МОТИВИ по НОХД №20084410200286 по
описа на РС-гр.Левски
Срещу
подсъдимия П.И.П. ***, е повдигнато
и предявено обвинение за това, че на 11.02.2008 г., около 16.10 часа, на път ІІ
– 52, при км.65, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с
наказателно постановление №310/19.06.2007 г. на Началник РПУ – Вятово,
обл.Русе, влязло в законна сила на 09.01.2008 г., за управление на МПС, без
съответно свидетелство за управление, управлявал МПС – лек автомобил „Ситроен
Ксара”, с рег. №ВТ 2133 АК, без съответно свидетелство за управление.
Престъпление по чл.343 в,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия П. и
защитникът му – адв. Христова от АК – гр.Русе, производството по делото е
проведено по реда на глава 27, чл.370 и следващите от НПК – съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция, като е открита процедура по
предварително изслушване на страните, без разпит на свидетелите.
Представителят на Районна
прокуратура гр.Левски, в с.з., след приключване на съдебното следствие,
поддържа повдигнатото обвинение, срещу подсъдимия. Пледира да бъде признат за
виновен и осъден, като му бъде наложено наказание, при задължителното приложение на
чл.55 от НК, пробация. Предлага задължителните пробационни мерки да бъдат
определени от съда в размер от осем месеца, както и поправителен труд за срок
от три месеца, с минимални удръжки.
Подсъдимият
П. и защитникът му, по време на предварителното изслушване, след разясняване на
правата по чл.371, т.1 от НПК, се съгласяват да не се провежда разпит на всички
свидетели, съгласяват се при постановяване на присъдата да се ползва
съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство.
Подсъдимият
П. по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по
чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти.
Защитата
на подсъдимия пледира да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото
обвинение. Моли съда да му определи наказание пробация, при условията на чл.55
от НК, като по отношение на видовете и размера на пробационните мерки се
присъединява към предложените от представителя на РП - Левски.
Съдът, като съобрази, че
действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както
и обстоятелството, че с протоколно определение е одобрил изразеното от
подсъдимия съгласие доказателствата от досъдебното производство и
самопризнанията му да се ползват при постановяване на присъдата, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
П.И.П. е роден на 18.09.1970 г., в гр.Русе, живее в с.гр., ул.”Цветница” №6,
бл.БДЖ, вх.А, ет.4, ап.10, българин, с българско гражданство, със завършено средно
специално образование, работи като управител на ЕООД”МИГ ОИЛ ГРУП”, със
седалище и адрес на управление гр.Русе, разведен с едно дете, осъждан, с ЕГН **********.
На
11.02.2008 г., на път ІІ – 52, при км.65, на разклона за с.Ореш и с.Божурлука,
обл.Плевен, свидетелите И.Д. и Б.Б. ***, изпълнявали служебните си задължения
по предварително утвърден график. Около 16.10 часа, на същата дата, спрели за
проверка лек автомобил марка „Ситроен Ксара”, с рег. №ВТ 2133 АК, управляван от
подсъдимия П., собственост на Венцислава Сидерова Горанова. При извършена на
водача на лекия автомобил проверка, същият заявил, че не носи свидетелство за
управление на МПС. За констатираното нарушение, свидетеля Д. съставил на П.П.
акт за установяване на административно нарушение.
При
извършена служебна справка било установено, че на подсъдимия бил издаден
дубликат на свидетелство за управление на МПС на 10.03.1999 г., което на
30.04.2004 г. било анулирано, след което няма последващо издадено валидно
свидетелство за управление. Било установено и, че по отношение на П. има влязло
в законна сила наказателно постановление на Началник РПУ – Вятово, за
управление на МПС, като неправоспособен, в едногодишен срок от извършване на
деянието.
От изложената фактическа
обстановка е видно, че с деянието си П.И.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство, при
условията и реда предвиден в НПК
доказателства – акт за установяване на административно нарушение №55/12.02.2008
г., наказателно постановление №310/19.06.2007 г. на Началник РПУ – Вятово, връчено
при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН и влязло в законна сила на 09.01.2008 г.,
справка за нарушител от региона, издадена от ОД на МВР – Русе, справка за
съдимост, от протоколите за разпит на свидетелите.
Съдът приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, и с оглед направените от подсъдимия П. самопризнания
по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като
същите изцяло се подкрепят от доказателствения материал, събран в хода на досъдебното производство.
От събраните по делото доказателства по
безспорен и несъмнен начин се установява, че подсъдимия П., действително в
едногодишен срок от наказването му по административен ред, с влязло в законна
сила наказателно постановление на 09.01.2008 г., е извършил същото деяние – на 11.02.2008
г.
Деянието е извършено от
подсъдимия умишлено, при форма на вината пряк умисъл.
Деянието извършено от
подсъдимия П.И.П. следва да се квалифицира като престъпление по чл.343 в, ал.2,
във вр. с ал.1 от НК.
За извършеното престъпление
закона предвижда наказание лишаване от свобода до две години.
Съдът счита, че подсъдимият
следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК, като
наказанието следва да се определи задължително при условията на чл.55 ал.1,
т.2, б.”б” от НК, т.е. като се замени наказанието лишаване от свобода до две
години, предвидено в състава на извършеното престъпление, с наказанието
пробация.
При
определяне размера на наказанието на подсъдимия П., съдът съобрази степента на
обществена опасност на деянието и дееца, съобрази и предишните осъждания на
подсъдимия за умишлени престъпления от общ характер, подбудите и мотивите за
неговото извършване, признанието на вината, доброто процесуално поведение,
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, изразеното
съжаление за извършеното, липсата на настъпили вредни последици от деянието, семейното
му положение и трудовата му ангажираност, видно от представените по делото
удостоверение за раждане на дете на подсъдимия и договор за възлагане на управлението
на „Миг Оил Груп” – ЕООД гр.Русе, т.е. действителното наличие на многобройни
смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства.
При определяне на видовете
пробационни мерки и техния размер, съдът като съобрази предишните осъждания на
подсъдимия, последното от които е също за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК,
счита, че на П. следва да се определят следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен
служител, като срока и на двете мерки бъде малко над минималния предвиден в
закона, а именно – за срок от осем месеца. Освен двете задължителни пробационни
мерки, съдът приема, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК,
следва на подсъдимия да бъде наложена и пробационната мярка поправителен труд с
удръжки върху трудовото му възнаграждение от 10% в полза на държавата, в
продължение на три месеца.
При този изход на делото и
на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия П. да заплати
направените по делото разноски в размер на 72 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: