение.
Същевременно като смекчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство съдът отчита съпричиняването на престъпния резултат от
страна на водача на товарния автомобил „*******“/с кран/ с рег*******който,
като се е движил с ниска скорост без включени аварийни светлини, в значителна
степен е допринесъл за възникване на пътнотранспортното произшествие. Посоченото
обстоятелство съдът отчита като изключително смекчаващо обстоятелство по
смисъла на чл. 55, ал. 1 НК.
Освен това съдът отчете като смекчаващи
обстоятелства и данните за чистото съдебно минало на подсъдимия; липсата на
криминална проявеност; добрите характеристични данни за него; добрите грижи,
които полага за своето семейство и за децата си; неговата трудова ангажираност
и усилията му да осигурява издръжката на семейство си с трудови доходи; както и
че самото нарушение на правилата за движение, довело, и то при условията на
независимо съпричинителство от страна на другия водач на МПС, участник в ПТП,
до настъпването на престъпния резултат, е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други случаи на същото престъпление. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете и изразеното от подсъдимия искрено
разкаяние за извършеното.
Съвкупната преценка на горните обстоятелства
налага извод за определяне на наказание при наличие на изключителни и
многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в
закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко за извършеното.
Изложеното обосновава определяне на наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК под най-ниския предел, предвиден в закона,
който е две години лишаване от свобода, а именно лишаване от свобода за срок от
една година. Това наказание съдът счете за съответно на тежестта на извършеното
и за постигане на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК. Така
определеното наказание по тежест е достатъчно, за да окаже поправително и
превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимия към спазване на законите и
добрите нрави, и ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Индивидуализираното при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 НК наказание на подсъдимия се явява по-благоприятно в сравнение с
приложението на чл. 58а, ал. 1 НК. В този случай, ако съдът, съобразно
разпоредбата на чл. 54 НК, определи наказание лишаване от свобода в минималния
размер на предвиденото, а именно две години, и го намали с една трета по правилата
на чл. 58а, ал. 1 НК, то ще следва да наложи лишаване от свобода за срок от една
година и четири месеца. При това положение съдът съобрази разпоредбата на чл.
58а, ал. 4 НК и приложи разпоредбата на чл. 55 НК, тъй като последната се явява
по-благоприятна за подсъдимия.
Съдът, като взе предвид сравнително по-ниската степен на обществена
опасност на личността на подсъдимия, чистото му съдебно минало и трудовата му
ангажираност, счете, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
неговото поправяне не е наложително наказанието лишаване от свобода да се
изтърпи и затова на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението на
наказанието за срок от три години.
Съдът, като
отчете данните, че подсъдимият е наказван многократно по административен ред за
нарушения на правилата за движение и същевременно отчете по-ниската степен на
обществена опасност на деянието и на личността на дееца, счете, че на
подсъдимия следва да се наложи кумулативното наказание, което законът предвижда
в разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 от НК, а именно
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца, като на основание
чл. 59, ал. 4 НК при изпълнението на наказанието приспадна времето, през което
за същото деяние подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността
да упражнява това право.
Съдът
постанови след влизане в сила на присъдата, иззетите по делото веществени
доказателства: лек автомобил „О.А“ с peг. № *******да се върне на подсъдимия П.И.П.; товарен автомобил
„*******“ с
кран и рег. *******да се
върне на собственика „С.“ ЕООД, с. Б. И., община С.,
обл. Софийска, ул. „***“, посочен в свидетелството за регистрация. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР гр. С. направените във
фазата на досъдебното производство разноски в размер на 1 290,76 /хиляда и
двеста и деветдесет лева и 76 ст./ лева.
Воден от
горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: