Решение по дело №951/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по подадена касационна жалба на Й.Й.Д.,***, чрез адвокат К.К. - БАК против решение № 370/24.04.2023 г., постановено по АНД № 1515/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице № 3292зз-156/06.04.2023 г., издадена от П.Д.Д.– мл. инспектор от 04 РУ при ОД на МВР – Бургас, като неоснователна и е потвърдена заповед за задържане на лице № 3292зз-156/06.04.2023 г., издадена от П.Д.Д.– мл. инспектор от 04 РУ при ОД на МВР – Бургас.

Касаторът оспорва съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно. Счита, че при издаване на оспорената заповед административният орган е нарушил принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като е засегнал права и законни интереси на граждани в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точна на целта, за която се издава акта. Поради изложените доводи прави искане, касационната инстанция да отмени оспореното решение на Районен съд – Бургас и да отмени процесната заповед за задържане на лице.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител поддържа жалбата и иска отмяна на оспореното решение и отмяна на заповедта за задържане.

Ответникът по касация, оспорва жалбата и иска решението на РС – Бургас да бъде оставено в сила.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отхвърлил жалбата срещу заповедта за задържане и е потвърдил същата. За да постанови решението първоинстанционният съд е приел, че при издаване на заповедта е спазена предвидената от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Били са разяснени правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му било предоставено копие от заповедта срещу подпис. На следващо място съдът е посочил, че правилно в хода на административното производство е направено обосновано предположение, че Д. е осъществил състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Изложени са и мотиви за съобразяване прилагането на принудителната административна мярка с целта на закона.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Първоинстанционното съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен съдебен акт.

От фактическа страна е установено, че на 06.04.2023 г. с наложената ПАМ мл.инспектор П.Д.Д.е ограничил възможността за движение на Й.Й.Д. поради получени данни, затова че на 06.04.2023 г. в гр. Бургас, на КПП Пода в посока към бул. „Тодор Александров“, управлява лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № А 22 03 КМ след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство Drug Test 5000 ARМЕ-0067, който е отчел положителна проба за наличие на наркотични вещества (амфетамин) – престъпление по чл.343б ал.3 от НК.

Правилно районният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган. Органът, издал оспорената заповед – младши полицейски инспектор при РУ - Бургас към ОД на МВР - Бургас, издал оспорената заповед, е сред полицейските органи по чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и като такъв, безспорно има компетентност да издава заповеди от вида на процесната. В ЗМВР не съществува норма, която да предвижда или да изисква изрично оправомощаване на който и да е полицейски орган по чл. 57, ал. 1 от същия закон, с правомощието да издава заповеди за задържане на лица за срок до24 часа.

Оспореният акт, освен това, е издаден в законоустановената писмена форма и не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Настоящият състав споделя изводите на районния съд, че оспорената пред него заповед за задържане е издадена в предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа посочените в ал. 2 от същата разпоредба задължителни реквизити, както и че при издаването й са били спазени всички правила, свързани с изпълнението на законовите изисквания при полицейското задържане на лице, за срок до 24 часа.

Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по - дълъг от 24 часа представлява превантивна принудителна административна мярка, която има за цел да предотврати възможността лицето да продължи да извършва престъпление, да се укрие или да предприеме действия по заличаване на следи или укриване на вещи, предмет на престъпление. За прилагане на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е евентуално извършено от задържаното лице.

Понятието „данни“ по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не съвпада със съдържанието на израза „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 207 ал. 1 от НПК, нито изисква категорични доказателства за извършено престъпление. В случая правилно съдът е приел, че са налице данни, от които може да бъде направен извод, че Д. е съпричастен към извършването на престъпление, съответно - че заповедта е фактически мотивирана.

След получена информация за управление на автомобил след употреба на наркотични вещества, установена с техническо средство Drug Test 5000 ARME-0067, който е отчел положителна проба за наличие на наркотични вещества (амфетамин), което е престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, е имало необходимост спрямо Д. да се приложи ПАМ, както обосновано е приел РС.

С посочената разпоредба на чл.343б, ал. 3 от НК законодателят е криминализирал деянието, за този който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като е предвидил водача да бъде наказан с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Доколкото употребата на наркотични вещества е установена с техническо средство, което е отчело положителна проба , то към момента на издаване на оспорваната заповед са били налице достатъчно данни за извършено престъпление от страна на Д., което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление.

Изпълнено е законовото изискване на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за посочване в заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на основанието за прилагането на принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“. В заповедта за задържане е посочено правното основание за издаването й, а относно фактическите основания заповедта сочи освен описание на данните за извършеното престъпление и посочване на правната му квалификация по НК, а именно „престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК“.

Лицето е уведомено за основанията за задържането му и са разяснени правата му, с което е гарантиран принципът за защита от произвол.

Обжалваната заповед не противоречи на целта на закона, в каквато насока са възраженията на касатора. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Въпросът за извършителя, вината и други обстоятелства касаещи наказателната отговорност могат да бъдат установени в рамките на съответното наказателно производство. Мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е превантивна мярка за постигане на посочените в закона цели чрез ограничаване на правото на свободно придвижване.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове се издават за целите, установени в закона, а чл. 6 от АПК въвежда принципа на съразмерността като материалноправно изискване за законосъобразност на административния акт. В случая полицейски орган е осъществил полицейското задържане в съответствие с целта на ЗМВР, а именно да се осуети прикриване на извършеното престъпление и да се ограничат или предотвратят вредните последици от извършването му, в съответствие с основните дейности, заложени в чл. 6, т. 2, т. 3, т. 6, т. 7 и т. 8 от ЗМВР. В рамките на оперативната самостоятелност, с която административният орган разполага при налагането на мярката, издадената заповед е съобразена и с чл. 6 от АПК, предвиждащ принципа на съразмерност. В случая, административният орган не е излязъл извън тези рамки, не се касае за засягане на права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, за която е издаден актът.

В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Следва да се отбележи, че се касае за управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което деяние е с повишена степен на обществена опасност при зачестилите в страната пътнотранспортни нарушения с човешки жертви. В този смисъл за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.

Предвид изложеното обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да се остави в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 370/24.04.2023 г., постановено по АНД № 1515/2023 г. по описа на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:
Членове: