№ 1539
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20251110202717 по описа за 2025 година
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 93 с-в в публичното заседание на
двадесет и шести март през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при секретаря М.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 2717
по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. С. П. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К №
9536723, издаден от СДВР-МВР, с който на Ц. С. П., ЕГН- **********, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 800
(осемстотин) лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят- редовно призован, не се явява лично, не ползва процесулен
представител; приложена е молба от адв.... от САК с доказателства за връчване на
обжалвания ЕФ без приложено пълномощно към нея. В жалбата се моли за отмяна на ЕФ с
довод за неосъществен състав на нарушение, нито на токава при повторност. Изложен е
аргумент за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
Въззиваемата страна -редовно призована, изпраща представител-гл.юрк. ..., която
пледира за потвърждаване на ЕФ поради осъществен състав на нарушение. Приложено е
писмено становище с изложени доводи за законосъобразност на ЕФ и правилно ангажиране
1
на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и
като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
Лек автомобил марка „...ег. № ... е собственост на Ц. С. П..
На 26.07. 2024г. в 09: 02 ч. в гр. София, на бул. „История славянобългарска“ до № 4, с
посока на движение от бул.“Рожен“ към ул.“Каменоделска“ с преносима видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип "АТСС АRH CAM S1" с № 120сс97, заснела лек
автомобил „...ег. № ..., че се движи с превишена скорост – 84 км/ч (след приспаднат толеранс
от 3 км. /ч. от реално измерената скорост от 87 км. /ч.), при максимално разрешена скорост
за населено място от 50 км. /ч., въведено с общото ограничение, предвидено в разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Изготвен бил снимков материал като веществено доказателствено
средство, на който са заснети процесното МПС и регистрационният номер видни марката и
регистрационния номер на процесното МПС.
Поради констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДП бил издаден обжалвания
Електронен фиш серия К № 9536723 на жалбоподателя Ц. С. П.. В същия било отразено, че
нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила
на ЕФ серия К № 5276938 на 06.02.2024 г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – ЕФ серия К № 9536723; ЕФ серия К №
5276938; Справка за регистрация на МПС; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра
на вътрешните работи; Заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш; Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта; Протокол от
проверка № 085-СГ-ИСИС/20.06.2024г.; Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване от БИМ; Протокол за използване на АТСС; Часови график; Ежедневна форма на
отчет; Сертификат ; Схема на организация на движението и действащите пътни знаци, както
и веществени доказателствени средства – разпечатки на фотоснимки, изготвени с
техническо средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство; платежно; Пълномощно и др.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на
основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, като пряко относими към предмета на доказване
по делото. От приложената справка от БИМ, ведно с писмените доказателства към нея, се
установява, че процесното АТСС, с което е констатирано и заснето процесното нарушение е
одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на
нарушението е минало периодична техническа проверка. АТСС било вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в
списъка на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г. Съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДП: "Изготвените с технически средства или системи,
2
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния ЕФ като годно
веществено доказателствено средство. От същия се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 84 км/ч
(след приспадане на 3 км/ч толеранс). Представен е и снимков материал относно
местонахождението на АТСС в момента на установяване на нарушението, съгласно член 10,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на движение по
пътищата.
Съдът прие, че мястото на контрол и това на нарушението са несъмнено установени,
включително и с оглед на посочените GPS координати на снимката, която е веществено
доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДП.
Относно възражението на ж-ля за липса на повторност като елемент от вменения му за
осъществен състав на нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДП, следва да се отбележи, че към
преписката са представени доказателства /справка от АИС-АНД и за това, че ЕФ серия К №
5276938, с който е обоснована повторност на нарушението е връчен на 22.01.2024 г. Налице
е доказателство, че същият е платен /при условията на чл. 189, ал. 9 ЗДвП – 70% в срока на
обжалване/ и влязъл в сила. В тази насока са изложени и доводи от жалбоподателя в
депозираната жалба, като видно от същите не се оспорва, че е заплатил глобата, наложена по
този ЕФ на 22.01.2024г.
Настоящето нарушение е извършено на 26.07.2024 г., т. е. в едногодишен срок от влизане в
сила на ЕФ серия К № 5276938, с който е наложено наказание за същото по вид нарушение,
поради което се явява повторно по смисъла на § 6, т.33 от ДР на ЗДП.
Съдът не намери за основателни и доводите на жалбоподателя, че не е управлявал МПС-
то на посочената дата и това може да бъде установено чрез експертно проследяване на
данните от личния му мобилен телефон. Налице са безпротиворечиви и обективни
доказателства, обсъдени по-горе и при положение че жалбоподателят твърди, че не е
управлявал автомобила, е следвало да се възползва от предвидената в ЗДП възможност да
подаде декларация по чл.189, ал. 5 от ЗДП, в която да посочи на кого е предоставил същия.
Поради изложеното съдът прие, че доказателствата са единни и несъмнени и въз основа
на тях по се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
От правна страна съдът намира следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице
и процесуално е допустима, а разгледана по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че АНО е правилно е избрал за реализиране на отговорността на водача
процесуалния ред, съответен на нормативната уредба, актуална към момента на деянието.
3
Нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в редакцията от 01.04.2019 г. предвижда че "при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение".
Понятието за АТСС е легално дефинирано в § 6, т. 65 от ДР на ЗДП, въведена също с
изменението на ЗДП от 13.03.2015 г. Видно от посоченото в цитираната разпоредба,
техническото средство може да бъде както стационарно, така и мобилно-"прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение
в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", както
и в настоящия случай. Следва да се отбележи, че въведеното уточнение на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае процеса по генериране
на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението.
Съставеният ЕФ вменява извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП. От анализа на
доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в ЕФ дата,
час и място с техническо средство било заснето движение на процесния автомобил „...ег. №
... със скорост от 84 км. /ч., при ограничение от 50 км. /ч., въведено за населено място, с
което е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДП. Нарушението е заснето с годно
автоматизирано техническо средство, съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДП. Съгласно
справката на БИМ и техническата документация на стационарната система за видеоконтрол,
в електронния фиш е приспаднат в полза на нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата
грешка при измерване на скоростта с процесната стационарна система за видеоконтрол е +/-
3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост
на движение от 84 км/ч, което е повече от максимално позволената скорост от 50 км/ч в
населено място. Доколкото пътят се намира в населеното място общото ограничение е
винаги 50 км/ч., освен ако с пътен знак не е въведено друго. Съответно, следвало е водачът
да спазва общото ограничение от 50 км/ч за населено място. Извършеното деяние е
съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при форма на вина пряк
умисъл.
Съгласно член 182, ал. 1, т. 4 от ЗДП: "Водач, който превиши разрешената максимална
скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40км/ч. - с глоба
400 лева". Тъй като превишаването на максимално допустимата скорост е с 34 км/ч правилно
е определена приложимата санкционна разпоредба. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДП, когато
нарушението по ал. 1, т. 1 – 5 от ЗДП е „повторно“, наказанието за съответното нарушение е
глоба в двоен размер. С оглед на това, правилно и законосъобразно АНО е наложил
адм.наказание глоба в размер на 800 лева.
В пълнота следва да се отбележи, че деянието не съставлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид. Извършеното нарушение е формално такова,
като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от
4
същото.
С оглед изложеното и като прие, че наведените в жалбата възражения са неоснователни,
съдът намери, че издаденият ЕФ следва да бъде потвърден.
При този изход на делото е основателно и искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. С
оглед изхода на делото и направеното изрично искане за това, в полза на въззиваемата
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл.
37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
който минимален размер се явява справедлив и съответстващ на фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № 9536723, издаден от СДВР-
МВР, с който на Ц. С. П., ЕГН- **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева, за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Ц. С. П., ЕГН- ********** да заплати на СДВР сумата в размер на 80
(осемдесет) лева, представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд,
град София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5