Р Е Ш
Е Н И Е
№ 14
гр.Кюстендил, 27.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА -
СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №6/2022г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
„Т.– Б.Д.“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** обжалва решение
№109/12.11.2021г. на ДРС, постановено по АНД №1068/2021г. Развиват се
съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на
НП. Не се претендират разноски.
Ответникът не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №109/12.11.2021г. на ДРС, постановено по АНД
№1068/2021г., с което е изменено НП
№230/16.09.2021г. на директора на РИОСВ – София относно наложеното
административно наказание. „Т.Б.д.“ АД *** е санкционирано /със съдебния акт/ като
му е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. на основание чл.150,
ал.4, пр.1 във вр.с чл.127, т.2, б.“а“ от ЗУО.
Дупнишкият районен съд е формирал
правен извод за законосъобразност на НП, като издадено от компетентен орган,
при спазване правилата на ЗАНН, поради доказаност на извършеното нарушение и
неприложимост на чл.28 от ЗАНН. Изменил е обаче размер на наложеното
административно наказание до минимума, определен от закона, тъй като е счел, че
и чрез този размер на санкцията ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС.
Производството пред районния съд е
започнало по жалба на „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД с.Големо село, обл.Кюстендил срещу НП №230/16.09.2021г. на директора на РИОСВ – София. Прието е
от фактическа страна, че на 19.04.2021г. дружеството не е спазило принудителна
административна мярка, наложена със заповед №Д-01/03.07.2020г. на директора на
РИОСВ – София, а именно да извърши екологосъобразно третиране на неопасни
отпадъци с код 19 12 12 в общо количество 995,16 т, намиращи се на площадката
на „Хийт Енерджи“ ЕООД, съгласно договор за услуга №42Б/02.05.2019г., чрез
предаването им на дружество, притежаващо действащ разрешителен документ по
чл.35, ал.1 от ЗУО за извършване на дейност с код R1
„Използване на отпадъци предимно като гориво или друг начин за получаване на
енергия“. При проверка на място, обективирана в КП №ККФОС-ЛД-15/19.04.2021г. е
установено, че на площадката на „Хийт
Енерджи“ ЕООД се намират 281.68 т отпадъци с код 19 12 12, собственост на
касатора и е направен извод, че не е изпълнена принудителна административна
мярка по чл.127, т.2, б.“а“ от ЗУО, дадена със заповед №Д-01/03.07.2020г. на
директора на РИОСВ – София. За констатираното нарушение е съставен АУАН
№76/19.04.2021г., а въз основа на него е издадено атакуваното НП.
Касационната инстанция намира за
правилна преценката на районния съд за липса на допуснати съществени
процесуални нарушения. И в АУАН, и в НП са изложени съставомерните факти и
обстоятелства, с оглед извършената проверка и констатациите от нея, ясно и
безпротиворечиво е описано административното нарушение с обективните и
субективните му елементи. Актовете са издадени в сроковете по ЗАНН.
Преценявайки събрания доказателствен
материал КАС намира за обосновано решението на ДРС и досежно доказаността на
нарушението от обективна и субективна страна. Анализът на писмените и гласните
доказателства обуславя извода за безспорна установеност на административното
нарушение. Приложимият фактически състав на санкцията по чл.150, ал.4, пр.1 от
ЗУО съдържа два кумулативни елемента – 1.издадена ПАМ по чл.127, т.2 от ЗУО и 2.
неизпълнение на мярката в дадения срок. Видно от съдържанието на заповед №Д-01/03.07.2020г. на директора на РИОСВ – София, с нея е
наложена ПАМ на дружеството по чл.127, т.2 от ЗУО, изразяваща се в извършване от ТЕЦ-а на екологосъобразно третиране на
неопасни отпадъци с код 19 12 12 в общо количество 995,16 т, намиращи се на
площадката на „Хийт Енерджи“ ЕООД, съгласно договор за услуга
№42Б/02.05.2019г., чрез предаването им на дружество, притежаващо действащ
разрешителен документ по чл.35, ал.1 от ЗУО за извършване на дейност с код R1 „Използване на отпадъци предимно като гориво или друг
начин за получаване на енергия“. Следователно с издаването й ПАМ е
станала задължителна за изпълнение от дружеството /съгласно чл.129, ал.5 от ЗУО
заповедта за ПАМ има предварително изпълнение, което не е спряно от съда –
доказателства в тази насока не са ангажирани/. Налице е и вторият елемент от
фактическия състав на отговорността - от съдържанието на КП №ККФОС-ЛД-15/19.04.2021г. се установява неизпълнение на
предписанието в указания срок. Протоколът, като официален писмен документ, е с
необорена в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила.
Ирелевантен е фактът на осъществено частично третиране на отпадъци. Изводът от
изложеното е за осъществени материалноправни предпоставки за ангажиране на
отговорността на дружеството по чл.150, ал.4, пр.1 от ЗУО.
Споделят се и изводите на въззивния съд
за неприложимост на чл.28 от ЗАНН с оглед значителната обществена опасност на
нарушението и вида на засегнатите с него обществени отношения.
Санкцията, определена от районния съд е
базирана на разпоредбата на чл.27 от ЗАНН при съблюдаване целите по чл.12 от ЗАНН и доколкото в тази част въззивното решение не е предмет на касационен
контрол по подадена жалба от ответната страна, КАС приема изводите на ДРС,
доколкото не може да утежнява положението на санкционирания субект.
Гореизложеното обуславя извода, че
районния съд е постановил правилно и обосновано решение, което ще бъде оставено
в сила.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №109/12.11.2021г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №1068/2021г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: