Р Е Ш
Е Н И Е
№ 129
гр. Кубрат, 05.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично заседание на дванадесет и шести юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 128 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявен по реда на чл.415 ГПК, на основание чл. 79 и сл. ЗЗД, във вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 13, ал. 1, т. 1 Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Разград” – ЕАД – гр. Разград на потребители за битови нужди. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира присъждане на разноски по заповедното и настоящото дело.
Ищецът - „Топлофикация Разград” –
ЕАД – гр. Разград, ул. „Черна” Западна
промишлена зона, ЕИК *********, представлявано от изп.директор
Михаил Ковачев, като твърди, че в
изпълнение на договор за продажба на топлинна
енергия, сключен с И.П.Х., род. на *** г. в Р България, освободен от
българско гражданство с ЕГН **********, и бивш пост. адрес ***, като собственик
на жилище – Апартамент № 13, находящ се в гр. Разград, бул .
„Бели Лом” № 53, вх. 1, част от топлоснабдена сграда,
и фактури, издадени за периода 31.10.2016 г.-28.06.2018 г. за посочения обект
на потребление, е доставял топлинна
енергия в собствения му имот - обект на потребление, от която неплатена е тази
по фактура, издадена за същия период; поради това с Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е поискал от РС – Разград издаването на
заповед за изпълнение на задължението, постъпило в съда с вх. № 10230/
02.11.2018 г., образувано в ч.гр. дело № 2286/ 2018 г. по описа на РС –
Разград, производството по което е прекратено и делото е изпратено за
разглеждане на заявлението от местнокомпетентния – по
пост. адрес на ответника, РС - Кубрат; в производството по цитираното
заявление, по ч.гр.дело № 628/
Ответникът - И.П.Х., род. на *** г. в Р България, освободен от българско гражданство с ЕГН **********, и бивш пост. адрес ***, гражданин на Норвегия, наст. адрес в Норвегия, 3040 Драмен, ул. Ханс Тордсенсгате № 4, в процеса на размяна на книжа по делото, чрез назначен му с Опр. № 138/ 01.04.2019 г. на основание чл. 47, ал. 5 ГПК особен представител – адв. Исм. Семед, АК – Разград, се е явил в деловодството на РС – Кубрат – лично и с упълномощен от него представител – адв. Тодор Мънгъров, АК – Шумен; подал е молба вх. № 1101/ 16.04.2019 г., констатираните с Разпореждане № 446/ 17.04.2019 г. нередовности по която е отстранил с молба вх. № 1498/ 27.05.2019 г., към която е приложено издадено от него пълномощно в полза на посочения адвокат, с която заявява отказ от представителството му по делото от назначения от съда особен представител.
В изпълнение на възложеното особено представителство на ответника, адв. Исм. Семед, АК – Разград, в дадения 1-месечен срок, представя писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 978/ 03.04.2019 г., с който заявява становище за допустимост на исковата претенция, а относно нейната основателност, заявява да ангажира становище след събиране на посочените от ищцовото дружество доказателства.
В открито съдебно заседанеие, упълномощения от ответника адв. Т. Мангъров заявява становище за неоснователност на исковата претенция, защото Закона за енергетиката и Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Разград“ – ЕАД – гр. Разград на потребители за битови нужди, са неприложими в случая, тъй като има специален закон, това е Законът за потребителя, където съгласно чл.62, цитира: „Забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна. При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил“. Потребител е обяснено какво е в преходните разпоредби на закона, поради което твърди, че в случая е приложим този закон, а не Законът за енергетиката и Общите условия, предвид факта, че ответника е потребител, но с него няма сключен индивидуален договор за доставка и на това основание не дължи заплащане.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
Производството е инициирано на основание чл. 154 ЗЕ, с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Топлофикация Разград” – ЕАД срещу И.П.Х., по което е образувано ч. гр. дело № 628/2018 г. на КРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 347/ 09.11.2018 г. за процесните суми, както и за разноските.
