М О Т
И В И
към присъда № 6 от
28.01.2019 год. по НОХД №1753/2018 год.по
описа на РС-Хасково
Против подсъдимата Д.Д.С.,със
снета по делото самоличност е повдигнато обвинение, затова че на 25.04.2018г. в град Хасково, като непълнолетна, но като е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е
отнела чужди движими вещи - парична сума в размер на 170 лева, от владението на
органите на управление на търговско дружество „Николоф"
ЕООД с ЕИК ********* град Хасково, представлявано от управителя Н.Д.Т. ***, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.
194,ал.1, вр.чл.63,ал.1, т.3 НК.
Подсъдимата
Д.Д.С. признава
изцяло фактите,изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е съгласна да не се събират допълнителни доказателства за тези факти . В последната си дума
моли за по-леко наказание .Заявява,че
вече пораснал и разсъждава
по друг начин и обещава ,че няма
да върши престъпления.
Назначеният
за служебен
защитник на подсъдимия адв.С.Ч. в
хода на съдебните прения акцентира върху изключително ниската възраст на подзащитната си и процесуалното и
поведение на досъдебната фаза на процеса
по разкриване на престъплението .Счита,че наказание
„обществено порицание” би било адекватно
за възрастта на подсъдимата и би осъществило целите, визирани в чл. 36 от НК,
още повече, че тя започвала да осъзнава последиците на случилото се.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа
обвинението против подсъдимата във вида, в който е повдигнато, като правна квалификация на деянието,което счита
за доказано по категоричен и несъмнен начин, с оглед и направените от подсъдимата самопризнания на фактите от обстоятелствената част на обвинителния
акт. При индивидуализация на наказателната отговорност ,
прокурора счита,
че следва да
се вземат предвид отегчаващите вината обстоятелства и като се съобразят обстоятелствата по чл. 54 от НК на подсъдимата бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 4 месеца и 15 дни, като на
основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр.
чл. 58, ал. 1 от НК размерът на така определеното наказание следва да бъда намален
с 1/3, а именно с 1 месец и 15 дни и да
бъда наложено наказание 3 месеца „Лишаване от свобода“, като на основание чл. 69 от НК, вр. чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението да бъде отложено с изпитателен
срок от 1 година. С оглед
предходните две осъждания и настоящото деяние
счита, че са налице основанията на чл. 25,
вр. чл. 23 от НК и следва между тези осъждания да се
определи едно общо и най-тежко наказание
от 3 месеца „лишаване от свобода“, което да бъде
отложено с изпитателен срок от 1 година, като на основание чл. 23, ал. 2 от НК наказанието
„обществено порицание“ следва да се присъедини към така определеното общо
най-тежко наказание, а съгласно чл. 25, ал. 2 от НК изтърпяното наказание
следва да се приспадне от определеното по която и да е от присъдите.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със
самопризнанията
на подсъдимата ,приема за установено
следното:
Подсъдимата Д.Д.С. е родена на ***г*** и към момента на настоящото
престъпно деяние била навършила 14 годишна възраст.
Подсъдимата Д.С. била с нормално физическо и
интелектуално развитие за възрастта си. Не посещавала учебни занятия, макар и
формално да била записана в учебно заведение. Нейното обкръжение се състояло
предимно от криминално проявени лица, които
системно извършвали престъпления против собствеността, което обуславяло
поведението и начина й на живот. Тя била възпитавана от малка именно в тази
насока. Със Заповед № ЗД/Д-ЕВ-С-098 от 01.09.2017г. на Директор на Дирекция
„Социално подпомагане" - Севлиево непълнолетната Д.С. била настанена в
семейството на бабата по бащина линия М. Г.С. и дядото по бащина линия С.И.С..
От 17.01.2018г. подсъдимата С. била
върната в семейната среда и заживяла с баща си Д.С.С.,
който непосредствено преди това бил изтърпял наложено му ефективно наказание
„лишаване от свобода". В периода от 2016г. до края на 2018г. подсъдимата С. извършила множество противоправни деяния, за които и били наложени възпитателни
мерки по ЗБППМН. На 08.06.2018г. по отношение на Д.С. влязла в сила присъда от
23.05.2018г. по НОХД № 91/2018г. по описа на Районен съд - Търговище, с която й
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, което било отложено на основание чл.
66,ал.1 НК с изпитателен срок от 1
година за извършени от нея престъпления на 12.08.2017г. по чл. 194, ал.1 НК и по чл. 319 ал.1 НК. На 16.10.2018г.
