РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б. В. И. П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110208568 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. В. против наказателно постановление (НП)
№ СО-33-Н-21-08-052/28.04.2021 г., издадено от кмета на Столична община, с
което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, вр. т. I, 7 от Заповед
№ РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 лева.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Посочва, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при правната
квалификация на вмененото нарушение в АУАН, тъй като нормата на чл.209а,
ал.1 от ЗЗ е бланкетна и не съдържа състав на административно нарушение.
Според жалбоподателя този пропуск не може да бъде саниран в НП и
ограничава правото му на защита. На следващо място, излага аргументи за
наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и липсата на
мотиви от страна на АНО за неприлагането на тази разпоредба. Моли НП да
1
бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. З., поддържа жалбата по изложените в нея съображения,
като в допълнение прави анализ на събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателствени средства. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Танев, в
съдебно заседание моли съда да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 25.02.2021 г. свидетелите Б. СП. СП. и Р. С. П. - служители на
Столичен инспекторат към СО, извършили проверка в търговски обект –
офис-магазин, стопанисван от „Европолимер“ ООД, находящ се в гр. София,
ул. „Майор Юри Гагарин“ № 30А относно спазване на противоепидемичните
мерки, въведени с действащата към този момент Заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването. Контролните органи
влезли в търговския обект, легитимирали се и уточнили предмета на
извършваната от тях проверка. На място те заварили жалбоподателката Н. В.
и свидетелката М.Г., които седяли на две бюра с отстояние от около1,5 м една
от друга, като и двете не били с поставена защитна маска, покриваща изцяло
носа и устата. Те отказали да предоставят документ за самоличност на
служителите от Столичния инспекторат, поради което били повикани
полицейски служители за съдействие. На място се отзовал П. П. – полицейски
инспектор при 01 РУ-СДВР.
След като била установена самоличността на жалбоподателя В.,
свидетелят Б.С. – на длъжност „старши инспектор“ в Столичен инспекторат
към Столична община, съставил срещу нея акт за установяване на
2
административно нарушение (АУАН) № 21-08-052/25.02.2021 г. за извършено
нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Актът бил съставен в
присъствие на нарушителката, която го подписала с възражение, че в офис от
90 кв.м. работят двама човека с отстояние повече от 1,5 м един от друг и при
влизане на хора е сложила маска.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното № СО-
33-Н-21-08-052/28.04.2021 г. от кмета на Столична община, с което на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, вр. т. I, 7 от Заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването на жалбоподателя било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. НП било
връчено на 17.05.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите Б. СП. СП., Р. С. П. и М. В. Г. (частично),
както и от приетите по делото писмени доказателства – длъжностна
характеристика за длъжността „старши инспектор“ в Столичен инспекторат
към Столична община, заповед № СОА20-РД09-2654/22.10.2020 г. и заповед
№ СОА20-РД09-2661/22.10.2020 г. на кмета на СО, договор за наем от
01.08.2017 г. и справка от ТРРЮЛНЦ.
Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при
същата констатации се установяват от показанията на свидетелите С. и П..
Съдът кредитира показанията им като логични, последователни и
кореспондиращи помежду си. Предвид изтеклия период от време и естеството
на служебните им задължения е житейски логично да нямат точен спомен за
всички обстоятелства, но и двамата категорично заявяват, че са се
легитимирали пред проверяваните лица, като последните не са носели
защитна маска по изискуемия начин – а именно, покриваща носа и устата. От
показанията на свидетеля П. се установява, че обектът е бил търговски и е бил
предназначен за обслужване на клиенти на закрито. С оглед на това съдът
намери, че от фактическа страна действително жалбоподателката В. е
извършила вмененото нарушение.
Съдът не даде вяра на показанията на свидетелката Георгиева в частта,
в която твърди, че В. е поставила маската си върху носа и устата при
приближаването на контролните органи, тъй като се опровергават от
останалия доказателствен материал и при съобразяване на евентуална
3
заинтересованост предвид колегиални отношения с жалбоподателката.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне
на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества, правомощията, делегирани с приложената по делото заповед и
изричните разпоредби на чл.209а, ал.3 и ал.4 от ЗЗ.
В хода на административнонаказателното производство обаче е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на
АУАН, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Видно от
съдържанието на АУАН в същия не е посочена заповедта на министъра на
здравеопазването, с която е била въведена противоепидемичната мярка, която
не е била изпълнена от В.. Това води до опорочаване на акта и съставянето му
в противоречие с нормата на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН.
Посочването на конкретната нарушена заповед е необходимо, доколкото
разпоредбата на чл. 209а, ал.1 от ЗЗ е препращаща именно към заповед на МЗ,
с която се въвеждат съответните мерки. Съставът на чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗ изисква привързване към други конкретни норми, като още при образуване
на административнонаказателното производство посредством съставяне на
АУАН се дължи прецизно определяне на правната квалификация на деянието
и е необходимо да се посочи освен конкретната противоепидемична мярка,
която се твърди, че е нарушена, какъв е териториалният й обхват на
приложение, за какъв срок същата е въведена, предвид временния характер на
тези мерки, както и изобщо да посочи данни от обхвата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ,
вр. с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, което настоящата инстанция установява да не е било
сторено в конкретния случай. Ето защо, липсата на посочване на конкретната
заповед на МЗ рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице,
4
което следва да знае всички съставомерни факти и обстоятелства, срещу
които следва да се защитава, още от започване на
административнонаказателното производство, за да има възможност да
организира адекватно защитата си.
Обстоятелството, че в НП е посочена процесната заповед на МЗ не санира
така допуснатото процесуално нарушение при издаване на АУАН, тъй като
същото касае съществени факти, които липсват в акта и води до
несъответствие между АУАН и НП относно правната квалификация на
деянието. Ето защо, приложение не може да намери разпоредбата на чл. 53,
ал. 2 ЗАНН.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
С оглед основателността на жалбата, на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., за реалното заплащане на които е представил договор за
правна защита и съдействие, имащ характер на разписка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-33-Н-21-08-052/28.04.2021
г., издадено от кмета на Столична община, с което на основание чл. 209а, ал. 1
от Закона за здравето, вр. т. I, 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на
министъра на здравеопазването на Н. В. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Н. В., ЕГН **********
сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5