Решение по дело №684/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от М.С.М. ЕГН **********, чрез адв. С.С. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0253-000017/27.01.2023 г. издадена от началник група в РУ – Девня към ОД МВР – Варна, с която на М.С.М. за управление на пътно превозно средство /ППС/ след употреба на наркотични вещества или техните аналози - нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена принудителна административни мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят, чрез процесуалния представител сочи, че ПАМ е преждевременно издадена, тъй като към момента на издаване на заповедта, както и към настоящия момент не са налице доказателства за извършено нарушение. АУАН и НП също не установяват употребата на наркотични вещества. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед.

Ответник – началник на група в РУ - Девня при ОД – МВР – Варна, чрез гл. юрисконсулт Г. Г., сочи че са били налице предпоставки за издаване на процесната заповед. Тя се издава до решаване на въпроса с отговорността, този въпрос се решава от органите на Прокуратурата. Не са налице данни производството в Прокуратурата да е прекратено, поради което заповедта е в действие. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е установил следните факти:

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA №782104/27.01.2023 г. от полицай при ОД МВР – Варна, РУ Девня, в който са посочени следните установявания: М.С.М. на 26.01.2023 г. в 23,19 часа в гр. Суворово, по ***в посока център управлява л.а. Мерцедес ц200цди с рег. №***собственост на Г.Ф.Б., като управлява под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен № ARLK – 0002, който е отчел положителен резултат за метамфетамин. Проверката е извършена в 01,11 часа на 27.01.2023 г. с проба №291 в сградата на РУ - Девня. Издаден е талон за изследване № 121244.

Проба 291 от 27.01.2023 г. в 01:11:54 часа установява позитивен резултат за метамфетамин.

Издаден е Талон за изследване № 121244 на 27.01.2023 г. връчен на жалбоподателя в 02,00 часа на 27.01.2023 г.

От Докладна записка рег. № 253р-1058/27.01.2023 г. издадена от Р. Т. – мл. инспектор в група ОП при РУ – Девня се установява, че М.С.М. е придружен до медицинското заведение за даване на кръвна проба.

В писмо УРИ 253000-5770/28.06.2023 г. от началник на РУ – Девня е изложено, че резултата от кръвната проба не е постъпвал в РУ – Девня към момента. Образувано е досъдебно производство № 16/2023 г. по описа на РУ – Девня за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

Издадена е ЗППАМ № 23-0253-000017/27.01.2023 г. от началник група в РУ Девня, при ОД МВР – Варна, в която са посочени следните фактическите установявания: М.С.М. на 26.01.2023 г. около 23,19 часа в гр. Суворово, ул. Шипка, като водач на МПС – мерцедес Ц200 ЦДИ с рег. № ***, до бл. 6 в посока центъра управлява посочения автомобил собственост на Г.Ф.Б., под въздействието на наркотични вещества или техните аналози установено с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен номер ARLK – 0002, който е отчел положителен резултат за метамфетамин. Проверката е извършена в 01,11 часа на 27.01.2023 г. с проба №291 в сградата на РУ - Девня. Издаден е талон за изследване № 121244. Прието е, че е извършено нарушение от жалбоподателя на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, с оглед управление на ППС след употребата на наркотични вещества и техните аналози. Наложена му е ПАМ на основание чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане не СУПМС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 13.03.2023 г. Жалбата е депозирана на 23.03.2023 г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП.

С т. 1.7 от Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директор на ОД МВР – Варна във връзка с 1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП началниците на групи „Охранителна полиция“ в РУ. С.Н. е изпълнявал длъжността – началник група „Охранителна полиция“ в РУ – Девня при ОД МВР – Варна, съгласно Заповед рег. № 8121К-3215/12.02.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, което се установява от Удостоверение рег. № 365000-38654/10.07.2023 г. издадено от началник сектор „Човешки ресурси“ в ОД МВР – Варна.

По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи, съответно т.3 от посочената разпоредба ги задължава да не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОД МВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОД МВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171, т.1 от ЗДвП на началник група „Охранителна полиция“ в РУ при ОД МВР – Варна. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма и са описани установените факти, поради което отговаря на изискването за форма.

Протокол за сервизна проверка № *********-3000/14.02.2022 г. установява, че Dreger DrugTest 5000 с идентификационен № ARLK-0002 е преминал проверка и срока на валидност на проверката е 12 месеца, т.е. до 14.02.2023 г. С него е отчетено наличие на метамфетамин. Използвания дрегер е бил годен за използване, но това не е пречка за оспорване на резултата от същия.

Жалбоподателят е оспорил резултата на дрегера, поради това е дал кръвна проба за изследване. Бил е съпроводен до ЦСМП – гр. Девня от мл. инспектор Р. Т., където е взета кръвната проба, при спазване на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл. 171, т.1, б. „б от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

От писмо рег. № УРИ 253000-5770/28.06.2023 г. от началника на РУ – Девня се установява, че към момента на издаване на писмото резултата от кръвната проба не е изготвен. От процесуалния представител на ответника е заявено, че относно дадената кръвна проба от жалбоподателя на 27.01.2023 г., резултатите от изследването не са изготвени, поради което съдът приема, че чл.142, ал.2 от АПК е неприложим. Не е предвидена правна възможност съдът да спре настоящото производство до изготвяне на Протокол за химико-токсикологично изследване.

Нормата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП установява, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая има наличие на кръвна проба, която не е изследвана, по причини независещи от жалбоподателя. При издаване на ПАМ по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП ответника няма оперативна самостоятелност, т.е. при наличие на посочените факти в нормата следва да издаде административен акт. При оспорване на пробата от дрегер, фактите от значение за издаване административен акт по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП са: налице ли е управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена чрез изследване от кръвна проба.

Изследване от кръвна проба започва с представяне на кръвната проба, съгласно чл. 23, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. В случая представяне на кръвна проба е направено на 27.01.2023 г., то е част от процедурата по изследване на кръвната проба, поради което изследването е започнало, но не е приключило с протокол за химико-токсикологично изследване за определяне употреба на наркотични вещества или техни аналози, който се съставя на основание чл. 24, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. При наличие на представена кръвна проба и започнала процедура по изследването й, административния орган задължително е следвало да установи резултата от изследването преди да наложи ПАМ, съгласно чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. В този смисъл е и нормата на чл. 6, ал.9 от Наредба №1 от 19.07.2017 г., която предвижда кога може да се използва резултата от техническо средство /дрегер/ - Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая предпоставките по чл. 6, ал.9 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. не са налице, поради което резултата от техническото средство не е годно доказателство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Изследването на кръвната проба не се осъществява от ответника и същия няма контрол над органите, които са компетентни да го извършат, но това не води до извод, че отпада изискването въведено с чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, а именно, че при оспорване резултата от дрегера изследването от кръвната проба е определящо.

След като е нормативноустановено, че резултата от кръвната проба е определящ, когато резултата от дрегера е оспорен е необходимо факта – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози да е установен с надлежно доказателство – протокол за химико-токсикологично изследване, за да се наложи ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

На основание чл. 172, ал.3 от ЗДвП - В случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение, но временното отнемане на СУМПС се осъществява със заповед по реда на чл.171, ал.1, б. „б“ от ЗДвП, поради което не може да се приеме, че след като изземването на СУМПС е на годно правно основание, то и временното отнемане също следва да се счита законосъобразно.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Налагането на ПАМ по ЗДвП не е обусловено от налагане на административно наказание, поради което съставения АУАН в случая служи само за потвърждаване на установените факти. В АУАН е посочен факта, че жалбоподателя е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, което е установено чрез дрегер, но не е посочен резултат от изследване от кръвна проба, което е от значение с оглед оспорване резултата от дрегера. Следва че факт от значение за спора не е установен с нужното доказателство за да се счита, че АУАН има доказателствена сила до доказване на противното съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.

В случая факта, че жалбоподателя е управлявал след употреба на наркотични вещества или техните аналози не е доказано с надлежните доказателства – изследване на кръвна проба, с това е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяната на процесната заповед.

Това процесуално нарушение е довело до неправилно приемане от ответника, че е налице доказателство за факта, че жалбоподателя е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Процесната заповед е издадена в нарушение на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, защото не са налице всички факти за налагане на ПАМ.

ПАМ като процесната се издава до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Същата не е мярка за неотклонение по смисъла на чл. 58, ал.1-4 от НПК и не може да служи за целите на наказателното производство, което е образувано във връзка със случая – Досъдебно производство № 16/2023 г. по описа на РУ - Девня. В този смисъл е неоснователен довода на ответника, че след като въпроса с отговорността по наказателното производство не е решен, законосъобразно е отнето СУМПС.

Целта на закона е временно да се отнеме СУМПС, за да не се управлява ППС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози. Нарушени са чл.22 от ЗАНН и чл. 6, ал.1 и 2 от АПК, тъй като не е безспорно установено, че жалбоподателя е извършил нарушение и е необходимо да му се наложи ПАМ за предотвратяване извършване на друго такова.

Оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което са налице основания за отмяната й съгласно чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК.

Жалбоподателят не е претендирал за присъждане на разноски, поради което заплатената от него държавна такса в размер на 10 лева остава в негова тежест.

Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл.143, ал.3 от АПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0253-000017/27.01.2023 г. издадена от началник група в РУ – Девня към ОД МВР – Варна.

Решението е окончателно.

	Съдия: