Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 429
гр. Р., 31.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Р., Гражданска колегия, в публичното заседание
на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ Г.
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА
ГАВРАИЛОВА
А.
АТАНАСОВА
при секретаря Димана Стоянова като разгледа
докладваното от съдия Атанасова в. гр. д. № 406 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от К. О.Т. чрез адв.
А.Г. *** против решение № 1696/30.11.2017 г., постановено по гр. д. № 1585/2017
г. на Р.нския районен съд, в частта, с която са уважени
предявените срещу него искове с правно основание чл. 108 ЗС и е осъден да
предаде на Л.И.Л. минитрактор и прикачен инвентар –
троен плуг и гребло на стойност 3000 лева; ремарке за минитрактор
на стойност 450 лева; крава, закупена от гр. Г. от И.У.за 1700 лева с ушна
марка – без номер; три крави с ушни марки; BG31/250584, BG30/892076 и BG30/691594
със стойност от по 1600 лв. за всяка крава и 2 бр. юници с ушни марки
BG31/250585 и BG31/250586 със стойност от по 1600 лв. за всяка юница. Твърди, че решението е недопустимо и неправилно, тъй като е постановено в
противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Излага
доводи за произнасяне на първостепенния съд извън границите на търсената
защита. Оспорва посочената в диспозитива на решението стойност на движимите
вещи, които е осъден да предаде, считайки, че същата е определена от съда без
същият да разполага с необходимите специални знания или друг вид доказателство,
а отделно – навежда доводи, че по предявения от ищеца в условията на алтернативност
иск за заплащане на равностойността на вещите не била разпределяна
доказателствена тежест и не са събирани никакви доказателства в хода на делото.
Иска обезсилване, в условията на алтернативност отмяната на решение в
обжалваната част и постановяване на ново, с което предявените срещу него искове
да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски пред настоящата инстанция.
Въззиваемата
страна Л.И.Л. не депозира отговор в
срока по чл. 263 ГПК.
Постъпила
е и въззивна жалба от К. О.Т. чрез адв. А.Г. *** против решение № 560/4.04.2018 г.,
постановено по гр. д. № 1585/2017 г. на Р.нския
районен съд, с което е
допълнено Решение № 1696/30.11.2017 г. по гр.д.№ 1585/17, РРС, Х гр.с. в
частта, с която е признато за установено по отношение на него правото на
собственост на ищеца Л.И.Л., върху следните движими вещи: крава с ушна марка с
номер BG31/217647 на стойност 1700 лева и пет крави с ушни марки BG30/728863;
BG30/728864; BG30/363942; BG30/363943 и BG30/691596 и е осъден да му заплати
сумата в размер на 9 700 лв., представляваща паричната равностойност на крава с
ушна марка с номер BG31/217647 на стойност 1700 лева и пет крави с ушни марки
BG30/728863; BG30/728864; BG30/363942; BG30/363943 и BG30/691596. Твърди, че
решението в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния закон
и допуснати съществени процесуални нарушения по подробно развити в жалбата
съображения. Намира определената от съда равностойност на вещите за
необоснована, а искът за недоказан. Претендира разноски пред настоящата
инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна Л.И.Л. чрез процесуалния му представител адв. Г.П., в който се взема становище за неоснователност на жалбата. Иска решението
да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно
в обжалваната част. Претендира разноски.
Въззивните
жалби са подадени от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и
срещу подлежащи на съдебен контрол актове, поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК
, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на първоинстанционното и допълващото
го решения, настоящата въззивна инстанция намира, че те са валидни и допустими, а за да се произнесе
по съществото на спора, съобразно
наведените от страните доводи, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане
пред първата инстанция са обективно
алтернативно съединени искове за собственост
по чл.108 ЗС и искове за заплащане на тяхната равностойност по чл. 521, ал. 2 ГПК, имащи за предмет
движими вещи, индивидуализирани в
общо 15 пункта в исковата молба, от които предметът
на въззивен контрол обхваща тези по пункт
1 и от пункт 3 до 15, поради влизане в сила на решението
в отхвърлителната му част за една от претендираните вещ
- хладилната вана по пункт 2.
Ответникът К. О.Т. чрез процесуалния си представител в срока за отговор по чл. 131 ГПК е взел становище за неоснователност на
иска. Оспорил представените писмени
доказателства относно собствеността на ищеца върху част от вещите. Възразил, че част от вещите действително се намират в имота му, но са
собственост на трето лице и му били предоставени за ползване от него, а не от
ищеца.
Релевираните от страна на ищеца писмени доказателства – договори от
16.03.2015 г. и от 23.03.2015 г. /л. 8/, договор от 1.04.2015 г. /л. 9/, договор от
31.03.2015 г. /л. 11/, договор от 31.03.2015 г. /л. 12/ установяват по
безспорен начин, че ищецът е придобил собствеността върху претендираните от
него вещи, а именно - минитрактор, син на цвят, с двигател „Перкинс“
и прикачен инвентар – троен плуг и гребло, ремарке към минитрактора с
пневматика с червени канати, 10 броя крави и два броя юници.
Видно
от приложеното на л. 10 от делото ветеринарно медицинско свидетелство за
придвижване на животни, на 1.04.2015 г. закупените от ищеца с с договор от
1.04.2015 г. /л. 9/ от П.С.К.от с. З.осем броя крави и два броя юници, всичките
предмет на иска, са били транспортирани от с. З.до с. П., обл. Р.. Като
придружител на животните е вписан ищецът Л.Л., а като
получател и отговорник на обекта – О. Т..
От страна на ищеца е приложен и приет като писмено
доказателство и договор
за покупко-продажба от 29.12.2016г. с нотариална заверка на подписите на
продавача и купувача /л. 13/, от който се установява, че ответникът продал на Т.Т.Ч.43 бр. млечни дойни животни - крави и движими вещи, в
т. ч. и 9 броя крави и 2 броя юници от процесните. Съгласно договореното,
вещите остават на съхранение и за стопанисване от продавача.
Видно
от приложения по делото протокол за опис на движими вещи /л. 39 – л. 41/,
извършен на 2.03.2017 г. от ЧСИ рег. № *** В. Н. по изп. дело № 2017***0400140,
образувано въз основа на обезпечителна заповед от 18.01.2017 г., изд. по гр. д.
№ 173/2017 г. на РС Р., част от процесните вещи, а именно: 3 бр. крави с ушни
марки BG31/250584, BG30/892076, BG30/691594, 2 бр. юници с ушни марки BG31/250585, BG31/250586, минитрактор, син на цвят, с
двигател „Перкинс“ и прикачен инвентар – троен плуг и гребло, ремарке към
минитрактора с пневматика са открити във животновъдната ферма на с. П., обл. Р.,
собственост на отв. К. Т..
От
приетата пред настоящата инстанция животновъдна експертиза, която съдът кредитира като неоспорена, компетентна и обективна се
установява, че 6 броя от процесните крави, а именно крави с ушни марки: BG31/217647; BG30/728863; BG30/728864; BG30/363942;
BG30/363943 и BG30/691596 са отразени във ветиринарната
служба в гр. Ветово, упражняваща контрол върху животновъдната ферма в с. П. със
статус „изгубени“ от дата 27.07.2018 г.
Вещото лице е дало
заключение за равностойността им към 2.03.2017 г. /когато с протокола за опис
на ЧСИ В. Н. е констатирана липсата им във фермата/, като само за крава с ушна
марка BG30/728864 равностойността е определена към 27.07.2018 г. –
датата на отразяването й във Вет ИС със статус „изгубена“. Тази равностойност
според експерта възлиза на 1700 лв. за крава с ушна марка BG31/217647, 1280 лв. за крава с ушна марка BG30/728863, 1120 лв. за крава с
ушна марка BG30/728864, 1280 лв. за крава с
ушна марка BG30/363942, 1280 лв. за крава с
ушна марка BG30/363943 и 1280 лв. за крава
с ушна марка BG30/691596.
При така установеното от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи:
В производството по иск с правно основание чл.108 от ЗС е
необходимо да се докаже наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки, а
именно: че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се държи или
владее от ответника и, че владението на тази вещ от ответника е без правно
основание.
Правилно, с оглед на
така представените доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до
извода, че ищецът е придобил правото на собственост върху спорните движими вещи
по силата на извършени възмездни сделки - договори за покупко – продажба,
описани по-горе.
Съгласно
разпределената му доказателствена тежест, същият е установил при условията на
пълно и главно доказване и, че процесните движими вещи са /тези по пункт 1, 3,
9, 11, 13, 14 и 15/ или са били /тези по пункт
5, 6, 7, 8, 10 и 12/ във владение на ответника в имота му в с. П.. Това
се установява от съвкупния анализ на ангажираните писмени доказателства -
ветеринарно медицинско свидетелство за придвижване на животни на 1.04.2015 г. и
протокол за опис на движими вещи от 2.03.2017 г. на ЧСИ рег. № *** В. Н. по
изп. дело № 2017***0400140. Доказана е и тяхната идентичност с установените в
държание на ответника движими вещи. Неоснователни в тази връзка са оплакванията
в жалбата за процесуални нарушения на съда, който не обсъдил и преценил в
съвкупност всички доказателства.
С оглед приетото
по-горе за установено, че ищецът е доказал материалната си легитимация по исковете
по чл. 108 ЗС, произтичаща от възмездни сделки – договори за покупко- продажба
и при липсата на данни ответникът да е придобил от него собствеността върху спорните
движими вещи, правилно първостепенният съд е формирал извод за
непротивопоставимост на ищеца на приложения по делото договор за покупко-продажба от 29.12.2016 г. с нотариална заверка
на подписите на продавача и купувача, сключен между ответника и Т.Т.Ч.- трето по делото лице, имащ за предмет наред с други, и
спорните вещи по пункт 5 до 15. В този смисъл, недоказано се явява релевираното
от страна на ответника възражение, че има и е имал основание да държи процесните
вещи.
При
така изложеното, правилно първоинстаницонният съд е формирал извод, че исковете
по чл. 108 ЗС относно движимите вещи по пункт 1, 3, 9, 11, 13, 14 и 15 са
изцяло основателни, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки, а исковете по чл. 108 ЗС относно спорните вещи по пункт 5, 6, 7,
8, 10 и 12 се явяват частично основателни и доказани и следва да бъдат уважени
само в тяхната установителна част и отхвърлени като неоснователни в частта, в
която ищецът претендира ответникът да бъде осъден да отстъпи собствеността и да
му предаде владението им, доколкото не е установено за тях да се намират във
владение на ответника към датата на приключване на устните състезания.
С оглед
изхода по исковете с правно основание чл.108 ЗС относно процесните движими вещи
по пункт 5, 6, 7, 8, 10 и 12, правилно районния съд с постановеното от него
допълнително решение се е произнесъл по предявените в условията на
алтернативност искове за присъждане на тяхната равностойност, които обаче се
явяват частично основателни по отношение размера на вземането на ищеца.
Приетите
в хода на делото писмени доказателства, подробно обсъдени по-горе обосновават
извода, че предаване на владението върху процесните движими вещи по пункт 5, 6,
7, 8, 10 и 12 от ответника не може да се осъществи, тъй като към 2.03.2017 г.
същите не се намират у него. Поради това, съдът приема за доказани твърденията
на ищцовата страна, че изискуемостта на вземането за равностойността на
процесните движими вещи е настъпила и е била налице към момента на предявяване
на настоящите искове, предвид узнаване към този момент от ищеца на тяхната
липса и невъзможността за фактическото им предаване от страна на ответника.
Уважаването на тези искове е предпоставено от установените по делото
обстоятелства, че ответникът дължи предаването на ищеца на процесните движими
вещи по пункт 5, 6, 7, 8, 10 и 12, както и че предаването на тези вещи е
невъзможно, тъй като същите не се намират у него.
Следва
да се отбележи, че обосновани се явяват оплакванията на въззивника срещу това
решение, свеждащи се до това, че относно
исковете за заплащане на равностойността
на спорните вещи не била разпределяна доказателствена тежест и не били събирани
никакви доказателства в хода на делото, поради което определената от съда
равностойност се явявала необоснована. Съобразно обаче приетото в т. 2 от ТР №
1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд в о. с. з. на 21.09.2018
г. е дал указания на страните относно възможността да предприемат процесуални
действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали
да извършат в първата инстанция поради отсъствие на доклад и дадени указания.
По искане на ищеца е назначена и приета пред въззивната инстанция животновъдна
експертиза относно паричната равностойност на крави с ушни марки: BG31/217647; BG30/728863; BG30/728864; BG30/363942;
BG30/363943 и BG30/691596, за които вещи е установено, че са били във владение
на ответника, но към датата на приключване на устните състезания, същият е
изгубил фактическата власт върху тях. Видно от нея, тази равностойност,
определена към установения по делото и от вещото лице момент, в който е
констатирана липсата им у ответника, възлиза общо на 7940 лв., за който размер
съдът намира, че е налице вземане в полза на ищеца от ответника за паричната
равностойност на процесните движими вещи по пункт 5, 6, 7, 8, 10 и 12 от
исковата молба. В този смисъл подадената срещу допълнителното решение въззивна
жалба се явява частично основателна. Решението в частта, с която са уважени
исковете на ищеца с правно основание чл. 521, ал. 2 ГПК за сумата над 7940 лв.
до пълния претендиран размер от 9700 лв. следва да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено ново, с което същите да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани за сумата над 7940 лв. до 9700 лв.
Що се
отнася до движимата вещ по пункт 4, а именно: крава, закупена от гр. Г. от И.У.с
ушна марка без номер, не се установява от доказателствата по делото същата да е
била предадена от ищеца на ответника, нито пък да е /или да е била/ в негово
владение или държане. Поради това неправилен се явява изводът на районния съд за
наличието на втората предпоставка по чл. 108 ЗС за уважаване на иска, имащ за
предмет тази движима вещ. Въззивната жалба в
тази част се явява основателна, а решението като неправилно следва да бъде
отменено в частта, с която е уважен иска на ищеца срещу ответника за предаване
владението върху крава, закупена от гр. Г.
от И.У.с ушна марка без номер и да бъде постановено ново, с което същият да
бъде отхвърлен. Доколкото не са събрани доказателства тази вещ да е била във
владение или държане на ответника, съответно да е унищожена или отчуждена от
него, то не са налице и основанията за уважаване и на алтернативно заявената претенция
за присъждане на нейната равностойност, поради което и този иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Като
съобразява изхода от спора пред настоящата инстанция и разпоредбата на чл. 271,
ал. 1, изр. 2 ГПК, въззивният състав намира, че първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в частта за разноските.
Що се
отнася до разноските пред настоящата инстанция, и двете страни са претендирали такива. Въззивникът К. О.Т. е претендирал 263,00 лв. за платена държавна
такса за въззивната жалба, а въззиваемият Л.И.Л. -
150,00 лв. за платен депозит за вещо лице и 500,00 лв. за платено адвокатско
възнаграждение, съгласно представен договор за правна помощ. Предвид изхода на спора пред настоящата
инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по въззивните
жалби Л.И.Л. следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя К. О.Т. сумата
39,82 лв., представляваща част от сторените разноски във въззивното
производство, съразмерно на уважената част от въззивните жалби. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответника по въззивните жалби сумата 551,58 лв., представляваща част от
сторените разноски във въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част
от въззивните жалби.
Съдът
служебно констатира, че районният съд не е събрал дължимата държавна такса по
въззивната жалба срещу допълнителното решение в размер на 194,00 лв., поради
което и на основание чл. 77 ГПК възивникът К. О.Т.
следва да бъде осъден да я заплати с настоящия съдебен акт.
Мотивиран така, Р.нският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1696/30.11.2017 г. по гр. д.
№ 1585/17, РРС, Х гр.с. в частта, с която К. О.Т., ЕГН ********** е осъден да предаде
на Л.И.Л., ЕГН ********** владението върху крава, закупена от гр. Г. от И.У.за
1700 лева с ушна марка – без номер и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Л.И.Л., ЕГН **********
срещу К. О.Т., ЕГН **********
*** за предаване владението върху крава, закупена от гр. Г. от И.У.за
1700 лева с ушна марка – без номер, както и за заплащане на паричната й
равностойност като неоснователни и недоказани.
ОТМЕНЯ Решение № 560/4.04.2018 г., постановено по гр. д. №
1585/2017 г. на Р.нския районен съд, с което е
допълнено Решение № 1696/30.11.2017 г. по гр. д. № 1585/17, РРС, Х гр.с. в
частта, с която К. О.Т. е осъден да заплати на Л.И.Л. сумата в размер над 7940
лв. до 9700 лв., представляваща паричната равностойност на крави с ушни марки с
номера BG31/217647, BG30/728863,
BG30/728864, BG30/363942, BG30/363943 и BG30/691596 и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л.И.Л., ЕГН ********** против К. О.Т., ЕГН ********** за
заплащане на сумата над 7940 лв. до 9700 лв., представляваща
паричната равностойност на крави с ушни марки с номера BG31/217647, BG30/728863, BG30/728864, BG30/363942,
BG30/363943 и BG30/691596 като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1696/30.11.2017 г. по гр.д.№ 1585/17, РРС, Х гр. с. и допълващото го Решение № 560/4.04.2018 г.,
постановено по гр. д. № 1585/2017 г. на Р.нския
районен съд в останалите им обжалвани части.
ОСЪЖДА
Л.И.Л., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на К. О.Т., ЕГН **********,*** от 39,82
лв. /тридесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/ разноски пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА К. О.Т.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.Л., ЕГН ********** *** сумата от 551,58 лв.
/петстотин петдесет и един лева и петдесет и осем стотинки/ разноски пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА К. О.Т.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Окръжен
съд Р. в ЦКБ АД BIC /***/ CECBBGSF, IBAN: *** в размер на 194,00 лв. /сто
деветдесет и четири лева/ на
основание чл.
77 ГПК и чл. 18, ал. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
В останалата част Решение № 1696/30.11.2017
г. по гр.д.№
1585/17, РРС, Х гр. с. и допълващото го Решение № 560/4.04.2018 г., постановени по гр. д. № 1585/2017 г. като необжалвани са влезли в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.