РЕШЕНИЕ №92
№ 93
гр. С., 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20231870100148 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Л. Б. Б., действащ като баща и законен представител на малолетната С. Л. Б., е
предявил срещу С. Д. Б. иск за изменение на издръжката, която ответницата е осъдена
да заплаща на детето, чрез нейното увеличаване от 160 лв. месечно на 300 лв. месечно,
считано от предявяване на иска до настъпване на нови основания за нейното изменение
или прекратяване.
Твърди се в исковата молба, че малолетната ищца е дъщеря на ответницата,
родена от брака й с Л. Б. Б.. С решение № 1/11.1.2021 г. на РС – С. по гр. д. № 809/2020
г. по описа на същия съд бракът бил прекратен чрез развод по взаимно съгласие и по
силата на утвърденото с решението споразумение между страните за последиците от
прекратяването на брака ответницата била осъдена да заплаща издръжка на детето в
размер 160 лв. месечно. Като нови обстоятелства, настъпили след влизане в сила на
това съдебно решение, се сочат увеличените нужди на детето от издръжка, обусловени
както от възрастта му понастоящем, така и от увеличаването на разходите, свързани с
негови извънкласни занимания по английски език и по пиано, а така също се изтъква и
значителното повишаване на равнището на цените в страната на стоките от първа
необходимост, необходими за отглеждането на детето. Изтъква се и че понастоящем
така определеният размер на издръжката е значително под законоустановения неин
минимален размер спрямо минималната работна заплата за страната. Твърди се също,
1
че бащата на детето е пенсионер по болест и неговите доходи, заедно с плащаната от
ответницата до настоящия момент издръжка, са недостатъчни за покриване на нуждите
на детето от издръжка.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е представила отговор на исковата молба,
в който е оспорила иска по размер. Изразила е становище, че издръжката на детето
следва да бъде увеличена от 160 лв. на 200 лв. месечно, като за разликата до
предявения размер от 300 лв. месечно моли искът да бъде отхвърлен. Изтъква, че не
притежава движимо и недвижимо имущество, а получава доходи единствено от
трудово правоотношение в невисок размер, посочен в отговора. Твърди, че за да може
да покрива собствените си разходи и да изпълнява задълженията си за заплащане на
издръжка на детето, на 15.7.2021 г. изтеглила банков кредит в размер 13000 лв. със
срок за погасяването му до 15.7.2028 г. Сочи, че заболяването на бащата на детето не
му пречи да осъществява трудова дейност и че в действителност същият реализира
доходи както от работа в строителството без трудов договор, така и от пенсия за
инвалидност в посочен в отговора размер. Поради това ответницата счита, че не следва
тя да поема по-голяма част от издръжката на детето, до какъвто резултат би се
стигнало при уважаване на иска в предявения му размер.
В открито съдебно заседание малолетната ищца се представлява от адв. П.М.,
упълномощен от нейния баща и законен представител Л. Б.. Пълномощникът на
ищцата заявява, че поддържа иска.
Ответницата се представлява от пълномощника си адв. Ц.Т., който заявява, че
поддържа становището по иска, заявено с отговора на исковата молба, но допълва, че
максималният размер на издръжката, който ответницата има възможност да дава на
детето си, е 230 лв.
Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.
Искът е на общо основание допустим, а по същество е частично основателен.
Всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Не е спорно по делото, а и се установява от представеното удостоверение за
раждане, че С. Л. Б. е родена на 1.8.2012 г. и че С. Д. Б. е майка на детето, а Л. Б. Б. –
негов баща.
