Р Е
Ш Е Н
И Е
№260117
гр. Русе,06.07.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд…гражданска колегия….…в открито заседание на 28 юни през две хиляди
двадесет и първа година…в състав:
Председател:Галина Магардичиян
при
секретаря Мариета Цонева и в присъствието на прокурора….. като разгледа докладваното от съдията
Г.Магардичиян гр. дело № 236 по описа за 2020год., за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.
М.Т.Б. твърди, че на 28.11.2018г на път
І-5, км. 21+300 се е движил лек автомобил марка „Нисан“, модел „Х-трейл“ с рег *****,
управляван от В.Н.В.-Т., който поради образувалото се задръстване, намалява и
спира, установявайки се в покой. В
същата посока и пътно платно се е движил товарен автомобил марка „ Ивеко“,
модел „Дейли“ с рег № *****, управляван от Е.Е.А., който поради несъобразена
скорост на движение става причина и реализира ПТП с другия лек автомобил,
блъскайки го отзад. Ищцата е пострадала при инцидентав качеството си на пътник
в лекия автомобил „Нисан“ . Твърди, че е образувано АНД № 2314/19 РРС,
приключило с решение, съгласно което Е.А. е признат за виновен-освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. Твърди, че
след претърпяното ПТП тя е отказана в УБМАЛ“Канев“ със силни болки в областта
на главата и гръдния кош, позиви за повръщане, двустранно везикуларно дишане
отслабено в ляво и обща слабост. Изъвршени са множество прегледи и консултации
със съответните специалисти и е поставена окончателна диагноза: контузия на главата, мозъчно сътресение,
контузия на гръдния кош, фрактура на 3-то,4-то и 5-то ребро в ляво, колекция от
въздух в ляво плеврално пространство, контузия на левия дроб. Предвид тежестта
на получените увреди, е приета в болнично заведение за провеждане на
консервативно лечение, след което е освободена за домашно лечение.
Травматичните увреждания са и причинили болки и страдания, които са били със
значителен интензитет първите 2-3 месеца след инцидента, като общият
възстановителен период е продължил около 7-8 месеца. С оглед характера на
травмите и следващия се щадящ режим, тя е била изправена пред невъзможността да
посреща със собствени сили обикновени битови потребности-тоалет, хранене,
обличане, за задоволяване на които е получавала помощ от своите близки. Заради
нараняванията на главата и мозъка, същата е имала главоболие, гадене и
световъртеж, които могат да са индикация за натовареност със сериозни последици
и късни прояви на усложнения. Предвид счупените ребра е изпитвала остри
пронизващи болки, усилващи се и при най-леко движение като дишане, хранене,
говорене. До ПТП-то е водила активен начин на живот, а след това е било налице
ограничаване на социалната и семейна ангажираност. Инцидентът се е отразил
силно негативно и на емоционалното й състояние- станала е тревожна, неспокойна
и потисната. Загубила е здравия си сън,чувствала се е в тежест на близки и
роднини. Започнала е да изпитва страх от силни звуци и автомобили. Изживеният
стрес и душевни страдания ще я съпътстват до края на живота й. Твърди, че лекият автомобил „Ивеко“ е имал
сключена застраховка „гражданска отговорност“ при ответното дружество със
застрахователна полица със срок на действие 27.03.2018г-26.03.2019г. Твърди, че
по повод ПТП-то е сезирала ответното дружество с претенция за заплащане на
обезщетение вх № ЦУ 99-1682 от 19.04.2019, на основание чл.429 КЗ като е
поискала обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000лв.С писмо
от 19.07.2019 я е уведомил, че отказва изплащане на обезщетение, с оглед на
което иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
застрахователно дружество да й заплати обезщетение за причинените и болки и
страдания от описаното ПТП в размер на 70 000лв, ведно със законната
лихва, считано от 19.07.19-датата на постановения отказ. Претендира разноски по
делото.
Ответникът
ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД със седалище и адрес на управление-гр.София в писменият
си отговор, по реда и в срока по чл.131 ГПК, оспорва твърдението, че в резултат
на ПТП за ищцата са възникнали описаните в исковата молба телесни увреждания.
Счита, че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни, необосновани и
неподкрепени от доказателства, като същите са прекомерно завишени по размер. Оспорва изключителната вина на водача Е.Е.А.
и счита, че вредоносният резултат не е настъпил изцяло по негова вина, а е
налице съпричиняване от страна на ищцата. Същата се е возила без правилно
поставен предпазен колан, в нарушение на правилата на ЗДвП, при което тялото й
свободно се е движило из купето на моторното превозно средство, удряло се е в
твърди повърхности, в следствие на което Дойчева е получила твърдяните травми.
В лекият автомобил са се движили още двама пасажери и водача на автомобила,а
пострадала е само ищцата. В конкретният случай пострадалата е създала реална
възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положила необходимата
грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е
довело до посочените в исковата молба увреждания. Отделно от това счита, че
предявеният размер на обезщетение е неоснователно завишен.Оспорва се
претенцията на лихва, както и размера на претендираните лихви и началния
момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на
главния иск. Отделно от това считат, че дружеството не е изпаднало в забава и
не дължи лихви за забава от момента, който е посочен, тъй като отговорността е
договорна, а не деликтна. Претендира разноските по делото.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На
28.11.2018г около 11.50ч. в землището на с.Тръстеник, обл.Русе, по главен път I-5/гр.Русе-гр.Бяла/ в района на км. 21+300, е
осъществуне пътно-транспортно произшестие, при което Е.Е.А. при управление на
моторно превозно средство-товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“ с рег
№ ****удря намиращият се пред него лек автомобил марка „Нисан“,модел „Х-трейд“
с рег *****, управляван от В.Н.В.-Т., който поради образувало се задръстване
намалялав скоростта поради наличие на спрели леки автомобили преди него.. В л.а
„Нисан“ се е возила ищцата М.Т.Б. в качеството на пътник. За ПТП е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лице № 984/295 на 28.11.2018г.
С Решение № 929 от 11.12.2019г по АНД №
2314/19 по описа на РРС, влязло в сила на 28.12.2019г Е.Е.а. е признат за
виновен за това, че на 28.11.2018г в
землището на с.Тръстеник, обл.Русе, по главен път I-5/гр.Русе-гр.Бяла/
в района на км 21+300, при управление на моторно превозно средство –товарен
автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“ с рег № ****, нарушил правилата за
движение по пътищата по чл.20,ал.2 ЗДвП, като при избиране на скоростта на
движение на управляваното от него пътно превозно средство не се съобразил с
контретните условия на видимост, в резултат на което, по непредпазливост,
причинил средна телесна повреда на М.Т.Б. ***, изразяваща се в разстройство на
здравето, временно опасно за живота и в трайно затрудняване на движението на
снагата, вследствие на сътресение на мозъка, без обективна неврологична
симптоматика, счупване на трето, четвърто и пето ребра в ляво, колекция от
въздух в ляво плеврално пространство, контузия на левия бял дроб, който след
деянието направил всичко зависещо от него за окозване на помощ на
пострадалата-престъпление по чл.343а, ал.1,б.“А“, пр.2 вр чл.343,ал.1,б.“Б.“,
пр.2 вр чл.342,ал.1,пр.3 НК.
Вследствие на ПТП М.Б. е настанена
веднага в УМБАЛ“Канев“АД-Русе, отделение „Неврохирургия“ с диагноза „контузио
капитис.Комоцио церебри. Контузио торацис. Фрактура косте III-IV-V син.Пневмоторакс / конт. Пулмонум/
сегмент 1 в ляво/. Изписана е от болничното заведение на 02.12.2018г.
Според приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза след ПТП-то М.Б. е получила следните увреждания :
“ сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика.
Счупване на трето, четвърто и пето ребра в ляво.Колекция на въздух в ляво
плеврално пространство.Контузия на левия бял дроб“. Същите представляват
разстройство на здравето, временно опасно за жвита и причиняват трайно
затрудняване на движенията на снагата за срок повече то тридесет дни. Според
вещото лице тези увреждания могат да бъдат получение при ПТП на 28.11.2018г. Уврежданията
обикновено водят до най-силни болки в областта на гръдния кош/лява гръдна
половина/ като болките са най-силни непосредствено след получаване на
уврежданията и постепенно намаляват при покой. Болки със значителен интензитет,
при по-дъблоко дишане или при движение на снагата,обикновено се усещат през
първите няколко седмици, след което за по-продължителен период от време, който
е индивидуален , е възможно да има болки с по-слаб интензитет, особено при
физически натоварвания и промяна на атмосферните условия. Според вещото лице,
при удари в главата, които водят до сътресение на мозъка е възможно да има
главоболие за различен период от време в рамките от няколко дни до няколко
седмици. При уврежданията на Б. възстановяването обичайно е в рамките на 1-2
месеца като по делото няма обективни данни да не е настъпило възстановяване на
уврежданията й. според вещото лице слез проведеното 5 дневно болнично лечение в
отделение по неврохирургия на УМБАЛ“Канев“АД ,Б. е изписана за домашно лечение
с назначена медокаментозна терапия и хигионно-диетичен режим, но по делото няма
обективни данни, от които може да се прецени дали е спазвала назначените при
изписването терапия и режим. По делото няма данни нито да са назначавани, нито
да са провеждани специализирани рехабилитационни процедури по отношение на
уврежданията на Б.. По делото липсват данни и за предхождащи ПТП-то заболявания
или контуции у Б.. Според вещото лице принципно ролята на предпазния колан в
автомобилния транспорт е да задържа тялото на пътуващия в автомобила към
седалката, на която е седнал, като по този начин намалява вероятността за удари
в закрепени части от интериора на купето и предотвратява възможността от
изпадане от автомобила. В зависимост от мезанизма на настъпване на процесното
ПТП,наличието на други пасажери в автомобила, евентуалните деформации на
автомобила и местоположението на пострадалата в него в автомобила, установените
увреждания при Б. е възможно да се получат и при положение, че същата е с
правилно поставен предпазен колан. Според устните обяснения на вещото лице в
съдебно заседание ако се възприемат показанията на св.Е.А.,че ищцата е била на
задната седалка в лекия автомобил, ако същата е била на задна лява седалка
мястото на увреждането на гръдния кош, мястото на удара е в непосредствена
близост до задната лява врата на автомобила и при възникване на тези инерционни
сили удар в тази област може да настъпи, както със, така и без правилно
поставен колан. Уврежданията, които е получила на ребрата, не мога да бъдат
получени от самия колан, ако е имала такъв, но според вещото лице това не
означава, че ако е имала колан, не могат да се получат такива уврежданиуя.
Коланът не може да предпази гръдния кош от такъв удар. Ако се приеме, че е била
в дясно от другия пътник, без значение дали в средата или най-вдясно в
автомобила и ако се приеме, че е била без поставен предпазен колан, според
вещото лице, е възможно да настъпят най-различни удари в лявата гръдна област,
при които да се получат конкретно установените увреждания.Ако е била с правилно
поставен предпазен колан, тези увреждания могат да се получат единствено ако
незакрепен предмет в лекия автомобил
доведе до удар в тази област като под предмет вещото лице има предвид и ако
другият пътник падне върху нея, ако и той е бил без поставен колан. Ако
пострадалата е била с колан, а другият пътник е бил без колан, могат да се
получат уврежданията, но това според вещото лице е с по-малка вероятност, освен
ако другият пътник не е много тежък. Коланът, макар и да позволява движение
встрани, ограничава движенията и не може гръдния кош да стигне чак до вратата и
да причини тези увреждания. Според вещото лице болките в местата на счупването
може да са в продължение на месеци и години. Заради болките, които изпитва,
чове субективно може да преценява, че не се е възстановил, дори и с години. За
срастването на костите и физическото възстановяване са необходими един-два
месеца.
От показанията на св.Е.Е.А. се
установява, че на 28.11.2018г докато управлявал товарен автомобил „Ивеко“ и се
движил от гр.Бяла към гр.Русе поради лощшото време пътищата били заснежени,
видимостта била намалена. Движил се в рамките на 40/50км/ч., тъй като пътната
настилка на позволявала друга скорост. Имало колона от автомобили,а в
насрещната лента се движел снегорин, който почиствал. Тъй като снегорина
хвърлял сняг, всички автомобили от колоната преди него натискали спирачки и ги
отпускала за намаляване на скоростта. Последният автомобил от колоната задържал
автомобила и той разбрал, че не отпуснал спирачките, както и че той няма да
може да задържи камиона си и няма да може да спре.Точно в този момент колата се
разминала със снегорина, и свидетеля, за да избегне удара отишъл в насрещното
платно, защото там нямало никой. При манедврата, която направил, за да избегне
удара с лекия автомобил, все пак го ударил странично и закачил лявата част на
автомобила. В лекия автомобил имало четири човека, три жени и едно момче.
Момчето било едро, може би на около 15-16 години. Колата се била обърнала в
една канавка по таван като лекият
автобомил се бил подпрял на едно дърво. Не видял как лекият автомобил се
обърнал, но според него няка как този лек автомобил да се е въртял няколко
пъти. Според него се завъртял в посока, обратна на движението, след което се
преобърнал на таван. Колата била на 1.5-2м. до пътя. Била се ударила в дървото
като дясната част на лекия автомобил сочела дървото. Предницата била в посока
обратна н адвижението. Пред канавката имало мантинела.Гумата, според полицаите,
които дошли на място, е захапала мантинелата и според свидетеля след това лекия
автомобил се е завъргтял в посока обратна на движението и след това се е
преобърнал на таван и се е ударил в дървото. Свидетелят не си спомнял дървото
от коя страна на лекия автомобил е било. Св. А. изкарал всички пътници през стъклото
на дясната задна врата.Те първо не искали да излязат от колата и казали, че са
се обадили от тел.112. Свидетелят им казал, че колата може да гръмне и затова е
по-добре да ги изкара от нея. Първо изкарал момчето, а след това двете по-млади
жени. М.Б. извадил последна от колата.
Тя била изпаднала на тавана, но на задната седалка към вратата. Другите пътници
се били изправили, а Б. лежала или седяла на тавана в задната част на лекия
автомобил. Момчето и тази жена били в задната част на лекия автомобил, а
шофьорката и спътницата й били в предната част на автомобила. Още тогава
шофьорката на автомобила казала, че Б. не е била с поставен предпазен колан. Вече
се били събрали хора, които му помогнали да я извадят от колата. След като
дошла линейката прегледали всички и установили, чи видимо нямат увреждания.
Взели Б. с линейката и я отказали в болницата, а него задължали. След около
час-два се обадили от болницата и казали, че нищо и няма и на тази жена и
тогава от поличията съставили акта и го поснали. След около две седмици му се
обадили от полицията на гр.Две могили и го викнали на разпит, където му казали,
че жената е пострадала.
От
показанията на ищцата в досъдебното производство, при разпит проведен на
23.01.2019г / л.116-117 от делото/ се установява, че тя се е намирала на
задната седалка на автомобила зад шофьора, както и че е била без поставен
предпазен колан, а в дясно от нея е бил сина на шофьорката Д..
От показанията на св.Т.И., които е син
на ищцата, след като майка му се обадила в болницата, за да каже къде е и че е
претърпяла ПТтп, той отишъл да я види и говорил с нея. Била доста натъртена,
изпитвала главоболие, защото имала сътресение на главата, три счупени ребра, не
можела да се движи като цяло и имала засегнат бял дроб. Чувствала се много зле,
била бледа и не говорела много. Лекарят му казал какви увреждания е получила.
Тя му казала, че няма да умре, но състоянието й е тежко и я боли. Стояла в
болницата пет дни, след което св.И., заедно с един негов приятел, я закарали в
с.Пиргово, където майка му живее с възрастната си майка. След това в
продължение на около месец-месец и половина св.И. ходел всеки ден сутрин и
вечер, за да й помага, да я обгрижва за баня и тоалетна, защото разстоянията са
малко по-големи в къщата и тъй като ребрата я болели тя се задъхвала. Около две
седмици след изписването й от болницата продължавало да и се гади, ставало и
лошо.В началото не се спрявала много добре с обличане и събличане, защото я
боляло. Не можела да се справи с домакинските си задължения и да се грижи за
отоплението затова той и носел дърва и почиствал печките.Помагал и при пране,
почистване, а баба му-майката на ищцата –готвела. Първият месец и половина
майка му спяла полуседнала.Била доста травмирана от катастрофата,защото никога
до тогава не й се случвало подобно нещо, стряскала се.Затворила се в себе си, а
преди това била приятен човек, весел, много споделяла, а след катастрофата станала по-затворена. Сега като се качала в
кола, се страхувала да не се случи нещо. След около месец и половина се
възстановила, но болката останала, макар и вече да била по-поносима. Около
четири месеца след катастрофата ребрата, които били натъртени я болели. И понастоящем при смята на сезони я билели
реБрата. Към къщата имало и двор и градина, с които майка му се занимавала и
понастоящем, но се изморявала. Преди
катастрофата майка му участвала в група за народни танци в с.Пиргово, а сега
вече не се занимава с това, защото не може и се притеснявала да не я заболи
нещо. Белият и дроб се възстановил.
Според заключението на приетата
автотехническа експертиза ако пострадалата М.Б. и другите пътници на задната
седалка в лекия автомобил Нисан са пътували с поставени предпазни колани преди
ПТП-то на 28.11.2018, най-вероятно трявмите й биха били по-леки.
Видно от представената застрахователно полица
№ BG/23/118000929389 товарен автомобил „Ивеко“, модел
„Дейли“ с рег № ***** е имал сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД-София в периода от 27.03.2018г
до 26.03.2019г.
На 19.04.2019г/вх.№ 99-1672/ М.Т.Б. е
отправила до застрахователя ЗАД“ОЗК-Застраховане“ –София претенция за изплащане
на обезщетение. С писмо изх.№ 99-3252 от
19.07.2019г застрахователят я е уведомил, че по образуваната щета №
04110700-0003-2019г отказват да и заплатят обезщетение по предявената от нея
претенция до представяне на изискуемите документи, доказващи и установяващи
безспорно основателността на претенцията, които до този момент не са били
представени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя чрез пряк иск от увреденото лице, включва следните елементи,
които следва да се установят в процеса от страна на пострадалото лице:
1.
Провеждането
на рекламационно производство по чл. 498, ал. 1–3 КЗ, а именно, че като
увредено лице е отправила към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ и
застрахователят е отказал да изпрати застрахователно обезщетение.
2.
Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, който обхваща следните две групи предпоставки: 1)
застрахованият виновно да е увредил ищцата, като й е причинил имуществени
или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя - ответник.
При наличието на тези предпоставки увреденото
трето лице има право да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на
договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че
отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение е
функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахованото лице. При
настъпване на застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение. За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя на това основание, в
доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност".
В процеса следва да се установяват и
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, основаващо се на
нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат субективните права,
имуществото и телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД задължение за
поправяне на вредите има обезщетителен характер. На обезщетение подлежат всички
вреди- както имуществените, така и неимуществените, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като последните се определят от съда
по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното
увреждане, регламентирано в цитираните норми е сложен юридически факт,
елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Установяването наличието на елементите от фактическият състав на непозволеното
увреждане е в тежест на ищеца. За да бъде ангажирана обезщетителната
отговорност за неимуществени вреди, в
процеса следва да се установят горепосочените елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, както и да не е осъществено обратното доказване- т.е.
