№ 3012
гр. София, 06.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н.М.У.
като разгледа докладваното от Н.М.У. Наказателно дело от общ характер №
20211110214972 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.
Производството е образувано по искане на председателя на
Националното бюро за правна помощ /НБПП/ за присъждане на направените
от НБПП разноски в хода на съдебното производство по процесното дело за
възнаграждение на защитника на осъденото лице К. Д. – адв. Демира Дичева.
Наказателното производство по посоченото дело е приключило с
определение, с което е одобрено споразумение за приключване на
наказателното производство и подсъдимият е признат за виновен.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК повелява, че когато подсъдимият
бъде признат за виновен, то последният следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски.
Видно от решение № СФ-13122-4645/2022 от 21.03.2022 г., НБПП е
определило на адв. Дичева възнаграждение за осъществената защита по
мярката за неотклонение на лицето и на съдебното производство в размер на
420 лева.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Искането се явява процесуално допустимо, като подадено от
активно легитимирано лице. Същото е депозирано в надлежна форма.
Разгледано по същество, искането се явява основателно.
Следва да се зачете доказателствената стойност на приложеното по
делото решение на НБПП, от което се установява, че на служебния защитник
1
на осъденото лице, от страна на НБПП, е изплатено, на основание чл. 22б от
НЗПП, възнаграждение от 420 лева за предоставената по делото правна помощ
във фазата на съдебното производство.
Съдът счита, че в конкретния случай подсъдимият не следва да бъде
осъждан да заплати сторените разноски, защото защитата му е била
задължителна, с оглед обстоятелството, че делото е разгледано по реда на
глава 29 от НПК.
Съгласно нормата на чл. 22 от ЗПП, правната помощ по чл. 21, т. 1 и 3 е
безплатна, а нормата на чл. 23, ал. 1 от същия закон сочи, че системата за
правна помощ по чл. 21, т. 2 обхваща случаите, при които по силата на закон
задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или
представителство. Тук следва да се отбележи, че правилото на чл. 23, ал. 2 от
ЗПП предвижда, че системата за правна помощ обхваща и случаите, когато
обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или
административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат,
желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В тези
случаи лицето не дължи възстановяване на разноските за предоставената
правна помощ.
Имайки предвид установените по-горе фактически обстоятелства, както и
посочените правни разпоредби, съдът намира, че в този случай Д. не следва да
бъде осъждан да заплаща стойността на правната помощ, която му е оказана
от НБПП.
Воден от горното, СРС, НО, 112-и състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на НБПП за осъждане на К. Д.
да заплати стойността на предоставената му правна помощ по НЧД
14313/2021 г. и НОХД 14972/21 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред СГС, в 7-
дневен срок от съобщаването му на СРП, осъденото лице и защитника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3