Срещу издадената по цитираното гражданско дело Заповед № 347/ 09.11.2018 г . за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ответникът не е възразил, но тя е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което налага на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията по цитираната, което той е направил в дадения му за това преклузивен срок.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за продажба на топлинна енергия, доставката от продавача на уговорените с договора стоки на купувача, както и настъпил падеж за плащането на дължимата цена. Респективно следва ответника да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на дължимата цена по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
От приложените към исковата молба документи се установява, че ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с топлинна енергия. Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Разград” – ЕАД на потребители за битови нужди, които са одобрени с решение на ДКЕВР. Според нормата на чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от крайния снабдител на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, а тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между клиента и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.
Заявеното от упълномощения от ответника пълномощник възражение за липса на облигационно правоотношение между страните, респ. липса на задължение в тежест на ответника, поради липса на сключен между ищцовото дружество и ответника индивидуален договор за доставка топлинна енергия е неоснователно, с оглед разясненията на Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, постановено по въпроса: „В случаите на доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, прилагат ли се разпоредбите на специалния Закон за енергетиката или те се дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл. 62 от Закона за защита на потребителите, регламентираща непоисканата доставка на стоки или услуги, предвид правото за прилагане на разпоредбите, осигуряващи по-висока степен на защита на потребителите при противоречие между два закона, установено в § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите?“, и чийто отговор е: „ За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.“
Видно от представената от ищеца - л. 59 от делото, Справка по лице, издадена от СВ при РС – Разград, за периода от 01.01.1992 г. до 26.06.2019 г., относно И.П.Х., ЕГН **********, по негова персонална партида с № 20036, № по входящ рег. № 17129- л.последен от справката, с нотариален акт за продажба на недвижим имот от 09.12.2004 г., вписан в цитираната като акт № 69, т. 16, ответникът е придобил право на собственост по отношение на жилище-апартамент № 13, находящ се в гр.Разград, ул. „Бели Лом“ № 53, вх. А, ет. 5, състоящ се от хол, спарня, кухня и сервизни помощения със застроена площ от 71.07 кв.м., заедно с принадлежащите му избено помещение № 13 с полезна площ 8.57 кв.м., както и 1.38 ид. части от общите части на сградата и съответните ид. части от правото на строеж върху терена. При покупката на жилището ответникът е подал заявление за промяна на партидата, предвид промяната на собствеността на жилището и при ищеца за потребител на абонатен №11102 партидата се води на името на собственика – И.П.Х.. На това име са и предствените 14 броя фактури за периода 31.10.2016 г.-28.06.2018 г. на адрес в гр. Разград, бул . „Бели Лом” № 53, вх. 1, ап. 13, както и Дебитни известия № **********/ 30.06.2017 г. и № **********/ 28.06.2018 г.
По делото съдът е приел за ненужно назначаването и изслушването на ССЕ, която да даде заключение по поставените от ищеца въпроси, тъй като относно установяване на същите обстоятелства са налице писмени доказателства – приложените към исковата молба документи, както и представените от ищеца в съдебно заседание, които не са оспорени от ответника, респ. упълномощения негов представител, който изрично заявява, че не оспорва исковата претенция по размер. Въз основа на същите съдът приема, че всички процесни фактури са обявени на ответника по реда на ОУ на дружеството доставчик, като към настоящия момент задълженията по тях не са погасени с плащане; във всички процесни фактури е посочено изрично количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, периода и обекта на собственост в топлофицираната етажна собственост, за които се отнася, както и нейната цена.
Предвид изложеното, съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.142 ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разпределя на 1.топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, 2.топлинна енергия за отопление на общите части и 3. Топлинна енергия за отопление на отделните жилища. Затова ответникът, като собственик на процесното жилище, регистрирал потребителска партида при доставчика на свое име и издаваните фактури на същото, дължи посочените в заявлението за издаване заповед за изпълнение и исковата молба, съответно на приложената към нея справка сума - 249.90 (двеста четиридесет и девет лева, деветдесет ст.) лева, съставляваща неплатени задължения за доставена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация – чл. 142, ал. 2, т. 1 ЗЕ, за периода 31.10.2016 г.-28.06.2018 г., за собствения му недвижим имот – ап. 13, ведно с прилежашо избено помещение и ид. части от общите части на сградата, част от топлофицирана етажна собственост на адрес в гр. Разград, бул . „Бели Лом” № 53, вх. 1, ап. 13, предвид датата на изискуемост на първата непогасена сума по фактурата от м.октомври, 2016 г., чийто срок за плащане, видно от съдържанието и, без начисляване на неустойки е до 30.11.2016 г. Съгласно чл.32 ал.1 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода за който се отнасят, като при неизпълнение в ал.6 на същия текст е предвидено обезщетение за забава в размер на законната лихва, поради което главното задължение се дължи, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.11.2018 год., до окончателното изпълнение, както и е дължимо обезщетение за минало време в размер на 26.87 (двадесет и шест лева, осемдесет и седем ст.) лева – обезщетение за забава за периода 01.12.2016 г. до 01.11.2018 г., на основание цитираната клауза от ОУ и разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, в съответствие с издадена заповед за изпълнение.
