Р Е
Ш Е Н И Е
№………………
гр. София, 28.03.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-
Б въззивен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на секретаря Донка Шулева, като
разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело
№9976 по описа за 2018
година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №384300 от 13.04.2018 г., СРС, 68-ми състав, постановено
по гр.дело №20783/2016 г. е признал за
установено по предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***
N 23Б, срещу Л.Е.М., ГГН: **********, с регистриран адрес: ***, искове, че
дължи, както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 2118,57 лв., представляваща стойността на доставена,
но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София , ж.к.*******, с абонатен №
157771, по договорни отношения между страните през периода от месец 09.2013 г.
до месец 04.2015 г., и 92,46 лв., представляващи мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.02.2010 г. с последващо натрупване до 23.01.2013 г.,
заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на
заявлението по чл. 410 ГПК- 31.01.2013 г. до окончателното изплащане, за които
е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство по гражданско дело
№61923/2015 г. по описа на СРС,68 състав, пропорционално на уважената част от
исковете.
С постановеното
решение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Л.Е.М. е осъден да заплати на „Т.С.”
ЕАД, сумата 840,54 лв., представляващи направените от ищеца разноски по
настоящото исково производство-платените държавна такса за предявяване на
исковата молба, депозити за съдебно-техническа и за съдебно-счетоводна
експертизи и за възнаграждение на назначения на ответника особен представител
(чл. 78, ал.1 ГПК); 300.00 лв., представляващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в проведеното
първоинстанционно исково производство (чл.78, ал,8 ГПК); 44,22 лева, представляващи направените от ищеца разноски по заповедното
производство по гр.д. № 61923/2015г. по описа на СРС,68 състав- платената
държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК (т.12 от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 307,39 лв., представляващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр.д. № 61923/ 2015г. по описа на СРС,68 състав
(т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Решението е
обжалвано от ответника по исковата молба Л.Е.М., чрез
назначения му особен представител – адв.В.П.К. с въззивна
жалба, с основни доводи, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Изразява правни и фактически доводи, че решението е немотивирано. При
постановяването му СРС не съобразил, че предявените искове са недопустими, тъй
като подадената искова молба по реда на чл.422 ГПК била просрочена, като
подадена след предвидения в чл.415 ГПК едномесечен срок. Оспорва да е потребил ТЕ в имота за посочения период, чието количество
да е съответно да посочената стойност, предмет на предявените претенции. Излага
съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е потребител на
топлинна енергия за битови нужди.
Моли, да се отмени
и да се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят изцяло.
В срока по чл. 263,
ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца - „Т.С.“ЕАД. Представена е молба за въззивното
производство, в която се претендират разноски по делото и прави възражение за
прекомерност относно адвокатското възнаграждение на въззивника.
Третото лице -
помагач на ищеца - „Т.С.”ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал. 1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите
предмет, приема следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр., ал. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът
е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „*******, с абонатен №
157771, по договорни отношения между страните през периода от месец 09.2013 г. до месец 04.2015 г., като му дължи сумата 2118,57 лв., представляващи стойността
на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабдения
имот за периода месец 09.201З
г. до месец 04.2015 г. и 92,46 лв, представляващи мораторна лихва за периода
от 31.10.2013г. до
29,09.2015 г.
Във връзка с подадено на 13.10.2015 г. заявление, по ч. гр. д. № 61923/2015 г. по описа на СРС, 68 състав, е постановена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за дължимите
суми, срещу която в срока по чл. 414 ГПК, на 24.02.2016 г. ответникът е депозирал възражение.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, на 15.04.2016 г., в приложимата към момента на завеждане
на делото редакция ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си
по исков ред. Ищецът претендира
установяване на вземанията му, предмет на издадената
заповед за изпълнение, както и сторените по делото
разноски.
Чрез представения
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 22, том І, дело № 19/02.05.2000
г. на нотариус Л.С.с рег.№ 400 на НК на Република България с район на действие
– района на СРС, се установява, че В.Е.Н.и Й.П.Н.са продали на И.П.И.и И.С.И.своя
недвижим имот, представляващ апартамент № 142, находящ
се в гр.София, ж.к.*******, на първи етаж със застроена площ от 65.20 кв.м. С последващ нотариален акт за дарение на недвижим имот № 84,
том І, рег.№ 12332, дело № 67/04.09.2012 г. на нотариус Ч.Б.с рег.№ 077 на НК
на Република България с район на действие – района на СРС, С.И.М., лично и като
собственик на 2/12 ид.ч. придобити по наследство, и
като пълномощник на И.С.И., като собственик на 8/12 ид.ч.
прекратена СИО и наследство, даряват на Л.Е.М.
/племенник на първата и внук на втората/ своя съсобствен недвижим имот,
представляващ апартамент № 142, находящ се в
гр.София, ж.к.*******, на първи етаж със застроена площ от 65.20 кв.м. С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 79, том І, рег.№ 5031, дело №
67/28.08.2013 г. на нотариус Л.С.с рег.№ 400 на НК на Република България с
район на действие – района на СРС, И.Е.М.дарява на брат си Л.Е.М.,
притежаваните от нея 1/12 ид.ч. от описания недвижим
имот. Чрез представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 130, том ІV, рег.№ 8204, дело № 629/09.12.2013 г. на нотариус М.Н.с
рег.№ 362 с район на действие – района на СРС, Л.Е.М., като кредитополучател по
отпуснат банков кредит учредява в полза на банката – ПИБ АД договорна ипотека
върху притежавания от него недвижим имот - апартамент № 142, находящ се в гр.София, ж.к.*******, на първи етаж със
застроена площ от 65.20 кв.м.
От представените
протоколи от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к.******* на 15.01.2001 г. и на
10.12.2001 г. се установява, че етажните собственици са взели решение да се
сключи договор с "Т.С." ЕООД, което дружество да извършва дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В
протокола от 10.12.2001 г. е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение. Под № 1 е положила подпис В.Е.Н.като
собственик на ап.142.
На 02.11.2001 г. е
сключен договор № 1475 между "Т.с." ЕООД и етажната собственост с
адрес: в гр. София, гр. София, ж.к.*******, по силата на който дружеството се е
задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната
страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна
енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от "Т.С."
ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е
ангажиран договор № У94/01.11.2007 г., сключен между "Т.С." ЕАД -
възложител и "Т.С." ЕООД - изпълнител, при общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ.
По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Ищецът е ангажирал
съобщения към фактури за аб. № 157771, които се
отнасят за исковия период.
От заключението на вещото лице инж.Д.Г.С.по изслушаната пред първата инстанция съдебно - техническата експертиза
се установява, че общият топломер в абонатната
станция е отчитан ежемесечно. Показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в
подробните изравнителни сметки. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната
станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата
се разпределя между всички потребители - за отопление (имот и сградна инсталация). В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. "Т.с." ЕООД извършва дяловото разпределение на консумираната от абонатите
топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, като изчислява
реално потребеното количество
топлинна енергия в съответствие с нормативната база. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна
уредба за топлоснабдяването.
За исковия период за топлоснабдения имот, според СТЕ, поради
липса на уреди за единия радиатор, ТЕ за отопление на имота е начислявана на
база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата според
указаното в т.6.5 от приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/2007 г.
за топлоснобдяването. От своя страна, поради
неосигурен достъп ТЕ за БГВ е начислявана по прогнозни количества, които са
много по-ниски от количествата, които се получават на база брой потребители по
140л/ден за един човек. ТЕ отдадена за сградна
инсталация, според СТЕ е била изчислена по формулата указана в т.6.1.1. от приложението към Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснобдяването.
Според констатациите
на СТЕ (неоспорена от страните и възприета от съда, като обективно и
компетентно изготвена) в издадените фактури и изравнителни сметки за процесния период правилно са определени количествата
топлоенергия, подадена за процесния период в топлоснабдения имот в съответствие с нормативните
изисквания. Вещото лице е установило също така, че монтираният в абонатната станция общ топломер е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно изискванията на Закона за измерванията.
Според констатациите
на ССчЕ на в.л. В.Г.(неоспорена от страните и
възприета от съда, като обективно и компетентно изготвена) за периода от месец
септември 2013г. до месец април 2015г. сборът от дължимите от ответника
месечни суми за доставена топлоенергия са в размер на 2118,57лв., от
която сума 2076.20 лв. за потребена ТЕ и 42.37
лв. – за дялово разпределение. Експертът установява, че сумите за топлинна енергия и дялово разпределение през исковия период не са платени.
Законната лихва
върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава, според ССчЕ възлиза на сумата 58.24 лв. върху сумата за
незаплатена ТЕ и сумата 4.85 лв. върху сумата за дялово разпределение или общо
сумата 63.09 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният
съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Възраженията на
ответника, че исковата молба не е подадена в срока по чл.415, ал.1 ГПК
/редакция - изм. ДВ. бр.42 от 05 юни 2009 г./- едномесечен при съобразяване
указанията на съда, съдът намира за неоснователно. Чрез приложеното заповедно
производство се установява, че съобщение с указания по реда на чл.415, ал.1 ГПК
е било връчено на заявителя Т.С. ЕАД на 16.03.2016 г., като исковата молба
срещу длъжника Л.Е.М. е била подадена в съда на 15.04.2016 г., т.е. в
предвидения в цитираната разпоредба едномесечен срок.
В предмета на
делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в рамките на
установения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила
на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Страни в
отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и топлопреносно
предприятие. Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до
17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия".
Понятието
"потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1,
т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия",
което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща
след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С оглед на това
следва да се приеме, че страна по договора за доставка на топлинна енергия е собственикът или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Използването на съюза
"или" не дава възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от
тези лица да предяви своята претенция, а отразява възможността лице, различно
от собственика, да бъде потребител на топлинна енергия.
С ТР № 2/2017 г. от
17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване
по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай.
В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Чрез представените
в производството и обсъдени по-горе нотариални актове за покупко-продажба на
недвижим имот, за дарение на недвижим имот и за учредяване на договорна ипотека
се установява, че собствеността върху имота, за който са доставяни количества
ТЕ принадлежи на ответника. Поради това, съдът намира че последния е отговорен
за заплащане стойността на потребените в имота
количества ТЕ за исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна
уредба между главните страни по спора за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца,
одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник
"Дневник" от 14.01.2008 г. и Общите условия, одобрени с решение №
ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" -
броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути", в сила от 12.03.2014 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В
дадената хипотеза ответникът не твърди и не установява да е упражнил това право
срещу Общите условия на "Т.С." ЕАД от 2008 г. и 2014 г., поради което
настоящият съдебен състав намира, че същият ги е приел.
Договорното правоотношение
по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на
ответника - потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто
смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. №
3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
По изложените
съображения се налага извода, че за исковия период между главните страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.
При извършване на
преценка относно наличието на облигационна връзка между страните е без правно
значение обстоятелството дали в изравнителните сметки, издадени от фирмата за
дялово разпределение, или в съобщенията към фактурите, издадени от ищеца, като
абонат е посочен ответника или не, доколкото тези обстоятелства нямат отношение
към придобиването на качеството потребител (клиент) на топлинна енергия за
битови нужди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 -
чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите
за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на "Т.С." ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на чл.
156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение
на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно
е допуснато изслушването на съдебно-техническа
експертиза, която е изготвена
въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи,
въз основа на които вещото лице е дало заключение
относно реално потребената топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ, като не е включило неплатени
суми извън заявения период и начислените лихви за тях, както и сумите, дължими за отчет на уредите и изготвяне
на изравнителните сметки от фирмата за дялово разпределение. Установи се, че за исковия период е начислена
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и ТЕ за отопление на имота. Също така вещото лице е съобразило,
че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено
правилно, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна
уредба. С оглед на това неоснователни са оплакванията на жалбоподателя в тази насока.
От заключението на
вещото лице по изслушаната съдебно -техническата експертиза, което съдът
възприема като компетентно дадена, се установи, че стойността на реално потребената топлинна енергия през исковия период възлиза на
сумата от 1405.72 лв., от която сумата 102.63 лв. за ТЕ отдадена от сградна инсталация, сумата 876.71 лв. за ТЕ за отопление на
имота, сумата 426.38 лв. – ТЕ за БГВ. Установява се, че посочените задължения
са формирани като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 1405.72
лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 670.51 лв.
Вещото лице изрично
в заключението си е посочило, че през процесния
период в имота на ответника е имало 4 бр. отоплителни тела и 1 бр.водомери за
топла вода. На 3 бр. отоплителни тела /в хол, кухня, стая/ са поставени ИРРО с радиоотчитане. На 13.10.1997 г. е изключено отоплението на
стълбите. За исковия период не е бил подсигурен достъп за отчет на водомера.
Въз основа на заключението на изслушаната в производството пред СРС съдебно -
счетоводна експертиза се установява, че за периода от месец септември 2013г. до месец април 2015г. сборът
от дължимите от ответника месечни суми за доставена топлоенергия са в размер на
2118,57лв., от която сума 2076.20 лв. за потребена
ТЕ и 42.37 лв. – за дялово разпределение. В производството не бе
установено заплащане на сумите начислени за исковия период.
В жалбата не са
изложени оплаквания относно установения с обжалваното решение размер и период
на претендираната от ищеца мораторна лихва, както и
относно претенцията за дялово разпределение и лихвата върху нея. С оглед на
това тези въпроси не следва да се обсъждат по същество, предвид чл. 269 ГПК.
С оглед на гореизложеното и при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение в обжалваните уважени части следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и неуважаване на въззивната
жалба не се дължат разноски на въззивника ответник,
но не следва да се присъждат и на въззиваемата
страна, която не е направила разноски за въззивна инстанция.
С оглед на цената
на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 384300 от 13.04.2018 г., на СРС, 68-ми състав, постановено по гр.дело №20783/2016 г.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач „Т.С.“ЕООД на страната на ищеца.
Настоящото
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.