Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 06.07.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на пети юни две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: ПЕТЯ ВАСИЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
23 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „У.Б.“ АД твърди, че на 14.05.2013
г., в гр. П., „У.Б.“ АД сключило с К.Н.Л. с ЕГН **********, с адрес: *** - като
кредитополучател, договор за банков потребителски кредит на физическо лице №
361/0247/21114014, по силата на който договор банката предоставила на
кредитополучателя банков потребителски кредит в размер на общо 5 260 евро (пет
хиляди двеста и шестдесет евро), за рефинансиране на задължения и покупка на
автомобил. Кредитополучателят, се задължил да върне ползвания кредит ведно с
начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидения в договора
за кредит срок - 14.05.2023 г. Кредитът бил усвоен от кредитополучателя на
15.05.2013 г. След усвояване на сумата, длъжникът не обслужвал кредита редовно,
като били извършвани вноски не на падежа и в необходимия размер. Видно от
приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги, длъжникът бил в
забава от 01.07.2019 г., т.е. не изпълнил задължението си за погасяване на
месечните си вноски съгласно договора за месеците:
- 07.2019 г. - непогасена вноска в размер
на 25.12 евро, от които неплатена част от главница в размер на 24.80 евро и
дължими лихви по договора за кредит (лихва за просрочена главница) в размер на
0.32 евро;
- 08.2019 г. - непогасена вноска в размер
на 47.55 евро, от които главница в размер на 46.92 евро и дължими лихви по
договора за кредит (лихва за просрочена главница) в размер на 0.63 евро.
На основание чл. 17 от договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № 361/0247/21114014 от 14.05.2013 г.
вземането на банката било обявено за изцяло предсрочно изискуемо поради пълно
или частично неплащане на което и да е парично задължение по кредита. Фактът на
кредиторовото волеизявление в тази посока бил
удостоверен чрез изрично посочване на дата в приложения документ по чл.417 от ГПК - 21.08.2019 г., от която вземането се считало за изискуемо в пълен размер
преди настъпването на падежа. Кредитополучателят К.Н.Л. бил уведомен с нарочно
уведомление за предсрочна изискуемост от банката за упражненото от нея право да
обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, което уведомление му било връчено,
на осн. чл.18, ал.5 от Закона за частните съдебни
изпълнители (ЗЧСИ), чрез ЧСИ Б.А., с рег. № 908, район на действие - ОС П..
Уведомлението било връчено лично на 14.10.2019 г., като на ответника била
дадена възможност за доброволно погасяване на задълженията. Поради горното, на
30.10.2019 г., банката пристъпила към принудително събиране на всички вземания
по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 361/0247/21114014
от 14.05.2013 г., чрез подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК до Районен съд – Карлово. Било образувано частно
гражданско дело № 1663/2019 г. по описа на КрлРС и
била издадена Заповед № 878 от 04.11.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която съдът разпоредил К.Н.Л.,
да заплати на кредитора У.Б. АД сумите, както следва: сума в размер на 2 589,43
евро - неплатена главница, дължима по договор за банков потребителски кредит на
физическо лице №361/0247/21114014 от 14.05.2013 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 30.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата в размер на 44,96 евро - дължими лихви за забава по договора за
кредит, за периода от 01.07.2019 г. до 29.10.2019 г., както и сумите 103.04
лева - разноски за заплатена държавна такса и 492.40 лева - адвокатско възнаграждение.
Образувано било и изпълнително дело № 1533/2019 г. по описа на ЧСИ Б.А., рег.№
908 в КЧСИ. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК, ответникът К.Н.Л. подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, за което ищецът бил уведомен със
съобщение на Районен съд Карлово, връчено на 23.12.2019 г. В качеството си на
кредитор, на банката не било известно основание, на което отговорността на К.Н.Л.
като кредитополучател по договор за банков потребителски кредит на физическо
лице № 361/0247/21114014 от 14.05.2013 г., да е отпаднала.