на С. било определено наказание „Обществено порицание" по
споразумение от 16.10.2018г. по НОХД № 296/2018г. по описа на Районен съд -
Бяла за извършено на 21.03.2018г. престъпление по чл. 194,ал.1, вр.чл.26,ал.1 НК.
Свидетелката
Н.Д.Т. била собственик и управител на търговско дружество „Николоф"
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Хасково,
ул."Св.Св.Кирил и Методий" № 79. На същия
адрес тя осъществявала дейност в хранителен магазин. Макар и да нямал сключен
трудов договор с юридическото лице, нейният съпруг- св. Т.Т.й
помагал в работата, като зареждал магазина с необходимите хранителни продукти и
други стоки от битов характер. Така на 25.04.2018г. св. Н.Т., както обикновено
отворила хранителния магазин сутринта около 06:30 часа. Няколко часа по - късно
при нея дошъл св. Т. Т., който оставил тефтерчето си с личните документи и
намираща се в него оборотна парична сума на търговското дружество в размер на
170 лева, състояща се от банкноти с различен номинал от 20 и 10 лева, на щанда до витрината с колбаси.
След това отишъл до гаража си, за да извади лекия си автомобил и да отиде до
складова база в град Хасково,за да напазарува. По същото време в хотел, намиращ
се в близост до хранителния магазин нощували непълнолетната подсъдима, заедно с
баща си Д.С.С. и братовчед си С.С..Те
влезли заедно в хранителния магазин на св. Т.. Подсъдимата С. решила да отнеме
от магазина на св.Т. движими вещи от намиращите се в помещението.
Докато Д.С.и С.С. разговаряли със св.Т. подс. С. започнала
да се оглежда наоколо и видяла на щанда до витрината с колбаси тефтерче с
документи, във вътрешността на което
се забелязвали банкноти с различен номинал. Тя се приближила
към витрината, отворила тефтера и взела намираща се в него парична сума в
размер на 170 лева, състояща се от банкноти с различен номинал от 20 и 10 лева,
свила ги на руло и поставила в джоб на дрехите си. Веднага след това тримата
излезли от хранителния магазин и тръгнали в посока магазин „Авеню".
Няколко минути по-късно с лекия автомобил се върнал св.Т., който отишъл да
вземе тефтерчето си с документите. След като го отворил видял, че от него
липсвала цялата парична сума от 170
лева. Свидетелката Н.Т. му обяснила, че преди малко в магазина влезли да
пазаруват две лица от мъжки пол и едно от женски, дала му тяхното описание и му
посочила посоката, в която те били тръгнали. Незабавно св. Т. се качил в лекия
си автомобил и потеглил по ул."Дунав" в град Хасково. Пред магазин „Авеню" той забелязал
подсъдимата С., заедно с баща си Д.С., които отговаряли на описанието,
което дала съпругата му . Той спрял
автомобила, слязъл от него и се опитал да разговаря с тях. Подс.
С. се досетила, че вероятно св.Т. ги търси по повод извършената от нея преди
малко кражба на паричната сума от 170
лева, хвърлила дамската си чанта в краката му и заедно с баща си побягнали по
ул."Кюстенджа" в посока СОУ „Васил
Левски". В близост, ситуацията наблюдавали граждани, които изявили желание
да помогнат на св.Т., поради което се качили в неговия лек автомобил и всички
потеглили в посоката, в която избягала подс.С..*** до
футболните игрища св.Т. видял лице от мъжки пол /С.С./,
което също отговаряло на описанието, получено от съпругата му и спрял лекия
автомобил. Всички слезли от него и отишли до С.С. и
го поканили да отиде с тях до хранителния магазин. По същото време св.Т. била
подала сигнал на „Спешен телефон" 112, като ОДЧ на РУ на МВР - Хасково
изпратил на место свидетелите З.Б. и В.К.. Пред хранителния магазин св.К.и св.Б.установили
самоличността на С., който бил разпознат от св.Т.. Той телефонирал по мобилния
си телефон на Д.С.и подс.С. и ги извикал да дойдат
пред хранителния магазин.Последните двама
спрели таксиметров автомобил и го помолили да ги превози до адреса на св.Т.,***. Когато пристигнали
платили за курса, като в подс.Д.С. останала сумата от
140 лева, част от общо отнетата сума в размер на 170 лева. След като слезли от
таксиметровия автомобил подсъдимата С.
