Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 140       Дата  24.04. 2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд , търговско отделение, трети  търговски състав                                        

                                                       Председател: Красимир  Коларов

                                                               Членове:       Георги  Чамбов

                                                                                            Емил Митев

 

 Секретар:   Анна Стоянова

открито съдебно заседание на 3.04.2019 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

 въззивно  търговско дело  № 634 по  описа за 2018  година

 

 

          Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

          Образувано е по въззивната жалба на ответника  ЗК„Д*“ ЕИК***  против  Решение  № 401 от 06.08.2018г.,постановено от Старозагорския окръжен съд  по  търг.дело № 304/2017 г. по описа на  съда.

           По  силата на обжалваното решение  съдът  е осъдил  З.к. „Д.. ***  да заплати на  „П.А. „ЕООД сумата  85 803.20 лева, представляваща  авансово платена от ищеца сума, дължима по  фактура   № **********  от 18.09.2017 г.,  възстановяването на която сума се претендира на отпаднало правно  основание,поради развалянето на  договора за доставката на  слънчоглед, ведно  със  законната лихва върху главницата, считано  от завеждането на  иска .06.10.2017 г. до  окончателното изплащане.

         Във въззивната жалба  се  поддържа  оплакването, че  обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, тъй като не са обсъдени съществени факти по делото.

       Въззиваемата страна „П.А.“ЕООД чрез процесуалният си представител адв.Р.Р. поддържа писмен отговор, съгласно който решението е  законосъобразно.

 

          Пловдивският  апелативен съд  след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания  и доводи, приема за установено следното :

         Предявеният иск е по  чл.79,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.318 ТЗ.

         Предмет на исковата претенция  е  сумата 85 803.20 лева,предстваляваща стойността на авансово платената, но недоставена  стока.

         Установено е,че  спорното между страните  правоотношение е възникнало по силата на договор за търговска продажба на слънчоглед. Договорът е обективиран във  фактура  № ********** от 18.09.2017 г.за  доставката на  700 т.слънчоглед на единична цена 560 лв на тон  с фактурна стойност 392 000 лв.

           Не се  спори  и  платежните документи установяват това,че  купувачът е извършил  авансово плащане на сума в  общ размер  на 291 200 лева. Авансовите плащания са осъществени  трикратно, както следва: на дата 19.09.2017 г. – сумата 84 000 лв, на 20.09.2017 г. сумата 56 000 лева и на 21.09.2017 г. е изплатена сумата 151 200 лв.

      По делото е установено, че  продавачът  ЗК „ Д. „ е предала на купувача „П.А. „ЕООД 366.780 тона слънчоглед на обща  стойност 205 396.80 лв.  Касае е се за  15 отделни доставки, документирани  с представените с исковата молба  15 броя пътни-прехвърлителни разписки / от № 73 до  89/.

        В  писмения отговор на исковата молба ответника не е оспорил представените от ищеца 15 броя  ППР. Представил е две други пътно-прехвърлителни разписки № 90, в която е отразено тегло 27 640 гк и втора  разписка № 91, в която  е отразено тегло 35 200 кг. Това според ответника е реалното количество на претегления  слънчоглед,превоза на който  е осъществен  на дата 24.09.2017 г. с  един   камион  № ***с водач Н.Д..  Според тезата на ответника разписките № 90 и 91 касаят един и същ товар, като първият път е с манипулиращо кантара устройство и втори път: след демонтажа  на последното.

          Въпросът за това  осъществено ли е манипулиране на  кантара във вреда на продавача  не  касае  същността  на спора.

          Освен това по делото  е  установено, че самото претегляне на камиона с натоварената  на  него стока се осъществява на  кантара, собственост на земеделската кооперация.

       Самото документално оформяне на  пътно-прехвърлителката разписа се прави  от служител на кооперацията –продавач, който след това  я предава на превозвача, т.е. на неговия шофьор.

     Чисто  технически  няма как  служител на   купувача, който не присъства при тегленето на камиона да  извърши манипулация на  кантара, собственост  на продавача.

       Спор  няма,че  по силата на договора за продажба на слънчоглед,обективиран в издадената от земеделската кооперация фактура №  ********** от 18.09.2017 г. доставчикът  е поел  задължението да  достави 700 т. слънчоглед. От  заключението на  съдебно- икономическата експертиза,прието пред първата инстанция, без да бъде оспорено  се установява, че земеделската  кооперация  е доставила  366 780 кг. слънчоглед,т.е. не  е доставила 333 220 кг слънчоглед.

       Ответната кооперация в отговора на исковата молба не е твърдяла да е доставила допълнително количество слънчоглед, нито е представила други пътно-прехвърлителни разписки, документиращи други доставки.

        Налице  е  неизпълнение от страна на   ответната кооперация –доставчик  по  договора за продажба на слънчоглед, което дава основание на ищеца да  развали  договора по реда на чл.87,ал.1 ЗЗД.  Купувачът е изпълнил задължението си по договора  и е осигурил авансово заплащане по фактурата в общ размер на 291 200 лева. В правото си е да  очаква да получи цялото договорено  количество слънчоглед от 700 тона, но вместо това  получава частично изпълнение  на 366.8 т. слънчоглед.  Това е  значително по-малко от договореното.

        Купувачът  е изправна страна  по договора и правомерно е  упражнил  правото си да  развали  договора по реда на чл.87,ал.1 ЗЗД – с писмена молба, в която е определен тридневен  срок за изпълнение на  недоставеното количество  слънчоглед. Изрично е отразено в писмената покана, че ако не последва изпълнение  след изтичането на срока договорът за продажба се разваля и доставчикът  дължи връщане на   авансово платената сума в размер на 85 803 лева.

        По делото не са  представени доказателства ответната земеделска кооперация да е върнала на ищеца авансово получената  сума.

       При тази  фактическа обстановка  авансово предоставената сума  следва да бъде  възстановена на  купувача , тъй като  е  получена  от ответника  на  отпаднало правно основание .  След като договорът за  продажба е развален от изправната страна – налице е   хипотезата  на чл.55,ал.1 предл.3то ЗЗД.

       От заключението на съдебно –счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице В.Н.се установява, че по счетоводни данни надплатената сума  е в размер на 85 803.20 лв и до този именно размер  първоинстанционният съд е  уважил   иска.

        Следва да се  потвърди  обжалваното  решение, при постановяването  на което съдът е  приложил точно  материалния закон – чл.55,ал.1,предл.3-то ЗЗД.

        В полза на  въззиваемата страна следва да се присъдят направените от нея съдебни разноски пред въззивната инстанция, които са документално установени в размер на 1800 лева.

        По  изложените   съображения Пловдивският апелативен съд

 

                                  Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА Решение № 401 от 06.08.2018 г., постановено от Старозагорският окръжен съд по  търг.дело № 304/2017 г. по описа на съда.

       ОСЪЖДА  З.к.  „Д-*“ ЕИК *** да  заплати на „ П.А.“ЕООД ЕИК *** сумата от 1800 лева, представляваща направени от ищеца разноски пред въззивната инстанция.

       Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд  в едномесечен срок, считано от връчването му.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:1.               2.