Р Е Ш Е Н И Е
№
/21.07.2020 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на седми юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1217/2019 г. по описа на РС - Провадия, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ООД,
ЕИК *********, чрез юрисконсулт П. В., против Н.П.Т., ЕГН **********, с която
са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по
смисъла на ЗРВКУ и за периода 01.03.2016 г. – 03.07.2017 г. имал задължения за
предоставени ВиК услуги в общ размер на 180,59 лева за обект, находящ се в ************. Ползваните ВиК услуги на този адрес се отчитали по партида с абонатен номер 3700804. Претендираните
от ищеца суми за главници и лихви по фактури били описани в справка за недобора
издадени на частен абонат № 3700804 до 28.01.2019 г. При забава в плащанията,
абонатът дължал и лихва за забава върху главницата, възлизаща на 35.37 лева за
периода 01.05.2016 г. – 28.01.2019 г. Твърди, че съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в срок, което
длъжникът /сега ответник/ не е правил, а съгласно чл. ЗЗ, ал. 2 от Общите
условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок
той изпадал в забава. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи
на ищеца сума в общ размер на 180.59 лева, представляваща главница за ползвани
и незаплатени ВиК услуги за периода от 01.03.2016 г. до 03.07.2017
г. в процесния обект на потребление, сума в общ размер на 35.37 лева,
представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 01.05.2016 г. до 28.01.2019
г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 04.02.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед № 188/21.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 178/2019 г.
на РС – Провадия. Претендира разноските в настоящото и в заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на 23.01.2020 г.,
ответникът Н.П.Т. не е депозирал писмен
отговор на исковата молба. Последната с приложенията е връчена на ответника на 23.12.2019 г. по
месторабота „Ел Зет Варна“ ЕООД, ЕИК *********, като съобщението е прието от
управителя Л.Р./л. 47/.
Същият е бил редовно призован за първото съдебно заседание – призовката му е
връчена лично на 14.06.2020 г. на постоянния адрес /л. 66/, като в приложеното
към нея определението по чл. 140 от ГПК № 182/14.02.2020 г., изрично е вписано, че
при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да
е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание на 07.07.2019
г. ответникът не се е явил, не е изпратил представител, няма и направено искане
делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът в писмена молба с
вх. № 2486/05.06.2020 г., чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание
чл. 238, ал. 1 от ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че
всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно
призован е и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От
писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК, не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се
постанови решение по реда на чл. 239 от ГПК, с което предявените установителни
искове да се уважат изцяло.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на
спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК. Направено е искане, представени са доказателства за
сторени такива в размер на 25.00 лева – платена държавна такса. Ищецът не е представил
списък по чл. 80 от ГПК, независимо че същият е описан като приложение към
молба вх. № 2486/05.06.2020 г.
Дължат се и
разноските в заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС/, които възлизат на 25 лева – държавна такса и 75 лева – юрисконсултско
възнаграждение. В заповедта за изпълнение са
обективирани разноски за държавна такса в размер на 25.00 лева, към заявлението
е приложен платежен документ за внесена държавна такса в размер на 25.00 лева
/л. 2/ и същата е дължима именно в този размер.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.П.Т., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД,
ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ********* следните суми: сума в общ размер на 180.59 лева,
представляваща главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 01.03.2016 г. до 03.07.2017 г. в обект на потребление на адрес: ********* с абонатен
№ 3700804, сума в общ размер на 35.37 лева, представляваща лихва
за забава върху тази главница
за периода от 01.05.2016 г. до 28.01.2019 г., както и законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
04.02.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №
188/21.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 178/2019 г.
на РС – Провадия.
ОСЪЖДА Н.П.Т., ЕГН **********,*** да плати на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********, следните
суми: общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното
производство по ч.г.д. № 178/2019 г. на РС - Провадия и общо 25 лева /двадесет и пет лева/ - разноски за
настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване,
като ответникът има право на защита по реда на чл. 240 от ГПК пред ОС - Варна в
едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: