Р Е Ш Е Н И Е 425
14.11.2019г.,
гр.П.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданска колегия, ІІІ въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Албена Палова
членове: Мариана Димитрова
Ели Каменова
при секретаря Катя Кентова, като
разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.д.№653 по описа на съда за 2019 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №880 постановено на 24.06.2019г. по гр.дело № 4807 по описа на пазарджишкия
районен съд за 2018г., е прието за установено на основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79 и 86 ЗЗД в отношенията между страните, че Л.А.А., ЕГН ********** *** дължи на
„Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. „Втори януари“ № 6, в качеството му на правоприемник
на „Водоснабдяване и канализация – в ликвидация“ ЕООД, сумата от 3 600,66
лв. – главница по неплатени месечни фактури за доставка на питейна вода и
отвеждане на отпадни води за периода от 17.10.2015 г. до 31.08.2018 г., и
сумата от 569,86 лв. – лихва за забава за периода от 17.10.2015 г. до
31.08.2018 г., ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК – 17.10.2018 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4174/2018 г. на
Районен съд – П., като е отхвърлен иска за главница за горницата над уважения
размер от 3 600,66 лв. до пълния предявен размер от 4 046,19 лв. и за
периода от 09.06.2015 г. до 16.10.2015 г., както и иска за лихва за забава за
горницата над 569,86 лв. до пълния предявен размер от 657,69 лв. и за периода
от 31.07.2015 г. до 16.10.2015 г.Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
В срок решението се обжалва с въззивна жалба от Л.А. подадена от пълномощника й-адв.А.У. с
изложени твърдения, че решението е незаконосъобразно, неправилно и постановено
в противоречие със събраните по делото писмени доказателства. Прави искане решението
на първоинстанционния съд да бъде отменено и постановено друго, с което
предявения иск бъде отхвърлен. Излагат се подробни съображения за твърдяната
порочност на решението.С жалбата не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен
отговор, в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Искането е решението да бъде потвърдено.Не се правят доказателствени искания.
Пазарджишкият окръжен съд, като провери обжалваният
съдебен акт, обсъди направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията
на другата страна и приложените пред първата инстанция доказателства, прие за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от „Водоснабдяване
и канализационни услуги „ЕООД с искова молба, с
която са предявени против Л.А.А. кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 във вр.415 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД за установяване
дължимост на вземане в размер на 4 046,19 лв. и мораторна лихва в размер на 657,69
лв. за периода от 31.07.2015 г. до 31.08.2018 г.Ищецът твърди,че ответницата е
ползвател на ВиК услуги, предоставяни от ищцовото дружество и е титуляр на
партида с абонаментен № ********* на адрес: гр. П., ул. „В. І“ № , за което са
издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода от 09.06.2015
г. до 31.08.2018 г.Твърди,че ответницата не е изпълнила задължението си да
заплаща цената за доставеното количество питейна вода и отвеждане на канална
вода,поради което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 4174/2018 г. на Районен съд – П. за сумата в размер на
4 046,19 лв.-главница, и мораторна лихва в размер на 657,69 лв. за периода
от 31.07.2015 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната лихва от деня на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането.
С отговора на исковата молба и с
въззивната жалба ответницата в първоинстанционното производство оспорва
предявените искове. Изложени са подробни
обстоятелства, от които най-общо могат да се формулират следните възражения:
Между страните не е учредявано облигационно
правоотношение. Твърди,че не е подписвала и приемала общи условия на ВиК
услуги, от ищцовото търговско дружество;не е сключвала договор за тези услуги;
отрича дължимостта на претендираните вземания, тъй като въпреки че е закупила
процесния имот не го е обитавала фактически, а е продължила да живее на друг
адрес и не е давала съгласие за ползване на имота от друго лице.При условията
на евентуалност извежда недължимостта на претендираните суми от
обстоятелството, че партидата на абонатен № ********* е била на предишния
собственик на имота, който след продажбата му на ответницата през 2011 г. не е
закрил партидата, поради което процесните суми се дължат от него.Оспорва
дължимостта на сумите и поради обстоятелството, че ВиК услугите не са били
отчетени, измерени, разпределени и осчетоводени от ищеца в съответствие с
нормативно изискуемите за това средства и срокове, включително техническата
годност на средствата за измерване. Противопоставя възражение и за нередовност
на исковата молба.
С обжалваното в настоящото производство решение ,първоинстанционният
съд е приел,че нови потребители по смисъла на § 1, т. 2, б. „в“ ДР Наредба № 4
от 14.09.2004 г. са купувачи на съществуващи и вече присъединени към ВиК
мрежата обекти, по отношение на които няма необходимост тепърва да се свързват
с ВиК мрежата.Приел,е че ищецът е ВиК оператор, който
предоставя ВиК услуги при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР,а
ответницата –като собственик на имота, по отношение на който няма спор,
че е присъединен към ВиК мрежата на ищеца, съгласно § 1, т. 2, б. „а“ ДР ЗРВКУ
и чл. 3, ал. 1, т. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г., се явява потребител на ВиК
услуги и е обвързана от общите условия на ищеца. Съдът е приел,че за да
възникне валидно облигационно правоотношение между страните по доставка на ВиК
услуги, не е необходимо сключване на предварителен или окончателен договор, тъй
като макар ответницата да е нов потребител по смисъла на § 1, т. 2, б. „в“
Наредба № 4 от 14.09.2004 г., имотът й вече е бил присъединен към ВиК мрежата.
От събраните по делото писмени
доказателства-карнети,а така също и гласни доказателства, съдът е приел,че
имота е бил водоснабден и е отчитано количеството на потребената вода по
правилата на чл. 22 и следващите от общите условия на ищеца,като е било без
значение на чие име е водена партидата и кой е полагал подписи при реалното
отчитане на услугите, доколкото основният правнорелевантен факт е собствеността
на имота, а по делото не са били въведени твърдения, а и не са били налице
данни за учредено върху имота право на
ползване на друго лице.
Досежно възражението на ответницата, че не тя е
вписана в партидата и карнетите ,първоинстанционният съд е приел,че задължение
на ответницата е съгласно чл. 61, ал. 1 от общите условия ,като нов собственик
на имота е да заяви пред оператора на ВиК услуги промяната в собствеността на
водоснабдения имот, за да бъде отразен новия собственик в партидата, водена от
дружеството, и в карнетите. Неизпълнението на това задължение е проява на
недобросъвестност, от която ответницата не може да черпи права.
На следващо място съдът е приел,че неотчитането ежемесечно на потреблението в
процесния имот не може да носи негативи на ищеца, доколкото съгласно чл. 24, ал. 1 от общите условия потребителят е длъжен
да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на ВиК
оператора за извършване на отчети на водомера на сградното водопроводно
отклонение и на индивидуалните водомери,а в конкретния случай се установило,че невъзможността
за редовно отчитане на водомера се дължало единствено на поведението на
ответницата, тъй като първоначално имотът е бил
необитаем, а след това обитателите му не са осигурявали достъп на инкасатора за
отчитане на водомера. Но, доколкото ответницата е собственик на имота, именно
тя е следвало да осигури на ВиК оператора достъп, за да бъде отчетен водомерът.
При невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствието й, както и ако
не е била съгласна с фактурираните количества, съгласно чл. 24, ал. 3 от общите
условия ответницата е била длъжна да уточни с ВиК оператора извършване на
отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от
последното отчитане.Размерът на дължимите
суми за потребената в имота на ответницата вода се установил от приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице Ц. по
съдебно-икономическата експертиза.Първоинстанционният съд е приел,че
ответницата не е доказала възражението си за неизправност на
техническото средство за измерване, а обстоятелството дали е ползвала имота
през процесния период е без значение за изхода на делото, доколкото не се
твърдяло върху имота да е учредено право на ползване на друго лице, което да
освобождава ответницата от качеството на потребител,ето защо и съгласно чл. 43,
ал. 2 т. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г., вр. чл. 63, ал. 2 от общите условия на
ищцовото дружество за ответницата е възникнало задължението да заплаща на ищеца
потребените ВиК услуги през процесния период. Първоинстанционният съд е уважил
частично възражението на ответницата за погасяване на претенциите по давност.
При така очертания предмет на делото и изложените от
първоинстанционния съд мотиви в обжалваното решение относно основателността на
претенциите, настоящият съдебен състав приема следното:
Въззивната
жалба е постъпила в срок, подадена е от надлежна страна в процеса и е
процесуално допустима.
След
извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявеният
иск с правно основание чл.422 ГПК е процесуално допустим, като предявен в
преклузивния срок по чл.415 ГПК от легитимирана страна - заяВ.ел в развилото се
заповедно производство и след своевременно депозирано възражение от ответника
по делото срещу вземането предмет на заповедта за изпълнение.
Предвид правилата за разпределение на
доказателствената тежест и с оглед премета на предявените претенции, ищеца
следва да установи, че има качеството на доставчик на В и К услуги, респективно
че ответника е потребител на такива за процесния имот, ведно с доказване на
размера на претенциите, в това число наличие на предпоставките за служебно
начисление на процесното количество вода, както и че при изчисленията на
количествата вода са спазени нормативните правила. Следва да установи още, че
ответника е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в претендирания размер.
От своя страна ответникът следва да докаже твърденията си и правопогасяващите
факти.
Доколкото мотиВ.е на въззивният съд изцяло съвпадат с
изводите на първоинстанционния ,то на основание чл.272 от ГПК настоящият
въззивен състав препраща към тях.
За пълнота на изложението и предвид възраженията на
жалбоподателката във въззивната жалба, най-общо конкретизирани по-горе намира
за необходимо да отбележи следното:
В настоящия случай се оспорва от ответната страна
наличието на облигационно правоотношение между страните. Съгласно пар.1,
т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.Няма
спор ,че ответницата е собственик на имота, както и че имота е водоснабден.Ето
защо следва да се приеме,че ответницата притежава качеството на потребител на
ВиК услуги и съответно е обвързана в облигационноправно отношение с ищцовото
дружество,и е задължено лице за плащането на задълженията за консумираната в
имота вода и доставени ВиК услуги.
На следващо място,жалбоподателката
страна оспорва факта на извършена доставка от ищцовото дружество в имота на
вода и ВиК услуги и правилното отчитане на реалното потребление. С оглед
предприетото от ответника оспорване на факта на реалната доставка на услугите в
тежест на ищеца - ВиК оператор е да представи доказателства за доставените в
имота на ответника количества вода, съответно за реалното потребление. Редът и
начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на
количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на
глава ІІІ на общите условия и на глава VІ от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтирани на
водопроводното отклонение от В и К оператора. От събраните гласни и писмени
доказателства, заключението на СИЕ се установи,че не са установени
неизправности и нарушения в работата на водомера , и консумираното количество
вода е правилно отчетено. От ответната страна са релевирани
възражения, основани на твърдението, че имота не се е ползвал, поради което и
не е консумирано начисленото количество вода. Факта на фактическото
неизползване на процесния имот, не представлява основание за незаплащане на
отчетените количества. Съгласно чл.
9а. от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на
водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по
партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. В
чл.41,чл.42 от ОУ е предвидена възможност по искане на потребителя за преустановяване
водоползването.Доказателства за предприемане на такова действие от страна на
потребителя не са ангажирани по делото въпреки твърденията, че имотът не се е
ползвал .В случая е извършвано редовно отчитане, но в карнетите не е полаган подпис
поради отказ на намиращите се в имота лица, а и поради обстоятелството,че имота
е бил необитаем, а водомера затрупан с
пръст и боклуци. Въз основа на изложеното следва да се
приеме, че потребителят дължи заплащане на количеството потребена вода за
процесния период на основание чл.63,ал.2
от ОУ. Несъстоятелно е възражението на жалбоподателката за нередовност на
исковата молба, тъй като с приложеното към исковата молба задължение на абонат
към 21.09.2018г., претенцията е конкретизирана по размер и период. Жалбоподателката дължи фактурираното количество потребена
вода за претендирания период,поради това правилно първоинстанционният съд е уважил
предявения иск ,както и акцесорния иск
по чл.
86 от ЗЗД –за обезщетение за забава ,предявени по реда на чл.422 от ГПК.
При
постановяване на решението си първоинстанционният съд е съобразил всички
ангажирани и относими към спора доказателства. Същото е правилно,постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон.Направените от въззивният съд
изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението на
основание чл.271,ал.І от ГПК следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 360 лева-заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №880 постановено на 24.06.2019г. по гр.дело № 4807 по описа на пазарджишкия
районен съд за 2018г.
ОСЪЖДА Л.А.А., ЕГН ********** *** да заплати на
„Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. „Втори януари“ № 6 сумата в размер на 360,00 /триста и шестдесет /
лева-представляваща сторени съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: членове: