Настоящото първоинстанционно съдебно производство е по реда на Глава XXVII от НПК.

Обвинението е повдигнато от РП-Дупница, с внесен обвинителен акт против Ю.А.С. - роден на *** ***, българин, български гражданин, неграмотен, неженен, безработен - сече дърва, неосъждан, с ЕГН **********, за това, че: на 30.06.2019г., сутринта в гр. Бобошево, обл. Кюстендил, в заведение – кафе „Роял“, от картонен джоб на стената е отнел чужди движими вещи, а именно пари - сумата от 275 лева от владението на Г.Б.В. ***, и сумата от 325 лева от владението на С.А.В. ***, или общо сумата от 600 лева, без  тяхно съгласие с намерение противозаконнно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът при РП-Дупница поддържа изцяло повдигнатото обвинение и намира, че въз основа на събраните доказателства и направеното от подсъдимия пълно самопризнание за фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, обвинението се явява доказано по несъмнен начин, от обективна и субективна страна. Изтъква, че подсъдимият е неосъждан и с добри характеристични данни и тези факти следва да бъде отчетени от съдебния състав при определяне на наказанието. Пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ по реда на чл. 54, ал.1 от НК, в размер ориентиран към минимума – 9 месеца, което на основание чл. 58а от НК да бъде редуцирано с 1/3, като изпълнението на същото бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години.

Защитникът на подсъдимия пледира, че не оспорват фактическите констатации в обстоятелствената част на обвинителния акт, но моли съда да наложи минималното предвидено в закона наказание, тъй като подсъдимия не е с висока степен на обществена опасност и подбудите поради които е извършил деянието не са користни. Пледира изпълнението на наложеното минимално наказание „лишаване от свобода“ да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимият поддържа изцяло тезата на защитата в пледоарията си пред съда. Изразява съжаление за стореното и твърди, че ще възстанови отнетата парична сума. В дадената му последна дума, на основание чл. 297, ал. 1 от НПК, С. заявява, че съжалява за случилото се и моли за минимално наказание, което да е условно.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и самопризнанията на подсъдимия, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Ю.А.С. е роден на *** ***. Живее на адрес - гр. Кюстендил, ул. „Банска“ №8, същият е българин, български гражданин, неграмотен, неженен и неосъждан, с ЕГН **********. Подсъдимият е безработен, но понякога сече дърва срещу заплащане.

Съгласно нормата на чл. 373, ал. 3 от НПК: В случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които го подкрепят.

През месец Юни 2019 г. подсъдимият, заедно с брат си  св. С.С. и свидетелите Р.П.и Г.С.работили като дървосекачи в района на с. Фролош, община Бобошево, като сутрин често спирали да си купят храна от кафе „Роял“, в гр. Бобошево, стопанисвано от пострадалите съпрузи – свидетелите С. и Г. В..

На 29.06.2019 г. св. В. оставила в заведението, в картонен джоб на стената сумата от 275 лв., а на следващия ден – 30.06.2019 г., сутринта съпругът й С.В. оставил в същия плик и сумата от 325 лв., като в плика имало общо 600 лв. Малко по-късно на същата дата в заведението влезли, за да си купят храна подсъдимия и свидетелите С.С., Р.П.и Г.С.. В заведението бил на работа свидетелят В.. Малко след като свидетелите С.С., Р.П.и Г.С.си купили храна и кафе в заведението се върнал подсъдимия, който си поръчал един хамбургер с две кюфтета. Св. В. влязъл в кухнята, за да приготви поръчката. В това време подсъдимия, който бил сам в заведението влязъл зад бара и бръкнал в гореописания хартиен плик закачен на стената, от който взел сумата от 600 лв., която бързо прибрал в джоба си. След появата на пострадалия В. подсъдимият взел поръчаната храна, заплатил същата излязъл и се качил в служебния автомобил, с който ходели на работа и където го чакали свидетелите С.С., Р.П.и Г.С.. Когато наближили с. Фролош подсъдимият предложил да даде 20 лева на шофьора - св. Станойков, за да не спира повече в гр. Бобошево на път за работа. Последният отказал и го попитал защо иска това от него, при което подсъдимия С. заявил, че взел сумата от 120 лв. от заведението, в което спрели, за да си купят храна. Тримата свидетели му казали да върне парите, но той отказал, тръгнал си и спрял да работи с тях.

На следващата сутрин – 01.07.2019 г. св. В. отишла в заведението с намерение да вземе оставените от нея пари в хартиения плик, но установила, че той бил празен. Попитала служителката в заведението, дали е взимала пари от плика, но последната отрекла. След разговор със съпруга си св. В. установила, че и той оставил в плика предния ден сумата от 325 лв., която също липсвала. След преглед на записа от камерите в заведението установила, че лице на средна възраст от ромски произход е влязло и е взело парите. Сигнализирала веднага органите на МВР – св. Габровски и св. Стойнев, които също прегледали записите и видели лице от мъжки пол да взема парите.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на самопризнанията на подсъдимия Ю.С. и от събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите: свидетелите Г.В., С.В., С.С., Р.П., Г.С., Л.Г.и Д.С., приложените към делото писмени доказателства и доказателствени средства, всички подробно описани в описа и съдържащи се в кориците на ДП.

Съдът намира, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя напълно от събрания по делото доказателствен материал, който е сравнително последователен. Посочените доказателства и доказателствени средства категорично и несъмнено сочат, че Ю.С. е извършител на горепосоченото престъпление.

Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че именно подсъдимият е извършител на престъпната проява, за която е обвинен от РП-Дупница. Ето защо и с аргумент а contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът не намира за нужно да прави по-задълбочен доказателствен анализ, като обсъжда същите детайлно и подробно.

Доколкото по делото не са налични противоречиви доказателствени източници, съдът намира, че следва да възприеме с доверие и да изгради изводите си изцяло върху събраната съвкупност от гласни и писмени доказателства.

При така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

От обективна страна подсъдимият Ю.А.С. е осъществил състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като  на 30.06.2019г., сутринта в гр. Бобошево, обл. Кюстендил, в заведение – кафе „Роял“, от картонен джоб на стената е отнел чужди движими вещи, а именно пари - сумата от 275 лева от владението на Г.Б.В. ***, и сумата от 325 лева от владението на С.А.В. ***, или общо сумата от 600 лева, без  тяхно съгласие с намерение противозаконнно да ги присвои.

Съдът намира, че всички обективни елементи от състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК са налице. Подсъдимият съзнателно и собственоръчно с последователни действия е влязъл зад бара, бръкнал е в плика и е взел посочените пари, които е скрил в джоба си, като е съзнавал, че това парите са чужда собственост и въпреки това е искал целенасочено да постигне и е реализирал обективно този престъпен резултат, а именно отнел е чужди движими вещи – сумата от 600 лв., от владението на св. В., с намерение противозаконно да ги присвои.

От субективна страна съдът намира, че престъплението е извършено при вид и форма на вината пряк умисъл - деецът е можел да ръководи постъпките си, предвиждал е общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието му и е желаел тяхното настъпване. Имал е психическата годност да се въздържи от извършване на противоправните си прояви, но съзнателно не го е сторил, за да постигне противозаконно отнемане на парите. От действията му се установява още и задължителния допълнителен субективен признак – намерение за своене на откраднатите пари. В тази насока са установените негови действия по укриване и изнасяне от заведението на парите, както и обстоятелствата, че е искал да се разпореди с част от тях като даде 20 лева на св. Станойко и е отказал да върне парите, въпреки настояването на брат си – св. С.С. и останалите двама свидетели - Р.П.и Г.С..

По наказанието:

Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенция. В този смисъл виж актуалната практика на ВКС - Решение № 112 от 16.09.2019 г. по н. д. № 460 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия С. съдът прие, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст и обстоятелството, че е в сериозно затруднено материално положение, тъй като не работи постоянно.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита, че от последователността и вида на действията му и обстоятелствата при които е осъществено изпълнителното деяние може да се направи извод за проявена изключителна дързост от подсъдимия при извършването на престъплението. От това може и да се изведе по-висока от минималната степен на обществена опасност, тъй като въпреки, че е знаел че св. В. е в непосредствена близост и пред заведението са били останалите придружаващи го лица, както и че е било възможно в същото да влезе друг клиент С. си е позволил да влезе зад бара и да прерови съдържанието на плика. В същото време не е избягал с парите, а съвсем хладнокръвно е заплатил за храната като бавно и спокойно е напуснал търговския обект с отнетата сума. За същия са съществували множество други легални начини да се снабди с финансови средства, ако това е било неговото желание, но не и да извършва умишлено престъпление против собствеността на пострадалите.  

Ето защо, съдът намира, че следва да наложи на подсъдимия наказание за престъплението в размер по-висок от минималния такъв, определен в закона.

При тези съображения, съдът намира, че за престъплението по чл. 194, ал.1 от НК съразмерно на обществената опасност на извършеното деяние и на подсъдимия, при липса на многобройни или изключително смекчаващо вината обстоятелство се явява наказание от 9 /девет/ месеца „лишаване от свобода”, което следва да се редуцира с 1/3, съгласно нормата на чл. 58а от НК и да бъде определено като 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”.

Налице са условията на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изтърпяването на така определеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок – лицето не е осъждано, а наложеното наказание е в размер до 3 години, както предвижда посочената норма. Настоящият съдебен състав счита, че за постигане на индивидуалната и генерална превенция като цели на наказанието, съгласно чл. 36 от НК не е наложително изтърпяването му да е ефективно. Съдът намира, че адекватен изпитателен срок за отлагане изтърпяване на наказанието е 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

По делото не са сторени разноски.

При тези мотиви, съдът постанови своята присъда.

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: