Мотиви по н. о. х. д. № 686
по описа на Софийски окръжен съд за 2017
година
Производството
по делото е образувано по обвинителен акт от 30.10.2017 г., изготвен от
прокурор при С.о.п. по пр. пр. № 3290/2016 г. по описа на СОП, досъдебно
производство № 47/2016 г. по описа на ОД на МВР С., срещу лицето:
Ф.Б., турски гражданин, роден на *** ***, Р.
Т., с известен адрес във ФРГ– гр. В., ул. „А.“ № , , неосъждан, с основно
образование, женен, пенсионер,
С който му е повдигнато обвинение за това,
че:
На 24.07.2016 год. около 05.10 часа на ПП
I-8 от Р.нската пътна мрежа, в участъка на километър
13+300м., с посока на движение от ГКПП „К." към гр. С., при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка "Мерцедес", модел
"Е 220 CDI", с peг. № С.- Ф. Р. Г., е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП, както следва:
- чл.
16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне“;
-чл.
21, ал. 2 от _- "Когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в чл. 21,
ал.1 от ЗДвП, това се сигнализира с пътен знак", като в зоната на действие
на пътен знак "В 26" - /Забранено е движението със скорост, по висока
от означената/, с надпис на него "60", се е движил със скорост от 135
километра в час;
-чл.
63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП - "Надлъжната пътна
маркировка има следните изображения, наименования и значения: „Единична
непрекъсната линия M1" - на пътните превозни средства е забранено да я
застъпват и пресичат",
и по непредпазливост е причинил смъртта на
повече от едно лице, а именно на Б. В. Б., ЕГН ********** и Т. И. Б., ЕГН **********,
и двамата от гр.С.,.
Престъпление по чл. 343, ал. 3, б.
"б", вр. ал. 1, б."в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 2 от НК.
В хода на съдебното следствие – с.з. на
26.04.2018 г., по искане на прокурора и на основание чл. 287, ал. 1, пр. 1 от НПК, е допуснато изменение на обвинението във фактическата му част, като в диспозитив на обвинението е добавено обвинение за извършено
нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а в същото време са заличени
първоначално включените нарушения на:
- чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - „ Водач, който
ще предприеме изпреварване, е длъжен след като е подал сигнал, да се убеди, че
има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може
да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без
да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.”;
- чл.
42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - „Водач, който
изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея.”;
- и на чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП - „Забраните, въведени с пътни знаци …, В24 -
„Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош”, …, важат до
следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано
с допълнителна табела Т2”,, без да описано нарушение
Съдебното следствие е проведено по общия
ред, в отсъствие на подсъдимия при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4, б.
„а“ от НПК, след като подсъдимото лице не е открито на територията на страната
ни, а така също не е открито и на адресът в във ФР Г., където са изпратени за
връчване съдебните книжа – обвинителен акт и разпореждане за насрочване. В
отсъствие на обвиняемия е проведено
и досъдебното производство, след като подсъдимия Б., въпреки взетата спрямо
него мярка за неотклонение се е укрил, при което не е открит както на
територията на страната така и по местоживеене във ФР Г.. Подсъдимият е обявен
за издирване с определение от 04.08.2016 г. по ВЧНД № 822/2016 г. на АС С.
/т.2, л. 20-23/, съответно с телеграма № 32467 от 04.08.2016 г. /посочена в
справка т.2, л. 68-70/, а така също му е наложена забрана за напускане
територията на страната с постановление на СОП от 28.07.2016 г. /т.2, л. 2-3/, съответно
съставена карта /т., 2, л. 10/. Същият е обявен за международно издирване с
Европейска заповед за арест от 05.08.2016 г. /т. 1, л. 104-111/, като не е открит от компетентните
съдебни органи във ФР Г., където също е издадена вътрешна заповед за арест
/справка от предс. на страната в Евроджъст
/т. 1, л. 145/.
В хода на съдебното следствие защитата на
подсъдимия Б. се осъществява от адвокат В.Б. от САК /преупълномощен
от назначения в ДП служебен защитник – адвокат А.П. от САК/.
Преди даване ход на съдебното следствие пострадалите
лица Г.Б.К. и В.Б.Б. са конституирани като частни
обвинители и граждански ищци по делото, като в съдебното производство се представляват
от упълномощения повереник – адвокат К.С. от САК.
Приети са за разглеждане предявените от Г.Б.К.
и В.Б.Б. граждански искове срещу подсъдимия, за
заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди, в размер на
сумата от 500 000 лева за всеки от тях.
След приключване на съдебното следствие, в
хода на съдебните прения от страна на представителя на СОП – прокурор К. Д., се
поддържа обвинението, като се иска признаване на подс.
Б. за виновен по повдигнатото обвинение, със следните аргументи:
Счита, че
фактическата обстановка установена от проведеното съдебно следствие
кореспондира напълно с описаната в обвинителния акт, без частта относно
причините за навлизане в насрещната лента на автомобила, управляван от подс. Б., а именно, че не се касае за предприета от
подсъдимия маневра изпреварване.
Счита, че е
налице причинно следствена връзка между настъпилата смърт на Б. В. Б. и Т. И. Б.,
и действията на подсъдимия Ф.Б., изразяващи се в нарушените от него правила за
движение по пътищата, както са описани в ОА след съответното изменение, с което
приема, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 343, ал. 3, б.„б” във вр. ал. 1,
б.„в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Счита
обвинението за доказано от приложените писмени доказателства – протокол за
оглед, от заключенията по извършените автотехническа,
тройна комплексна съдебно-автотехническа експертиза и
съдебно-медицински експертизи, като и от разпитаните в хода на съдебното
следствие лица – свидетелите М.И., С.М., С.Д., И.Д., Д.Е.,
Н.Н., Н.Г. и Р.А..
Иска
признаване на подс. Б. за виновен по повдигнатото
обвинение, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” около и над
средния размер за това престъпление, а именно около десет години с първоначален
„строг” режим на изтърпяване на наказанието, като се аргументира с грубия
характер на извършените конкретни нарушения – движение със скорост двукратно
надхвърляща максимално разрешената в района и в същото време навлизането в
насрещната лента без да се съобрази с другите участници в движението - пострадалите
Б. и Т. Б.ви.
Иска лишаване
на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 12 години.
Счита
гражданските искове за основателни и иска уважаването им в пълен размер.
Иска връщане
на веществените доказателства - автомобил и мотоциклет, съответно на подсъдимия
и наследниците на починалите Б. и Т. Б.ви.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци
споделя становището на прокуратурата по установените фактически обстоятелства.
Иска
определяне на максималното наказание „лишаване от свобода“, каквото счита за
справедливо в случая. Аргументира се с процесуалното поведение на подсъдимото
лице, а именно неговото отклонение от определената мярка за неотклонение и последващото му укрИ.е извън
територията на страната. В същата насока изтъква и извършените нарушения на
правилата за движение, като акцентира на настъпилият вреден резултат –
причиняване смърт на двама български граждани в разцвета на силите им, с което
счита че е унищожено цяло семейство.
Иска
уважаване на гражданския иск изцяло, като изтъква, че частните обвинители и
граждански ищци са загубили едновременно и двамата си родители - хора в активна
възраст.
Защитата на подс.
Б., в лицето на адвокат Б. счита за установена фактическата обстановка,
както и тежкия характер на вредните последици, с изключение на причините за
навлизането в насрещната лента от страна на подсъдимия, като отбелязва, че тези
причини не биха довели до освобождаване от отговорност.
Иска при
определяне на наказанието да бъдат отчетени и смекчаващите вината
обстоятелства. Не оспорва изтъкнатите от обвинението /държавно и частно/
отегчаващи такива, но изразява несъгласие с искането да бъде наложено
максимално предвиденото наказание.
Изтъква
възрастта на подсъдимия, както и непредпазливия характер на престъплението.
Счита
предявените граждански искове за изключително завишени и несъответстващи на причинените неимуществени вреди.
След преценка поотделно и в съвкупност на
доказателствата, установени в хода на съдебното следствие чрез предвидените в
НПК способи за това, съдът приема за установено следното:
Подсъдимия Ф.Б.
е турски гражданин, живущ ***. Роден е на *** ***, Р. Т., женен, неосъждан, с
основно образование, пенсионер, като е придобил правоспособност да управлява
моторно превозно средство във ФР Г. категории
„АГ\ "BE", „С1Е, „СЕ" и „MLT".
На 24.07.2016
г., около 04.55 часа подсъдимия Б., придружен от съпругата си Д.Б. е влязъл на
територията на страната през ГКПП К. със собственият си лек автомобил марка „Мерцедес",
модел „Е 220 CDI" с peг. № .. Около 05.10 часа
на 24.07.2016 г. /тъмна част от денонощието/ подсъдимият Б. е управлявал
посоченият лек автомобил по първокласен път от Р.нската
пътна мрежа № I-8 в посока към гр. С., като видимостта е била нормална за тази
част от денонощието, а пътната настилка е била суха.
Първокласен
път I-8, съвпадащ в по-голямата си част с европейски път Е 80, както и частично
с Е 85, е с начална точка граница със С. /бивша Ю./ при К., като достига до граница
с Т. при К. А./всичко това съгласно Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г./.
В района на
километър 13+300 /мерено от К. към С./, път I-8 преминава през гр. Д., като се
пресича с общински път III-813, свързващ квартали на населеното място и
съвпадащ по траектория с ул. „Св. И. Р.“ от гр. Д.. Пресичането между тези
пътища е на различни нива, като път I-8 преминава през мостово съоръжение над
улицата на населеното място. По мостовото съоръжение движението се осъществява
двупосочно, с по една лента за движение в двете посоки, съответно ширина на
пътната лента за движение към гр. С. от 3.9 метра, а на пътната лента за
движение към ГКПП К. 3.7 метра. Лентите за движение в двете посоки са разделени
от единична непрекъсната бяла линия от типа М1, като с такава линия са очертани
и десните краища на лентите за движение. В района на мостово съоръжение пътното
платно, освен лентите за движени има тротоар с височина 10 см. над асфалтовото
покритие. На тротоара, на 50 см. отляво и отдясно на лентите за движение има
единична, метална преграда – мантинела, след която
тротоара продължава с ширина от 1.3 метра и завършва с метален парапет висок
1.3 метра.
На около 1000
метра преди мостовото съоръжение, за движещите се в посока С.-К. е било
сигнализирано начало на населено място със знак Д11 и надпис „Д.“. В същата
посока на движение, на около 120 метра преди мостовото съоръжение, е поставен
пътен знак В 24, установяващ забрана за изпреварване на автомобили и
мотоциклети с кош.
За движещите
се в посока К.-С., началото на същото населено място е било сигнализирано със
същия вид знак на разстояние около 1300 метра преди ориентира на огледа, а така
също на около 140 метра от ориентира са били поставени пътни знаци В 24,
установяващ цитираната забрана, както и знак В 26, установяващ забрана за
движение със скорост над 60 км.ч. /За ориентир при огледа е приет бетонов
фундамент от мостовото съоръжение в началото му при посока на движение С.-К., като
е приета и такава посока на огледа, считано от ориентира/.
При движението
си в района на 13+300 км. от път I-8 на 24.07.2016 г., около 05.10 часа,
автомобилът „Мерцедес", модел „Е 220 CDI" с peг.
№ С.е бил управляван от подсъдимия Б., като на предната пасажерска седалка до
него се е намирала съпругата му Д.Б.. Автомобилът, управляван от подс. Б. е бил с включени светлини и се е движел със
скорост от около 135 км.ч. Опасната зона за спиране на този автомобил, при
посочената скорост и условия на пътя е в рамките на разстоянието от 152 метра.
В същото
време, в посока С.-К. по път I-8 със
скорост от около 50 км.ч. и включени светлини се е движел мотоциклет „Триумф Рокет"
с peг. № ., с който са пътували лицата Б. В. Б. и съпругата
му - Т. И. Б.. Опасната зона за спиране на мотоциклета в конкретните пътни
условия и при тази скорост на движение е в рамките на разстоянието от 31 метра.
В района на
мостовото съоръжение, автомобилът, управляван от подс.
Б., е навлязъл в насрещната лента за движение, където в този момент се е движел
мотоциклетът, управляван от Б. Б., при което е настъпил удар между двете
превозни средства, конкретно с предна гума на мотоциклета „Триумф“ в предна
лява част на автомобила „Мерцедес". Вследствие на удара цялата кинетична
енергия на мотоциклета и пътуващите с него Б. Б. и Т. Б. е била преобразувана в
еластични деформации по автомобила и мотоциклета, като на мотоциклета и пътуващите
с него е придадена енергия в обратна посока, при което същите са паднали на
земята. Предното колело на мотоциклета е било откъснато от рамата и се е
установило в близост до останалата част на превозното средство и тялото на Б. Б.,
всички в лентата за движение с посока С.-К.. Тялото на Т. Б. е преустановило
движението си, падайки на земята на идентично разстояние от ориентира по
дължина на пътя, като по ширина се е намирало на тротоара - между еластичната
преграда, ограждаща лентите за движение по мостовото съоръжение и парапетът на
същото.
Мястото на
удара между лекият автомобил „Мерцедес“ и мотоциклет „Триумф е настъпил по
дължина на пътя на около 41-43 метра напред от ориентира /посока С. К./, а по
ширина на 1.5-2 метра наляво от десния край на асфалтовото покритие на платното за движение при посока С.-К.
/изцяло в лентата за движение в тази посока/.
След удара автомобилът
„Мерцедес“ е продължил движението си напред /в насрещната лента/, а така също
се е движил и наляво по посоката си на движение. При това движение е имало и
странично приплъзване, като след края на мостовото
съоръжение автомобилът е разкъсал еластичната преграда, намираща се отляво на
платното за движение, при което е напуснал пътя наляво. При това автомобилът
„Мерцедес“ са е спуснал по скат, обрасъл с храстовидна растителност, широк
около 5 метра и денивелация около 9 метра, след което е озовал в равнинен
участък от необработена земя, където е преустановил движението си с предна
част, обърната към дома на свидетелите И. Н.Д. и С. С.Д.,***. Намиращите с този
момент в дома свидетели са възприели както шума от удара, така и спрелия
автомобил в близост до домът им, след което св. Д. незабавно е отишъл при
автомобила. Свидетелят Д. е отворил предната шофьорска врата, виждайки мъж на
това място и жена стояща до него, след което с жестове е установил, че същите
нямат сериозни травми. Свидетелката Д. е подала сигнал на тел 112 за случилото
се в 05.18 часа, без обаче да знае /съответно и да опише/ всички подробности за
станалото на път I-8.
На мястото на
произшествието са пристигнали свидетелите Р. С.А. и Н. Б.Г.,***, които са
установили местонахождението и на лекия автомобил „Мерцедес“, самоличността на
пътуващите с него, а така също и ни на починалите Б. и Т. Б.ви. Свидетелите А.
и Г. са запазили произшествието, като с техническо средство са изпробвали подс. Б. за употреба на алкохол, при което резултатът е бил
отрицателен. На място са пристигнали и свидетелите Д. П.Е. и Н. Ц.Н., съответно
шофьор и лекар при ФСМП Д., които след установяване смъртта на Б. и Т. Б.ви са оказали медицинска помощ за
повърхностните наранявания по подсъдимия Б. и неговата съпруга, без да ги
транспортират в болнично заведение. На място се е намирал и св. М. Н.И., който
е преминавал случайно в този момент в посока К.-С., и който също е подал сигнал
за станалото в 05.21 часа на тел. 112.
В резултат на
травми, причинени на Б. Б. и Т. Б. при удара между двете превозни средства е
настъпила смъртта и на двете лица, която е била неминуема и бърза – в рамките
на минути.
Смъртта на Б.
В. Б. се дължи на тежка съчетана черепно-мозъчна, гръдно-коремна и травма на
опорно-двигателния апарат, изразяваща се в следните травматични увреждания: закрита
черепно-мозъчна травма - охлузване на носа, субарахноиден
кръвоизлив (кръвоизлив под меката мозъчна обвивка) в
теменно-тилните области; закрита гръдна травма - счупени ребра вляво,
белодробни контузии вляво; закрита
коремна травма - кръвонасядане в областта на хилуса на слезката и в мастната
капсула на левия бъбрек; травма на опорно-двигателния апарат - прекъсване на
гръбначния стълб на границата 7-8 гръдни прешлени с компресионно
счупване на предната повърхност на телата им и компресионно
счупване на опашната кост, счупване на лявата раменна кост и костите на лявата предмишница, счупване на костите на тазовия пръстен-лявата
кръстно-хълбочна става и срамна кост, експлозивно разрушаване на лявата
тазобедрена и лявата колянна става, счупване на
лявата бедрена кост и костите на лявата подбедрица,
вследствие на които е настъпила остра кръвозагуба, личаща от оскъдни послесмъртни петна, бледи вътрешни органи, петна на Минаков, сбръчкана капсула на слезката.
Към момента
на смъртта си Б. Б. не е употребил етилов алкохол, други летливи редуциращи
вещества (метанол, ацетон), алкалоиди /синтетични и опиеви наркотични вещества/, барбитурати,
салицилати, бета-блокери, фенотиазинови, бензодиазепинови и
имипраминови лекарствени средства.
Смъртта на Т.
И. Б. се дължи на тежка, съчетана черепно-мозъчна, гръдно-коремна и травма на
опорно-двигателния апарат, изразяваща се в следните травматични увреждания:. закрита
черепно-мозъчна травма - охлузване на челото, субарахноиден
кръвоизлив(кръвоизлив под меката мозъчна обвивка) в
теменно-тилните области; закрита гръдна травма - двустранно счупени ребра,
наличие на течна кръв вляво в обем 300 мл. /хемоторакс/,
разкъсвания на белодробен паренхим вдясно, белодробни
контузии в левия бял дроб; закрита коремна травма - разкъсвания на слезката, хемоперитонеум -
наличие на кръв в свободната перитонеална кухина в
обем 250 мл., травматично декапсулиране на левия
бъбрек и наличие на кръвонасядане на мастната
капсула; травма на опорно-двигателния апарат - прекъсване на гръбначния стълб
на две нива – при атлантоокципиталното съчление, и между първи и втори гръдни прешлени, компресионно счупване на опашната кост; счупване на таза
вляво и срамната кост; счупване на участващите в образуването на лявата
тазобедрена става повърхности, счупване на костите на левия горен и левия долен
крайник, вследствие на които е настъпила остра кръвозагуба, личаща от оскъдни послесмъртни петна, бледи вътрешни органи, петна на Минаков, сбръчкана капсула на слезката.
Към момента
на смъртта си Т. Б. не е употребила етилов алкохол или други летливи редуциращи
вещества (метанол, ацетон).
Травматичните
увреждания при Б. Б. и Т. Б. са резултат на действие на твърди тъпи предмети, при
механизъм на удар и триене с или върху такива, с висока кинетична енергия, като
добре отговарят да са получени при пътнотранспортно произшествие, като предимно
лявата локализация на уврежданията и при двете лица дава основание да се
определи основно ляво разположение на телата им спрямо травмиращия предмет,
както и причиняването им едновременно /и при двете лица/.
Описаните факти
бяха установени без никакви противоречия от съставените протоколи за оглед на
местопроизшествие и на веществени доказателства, разпитите на свидетелите Р. С.А.,
Н. Б.Г., И. Н.Д., С. С.Д., Д. П.Е., Н. Ц.Н. и М. Н.И.,
както и от заключения по допуснати в хода на досъдебното производство две
отделни съдебни-медицински експертизи за установяване причините за смъртта на Б.
и Т. Б.ви, три отделни съдебно-химически експертизи, както и от заключения по
извършени единична автотехническа експертиза,
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза и допълнителна автотехническа експертиза.
Може да бъде
споделено оплакването на защитата, че не са установени причините, поради които
автомобилът, управляван от подс. Б. се е отклонил
наляво към насрещната лента, но
обективно тези причини не могат да бъдат установени с предвидените средства за
това, след като няма очевидци на конкретните действия на подс.
Б., довели до отклоняване в насрещната
лента на управлявания от него автомобил, както не са налице и други
доказателства, които да дадат възможност дори и за предположения в тази насока.
Събраните в хода на досъдебното производство доказателства, конкретно от разпит
на св. Д.Б., включително и по реда на чл. 223 от НПК, не могат да бъдат обсъждани
и съобразявани, след като лицето бе редовно призовано за разпит като свидетел в
с.з. на 26.04.2018 г., но в дните преди провеждането му е постъпила молба от
лицето, с която същото заявява, че не желае да дава показания, предвид
съпружеската си връзка с подсъдимото лице.Фактически св. Д.Б. е заявила
желанието си да се ползва от правото си по чл. 121, ал. 1 от НПК, а именно да
не дава показания по въпроси, които могат да уличат нейния съпруг – подс. Б. в извършване на престъпление.
Това право на
свидетел, намиращ се в съпружески отношения с подсъдимото лице може да бъде упражнено
и едва в хода на съдебното следствие, при което този отказ да се свидетелствува не позволява по никакъв начин в наказателния
процес да бъдат приобщени доказателства, установени от неговия разпит, проведен
в хода на ДП.
От правна страна съдът намира, че описаните
обстоятелства, които се установиха без противоречия дават основание за извод,
че подс. Б. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпното деяние, за
извършването на което му е повдигнато обвинение с ОА, с посоченото изменение в
хода на съдебното следствие.
Осъществени
са обективните признаци на престъпното деяние, а именно: управление на моторно
превозно средство от страна на подс. Б. при което е извършил нарушения на правилата за
движение, вследствие на което е причинена смъртта на повече от едно лице.
Без съмнение
се установи, че именно подс. Б. е управлявал
моторното превозно средство - лек автомобил Мерцедес", на 24.07.2016 г.,
около 05.10 часа в района 13+300 км. по път I-8 от Р.нската
пътна мрежа. Доказателства за това са както косвени – показания на свидетелите А.
и Г., които са установили този факт при извършените от тях действия по
запазване на местопроизшествието и установяване на участниците в
произшествието. Преки доказателства за управлението на цитирания лек автомобил
от страна на подс. Б. се установяват от показанията
на св. Д., който непосредствено и лично е възприел лице от мъжки пол, намиращо
се на шофьорското място в автомобила „Мерцедес“, непосредствено след
преустановяване на движението му в близост до домът на този свидетел. Без
съмнение, предвид показанията на този свидетел и на свидетелите А., Г., Е. и Н.
се установява, че в автомобилът „Мерцедес са се намирали само две лица - от
мъжки и женски пол, съответно подс. Ф.Б. и неговата
съпруга Д.Б., което съобразено с показанията на цитирания свидетел Д. дава
основание за несъмнен извод, че именно подс. Б. е
управлявал лек автомобил Мерцедес", модел „Е 220 CDI" с per. № С.към момента на настъпване на произшествието.
Без съмнение
се установи и настъпването на съставомерните вредни
последици – причинената смърт на Б. Б. и Т. Б., както и пряката
причинно-следствена връзка на този резултата с произшествието. Тази връзка се
установява както от съвкупността от доказателства, установени от протокол за
оглед на местопроизшествие – местоположение на тела, превозни средства, следи
от деформации, така и от категоричните
заключения по отделните съдебно-медицински експертизи, установяващи
множество, несъвместими с живота травматични увреждания по телата на Б. и Т. Б.ви,
при което е направен извод, че същите отговарят добре да са причинени при
настъпилото пътнотранспортното произшествие.
Освен
посочените обективни признаци на престъпния състав, по който е ангажирана
отговорността на подс. Б. е налице също така и основния,
специфичен признак за транспортните престъпления, а именно извършване на
нарушение на правилата за движение, което да се намира в причинна връзка с настъпилият
вреден резултат.
Извод за наличие на нарушения на чл. 16, ал.
1, т. 1 от ЗДвП и на чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП,
извършено от подс. Б., съдът прави съобразявайки
мястото, на удара, между управлявания от него автомобил и мотоциклетът, с който
са пътували Б. и Т. Б.ви. Разпоредбата
от ЗДвП установява забрана за водача на пътно превозно средство да навлиза и да
се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне,
когато движението по пътя е двупосочно и има две ленти за движение, докато
разпоредбата на правилника за приложение на ЗДвП установява забрана за
застъпване и пресичане на вида маркировка – в случая М1. Фактическата неяснота
по въпроса за причините, поради които автомобилът, управляван от подс. Б. е навлязъл в насрещната лента дава основание да се
счита, че и двете посочени разпоредби са относими в
случая, макар разпоредбата на закона да е по-обща, установявайки по общо
правило за конкретни условия на пътя – двупосочно движение и по една лента за
движение, докато правилникът да установява забрана, сигнализирана с конкретен
вид хоризонтална пътна маркировка, която е била налична в района на
произшествието. Тези причини обаче са без значение при наличните доказателства,
които категорично идентифицират подсъдимия Б., като лице, което при управление
на л.а. „Мерцедес“, вследствие на субективни действия е насочило управляваното
МПС в насрещната лента, като това може да се дължи на най-различни причини,
които не засягат въпроса за отговорността. И двете посочени разпоредби са
нарушени тъй като, след като без съмнение ударът между лекият автомобил,
управляван от подс. Б. и мотоциклетът, с който са
пътували Б. и Т. Б.ви е настъпил на около 41-43 метра напред от ориентира, а по
ширина на 1.5-2 метра наляво от десния край на асфалтовото покритие, тоест
изцяло в лентата за движение в посока С.-К., в която се е движел правомерно
мотоциклетът. За движещите се превозни средства в посоката, в която се е движел
и автомобилът, управляван от подс. Б. е било
забранено навлизането в лентата за насрещно движение, след като в района
движението е осъществявано двупосочно, с по една лента за движение в посока,
които са били отделени с пътна маркировка М1.
Не са налице
никакви основания да бъде поставян под съмнение отговора на вещите лица по
единичната автотехническа и по комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, които
при определяне на мястото на удара между двете МПС-та посочват, че изводите в
тази насока са направени при съобразяване на местоположението на следи и на
веществени доказателства, описани в огледния
протокол, както и при цялостна оценка на материалите по ДП. Тази аргументация
на вещите лица е доказателствено подкрепена, след
като всички следи – от гуми по асфалта /в това число и от приплъзване/,
остъргване на асфалта, следи по мантинелата /освен
разкъсването й/, както и местонахождението на починалите лица /части от телата
им/, и на веществените доказателства, открити единствено в лентата за движение С.-К.
дава основание за несъмнен извод, че мястото на удара е именно в тази лента за
движение, в която неправомерно се е движел автомобилът „Мерцедес“, управляван
от подс. Б..
Причинната
връзка между следствието от тези нарушения – навлизане в насрещната лента за
движение, и настъпилия вреден резултат е пряка след като без съмнение може да
се направи извод, че ако подс. Б. не бе насочвал
управлявания от него автомобил, в нарушение на посочените разпоредби към
лентата за движение, в която в този момент се е движел правомерно мотоциклетът,
с който са пътували Б. и Т. Б.ви, то не би настъпил удара между двете превозни
средства, съответно не би настъпила смъртта на пътуващите с мотоциклета две
лица.
Няма
съмнение, че автомобилът, управляван от подс. Б. се е
движел със скорост, надвишаваща повече от двукратно максимално разрешената за
движение в неговата посока на движение. Без значение е известното противоречие между пътната
сигнализация в този район, след като от една страна е сигнализирано начало на
населено място и следващото от това ограничение за скоростта на леките
автомобили до 50 км. ч. – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а от друга наличието на
изричен знак В 26, с който по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е установена
максимално разрешена скорост от 60 км.ч., която е по-висока от максимално
разрешената за движение в населено място, като следва да се отбележи, че
настоящата редакция на ЗДвП не допуска отклонение нагоре от максимално
определените скорости на движение по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Движението
със скорост от около 135 км.ч. от автомобилът, управляван от подс. Б. представлява нарушение на посочената разпоредба на
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание на която чрез поставяне на пътен знак В
26 е установена забрана за движените се
в посоката, в която се е движил и управлявания от подсъдимото лице автомобил,
със скорост над 60 км.ч.