пред полицейските служители признала за извършеното от нея престъпление и
показала наличната сума пари в размер на 140 лева, която извадила от джоб на
дрехите си. Тя била посочената от св.Т., като лице което е било в хранителния
магазин, когато паричната сума в размер на 170 лева била изчезнала. Всички били
отведени в РУ на МВР - Хасково, където подс.Д.С. с
протокол за доброволно предаване предала намиращата се в нея парична сума в
размер на 140 лева, състояща се от четири банкноти с номинал от 10 лева със
серийни номера БН1341756; БТ7263999; Б04051595; БТ6911806 и пет банкноти с
номинал от 20 лева със серийни номера БУ6048844; БР4641292;
БХ8063732; БТ6179969; БП8321187, която била част от отнетата от нея сума в
размер на 170 лева.
Фактическата обстановка описана в
обвинителния акт се доказва от обясненията на подсъдимата , от
свидетелските показания ,заключението на видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза, от
справката за съдимост, от характеристиките и другите доказателства по делото,приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателствени средства съдът прие за
доказано участието на подсъдимата в престъплението ,предмет
на обвинението. Всъщност по въпроса за авторството на подсъдимата
по отнемането на
обортните парични средства на търговското дружество са събрани преки
доказателствени източници, каквито се явяват показанията на св.Н.Т. .Този свидетел е очевидец
на действията на подсъдимата
по отнемането на паричната сума от
портмонето на св.Т. .В тази връзка показанията на св.Т.
не са изолирани ,а са съвместими и се подкрепят от останалите доказателствени източници-показанията на св.Т.Т., 3. Б. и В. К., възприели
последиците от действията на
подсъдимата , вкл. и от показанията на
последните двата свидетели и направените
пред тях признания във връзка с участието
на подсъдимата в
кражбата на инкриминираните вещи. Не е спорно, че тези
самопризнания са извънпроцесуални, тъй като не са
направени по реда на НПК и не
биха могли да бъдат приравнени
на дадени от обвиняем/подсъдим/
обяснения в рамките на наказателното производство. В случая показанията на посочените по-горе свидетели
могат да бъдат ценни от съда , тъй като същите
са източник на производни доказателства,
касателно авторството на деянието, проверяващи
кредитираните от съда показания на св.Н.
и Т.Т.и.
При
така установената фактическа обстановка от обективна страна подсъдимата Д.Д.С. е извършила
престъплението по чл.194, ал.1, вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК , като на 25.04.2018г. в град Хасково, като непълнолетна, но като е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е
отнела чужди движими вещи - парична сума в размер на 170 лева, от владението на
органите на управление на търговско дружество „Николоф"
ЕООД с ЕИК ********* ,град Хасково, представлявано от управителя Н.Д.Т. ***,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои . Установените по делото факти, че
на инкриминираната дата
подсъдимата е отнела чужди
движими вещи-паричната сума от 170
лв. с
присвоително намерение, безусловно налагат извода, че се касае за
обикновена кражба по чл.194 ал.1
от НК .Настоящия случай не е
маловажен по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК ,заради
завишената обществена опасност
на подсъдимата ,която макар и към датата на деянието да не
е осъждана е с негативни личностни
данни ,изводими от криминалистичните регистрации и наложени възпитателни мерки по реда на
ЗБППМН.
От субективна страна съдът прие, че подсъдимата е действала при пряк умисъл. Съзнавала е , че с деянието си лишава от фактическа власт владелеца на чужда вещ , предвиждала е преминаването и в своя фактическа власт и е
целяла
да установи тази
власт върху предмета на престъплението. Макар и
непълнолетна е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Причина за извършване на деянието е неспазване на
установения в страната правов ред от страна на подсъдимата, стремежа на същ да
се облагодетелства по неправомерен начин, както и незачитане правото на
собственост и неприкосновеността на личността.
При определяне на вида и размера
на наказанието за подсъдимата , съдът взе предвид: от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на
престъплението, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и
подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация
на наказанието , съдът прецени
обстоятелствата , които имат значение за определяне конкретната степен
на обществената опасност на деянието и дееца.
Видно от приложената по
делото справка за съдимост подс.С. към момента на извършване на
престъплението не е
осъждана ,както и не е освобождавана от наказателна отговорност
на осн.чл.78А от НК
. Твърдението на подсъдимата ,
че съжалява за стореното,настоящия
състав не възприема единствено и само като
опит за постигане на по-благоприятен резултат,но и като израз на осъзната необходимост от
промяна на начина на живот и откъсване
от средата,в която е отраснала . Всъщност ,според изготвения за нуждите на
настоящото наказателно производство социален доклад на ДСП Велико Търново в съответствие,с който е и
изразеното становище на психолога от
КЦ“Балван“с.Балван ,общ.Велико Търново , в който Д.С. е настанена за срок от 6
месеца,причина за извършените от нейна
страна престъпни прояви се дължат на факта,че от ранна детска
възраст,когато е била неспособна да
взема самостоятелни решения е била принуждавана от баща си да върши кражби . Отегчаващи вината обстоятелства са лошите
характеристични данни за подсъдимата
-наличието на
криминални регистрации в полицията,
заради извършени престъпления против собствеността и
налагани възпитателни мерки по
ЗБППМН .Тези личностни данни очертават
подсъдимата като личност склонна към противоправно поведение и същевременно сочат на една по- висока степен на обществена опасност на самия деец. По отношение на
смекчаващите отговорността
обстоятелства защитата акцентира върху
изключително младата възраст , ниския социален статус,частично
възстановените вреди от престъплението ,значително под минималната за страната
работна заплата и съдействието на
подсъдимата на разследващите органи след
установяването и като извършител на престъпното
деяние. Всъщност разкриването на престъплението и неговия извършител в лицето
на подсъдимата се дължи
приоритетно на действията на св.Н. и Т.Т.и и
полицейските и разследващи органи ,поради което и не се третира от
съда като смекчаващо вината на
подсъдимата обстоятелство. Без да се
пренебрегват степента на обществена опасност на деянието и останалите факти,
свързани с личността на подсъдимата ,в
конкретния случай самопризнанията на
подсъдимата и коментираните отегчаващи и смегчаващи
обстоятелства , не могат да
мотивират определяне на наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Депозираното от подсъдимата признание на фактите в обстоятелствената
част на обвинителния акт, интерпретирано при преценка на индивидуализираната по размер наказателна отговорност, не
обуславя извода за наличие на
многобройни или изключително смегчаващо обстоятелства . Преценявайки поотделно и съвкупно смегчаващите
и отегчаващи отговорността обстоятелства, в контекста на целите на чл.36 от НК съдът определи наказанието по реда
чл.58а ал.1 от НК . Затова за
извършеното от подсъдимата
престъпление следва да бъде определено
наказание от 4 месеца
и 15 дни лишаване от свобода,
което предвид наказанието в чл. 194
ал.1 НК ,след редукцията
му по чл.63 ал.1 т.3 от НК до три
години лишаване от свобода е отмерено при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства . Наличните отегчаващи такива определящи подсъдимата като склонна към престъпни прояви /макар и към момента на престъплението да не е осъждана/ което очевидно през 2018 година е ескалирало , определят, че целите на чл.
36 от НК не биха могли
да се постигнат с по-леко
наказание от индивидуализираното в размер на 4 месеца и 15
дни лишаване от свобода. Същото съобразно правилото на чл. 58а ал. 1 от НК следва да бъде намалено с 1/3, поради което на подсъдимата ще следва да бъде
наложено наказание от 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”/1/3 от 4 м. и 15 дни е 3 м. / . Индивидуалния превантивен резултат ,според съда може да се постигне чрез отлагане изпълнението на наказанието "лишаване от
свобода", поради което
съдът прие, че в случая предпоставките на чл. 69 ал.1
,вр.чл.66, ал.1 от НК са налице. Ето
защо, наказанието лишаване от свобода за срок
от 3 месеца следва да бъде отложено с изпитателен срок
от 1 година.
Наложеното по вид и размер наказание,
според съда ще бъде в състояние да съдействува за поправянето на подсъдимата и за постигане на поставените от закона
превантивни цели,както по отношение на
нея,така и по отношение на останалите членове на обществото.
Видно от приобщената по делото справка за
съдимост на подсъдимата настоящото престъпление и престъпленията ,за които
е осъдена с влезли в сила съдебни актове по НОХД№91/2018г. по описа на РС-Търговище и НОХД№296/2018г. на РС-Бяла са в
отношение на реална съвкупност и съобразно
разпоредбите на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК
за тях следва да се определи общо, най-тежко наказание между
наложените наказания, а именно 3/три/ месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което общо и най-тежко наказание следва да бъде
отложено по реда на чл.69 ал.1,вр.чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 1/една/
година ,като на основание чл.23 ал.2 от НК към така определеното общо и
най-тежко наказание се присъедини и
наказанието „Обществено порицание“ ,определено
по НОХД№296/2018г. на РС-Бяла.
По отношение на разноските:
Предвид
доказаното по несъмнен
начин престъпление,в извършването
на което подсъдимата бе призната за
виновна ,съдът я
осъди на основание
чл.189 ал.3 от НПК да заплати по сметка
на ОД на МВР-Хасково
направените
на досъдебното производство разноски в размер на 181.78 лв.,произтичащи от възнаграждения за
вещи лица.
Мотивиран
от гореизложеното,съдът
постанови присъдата си.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.А.