МОЛИ съда да постанови решение, с което: да
признае за установено, че К.Н.Л. с ЕГН ********** *** дължи на „У.Б.“ АД, със
седалище и адрес на управление:***, пл. „С.Н.“ 7, законен представител Т.А.П.: сумата
от 2 589,43 евро (две хиляди петстотин осемдесет и девет евро и четиридесет и
три евроцента) представляваща неизпълнено задължение по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице №361/0247/21114014 от 14.05.2013 г.;
сумата 44,96 евро (четиридесет и четири евро и деветдесет и шест евроцента)
дължими лихви за забава по договора за кредит от 01.07.2019г. до 29.10.2019 г.,
ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявление по
чл. 417 от ГПК – 30.10.2019 г. до
окончателното плащане, за които суми е била издадена Заповед № 878 от
04.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК по ЧГрД № 1663/2019 г. по описа на КрлРС.
Ответникът К.Н.Л. оспорва иска. Твърди, че
няма валидно сключен договор с ищцовото дружество „У.Б.“АД,
че няма договорни отношения с ищеца, нито му дължи претендираните
парични суми. Твърди, че не е страна по договор за банков потребителски кредит
на физическо лице № 361/0247/21114014 от 14.05.2013 г., не получавал каквато и
да било информация по Закон за потребителския кредит, не давал съгласие за
обработване на личните му данни за ползване на кредитни продукти, нито получил
заемната сума по договора. Твърди, че клаузите от общи условия по договори за
предоставяне на потребителски паричен кредит на „У.Б.“ АД са неравноправни и
нищожни поради противоречието им със закона, добрите нрави и липса на предмет;
уговорената в общите условия по договори за банков потребителски кредит лихва
била прекомерна. Тъй като договорът за банков потребителски кредит на физическо
лице бил реален договор - фактическият състав на сключването му завършвал с
предаването на парите или вещите, то в тежест на ищеца било да установи и факта
на предаването на определената в договора паричната сума на ответника. Ищецът
не ангажирал доказателства относно установяване на факта на получаване на
сумата от ответника по процесния договор за кредит. Доказателствената тежест била за ищеца, като оспорва
твърденията за извършено плащане. Съгласно чл. 10 ал. 1 от Закона за
потребителския кредит договорът за потребителски кредит се сключвал в писмена
форма, на хартиен или на друг траен носител, по ясен и разбираем начин като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, форма и размер
шрифт - не по-малък от 12. Изискването било въведено с оглед избягване
възможността съществени клаузи от договора да не бъдат прочетени от потребителя
при сключването му поради използване на различни шрифтове. Съгласно чл. 22 от ЗПК - Когато не са спазени изискванията на чл. 10 , ал. 1 от същия закон,
договорът за потребителски кредит е недействителен. В настоящия случай
горепосочените изисквания не били спазени и договорът бил недействителен. Договорната
лихва била нищожна, поради противоречието ѝ с добрите нрави. Противоречаща на добрите
нрави била уговорката, предвижваща възнаградителната
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени
кредити, а за обезпечени - двукратния размер. В настоящия случай, същата
надвишава установения размер от съдебната практика, което от своя страна
претенцията за заплащането ѝ била неоснователна. Съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК,
кредиторът нямал право да събира от кредитополучателя такси, свързани с
усвояване и управление на кредита. Клаузите в договора - чл. 11, които предвиждали
заплащането им били нищожни, поради противоречието им с материалния закон, от
една страна и от друга, липсвали доказателствата за извършването им. В исковата
молба се твърдяло, че на основание чл. 17 от договор за банков потребителски
кредит на физическо лице № 361/0247/21114014 от 14.05.2013 г. вземането на „У.Б.“
АД било обявено за изцяло предсрочно изискуемо поради пълно или частично
неплащане на което и да е парично задължение по кредита. Съгласно дадените с ТР
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК разрешения, извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, т.2 ГПК установявало вземането, но не представлявало документ, удостоверяващ, че до
длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно
изискуем. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно
изпълнение били налице, ако банката изрично е заявила, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, респ. надлежно е уведомила длъжника за
обявената предсрочна изискуемост, което изявление следва да е достигнало до
длъжника - кредитополучател в предходен на подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение момент. В случая, видно от исковата молба и
приложеното към него извлечение от счетоводни книги, датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита е 21.08.2019 г., към който момент длъжникът
по договор за кредит от 14.05.2013 г. имал непогасени 2 броя непълни
погасителни вноски а именно: 25.12 евро за месец 07.2019 г., от които 0.32 евро
лихва върху просрочена главница и 47.55 евро за месец 08.2019 г., от които 0.63
евро лихва за просрочена главница. Не се установявало с надлежно представени
доказателства, че банката изрично е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, считано от 21.08.2019 г., което волеизявление
да е достигнало до длъжника - кредитополучател преди подаване на заявлението по
ч.гр.д. № 1663/2019 г. по описа на КрлРС. За
изпълнение на задължението си за уведомяване на К.Л., че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, ищецът се позовал на уведомление за предсрочна изискуемост
с изх. № 13572/01.10.2019 г. на ЧСИ Б.А. с peг. №
908, с район на действие Окръжен съд П., връчено, видно от отбелязването на ЧСИ
върху документа - разписка и протокол, лично на 14.10.2019 г. Това уведомление
за предсрочна изискуемост не удостоверявало валидно уведомяване на длъжника за
настъпила на 21.08.2019 г. предсрочна изискуемост на кредита, защото:
- Към м.08.2019 г. не бил настъпил падежа
на погасителните вноски, дължими за месеците юли и август 2019 г., посочени в
исковата молба и в извлечението от счетоводни книги, поради което същите не
можели да бъдат просрочени, съответно да представляват основание за обявяване
на предсрочна изискуемост по чл.17 от Договора и ОУ към договора за кредит.
Предсрочната изискуемост имала действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Ако фактите, относими
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не се били осъществили,
вземането не било изискуемо в заявения размер и не възникнало на предявеното
основание;
- Изявлението за обявяване на предсрочната
изискуемост нямало констативен, а по скоро конститутивен
ефект спрямо обстоятелството дали и към кой момент настъпва предсрочната
изискуемост на сумите по договора за кредит. Именно моментът на получаването
му, както и ясното му и недвусмислено съдържание били характерните белези,
които определяли неговите правни последици. Доколкото представлявало изискуема
предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, изявлението за
обявяване на предсрочна изискуемост следвало да съдържа всички изискуеми
реквизити на извлечението от счетоводните книги, като следва: да е налице
идентичност относно тези реквизити, вкл. и досежно
датата, на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
В представеното уведомление за предсрочна
изискуемост, за което кредиторът твърдял, че е изявление за обявяване на
предсрочна изискуемост, дата 21.08.2019 г. като такава, на която кредитът е
обявен за предсрочно изискуем не била посочена. В уведомлението за предсрочна
изискуемост се сочел единствено размерът на отпуснатия кредит, без да се
съдържат никакви данни относно размера на непогасените задължения,
конкретизирани по пера. Липсвала информация, която реално и обективно да
отразява размера на фактическото състояние на задължението. Така направеното в
уведомлението за предсрочна изискуемост изявление не възпроизвеждало реално
съществуващи записвания по счетоводната сметка, от които можело да се проследи
движението на средствата по нея и да се прецени дали е настъпило основанието за
обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем, т.е. налице ли е неиздължаване и
на кои конкретно месечни вноски от кредитополучателя, датите на техните падежи,
както и действителния размер на вземането. Съгласно съдебната практика -
Определение № 656/14.07.2016 г. по т.д. № 2609/2015 г.на ВКС, І т.о,
уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост следвало да е ясно и
недвусмислено в същата степен, както и извлечението от сметка. Налице била
постоянна практика на ВКС, съгласно която извлечението от счетоводните книги,
въз основа на което кредиторът-банка претендирал вземане от длъжника, следвало
да съдържа достатъчно информация за това вземане - данни за длъжника и
кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането (размера на
разрешения и усвоен кредит, крайния срок за погасяване), за дължимия размер на
кредита -главница и лихви, респ. за непогасения остатък от него, за датата на
настъпилата предсрочна изискуемост, за причината за предсрочната изискуемост,
като в хипотезата на непогасени вноски следвало да е посочено кои вноски и при
какъв падеж не са погасени. Отразените данни в извлечението от счетоводните
книги следвало да се преценяват във връзка с твърдението кога са спрели
плащанията, кои вноски не са платени и с представените от заявителя договор за
банков кредит и доказателства за уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост. В този смисъл била и практиката на ВКС: Определение №
461/28.06.2010г. по ч.т.д. № 272/2010г.,ТК, II т.о.; Определение №
697/19.11.2009 г. по ч.т.д. № 618/2009г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение №
264/07.05.2009 г. по ч.т.д. № 210/2009г.на ВКС, ТК, І т.о.; Определение №
231/23.02.2010 г. по ч.т.д. № 115/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение №
693/16.11.2009 г. по ч.т.д. № 731/2009г. на ВКС, ТК, II т.о; Определение №
118/24.02.2009 г. по ч.т.д. № 25/2009г. на ВКС, ТК, II т.о, Определение №
364/26.04.2011 г. по ч.т.д. № 117/2011г. на ВКС, ТК, II т.о; Определение №
545/11.07.2011 г. по ч.т.д. № 373/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. Счита, че
предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно обявена, поради нередовност на
връчването и поради отсъствие на необходимите реквизити в уведомлението за
предсрочна изискуемост, с която кредитът бил направен предсрочно изискуем. Лихвата,
определена в договора от 14.05.2013 г. и общите условия, счита за нищожна като
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Вследствие от тази
недействителност подлежала на възстановяване надвнесената от ответника
възнаградителна лихва и моли същата да бъде прихваната с исковата. Допълнителни
доводи за нищожност на договора били липсата на посочване в тях на общата
дължима сума и на информацията по чл. 11, ал.1, т.12 ЗПК. Клаузата за
определяне на възнаградителната лихва в договора е
нищожна като неравноправна. Съгласно чл. 11.1 от договора: За ползвания кредит
кредитополучателят заплаща лихви, комисионни и разходи по т.4 и 5, в
съответствие с погасителния план и справка за годишен процент на разходите и
други разходи, невлизащи в ГПР, както и в съответствие с Раздел 3 от ОУ и
Тарифата за физически лица на банката. Съгласно чл.11.4 от договора, при
условията на т.9.4 от ОУ се променял размерът на годишния лихвен процент по
т.4.1.а. Съгласно чл. 9.2 от ОУ банката можела едностранно да променя премията.
Не са посочени условията, при които става тази промяна. В практиката на ВКС и
Съда на Европейския съюз било трайно утвърдено разбирането, че клауза,
позволяваща на банката едностранно да променя годишните лихвени проценти или
компонентите, които формират годишния лихвен процент са допустими в договор за
потребителски кредит само при кумулативното наличие на следните предпоставки:
1) обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да
са изрично уговорени в договора или в общите условия (ОУ); 2) тези
обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора
- тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на
кредитора; 3) методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в
договора или ОУ, т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4) при
настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е предвидена възможност само
за повишаване, това несъмнено води до „значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя“ съгласно чл. 143 от ЗЗП; 5.
автоматизъм на действието, т.е при настъпване на условията, промяната на
лихвата да настъпва автоматично, без да е опосредено
от изричен акт на банката. В този смисъл била последователната съдебна
практика, обективирана в решение № 424/02.12.2015 г.,
по гр. дело № 1899 по описа за 2015 г., ВКС, IV г.о., Решение № 51 от 04.04.2016 г., по т. д. 504/2015 г., ВКС, II т.о., Решение №
98 от 25.07.2017 г., по т. д. № 535/2016 г., ВКС, I т.о., Решение № 144 от
08.11.2017 г. по т. д. 2155/2016 г., ВКС, II т.о. и др. Клаузата в чл. 4.1.а, вр. чл. 9.2 от ОУ, че банката може едностранно да променя
една от компонентите, формиращи лихвения процент, а именно премията, не
отговаряла на изброените критерии за равноправност, поради което следвало да се
приеме, че тази клауза е неравноправна и като такава нищожна.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
С договор за банков кредит, сключен на
14.05.2013 г., ищецът като кредитор отпуснал, а ответникът получил
потребителски кредит в размер на 5 260 евро. Страните договорили срок за
връщане в размер на 10 години – до 14.05.2013 година. Ответникът следвало да
върне заетата сума на равни месечни вноски съгласно уговорен между страните
погасителен план. Неоснователни се явяват възраженията на ответника, че между
страните няма валидно сключен договор за потребителски кредит. По делото е
представен заверен препис от същия, както и оригиналът му за констатация,
договорът съдържа всички данни на ответника в качеството на кредитополучател,
подписът му под договора и приложения погасителен план не е оспорен. при това
положение съдът приема, че между страните е налице надлежно сключен договор за
банков потребителски кредит на физическо лице.
