РЕШЕНИЕ
№ 396
гр. Перник, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500497 по описа за 2021 година
С решение № 260773, постановено на 29. 06. 2021г. по гр. д. № 1695 / 2021г.
по описа на Пернишкия районен съд, са отхвърлени изцяло предявените от Г.
К. Н., с ЕГН **********, от ***, искове с правно основание чл. 439, ал.1, вр. с
чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че в полза на
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, не съществува
изпълняемо право /право на принудително изпълнение/ за сума в размер на
1882,64 лева – главница за доставена топлинна енергия в периода от 01. 08.
2005г. до 30. 04. 2009г., ведно със законната лихва за забава от 26. 01. 2010г.
до окончателното плащане, както и сума в размер на 142лв. – законна лихва за
забава за периода от 30. 09. 2005г. до 22. 01. 2010г. и сума 142,17лв. разноски,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист на 20. 09. 2010г. по ч. гр. № 669/2010г. по описа на
Районен съд – Перник, като неоснователни, поради неизтичане на
законовоустановения давностен срок.
1
С решението е осъдена Г. К. Н., да заплати на „Топлофикация Перник“
АД, сумата 158лв. разноски по делото.
Недоволна от така постановеното решение е останала Г. К. Н., която
чрез адвокат Р. К., го е обжалвала изцяло. Моли обжалваното решение да
бъде отменено като неправилно и предявените искове да бъдат уважени.
Моли да бъдат присъдени разноски пред двете съдебни инстанции.
Доводите, които се развиват във въззивната жалба са, че неправилно
Пернишкият районен съд е приел, че следва да изтече общата 5 годишна
давност, което не е налице. Счита, че в случая намира приложение хипотезата
на 111, б. „в“ от ЗЗД и с изтичането на 3 специалната тригодишна давност,
установителните искове се явяват основателни.
Поддържа жалбата си и чрез молба, депозирана преди съдебно
заседание от адвокат Р. К.
Насрещната страна „Топлофикация Перник“ АД, не е подала писмен
отговор.
Преди съдебно заседание е подала молба, чрез юрисконсулт М., с която
оспорва жалбата като неоснователна и моли да й бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе Пернишкият районен съд е приел следното :
Приел е, че предявените искове са процесуално допустими. По
обстойно изложени съображения и по аргумент от разпоредбата на чл. 117,
ал.2 от ЗЗД след редакцията й с ДВ бр. 12 / 1993г., е приел, че когато
вземането се основава на влязла в сила заповед за изпълнение, както е в
конкретния казус, то същото се погасява с изтичането на 5 годишна
погасителна давност. Отбелязал е, че изпълнително дело № 789 / 2010г. по
описа на ЧСИ Е.Д., е образувано срещу наследодателя на ищцата, въз основа
на молба от 02. 12. 2010г., поради което е направил извод, че тази молба
прекъсва теченето на погасителната давност за вземането. Отбелязал е, че по
изпълнителното дело последното изпълнително действие – налагане запор, е
извършено на 08. 01. 2014г., поради което и с оглед действието на ПП на ВС
№ 3/1980г. за времето – до 26. 06. 2015г. е направил извод, че погасителната 5
годишна давност е започнала да тече от 26. 02. 2015г. и би следвало да изтече
на 26. 06. 2020г., но преди тази датата въз основа на молба от 18. 10. 2019г. е
2
било образувано ново изпълнително дело № 1779 / 2019г. при ЧСИ С.Б.,
което също прекъсва теченето на погасителната давност, както и че по това
дело са били извършвани изпълнителни действия, които отново прекъсват
теченето на давността. Въз основа на изложеното е приел, че 5 годишната
погасителна давност не е изтекла и предявените отрицателни установителни
искове се явяват неоснователни.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни
субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е произнесъл именно
по предявените отрицателни установителни искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на
насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият
окръжен съд намира следното :
Със заповед от 27. 01. 2010г., издадена по ч. гр. д. № 669 / 2010г. за
изпълнение на парично задължение е осъдена длъжникът К.С.К.
/наследодател на ищцата Г. К. Н./ да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД
сумата 1882,64лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия
за периода от 01. 08. 2005г. до 30. 04. 2009г. включително, сумата 142,17лв.,
3
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30. 09. 2005г. до 22. 04. 2010г., ведно със законната лихва върху главницата от
1882,64лв., считано от датата на подаване на заявлението – 26. 01. 2010г. до
окончателното плащане на вземането, както и направените разноски по
делото в размер на 142,17лв. юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият въззивен съдебен състав на Пернишкия окръжен съд в
своята практика винаги е приемал, че вземането установено с влязла в сила
заповед за изпълнение, се погасява с изтичането на общата 5 годишна
давност, поради което изцяло възприема съображенията на Пернишкия
районен съд в тази насока.
Въз основа на заповедта за изпълнение е бил издаден изпълнителен лист
на 20. 09. 2010г. за присъдените суми. Доколкото няма други данни по
делото, съдът приема, че заповедта за изпълнение е влязла в сила предходния
ден на 19. 09. 2010г. Въз основа на този изпълнителен лист и молба от
„Топлофикация Перник“ ЕАД от 02. 12. 2010г. е било образувано
изпълнително дело № 789 / 2010г. по описа на ЧСИ Е.Д.. С молбата
взискателят „Топлофикация Перник“ АД е посочил какви конкретни
изпълнителни действия иска да се извършат. Следователно с подаването на
тази молба на 02. 12. 2010г. е спряла да тече погасителната давност до този
момент. По силата на тълкуването, дадено с ППВС № 3 / 18. 11. 1980г.,
погасителната давност не е текла до 26. 06. 2015г., когато е постановено ТР №
2 по тълк. д. № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, с т.10, изр. второ от което е обявено
за загубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на ВС. От 26. 06.
2015г. е започнала да тече нова погасителна давност по отношение на
вземането. Новата 5 годишната погасителна давност би следвало да изтече на
03. 09. 2020г. , като се вземе предвид и спирането на давността със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13. март 2020г. и за преодоляване на
последиците, в сила от 13. 03. 2020г. до 20. 06. 2020г. /т.с. за 2 месеца и 7
дни/.
Преди да изтече погасителната давност, въз основа на молба до ЧСИ
С.Б. от 18. 10. 2019г. е поискано образуването на ново изпълнително дело с
посочване на конкретни изпълнителни способи в молбата. Въз основа на нея е
образувано изпълнително дело № 1779 / 2019г. Следователно 5 годишната
4
погасителна давност е започнала да тече на 10. 10. 2019г. и до настоящия
момент тя не е изтекла, поради което предявения отрицателен установителен
иск се явява неоснователен.
Поради съвпадение на крайните изводи на Пернишкия окръжен съд, с
тези на Пернишкия районен съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода по делото жалбоподателката Г.Н. следва да бъде осъдена
да заплати на въззиваемото ответно дружество сумата 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 280, ал.3, т.1, предложение първо от ГПК решението
не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260773, постановено на 29. 06. 2021г. по гр.
д. № 1695 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда Г. К. Н., с ЕГН **********, от ***, да заплати на
„Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Перник 2300, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сумата
100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5