Причинната
връзка между това нарушение и настъпилия вреден резултата се установява при
съпоставяне на установените от вещите лица обстоятелства, а именно: отстояние на автомобила от мястото на удара в момента на
възникване на опасността, което е около 58 метра, с размера на опасната зона за
спиране на конкретния автомобил, в конкретните пътни условия при движение със
скорост 135 км.ч. /с каквато реално се е движел/ и със скорост от 60 км.ч.,
съответно 152 метра и 41 метра. Предотвратимостта на
удара чрез аварийно спиране за подсъдимия ако се е движел с разрешената скорост
– до 60 км.ч. дава основание за извод, че е налице причинна връзка между движението
със скорост превишаваща максимално разрешената за района и настъпилия вреден
резултат.
От субективна
страна съдът намира, че деянието е осъществено в първата хипотеза на чл. 11,
ал. 3 от НК, а именно подсъдимият Б. не е предвиждал, съответно не е искал,
настъпване на вредните последици, тоест не е съзнавал, че има опасност да
настъпи произшествие и вследствие на него да причини смъртта на Б. Б. и Т. Б.,
но е бил длъжен и според конкретните обстоятелства е могъл да предвиди, че с навлизане
в насрещната лента за движение, въпреки забраната за това, както и с движение
със скорост, превишаваща максимално разрешената за движение в района е налице
опасност от сблъскване с насрещно движещият се мотоциклет. Именно субективни
действия на подс. Б. са причина за извършените
нарушения на цитираните разпоредби от ЗДвП, а именно: навлизане в насрещната
лента за движение със скорост надхвърляща значително максимално разрешената за
движение в района за превозните средства от типа на управляваното от
подсъдимото лице.
Предвид това
съдът намира, че следва да признае подс. Ф.Б. за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "б", вр. ал. 1, б."в", вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 2 от НК, а именно: за това, че на 24.07.2016 год. около
05.10 часа на ПП I-8 от Р.нската пътна мрежа, в
участъка на километър 13+300м., с посока на движение от ГКПП „К." към гр. С.,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
"Мерцедес", модел "Е 220 CDI", с peг.
№ С.- Ф. Р. Г., е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП, както следва:
- чл. 16, ал.
1, т. 1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти
- да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне“;
-чл. 21, ал.
2 от ЗДвП_- "Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в чл. 21, ал.1 от ЗДвП, това се сигнализира с пътен знак", като в зоната на действие на
пътен знак "В 26" - /Забранено е движението със скорост, по висока от
означената/, с надпис на него "60", се е движил със скорост от 135
километра в час;
-чл. 63, ал.
2, т. 1 от ППЗДвП - "Надлъжната пътна маркировка
има следните изображения, наименования и значения: „Единична непрекъсната линия
M1" - на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и
пресичат",
и по
непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на Б. В. Б.,
ЕГН ********** и Т. И. Б., ЕГН **********, и двамата от гр.С.,.
При определяне на конкретния размер на
наказанието „лишаване от свобода“, което да бъде наложено на подс. Б. за извършеното престъпление съдът отчита
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, които преценени в съответствие
с разпоредбата на чл. 54 от НК дават основание за извод, че наказание малко над
средния размер, предвиден за конкретното престъпление – от три до петнадесет
години „лишаване от свобода“, съответства на обществената опасност на деянието
и дееца, които според съда са завишени спрямо обикновените случаи на този вид
престъпни деяния, предвид следното:
Като смекчаващо
вината обстоятелство може да бъде отчетено единствено фактът, че към моментът
на извършване на деянието подс. Б. е неосъждан, но
това обстоятелство е със сравнително ниска тежест, доколкото остава неизвестно
дали подсъдимото лице е осъждано било в Г., където пребивава, било в Т., чийто
гражданин е.
По-висока
степен на личната обществена опасност се разкрива от поведението на подс. Б., който като водач на моторно превозно средство двукратно
е превишил максимално разрешената скорост за движение в района, което определя
и много по-високата степен в която са били застрашени живота и здравето на
останалите участници в движението, както и на подсъдимия и съпругата му.
Значително по-висока степен на обществената опасност се разкрива и предвид
осъщественото от подс. Б. навлизане в насрещната
лента за движение, което в съчетание с цитираното превишение
на скоростта са основните причини за настъпилият вреден резултат при
произшествието. Обществената опасност е завишена в случая и предвид
установените обстоятелства за напускане на платното за движение и за безконтролно
движение в крайпътна територия, което е източник на значителна опасност и за
други лица /неучастващи в движението/. В тази насока показателно е
обстоятелството, че автомобилът, управляван от подс. Б.
е преустановил движението си след произшествието в близост до жилищна сграда, в
която се е намирало семейството на свидетелите И. и С. Д..
По висока
обществена опасност по отношение личността на подс. Б.
се разкрива и предвид неговото укрИ.е след повдигане
на обвинение, което показва ниската степен на правосъзнание
и чувство на отговорност за причинените непоправими вредни последици и
понасянето на отговорност за извършеното, което дава основание на съда да
отчете като отегчаващо вината обстоятелство и укрИ.ето
на подс. Б. в хода на досъдебното производство и
невъзможността да бъде открит по линия на международното правно и полицейско
сътрудничество, в каквато насока са положени усилия в хода на ДП.
Поради това
съдът намира, че наказанието „лишаване от свобода“ за срок от десет години съответства
в най-пълна степен на конкретните обстоятелства и обществената опасност на
деянието и дееца, отразявайки значителните по тежест отегчаващи вината
обстоятелства, спрямо смекчаващото такова.
Предвид укрИ.ето на подсъдимия в хода на наказателното
производство, на основание чл. 57, ал. 2 от ЗИНЗС съдът определи строг
първоначален режим на изпълнение на наказанието.
Според съда над размера на наказанието „лишаване
от свобода“ следва да бъде наложено и наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
– лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като при определяне
на размера на това наказание съдът изхожда от изложените аргументи за превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно няколко груби нарушения на
правилата за движение, довели до значително по висока опасност от увреждане живота
и здравето както на участници в движението, така и на неучастващи такива.
Поради това съдът определи това наказание в размер на 12 години.
По предявените граждански искове съдът
намира, че същите са доказани по основание, а по своя размер са основателни до
сумата от 400 000 лева, като в останалата част, до пълния размер на
претенцията - 500 000 лева, следва да бъде отхвърлена.
Признаването
на подс. Б. за виновен в извършване на престъплението
по чл. 343 от НК, при което е причинена смъртта на Б. и Т. Б.ви, като преди
всичко изводите за вината му за причиняване на посочения вреден резултат са
основания за извод че са налице са предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за
ангажиране имуществената отговорност на подс. Ф.Б. за
причинени неимуществени вреди на засегнатите лица, вследствие на загуба на техни
близки роднини.
Гражданските ищци В.Б. и Г.К. са низходящи
/1-ва степен/ на починалите лица, което се установява от приложените в хода на
досъдебното производство удостоверения за наследници и за родствени връзки.
Същите са в пряка и близка родствена връзка с починалите, поради което без
съмнение са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни
емоционални преживявания – душевни болка и страдание, вследствие на загубените
близки роднини. Не са налице доказателства, показващи специални или по-силни емоционални
връзки на някой от гражданските ищци със своите родители, както и по-силно или
специално отношение на починалите към децата си, поради което съдът счита, че
претърпените от всеки от тях вреди са в идентичен размер, съответно исковете им
следва да бъдат уважени в еднакъв размер.
Макар и да
липсват конкретни критерии за оценка на претърпени неимуществени вреди, съдът
счита, че внезапния характер на загубата
и за двамата граждански ищци, както и преди всичко, че всеки от тях губи в един
и същи момент двамата си родители дава основание за извод, че неимуществените
вреди са в завишен размер спрямо обичайното – при загуба на един родител.
Отчитайки
това, както и останалите обстоятелства, имащи значение за преценка на
преживените емоционални терзания от двамата граждански ищци като внезапността на тази загуба, загубата и на двамата родители,
в съответствие с принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че
обезщетение в размер на 400 000 лева, в това число по 200 000 лева за
загубата на всеки от родители им представлява справедливо и достатъчно
обезщетение за преживените от тях неприятни емоционални страдания от загубата
на своите близки роднини.
Предвид
признаването на подсъдимия за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, на
същият следва да бъде възложено заплащане по сметка на МВР сумата от 1 870.72 лева за направените разноски в хода
на досъдебното производство.
На същото
основание подс. Б. следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийски окръжен съд дължимата държавна такса върху уважения
размер на гражданските искове – сумата от 32 000 лева, като и сумата от
890 лева за направените разноски в съдебното производство.
Следва да
бъде постановено връщане на веществените доказателства, иззети в хода на
досъдебното производство, като на подсъдимия Б. бъде върнат иззетият лек автомобил марка „Мерцедес",
модел "Е 220 CDI", с peг. № С.",
намиращ се на съхранение в РУ на МВР С. база на КАТ, ведно с регистрационна
табела с номер ..
В качеството
на наследници /от първи ред/ на починалите Б. и Т. К., на Г.Б.К. и В.Б.Б.
следва да бъдат върнати вещи, собственост на техните наследодатели, а
именно: мотоциклет марка „Триумф Рокет" с peг. № ., намиращ
се на съхранение в РУ на МВР С. база на КАТ и скоростомер.
Следва да
бъда постановено унищожаване на веществено доказателство - материя с
червеникавокафяв цвят.
По изложените
съображения съдът единодушно постанови присъдата си и изготви мотивите към нея.
Мотивите са
изготвени на 26.11.2018 г.
Председател:
Стефан
Стойков