оборването на законоустановената презумпция за виновност.
По
делото са представени писмени доказателства, установяващи, че пострадалата е
отправила към застрахователя писмена застрахователна претенция
по реда на чл. 380 КЗ и застрахователят е отказал да изплати такова обезщетение
поради липса на достатъчно доказателства за виновността на застрахования в
дружеството водач за настъпване на ПТП-то. С оглед изложеното предявеният иск е
процесуално допустим.
Установен е и фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице. На първо място от влязлото в
сила Решение № 929 от 11.12.2019г по НАХД № 2314/19 по описа на РРС е
установено, че Е.Е.А. е признат за виновен за това, че на 28.11.2018г в землището на с.Тръстеник, обл.Русе, по
главен път I-5/гр.Русе-гр.Бяла/ в района на км 21+300, при
управление на моторно превозно средство –товарен автомобил марка „Ивеко“, модел
„Дейли“ с рег № ****, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20,ал.2 ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение на управляваното от него пътно
превозно средство не се съобразил с контретните условия на видимост, в резултат
на което, по непредпазливост, причинил средна телесна повреда на М.Т.Б. ***,
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и в трайно
затрудняване на движението на снагата, вследствие на сътресение на мозъка, без
обективна неврологична симптоматика, счупване на трето, четвърто и пето ребра в
ляво, колекция от въздух в ляво плеврално пространство, контузия на левия бял
дроб, който след деянието направил всичко зависещо от него за окозване на помощ
на пострадалата-престъпление по чл.343а, ал.1,б.“А“, пр.2 вр
чл.343,ал.1,б.“Б.“, пр.2 вр чл.342,ал.1,пр.3 НК. Същото с оглед разпоредбата на
чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От друга страна е
установено наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя –
ответник, действащо към момента на ПТП-то.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че вследствие на ПТП-то М.Б. е получила сътресение
на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика. Счупване на
трето, четвърто и пето ребра в ляво. Колекция на въздух в ляво плеврално
пространство.Контузия на левия бял дроб. Установено е, че заради сътресението
на мозъка около две седмици след инцидента и изписването й от болница е имала
болки в главата, виело и се свят и и се гадило. След около месец и половина
счупването на ребрата й е зарастнало, като през този период от време я боляло
много, спяла полуседнала, било и трудно да се облича и съблича, не можела да се
грижи за домакинството си като синът й св. Т.И. всеки ден сутрин и вечер ходел
в дома й да й помага, а възрастната й майка готвела. Заради натъртванията на
ребрата й, според св.И., те я болели около четири месеца. И сега при промяна на
времето изпитвала болки. Сега се уморявала по-лесно. След катастрохата станала
по-затворена, предстанала да ходи на народни танци, каквото занимание имала
преди това, когато се качвала в кола
изпитвала непрекъснат страх да се не случи нещо лошо. Според св.И. майка му
физически е възстановена след катастрофата, но по-бързо се измаряла.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на
дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се определи от съда по
справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано
с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да бъдат съобразени при определяне на размера. При ангажиране на отговорността
на застрахователя следва да се съобразят и конкретните икономически условия в
страната, а като ориентир за размера на дължимите обезщетения следва да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния
за определяне на обезщетенията момент. Съдът като съобрази конкретните
увреждания, които е получила ищцата-сътресение на мозъка, счупване на три
ребра, наряняване на белия дроб, интензитета на болките, които е имала във
връзка с тези увреждания, както и срока, които и е бил необходим за
възстановяването й, неудобствата, които е изпитвала в ежедневието си докато
настъпи възстановяването, както и страха, които е получила вследствие на
катастрофата, които не е напълно преминал и същата продължава да е под стрес
когато пътува в лек автомобил, намира, че страведливият размер на
обезщетението, което би репарирал тези болки и страдания е в размер на
30 000лв.
Застрахователят обаче е направил
възражение за съпричиняване, изразяващо се в нарушение на правилата за движение
по пътищата, а именно липсата на правилно поставен предпазен колан, намира
възражнеието за основателно до размер но 50%. По делото е установено, както от
обясненията дадени от самата ищца в досъдебното производство, които съдът цени,
тъй като представляват признание за неизгодни за нея факти, така и от
показанията на св.Е.А., че докато Б. е
пътувала в лекия автомобил „Нисан“ по време на катастрофата на 28.11.2018г
същата е пътувала на задната седалка зад водача без поставен предпазен колан.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза писмено и устно в съдебно
заседание, както и от автотехническата експертиза, съдът приема за установено,
че ако ищцата е била с поставен предпазен колан същата щеше да бъде по-леко
увредена и травмите, които е получила в случая била били по-леки. С оглед
изложеното съдът намира, че пострадалата Б. като е нарушила правилата за
движение по пътищата и се е возила като пътник в лекия автомобил без поставен
предпазен колан, е допринесла за настъпване на уврежданията, които е получила
на половина, поради което дължимото и обезщетение от страна на застрахователя
следва да се намали наполовина, т.е до размер на 15 000лв. Предявеният иск
е основателен и доказан до този размер и в този размер следва да се уважи, а над
него до предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 70 000лв следва да се отхвърли като неоснователен.
Върху
присъденото обезщетение се дължи лихва за забава. В новият КЗ е изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по
чл.429,ал.2,т.2 КЗ, т.е застрахователят отговоря за лихвата за забава когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл.84,ал.2 ЗЗД. Въпреки това в чл.429, ал.3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахованият по ал.2, т.2, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума. В този
случай застрахователят плаща само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или предявяването на
застрахователната претенция от увреденото лице, в зависимост от това, коя от
датите е по-ранна. В случая ищцата е претендирала лихва за забава, считано от
отказа на застрахователя да изплати обезщетението-19.07.2019г, поради което
същата следва да и присъди от този момент.
В тежест на ответника са направените от
ищцата разноски, съразмерно с уважената част от исковете й. В случая това е
единствени адвокатско възнаграждение за упълномощеният от нея адвокат, тъй като
правната защита е осъществявана при условията на чл.38 ЗА.Съдът определя това
възнаграждение при спазване на правилата на чл.7,ал.2 от Наредба №1 /2004 за
минималните адвокатски възнаграждения в размер на 980лв, което следва да се
изплати на адвоката пълномощник на ищцата.
В тежест на ищцата са направените от
ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска й. Предвид
направените разноски в общ размер на 3470лв, според представеният списък за
разноски и доказателства за извършването им, с оглед отхвърлената част на иска,
в полза на ответника следва да се присъдят разноски само в размер на
2726лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК Застраховане“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление-гр.София, ул.“Света София“ 7 ,ет.5
да плати на М.Т.Б., ЕГН ********** *** и съд.адрес-*** сумата от 15 000лв
/ петнадесет хиляди лв/, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ вр чл.45 ЗЗД
вр чл.52 ЗЗД за причинени и неимуществени вреди от пътно-транспортно
произшествие на 28.11.2018г по вина на Е.Е.А., управлявал товарен автомобил
„Ивеко дейли“ с рег № ****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.07.2019г до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 15 000лв до 70 000лв
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК
Застраховане“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление-гр.София,
ул.“Света София“ 7 ,ет.5 плати на адв. Я.Д. САК с
адрес ***, на основание чл.38 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 980лв.
ОСЪЖДА М.Т.Б., ЕГН ********** *** и
съд.адрес-*** да плати на ЗАД“ОЗК
Застраховане“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление-гр.София,
ул.“Света София“ 7 ,ет.5 сумата от 2726лв, представляваща направени в настоящото производство
съдебни разноски
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Апелативен съд-гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Окръжен съдия :