Р Е Ш Е Н И Е
№ 303
23.06.2020
г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито заседание на трети юни две
хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател:
Василка Желева
Членове:
Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова и в
присъствието на прокурор Невена Владимирова при ОП-Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 185 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК,
във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на
Х.Ж.В. ***, подадена чрез процесуален представител, против
Решение № 191/30.12.2019г. постановено по а.н.д. № 793/2019г. на РС-Свиленград.
Касационният жалбоподател счита
решението за неправилно и необосновано. Твърди, че изводите на съда
за спазване процедурата по издаване на
НП, вкл. че същото отговаря на формалните
изисквания на закона за неговата действителност, както и че касаторът е осъществил визираните в НП нарушения, противоречат на установените
посредством събраните доказателства факти и обстоятелства. В тази връзка се излагат съображения, че
е налице противоречие относно мястото на извършване на нарушението в АУАН и в НП. В АУАН било посочено, че то се е
случило на път Стара Загора- Хасково, а
в НП- на автомагистрала А4. В НП не била посочена и датата на която въпросното
МПС е следвало да бъде представено на
технически преглед, и това водело до пълна невъзможност, както водачът така и контролиращият съд да направят изводи
за това, колко тежко е извършеното нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП. От друга
страна според касатора, неправилно съдът е оценил събраните по делото доказателства и бил приел
за осъществени от жалбоподателката
твърдените от наказващият орган нарушения. В тази връзка не бил отчетен фактът, че
шофирането без предпазен колан е само за
няколко метра и то е било подложено на полицейска проверка незабавно след
потеглянето на автомобила, и по време на поставянето на колан. Съответно,
неправилно в тази връзка не било отчетено, че деянието следва да се
квалифицира, като маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се също, че извършването на второто описано в НП
нарушение било изцяло недоказано, с
оглед липсата на конкретни белези за
неговата индивидуализация, вкл. твърдение за просрочване на датата на годишният
технически преглед.
По изложените в касационната жалба съображения се моли за
отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. С допълнителна молба се претендира присъждане на сторените от оспорващата
разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът
по касационната жалба, Група към ОДМВР сектор ПП-Хасково редовно
призован,
не изпраща представител и не ангажира становище по касационната
жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна и
моли същата да бъде оставена без уважение. Пледира съдебното решение да бъде
оставено в сила.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените
касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и до съответствието на решението с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу
неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
С Решение № 191/30.12.2019г. постановено по а.н.д. № 793/2019г. РС-Свиленград,
потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление № 19-1253-000372 от 09.08.2019г. издадено от Началник група към
ОДМВР-Хасково, сектор „Пътна полиция”, гр. Хасково с което на Х.Ж.В. *** за
извършено нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.4, т.7
от ЗДвП е наложено административно наказание”Глоба” в размер на 50.00 лева, а за
извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 181, т.1 от ЗДвП й е
наложено административно наказание”Глоба” в размер на 50.00 лева .
За да
постанови решението си въззивният съд е приел, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. От материалноправна страна приел, че обстоятелствата изложени в акта и НП
се установяват по категоричен начин. В Решението са изложени и мотиви относно
липсата на обстоятелства които да обуславят случая като маловажен такъв.
Настоящата
инстанция намира така постановеното решение за правилно, в частта в която е потвърдено обжалваното НП по пункт I-ви от същото.
Не се
споделя оплакването, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление касателно това нарушение са били допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Както
АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, като последното съдържа
всички необходими реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН. Както
в АУАН, така и в НП ясно са посочени датата на нарушението в
какво се изразява същото, а също и нарушените разпоредби. Не се споделят доводите на касатора за противоречие в досежно мястото на осъществяване
на нарушението между АУАН и НП. Съвсем
ясно в НП и АУАН е уточнено, че нарушенията са осъществени на ГКПП –Капитан Андреево, на изхода на леки
автомобили от Турция към България в посока гр. Свиленград. Правилно
са определени
нарушените правни норми,
като правната квалификация съответства на тази, дадена от актосъставителя, както и на словесното
описание на нарушението. Поради това съвсем правилна е правната квалификация на
деянието с оглед изложеното текстовата част на АУАН и НП, т. е. същата
съответства на изложената фактическа обстановка и приетото нарушение от
наказващия орган.
Между страните не
спорно, че на посочената в АУАН дата и място именно касаторът Х.Ж.В. е
управлявала посоченият в тях лек автомобил и съответно е имала качеството на
„водач” по смисъла на пар.6 , т.25 от ДР
на ЗДвП. Безспорно от събраните в хода
на въззивното поризводство гласни доказателства, чрез разпита на св. Тянков
и Янчев , които са преки свидетели
очевидци на това деяние, се установява,
че по време на управление на процесният лек автомобил санкционираното лице не е било поставило
обезопасителен колан. Поради, което несъмнено се доказва осъществяването на нарушение по чл.
137а, ал.1 от ЗДвП, за което и законосъобразно й е била наложена санкция в
предвидения и фиксиран в чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП размер. Доводите
на въззивният съд са липса на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН са
правилни и подробно аргументирани, и доколкото
изцяло се споделят от настоящият касационен състав, не е необходимо да бъдат преповтаряни.
Настоящият съдебен състав не споделя
и счита за неправилни са изводите на
въззивният съд за липса на допуснати процесуални нарушения при съставяне на
АУАН и издаване на НП, касателно
нарушението по чл. 147, ал .1 от
ЗДвП, за което касационният жалбоподател е санкциониран.
Цитираната
разпоредба предвижда регистрираните моторни превозни средства и теглените от
тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с
атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.
Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна
скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с
наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи. Санкцията за това нарушение е
предвидена в чл. 181, т. 1 от ЗДвП, според която се наказва с глоба в
размер на 50.00 лева собственик или длъжностно лице, което без уважителни
причини не представи в определения срок превозно средство за технически
преглед. Следователно, за да се наложи наказание по реда на чл.
181, т. 1 вр. с чл. 147, ал. 1 от ЗДвП следва да е налице не само
бездействие на особеният субект на нарушението(собственик или длъжностно лице)
да представи съответното м. п. с. на годишен технически преглед, но и това да
не е сторено в определеният от закона срок, а за да е налице надлежно описание
на нарушението съгласно изискванията на 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН следва всеки един от тези елементи да е намерил своето отражение при
описване признаците на конкретното деяние.
В
случая, както в АУАН така и в НП не е визирано в какъв срок е следвало
посоченият в тях лек автомобил да бъде представен на годишен
технически преглед. Т. е. в оспореният пред въззивният съд санкционен акт
липсва описание на съставомерен елемент от обективната страна на деянието по чл.
147, ал. 1 от ЗДвП, за което и на основание чл.
181, т. 1 от ЗДВП на касационният жалбоподател е наложено административно
наказание. По делото не са представени и надлежни писмени доказателства от
който да е видно, че действително към 13.02.2019г. автомобилът е
следвало да премине годишен технически преглед и до коя дата е следвало да бъде
сторено това.
Като
е пропуснал да установи, както допуснатите при съставяне на АУАН и издаване на
НП съществени процесуални нарушения досежно описанието на това деяние, така и
липсата на безспорна доказаност на същото, съдът е постановил акта си в
нарушение на закона. Поради което и в тази му част съдебният акт подлежи на
отмяна. В този смисъл и практиката на АДмС-ХАсково по идентичен
случай изразена в Решение № Решение № 389 от 12.06.2019 г. на АдмС -
Хасково по к. а. н. д. № 293/2019 г.,
Предвид
изложеното, обжалваното решение решение следва да бъде отменено в частта в която е
потвърдено НП № 19-1253-000372 от 09.08.2019г. на Началник Група, сектор „Пътна
полиция“ Хасково, при ОДМВР-Хасково, в частта му с която на Х.Ж.В. *** за извършено нарушение чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 181, т.1 от ЗДвП й е
наложено административно наказание”Глоба” в размер на 50.00 лева и вместо това бъде постановено друго, с което
процесното НП бъде отменено в тази му част.
В останалата му обжалвана част, решението следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на спора претенцията
за разноски на касатора е основателна и такива, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, следва да му бъдат присъдени - съобразно действително сторените по делото предвид приложения към въззивното производство договор
за правна защита и съдействие, и съразмерно на уважената част на жалбата .
Водим от
гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №191/30.12.2019г. постановено по АНД № 793/2019г. на
РС-Свиленград, в частта му с която е потвърдено НП № 19-1253-000372 от
09.08.2019г. издадено от Началник група към ОДМВР-Хасково, сектор „Пътна
полиция”, гр. Хасково, в частта с която на Х.Ж.В. *** за извършено нарушение по
чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 181,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание”Глоба” в
размер на 50.00 лева и вместо това :
ОТМЕНЯ НП № 19-1253-000372 от 09.08.2019г. издадено от Началник група към
ОДМВР-Хасково, сектор „Пътна полиция” , гр. Хасково , в частта с която на Х.Ж.В. *** за извършено нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 181,т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание”Глоба” в размер на 50.00 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 191/30.12.2019г. постановено по АНД № 793/2019г. на РС-Свиленград
в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ОДМВР-Хасково да заплати на Х.Ж.В., с ЕГН ********** *** сума в размер на 90(деветдесет) лева , представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.