РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Благоевград, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова
Божана Манасиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20221200600705 по описа за 2022 година
Пред Районния съд производството по делото е образувано по въззивната
жалба на Л. Б. Т. от с.С., община П., подадена чрез повереника адв.Х. и е за
проверка на невлязлата в сила присъда № 8024 от 21.04.2022 год.,
постановена по нохд №657 от 2020 год. по описа на РС П..
С цитираната присъда, решаващият съд е признал подсъдимия Й. З. Т. , с
ЕГН- ********** за виновен в това, че на 10.04.2020 г. около 13,30 часа, в
местността „Б.", в землището на с. С. по пътя към кошарата на Л. Т., чрез
нанасяне на удари с дърво, с ръце и крака по главата и цялото тяло на
тъжителя; като му бръкнал в окото и в устата и го стискал за гушата, му
причинил следните телесни наранявания – охлузвания в челната област на
главата, субконюнктивален кръвоизлив на лявото око, разкъсно-контузна
рана по лигавичната повърхност на долната устна, контузия на поясната
област, кръвонасядания в поясната област двустранно, представляващи
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК -
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, като пострадалият Л. Т. отвърнал веднага
на дееца със също такава телесна повреда, поради което на основание чл.130
ал.3 от НК не му наложил наказание.
С присъдата подсъдимия Й. Т.е осъден да заплати на гражданския ищец Л. Б.
Т. от с. С., с ЕГН- **********, обезщетение за причинените му с извършеното
1
престъпление неимуществени вреди в размер на 2000, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на деянието 10.04.2020 г. до
окончателното изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 239 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
предявяване на частната тъжба -09.10.2020 г.до окончателното изплащане,
като е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от Л. Т.
против подсъдимия Й. Т. граждански искове за разликата до пълния им
размер от 20000, ведно със законната лихва върху тях, считано от 10.04.2020
г. до окончателното изплащане и за разликата до 351.00- имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на
частната тъжба -09.10.2020 г.до окончателното изплащане, като
неоснователни и недоказани. Подсъдимия Й. Т. е осъден и да заплати по
сметка на Районен съд П. държавна такса върху уважените граждански искове
за неимуществени вреди в размер на 80.00 лв. и за имуществени вреди в
размер на 50.00 лева, както и да заплати на Л. Т. разноски за адвокат в частта
за гражданските искове в размер на 79.21 лева, пропорционално на уважената
част от исковете.
Тъжителят и гражданския ищец Л. Т. е осъден да заплати на подсъдимия Й. Т.
разноски за адвокат в частта за гражданските искове в размер на 1006,12 лева,
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Недоволен от така постановената присъда останал частния тъжител, който
във въззивната си жалба твърди, че същата е неправилна и
незаконосъобразна, като намира, че неправилно решаващия съд е приложил
института на реторсията, че не е обсъдил всички наранявания, които са му
причинени от подсъдимия, както и че несправедливо е присъдил обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., а не на претендираните-
20000лв., както и намира, че неправилно е осъден да заплати на подсъдимия
сторените от него разноски за адвокат.
Прави искане атакуваната присъда да се измени, подсъдимия Й. Т. да бъде
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130,ал.1 от НК, да се
увеличи размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до
претендираните 20 000 лв., както и подсъдимия да бъде осъден да заплати на
тъжителя сторените от него разноски. Доказателствени искания не прави.
В съдебно заседание, редовно призован тъжителя Л. Т. не се явява, като се
представлява от певереника си- адв.Х., която поддържа жалбата по
изложените в нея основания, както и поддържа искането си за изменение на
атакуваната присъда.
Подсъдимия Й. Т. не се явава / в залата се явява след пледоарийте и след като
съдът се оттегли на съвещание/ и не взема становище по въззивната жалба.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното във
въззивната жалба, становищата на страните и събраните по делото
доказателства и след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда
и извън основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбита на чл.313
и 314, ал.1 от НПК, намира следното:
Районният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по делото, тъй
2
като е сторил това въз основа на верен анализ на доказателства и
доказателствени средства, събрани по предвидения процесуален ред, която
обстановка се възприема и от въззивната инстанция и е следната:
Частният тъжител- Л. Т. и подсъдимия Й. Т. са родственици- братовчеди, като
и двамата живеят в с.С.. Тъжителят се занимавал със земеделие и
животновъдство, като в м. “Б.“, близо до селото имал кошара. Подсъдимият
Й. Т. , също имал имот- нива в местността „Б.“, съседна на нивата на Л. Т., в
която имали посадени тополи. На 09.04.2020 г. около 8.30 часа сутринта,
подсъдимия Й. Т. наел фирма, която започнала изсичането на част от
тополите. Това било забелязало от частния тъжител, който видял в близост
бащата на подсъдимия и между двамата започнал спор за изсичането на
тополите, като тъжителя считал, че това се върши незаконно, който спор
прерастнал във физически сблъсък. Тогава работниците, които извършвали
сечта се намесили и разбранили частния тъжител и бащата на подсъдимия. На
следващия ден - 10.04.2020 г., около 13.00 часа, семейството на подсъдимия
предприело товарене на отсечените трупи в камион и по същото време това
било възприето и от Л. Т., който позвънил на свидетеля В. Т.- горски
служител и му разказал и за сечта и за товаренето на трупите, като изказал и
предположение, че това се върши незаконно. В този момент на същото място
бил и подсъдимия Й. Т., който като разбрал, че тъжителя звъни на горски
служители последвал Л. Т., като носил в ръката си и дървен прът. Потърсил
сметка на тъжителя защо звъни на горските служители и между двамата
започнала разправия, с размяна на удари, при която Й. Т. съборил на земята
Л. Т., седнал върху него и започнал да му нанася удари с ръце по тялото- по
главата, по кръста. Л. Т. започнал да вика за помощ. Това било възприето от
свидетелката В. Т., която веднага извикала съпруга си- свидетеля А. Т., който
имал оранжерия в близост /на около 100 метра/, да провери какво се случва.
Последният се затичал към мястото от където чул виковете и видял двамата-
тъжител и подсъдим на земята, като започнал да им вика да престанат. Тогава
подсъдимия станал, след което и тъжителя се изправил, при което свидетеля
Т. видял, че последния има кръв по лицето. И тримата се разотишли от
мястото, като това било възприето и от свидетелката В. Т., която позвънила
на съпругата на Л. Т., за да я пита дали знае какво става. Видяла също така, че
на мястото няма други хора освен Л., Й. и съпругът й. След това подсъдимия
се прибрал в дома си, където бил свидетеля З. Т.- негов баща. Последния
видял, че по шията на сина му има следи от душене, бузите му били червени,
на дясната ръка на палеца нокътят му висял на живака. Й. разказал на баща
си, че Л. Т. му е налетял на бой, свалил го е на земята и започнал да го души и
синът му да се предпази с дясната ръка го е натиснал на лицето, и Л. му
захапал пръста. С лявата ръка Й. ударил Л., двамата се затъркаляли и тогава е
дошъл А. Т. от оранжериите. По- късно подсъдимия бил предупреден от
полицейските служители по ЗМВР с протокол, както и дал писмени
обяснения, като твърди, че зацапването по листа на същите е от кръвта от
пръста му.
Същият ден в в 14.07 ч. е регистрирано повикване на тел. 112, което видно от
прослушания запис е подадено от сина на тъжителя- свидетеля Г. Т.. На
3
сигнала са изпратени екип на РУП и екип на спешна помощ, като в повторен
разговор на тел.112 ,свидетеля Г. Т. е отказал екип на спешна помощ.
Пострадалия също бил предупреден с протокол по реда на ЗМВР от
полицейски служители- свидетелите А. Г.ев и К. К., отзовали се на сигнал,
подаден на тел.112 и дали на подсъдимия да напише писмени обяснения. В
15.00 часа на 10.04.2020 г. пострадалият е посетил д-р П., който го е
прегледал и издал медицинското свидетелство № 22 от 10.04.2020 год., в
което са вписани обективно установените увреждания-.разкъсване на
букаларната лигавица по долна устна; три охлузвания на чело с размери 3 на 3
см; в дясно лумбално хематом 6/7 см.; в ляво лумбално лентовидно
кръвонасядане 15/6 с кръвоизлив върху него. На 11.04.2020 Л. Т. е посетил
спешен център, рег. под №2142, като е бил прегледан от д-р В. и му е била
поставена диагноза „Статус пост контузио тораци“. На 18.04.2020 год. до
19.04.2020 год.,пострадалия се е намирал на лечение в хирургично отделение
на МБАЛ „Югозападна болница“ гр.П. с диягноза „ друг вид запушване на
червата“. На 19.04.2020 год. до 22.04.2020 год. е бил хоспитализиран в
отделение по урология в УМБАЛ „С.“ с окончателна диагноза „хидронефроза
в дясно“. В същото болнично заведение и в урологично отделение Л. Т. е бил
лекуван двукратно през 2017 год. На 14.04.2020 год. Л. Т. е посетил и очен
лекар, който е установил „леко хиперемирани клепачни ръбове. Конюнктива-
с хематом в назална част на л.око“.
На 10.04.2020 год. в 16:30 часа подсъдимия Й. Т. също е посетил д-р П., който
е издал медицинско свидетелство № 23, в което е отразил, че по данни на
освидетелствания същия ден е бил бит от познтато лице, при което се
констатира- охлузване в основата на шията в дясно- палеца на дясна ръка с
разкъсна рана и частично отлепена нокътна плочка“.
В хода на съдебното следствие по делото е назначена съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Л., който в заключението си сочи
какви увреждания са получили и подсъдимия и пострадалия, както и това, че
тези увреждания и при двамата са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като възстановителния период и за двамата е
около две седмици. Сочи също така, че заболяването на бъбреците на Л. Т. е с
дългогодишна давност, като не може да се приеме причинно-следствена
връзка между нараняванията в поясната област и обострянето на вече
съществуващото му заболяване.
От така установеното във фактическо отношение и въззивният съд намира, че
решаващия такъв правилно и законосъобразно е приел, че са налице
условията за приложение на института на реторсията, поради следното:
При анализ на доказателствения материал следва да се отбележи, че по делото
условно съществуват три групи свидетели- тези, които подкрепят
твърденията на тъжителя, изложени в тъжбата- а това са показанията на
свидетеля Г. Т., на Г. Т.а- негови син и съпруга, на А. Т.; втората група-
свидетеля З. Т.- баща на подсъдимия,Б. К. и Д. Ч.; а третата група свидетели
са двамата полицейски служителя- А. Г.ев и К. К.. На първо място съдът
намира за необходимо да отбележи, че единствения очевидец и то не на
цялата случка е А. Т., за който същевременно с това няма данни да е
4
заинтересован от изхода на делото, поради което и съдът кредитира неговите
показания като достоверни и изясняващи обективно фактите, които сам е
възприел. За обективни и също непредубедени съдът намира и показанията на
двамата свидетели- полицейски служители Г.ев и К., както и на свидетеля Ч.,
но първите поради отдалечеността във времето и спецификата на работата
им, не пресъздават с показанията си съществени за правилното изясняване на
фактическата обстановка обстоятелства. Останалите свидетели от първите
две групи са заинтересовани от делото, тъй като са все близки родственици
както на подсъдимия- З. Т., така и на пострадалия – Г. и Г. Т.и. Същевременно
с това техните показания възпроизвеждат казаното респективно от
подсъдимия и от пострадалия, поради обстоятелството, че никой от тях не е
присъствал на мястото на инцидента. Именно поради това, както е посочил и
РС в мотивите си изясняването на действителността на събитията е
изключително затруднена. На първо място следва да се посочи, че настоящия
състав кредитира показанията на свидетеля А. Т., тъй като само той е отишъл
на мястото на инцидента и е успял да възприеме една част от него, поради
това, че отива по-късно, след като вече физическият сблъсък между
пострадал и подсъдим е започнал, но съдът намира, че той напълно
достоверно изяснява възприетото от него. Това е така, тъй като този свидетел
е видял как подсъдимия е върху пострадалия, а последния лежи по лице на
земята и как подсъдимия удря пострадалия. Тези му показания се
потвърждават от данните изложени в медицинското удостоверение, издадено
на пострадалия, тъй като в него са описани увреждания в поясната област, а
от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че тези
увреждания могат да бъдат получени от удари с твърд тъп предмет, както и
по време и по начин, посочен от този свидетел и от частния тъжител в
тъжбата. Относно вида на уврежданията на пострадалия, съдът кредитира и
показанията на сина и съпругата на същия, защото те непосредствено след
инцидента са го видели и възприели тези увреждания. Следва да се посочи
обаче изрично, че свидетеля Т. не е очевидец на всичко случило се между
двамата- от началото до края, поради което и съдът намира, че от останалите
доказателства може да се направи извод, че и пострадалия Л. Т. е отвърнал на
подсъдимия, при което също му е причинил телесни увреждания. В тази
насока, няма основание да не се даде вяра на показанията на свидетеля Д. Ч.,
който е ловил риба на близо и който след инцидента веднага е видял Й. Т. и е
видял раната на пръста на ръката му. Това се потвърждава и от описаното в
медицинското удостоверение, издадено от същата дата от д-р П., който при
прегледа на подсъдимия е констатирал както разкъсната рана на ръката, така
и увреждането на шията, както и от показанията на З. Т.- баща на
подсъдимия, който също е видял сина си непосредствено след инцидента и е
възприел нараняванията му.
Така от изложеното, въззивния съд намира, че чрез преодоляване на
противоречията на гласните доказателствени средства, чрез писмените
такива- медицинските удостоверения, издадени на името и на двамата-
тъжител и подсъдим, както и заключението на съдебно-медицинската
експертиза, следва да се направи извод, че подсъдимия Й. Т. е осъществил
5
състава на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, в което е обвинен, тъй като
при условията на пряк умисъл, съзнавайки противообществената характер на
това което върши е нанесъл на тъжителя Л. Т. травматични увреждания,
които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Наред с това обаче, безспорно се налага и извода, че тъжителят Л. Т. също е
осъществил състав на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, тъй като също е
нанесъл удари на Й. Т., което също е довело до телесно увреждане- временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Като видно от заключението на
вещото лице телесните увреждания са от един и същи вид, покриват критерия
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, както и периодът
за възстановяването и при двамата е от около две седмици, което ги поставя в
приблизително равностойно положение относно тежестта на уврежданията,
макар и посочените в медицинското удостоверение на Л. Т. да са по-
многобройни. Тук е мястото да се отбележи, че твърденията на тъжителя за
влошаване на бъбречното му заболяване в резултат на ударите не е доказано,
тъй като видно от писмените доказателства, той страда от бъбречно
заболяване с голяма давност, а от друга страна, видно от заключението на
съдебно- медицинската експертиза, няма причинно-следствена връзка между
нанесените му удари в поясната област и влошаване на бъбречното
заболяване.
Именно поради изложеното, правилно и законосъобразно, в съответствие с
доказателствата по делото, решаващият съд е приложил института на
реторсията, визиран в разпоредбата на чл.130,ал.3 от НК, като е признал
подсъдимия Й. Т. за виновен по повдигнатото му обвинение, но не го е
освободил от наказание. Налице е основание за изменение на атакуваната
присъда, поради това, че съгласно посочената разпоредба на чл.130,ал.3 от
НК, съдът следва да освободи от наказание и двамата- както подсъдимия,
така и тъжителя.
По гражданския иск за неимуществени вреди / за който се претендира в
жалбата/:
Тъжителят претендира неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., а РС е
присъдил същите в размер на 2000 лв., като тъжителя във въззивната си жалба
изразява несъгласие с така определения размер и претендира вредите в
пълния.
Въззивния съд, намира, че така определения размер на иска за неимуществени
вреди е справедливо определен, така както изисква разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД, тъй като е съобразен с причинените вреди и с възстановителния им
период от около две седмици. От причинените телесни увреждания Л. Т. е
търпял болки, за лечението на които, видно от писмените доказателства по
делото са му изписани спазмолитици и капки за очи. Не се доказа
пострадалия да е търпял неимуществени вреди, които да следва да се
обезщетяват в по-голям от присъдения размер. Установи се, че влошеното му
здравословно състояние, заради което е постъпил седмица по-късно в
болнично заведение се дължи на съществуващи негови стари заболявания. С
6
оглед на изложеното, настоящия състав намира, че жалбата в тази насока е
неоснователна.
По отношение на възражението във въззивната жалба, че неправилно РС е
осъдил тъжителя да заплати на подсъдимия разноски за адвокатско
възнаграждение, въззивния съд го намира за основателно, тъй като същото
изчислено пропорционално на отхвърлената част на исковете, възлиза в
размер на 113 /сто и тринадесет лева/, а не на присъдените 1006,12 лв., като
присъдата следва да се измени и в тази част.
С оглед на изложеното и при служебно констатирано основание за изменение
на атакуваната присъда, на основание чл.334 т.3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 8024 от 21.04.2022 год., постановена по нохд №657
от 2020 год. по описа на РС П., с която подсъдимия Й. З. Т. е освободен от
наказание на основание чл.130,ал.3 от НК , като на същото основание
освобождава от наказание и Л. Б. Т..
Изменява присъдата и в частта относно разноските за адвокатско
възнаграждение, които Л. Т. е осъден да заплати на Й. Т., като намалява
същите от 1006,12 лв. на 113 лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7