Ищецът като кредитор по договор за заем е
изпълнил задълженията си да предостави на кредитополучателя уговорената сума и
този факт се установява от заключението на неоспорената съдебно-счетоводна
експертиза. В заключението си, в т.1, вещото лице сочи, че на 15.05.2013 г. по
сметка *************(*************) е преведена на К.Н.Л. с ЕГН ********** сума
в размер на 10 257.00 лева, представляваща левовата равностойност на 5 260 евро
при курс 1.95. В заключението подробно са посочени датите, на които ответникът
е теглил суми от сметката си, като е посочено, че са извършени тегления от
сметка ************* в общ размер на 16455.57 лева, в периода 15.05.2013 г –
25.04.2014 г. че сумата е по-голяма от
размера на кредита поради внасянето на суми в този период. При това положение,
съдът намира, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване
изпълнението на собствените си задължения да преведе по сметка на
кредитополучателя уговорената сума по договора, а с това – за ответника е
възникнало задължение да плати сумата съгласно уговорения между страните
погасителен план. Ето защо възражението на ответника, че неизпълнение на
насрещните задължение на ищеца се явява неоснователно, а фактът е установен при
условията на пълно и главно доказване.
Съгласно редакцията на чл. 10, ал.1 от
Закона за потребителския кредит, действала към датата на сключването му – 14.05.2013
г. (Обн. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от
12.05.2010 г.), договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. Няма изискване на размер на шрифта, поради което и при
липса на обратно действие на разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК, (Изм. – ДВ,
бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), възражението се явява
неоснователно, независимо от това, че доказателства за размера на шрифта не са
събирани в процеса. Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, в редакцията, действаща към
момента на сключване на договора (обн. - ДВ, бр. 18
от 2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) е предвиждала следното: „Когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.“. В конкретния случай договорът е
отговарял изцяло на изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК – бил е сключен в
писмена форма, на хартиен носител и в два екземпляра, по един за всяка от
страните по него.
Неоснователно е и възражението за нищожност
на договора в частта, касаеща клаузите относно
заплащане на таксите, предвидени в чл. 11 от договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗПК, пак в действащата към момента на сключване на договора редакция: „(2) Кредиторът не може да изисква и да събира от
потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или
други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в
сключения договор за потребителски кредит.“. Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК
е обнародвана в ДВ бр. 35 от 2014 г. и в сила от 23.07.2014 г., никъде ЗПК не
предвижда обратно действие на тази норма, поради което приложима се явява
разпоредбата н чл. 10, ал.2 от ЗПК, а страната сама сочи, че таксите са
уговорени в чл. 11 от договора, т.е. липсва каквото и да било нарушение.
Не се установява, договореният годишен
лихвен процент да надвишава законната лихва за страната. Ответникът въвежда
възражение, че договорът противоречи на добрите нрави, но от същия се
установява, че лихвата е уговорена в максимален размер от 9% годишно, Постановление
№ 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015
г., за определяне на размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, е предвидено размерът на законната лихва да е основният лихвен процент
на Българската народна банка за периода на забава, увеличен с 10 пункта. Т.е.
уговореният между страните годишен лихвен процент не достига посочените 10%
увеличение над установения от БНБ основен лихвен процент, и няма как да надвиши
трикратно законната лихва. По изложените съображения, възражението за нищожност
на клаузата за договорна лихва поради противоречие с добрите нрави се явява
неоснователно.
При установяване при условията на пълно и
главно доказване от страна на ищеца, че същият е изпълнил задължението си по
договора, и за ответника е възникнало задължение да плати, тежестта на факта на
плащане е на последния.
Ищецът твърди, че ответникът е преустановил
плащането на уговорените месечни вноски
и е в забава считано от 01.07.2019 г. В тежест на ответника е да
установи факта на плащане. Доказателства ответникът да е платил уговорените
месечни вноски не са представени в процеса.
При това положение кредиторът, в
съответствие с уговореното в чл. 17 от договора, е обявил същия за предсрочно
изискуем. С уведомление изх. № 13 572 от 01.10.2019 г., връчено чрез ЧСИ Б.А.
на 14.10.2019 г. лично на кредитополучателя по договора. За връчването от ЧСИ е
съставен протокол, приет като доказателство по делото. При това положение,
съдът намира, че ищецът е изпълнил задълженията си за обяви кредитът за
предсрочно изискуем по надлежния ред, изявлението на кредитора е стигнало до
длъжника, надлежно е връчено, а образуваното заповедно производство следва
датата на връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост. неоснователни се
явяват възраженията на ответника за липсата на нужното съдържание на самото
уведомление, както и твърденията му, че към дата 21.08.2019 г. падежът на двете
погасителни вноски не е настъпил. съгласно погасителния план към договора,
падежната дата е 1-во число на всеки текущ месец, поради което считано от
02.08.2019 г. длъжникът е бил в забава с две погасителни вноски и още от този
момент са били налице основанията за обявяване на предсрочна изискуемост на
остатъка от задължението по договора за кредит. При негова доказателствена
тежест, ответникът не ангажира доказателства за факта на плащане.
Ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК до КрлРС, по
образуваното частно гражданско дело № 1663/2019 г. по описа на КрлРС била издадена Заповед № 878 от 04.11.2019 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за
исковите суми. Ответникът подал възражение в срок. От неоспореното заключение
на вещото лице се установява, че към датата на изготвянето му ответникът дължи
следните суми: главница в размер на 2589.25 евро, договорена лихва в размер на 165.35
евро. Доказателства за плащането на тези суми не са представени.
Поради изложеното, искът се явява
основателен и доказан до размера от 2589.25 евро относно претендираната
главница, до който и размер съдът го уважава, като за разликата над 2589.25
евро до пълния предявен размер от 2589.43 евро искът следва да се отхвърли като
неоснователен. В пълния му предявен размер следва да се уважи искът за претендираната договорна лихва, тъй като същият е заявен
под установения от експерта.
На ищеца следва да се присъдят разноските в
исковото и заповедното производство съразмерно с уважената част от иска, както
следва: сумата от 1087.79 лева, представляваща разноски в исковото производство
и сумата от 585.41 лева, представляваща разноски в заповедното производство.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че К.Н.Л. с ЕГН **********
*** дължи на „У.Б.“ АД, със седалище и адрес на управление:***, пл. „С.Н.“ 7,
законен представител: Т.А.П.:
сумата от 2 589,25 евро (две хиляди
петстотин осемдесет и девет евро двадесет и пет евроцента) представляваща
неизпълнено задължение по Договор за банков потребителски кредит на физическо
лице №361/0247/21114014 от 14.05.2013г.;
сумата 44,96 евро (четиридесет и четири
евро и деветдесет и шест евроцента) дължими лихви за забава по договора за
кредит от 01.07.2019г. до 29.10.2019г.;
ВЕДНО със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявление по чл. 417 от ГПК – 30.10.2019 г. до окончателното плащане, за
които суми е била издадена Заповед № 878 от 04.11.2019 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГрД № 1663/2019 г. по описа на КрлРС,
като за разликата над 2 589,25 евро до пълния предявен размер от 2 589.43
евро, отхвърля иска за предявената главница като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.Н.Л. с ЕГН ********** *** ДА
заплати на „У.Б.“ АД, със седалище и адрес на управление:***, пл. „С.Н.“ 7,
законен представител Т.А.П. сумата от
585.41 лева (петстотин осемдесет и пет лева четиридесет и една стотинки),
представляваща разноски по ЧГрД № 1663/2019 г. по
описа на КрлРС съразмерно с уважената част от иска и
сумата от 1087.79 лева (хиляда осемдесет и седем лева седемдесет и девет
стотинки), представляваща разноски по настоящото производство съразмерно с
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.