Съгласно пар.1 т.42 от ДРЗЕ, потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение в имотите си, а съгласно ал.6 клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топалоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както е в процесния случай. Гореизложеното ангажира отговорността на ответника относно сградната инсталация и отчетеното потребление.
С
оглед горното, претенциите се явяват установени по основание и размер
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, предвид уважаването на предявените искови претенции, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски: 25.00 (двадесет и пет) лева – разноски в заповедното производство; 225.00 (двеста двадесет и пет) лева – разноски в исковото производство, в съответствие с представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, от които 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, 75.00 лева – платена държ.такса в исковото производство, и 50.00 лева – разноски за назначения в полза на ответника, на разноски на ищеца, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител по делото.
Неоснователна е претенцията на ищеца за присъждане в тежест на ответника направените от него разноски по делото в размер на 300.00 лева, т.е. пълния размер от внесения за възнаграждение на същия депозит, с оглед разпореждането на съда по Определение № 235/ 29.05.2019 г., с което е разпоредено да бъде върната по банковата сметка на ищцовото дружество разликата от депозита до сумата 300.00 лева – сумата 250.00 лева. Независимо от това дали същото разпореждане на съда е изпълнено своевременно, тъй като то все-пак подлежи на изпълнение, тези разноски не подлежат на възлагане в тежест на ответника по делото.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.П.Х., род. на *** г. в Р България, освободен от българско гражданство с ЕГН **********, и бивш пост. адрес ***, понастоящем гражданин на Норвегия, там с наст. адрес 3040 Драмен, ул. Ханс Тордсенсгате № 4, чрез адв. Т. Мангъров, със съд.адрес ***, вземането на „Топлофикация Разград” – ЕАД – гр. Разград, ул. „Черна” Западна промишлена зона, ЕИК *********, представлявано от изп.директор Михаил Ковачев, чрез юрисконсулт С.Н., по издадена в полза на дружеството срещу него Заповед № 347/ 09.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр. дело № 628/ 2018 г. по описа на РС – Кубрат, с която е разпоредено на длъжника - И.П.Х., род. на *** г. в Р България, освободен от българско гражданство с ЕГН **********, да плати на ищеца – заявител, сумите: главница в размер на 249.90 (двеста четиридесет и девет лева, деветдесет ст.) лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.11.2018 год., до окончателното изпълнение; 26.87 (двадесет и шест лева, осемдесет и седем ст.) лева – обезщетение за забава за периода 01.12.2016 г.до 01.11.2018 г., съставляващи неплатени задължения за доставена топлинна енергия за периода 31.10.2016 г.-28.06.2018 г. на адрес в гр. Разград, бул . „Бели Лом” № 53, вх. 1, ап. 13.
ОСЪЖДА И.П.Х., род. на *** г. в
Р България, освободен от българско гражданство с ЕГН **********, и бивш пост.
адрес ***, понастоящем гражданин на Норвегия, там с наст.
адрес 3040 Драмен, ул. Ханс Тордсенсгате № 4, чрез адв. Т. Мангъров, със съд.адрес ***,
да заплати на Топлофикация Разград”
– ЕАД – гр. Разград, ул. „Черна” Западна
промишлена зона, ЕИК *********, представлявано от изп.директор
Михаил Ковачев, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК, сумите: 25.00 (двадесет и пет) лева –
разноски в заповедното производство; 225.00 (двеста двадесет и пет) лева –
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Районен съдия: /П/ Д. Петрова - Енева