С неподлежащо на обжалване решение № 1/11.1.2021 г. на РС – С. по гр. д. №
809/2020 г. по описа на същия съд бракът между Л. Б. и С. Б. е прекратен чрез развод
по взаимно съгласие и е утвърдено споразумение между тях за последиците от
прекратяването на брака. Със споразумението упражняването на родителските права
2
по отношение на С. Б. е предоставено на баща й Л. Б., при когото е определено и
местоживеенето й, а майка й С. Б. е осъдена да заплаща й заплаща издръжка чрез
нейния баща и законен представител в размер 160 лв. месечно, считано от влизане на
решението в сила до настъпване на основания за изменяване или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Страните не спорят, че от одобряване на споразумението по горепосоченото дело
до настоящия момент не е променено обстоятелството, че за отглеждането и
възпитанието на детето продължава да се грижи бащата. Затова предмет на обсъждане
в настоящото производство е единствено размерът на издръжката, която майката
следва да заплаща на детето си, считано от предявяване на иска.
От влизането в сила на решението по гр. д. № 809/2020 г. на РС – С. до
предявяване на иска са изминали две години. Сам по себе си този период не е твърде
продължителен, но през неговото течение са настъпили нови обстоятелства от
съществено значение за нуждите на детето от издръжка, при чието наличие се налага
изменение на издръжката чрез увеличаването й. В този период нуждите на детето от
издръжка са се увеличили както предвид неговата възраст, така и поради значителното
повишаване на общото равнище на цените на стоките и услугите, чрез които се
осигурява отглеждането и възпитанието му. В момента детето е на почти 11 години –
във възраст на непрекъснато физическо и психическо развитие, което предопределя и
увеличаване на разходите, необходими за задоволяване на свързаните с това все по-
разнообразни негови потребности. Тези обстоятелства, съпоставени с високите нива на
инфлация в същия период еднозначно обосновават извод, че издръжка от 160 лв.
месечно е крайно недостатъчна за отглеждане на детето и за задоволяване на неговите
нужди.
При определяне на общата сума, необходима за месечна издръжка на детето,
която да осигурява условия на живот, необходими за правилното му развитие, на
основание чл. 143, ал. 1 от СК съдът изхожда както от нуждите на детето, така и от
възможностите на двамата му родители.
По делото не се установяват конкретни обстоятелства, обосноваващи нужди на
детето, които значително да надхвърлят обичайните за възрастта му потребности. От
конкретното съдържание на показанията на св. М. Б. (баба на детето по бащина линия)
не може да се направи извод, че извънучилищната подготовка на детето, изразяваща се
в посещения на уроци по английски език и по музика, са представлявали до разпита на
свидетелката трайни занимания на детето с определена продължителност и
периодичност на посещенията и от това да се изведе конкретен размер на разходите за
такива уроци.
От друга страна, от представените с исковата молба експертно решение № 90180
от заседание № 27/9.2.2022 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – С.“ ЕООД, гр. С. и разпореждане
3
№ ********** от 4.4.2022 г. на ТП на НОИ – С.-област се установява, че бащата на С. –
Л. Б. е със 75 % трайно намалена работоспособност поради заболяване от множествена
склероза и получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер 388,50
лв. месечно. Видно е от обсъденото ЕР на ТЕЛК, че същият може да работи като
технически секретар при спазване на противопоказните условия на труд - тежък
физически труд и натоварване на долни крайници. От показанията на св. Й. Б. (брат на
ответницата) не се установява бащата на детето да има друг постоянен източник на
доходи, нито дори приблизителен техен размер – този свидетел сочи, че допреди три
години работел в организирана от бащата на детето строителна бригада; че от общи
познати знае, че това било занятието на бащата и негов основен източник на доходи до
миналата 2022 година; че е чул, че бащата на детето отново възнамерява да събира хора
за работа по обекти в гр. С.. Очевидно е, че дори за сочените от св. Й. Б. обстоятелства
показанията му пред съда са твърде неконкретни, а освен това за онези от
обстоятелствата, които са от значение за доходите на бащата на детето след влизане в
сила на решението по гр. д. № 809/2020 г. по описа на РС – С. тези показания са
неопределени и производни. Относно доходите на ответницата, видно е от
представеното с отговора на исковата молба и прието удостоверение изх. № 1/15.3.2023
г., издадено от „И. 18“ ООД, гр. С., че за 12-месечен период от м. март 2022 г. до м.
февруари 2023 г. средномесечният размер на брутното й трудово възнаграждение е
742,85 лв. Съвкупната преценка на тези доказателства обосновава извод, че доходите и
на двамата родители на детето към датата на предявяване на исковете, а и
впоследствие, са ниски и общо възможностите им да осигуряват издръжката на детето
не са големи.
Ето защо съдът счита, че за задоволяване на жизнените потребности на детето са
необходими общо около 470 лв. месечно. В тази връзка следва да се има предвид, че
съгласно официалните данни на Националния статистически институт (www.nsi.bg)
сборът от разходите на едно лице от домакинство за храна, безалкохолни напитки,
облекло и обувки, свободно време, културен отдих и образование (дори без в този сбор
да се включват останалите разходи до общия размер на потребителския паричен
разход) за 2022 г. е с 39 % по-висок спрямо сбора от същите за 2020 г., когато страните
по споразумението по гр. д. № 809/2020 г. по описа на РС – С. са уговорили
издръжката на детето. Ако тогава страните по споразумението са приели в
отношенията помежду им, че общата сума, необходима за издръжката на 8-годишното
им дете е в размер 320 лв. и половината от тази сума следва да се поеме от
ответницата, то понастоящем, като се вземе предвид не само горепосочения
статистически ръст на разходите за задоволяване на елементарни нужди на член от
домакинството, а и това, че детето е вече на почти 11 години и има все по-
разнообразни нужди, тази обща сума следва да е поне с 45-46 % по-висока – т. е. около
470 лв.
4
От тази сума (както вече се посочи – около 470 лв. месечно) ответницата, като
майка на детето следва да поеме половината – в размер от 235 лв. месечно, като
другата част до 470 лв., ведно с грижите за цялостното отглеждане и възпитание на
детето, следва да бъде осигурена от неговия баща, комуто е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето.
Ответницата е 34-годишна, т. е. в трудоспособна възраст и от доказателствата по
делото не се установява тя да е с трайно намалена работоспособност. Също така, не се
установява ответницата да издържа други свои ненавършили пълнолетие низходящи.
Без значение за изводите на съда относно възможностите на ответницата да заплаща
издръжка на дъщеря си е обстоятелството, че през 2021 г. ответницата е сключила с „Б.
ДСК“ АД договор за кредит за текущо потребление в размер 13000 лв. със срок за
погасяване до 15.7.2028 г. при месечна погасителна вноска в размер 224,38 лв. Първо,
от събраните гласни доказателства не се установи ответницата да е изтеглила този
кредит за задоволяване нуждите на детето. И второ, да се приеме, че този кредит би
имал значение за определяне на възможностите на ответницата да заплаща издръжка на
детето, би означавало без законно основание вземанията на банката спрямо
ответницата по договора да се окажат фактически привилегировани пред вземанията
на детето спрямо ответницата за издръжка.
По така изложените съображения относно възможностите на ответницата да
заплаща издръжка на детето в увеличен размер, съдът намира, че същата следва да
може да отделя по около 7,83 лв. дневно за издръжката на детето си.
Ето защо съдът намира, че следва да увеличи размера на дължимата от
ответницата месечна издръжка на детето й С. Л. Б. от 160 лв. месечно на 235 лв.
месечно, като за разликата над този размер до претендираното увеличение на
издръжката на 300 лв. месечно искът следва да бъде отхвърлен. Така увеличеният
размер на издръжката съответства както на нарасналите нужди на детето, така и на
възможностите на ответницата да я заплаща, при съобразяване и на трайната тенденция
за увеличаване размера на минималната месечна работна заплата, която съгласно чл.
142, ал. 2 от СК е критерий за определяне на минималния размер на издръжка, дължим
от родител на негово дете, което не е навършило пълнолетие.
Предвид обстоятелството, че с настоящото решение съдът присъжда увеличение
на издръжка, в тази негова част решението подлежи на предварително изпълнение на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
По разноските:
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на РС – С. държавна такса
за разглеждане на делото в размер 108,00 лв. върху тригодишните платежи на
увеличението на месечната издръжка.
По исканията на страните във връзка с разноските, съдът намира следното:
5
Видно е от представения договор за правна защита и съдействие, сключен от Л. Б.
като баща и законен представител на С. Б. с адв. П.М., че посоченият адвокат е приел
да осъществява процесуално представителство, защита и съдействие на малолетната
ищца по делото безплатно. Ищцовата страна е заявила искане за присъждане на
разноски. Искът е уважен отчасти. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн. ДВ, бр. 64/2004 г.)
минималният размер на адвокатското възнаграждение по такъв иск е 500 лв. Този
размер следва да служи за основа за определянето на възнаграждението на адвокат М.,
тъй като делото не представлява нито фактическа, нито правна сложност, а и е
разгледано и приключено в едно открито съдебно заседание. Поради това и съразмерно
с уважената част от иска (издръжката е увеличена със 75 лв. вместо с поисканите 140
лв., т. е. уваженият иск е 53,6 % от предявения), на основание чл. 38, ал. 2, изр. второ
от Закона за адвокатурата, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът определи дължимото от
ответницата възнаграждение на адв. М. в размер 268 лв. и следва да осъди ответницата
да му заплати тази сума.
Съгласно представения договор за правна защита и съдействие ответницата е
направила разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 500 лв. Поради
това и съразмерно с отхвърлената част от иска (46,4 % от предявения му размер) на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответницата сумата 232 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която С. Д. Б. е осъдена по гр. д. № 809/2020 г.
по описа на РС – С. да заплаща на детето си С. Л. Б., като я УВЕЛИЧАВА от 160,00
лв. месечно на 235,00 лв. месечно и ОСЪЖДА С. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр.
С., ул. „Б.” № , да заплаща на детето си С. Л. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Г.
В.“ № , чрез неговия баща и законен представител Л. Б. Б., ЕГН **********, издръжка
в увеличения й размер – 235,00 лв. месечно, считано от предявяване на иска на
15.02.2023 г. до настъпване на основания за ново изменение или за прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 150 от СК, предявен от С. Л. Б. чрез нейния
баща и законен представител Л. Б. Б. срещу С. Д. Б. В ЧАСТТА МУ за увеличение на
издръжката за разликата над 235,00 лв. до пълния предявен размер от 300,00 лв.
месечно.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение
на решението относно присъденото увеличение на издръжката.
6
ОСЪЖДА С. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Б.” № , да заплати в полза
на С. р. с. сумата 108,00 лв., представляваща дължима държавна такса за
производството по делото върху сбора от тригодишните платежи на увеличението на
издръжката, както и 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че
присъдената сума не бъде внесена доброволно.
ОСЪЖДА С. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Б.” № , на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на адвокат П. Н.
М., с адрес на упражняване на практиката в гр. С., ул. „О. П.“ № , сумата 268,00 лв. за
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска за осъществено по
делото безплатно договорно процесуално представителство, защита и съдействие на
малолетната ищца С. Л. Б., действаща чрез нейния баща и законен представител Л. Б.
Б..
ОСЪЖДА С. Л. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Г. В.“ № , действаща чрез
нейния баща и законен представител Л. Б. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК да заплати на С. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Б.” № , сумата
232,00 лв. за разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
За присъдените в полза на С. р. с. суми да се издаде служебно изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С. о. с. в двуседмичен
срок от обявяването му на 5 юни 2023 г., а в частта с характер на определение относно
предварителното му изпълнение – с частна жалба пред СОС в едноседмичен срок,
считано от същия начален момент.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7