Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
гр.
Хасково, 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на втори юни, през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП-
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 384 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда
на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от М.Д.А.
***, против Решение №260022 от 18.02.2021 г., постановено по АНД №788 по описа
на Районен съд – Свиленград за 2020 г.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд било неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че за
да потвърди НП, съдът приел, че закупените стоки не били съпружеска общност и
били предназначени за търговска цел. Тези изводи не били съобразени с
обстоятелството, че касационната жалбоподателка и съпругът ѝ били в
автомобила и пътували заедно. На 23.07.2020г. жалбоподателката се връщала
заедно със съпруга си от Р Турция, където били на пазар, за да си купят неща за
лична употреба за тях и за дъщеря им и внука им. Купили плат за пердета, спални
комплекти и чаршафи, бебешки пелени и десерти. Всичко това закупили за около
150 лева. Това били стоки изключително за семейна употреба. Твърди, че не е осъществила
нарушението, за което ѝ било наложено наказанието. Митническите органи не
взели предвид обстоятелството, че в колата били двамата със съпруга ѝ и
че стоката – вещите, които им отнели, били под минималните прагове за внос на
стоки, както и обстоятелството, че това били стоки за лична и семейна употреба.
Сочи се, че съгласно чл.58, от ал.4 до ал.8 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), чл.51а от Правилника за прилагане на ЗДДС, чл.41 от Регламент
(ЕО) №1186/2009 на Съвета за установяване на системата на Общността за
митнически освобождавания (кодифицирана версия на Регламент 918/83) и чл.21,
ал.1, т.14 от Закона за акцизите и данъчните складове, се допускало освобождаване
от ДДС, вносни сборове и акциз при внос на стоки, съдържащи се в личния багаж
на пътници, които нямат търговски характер, до определени парични прагове и
количествени лимити. За „внос с нетърговски характер“ се считал вносът, който
отговаря на следните условия: - не се извършва редовно; - състои се
изключително от стоки за лична или семейна употреба от пътниците или от стоки,
предназначени за подаръци; - видът или количеството на стоките не са такива, че
да предполагат внос с търговска цел. На основание горепосочените разпоредби
паричните прагове за стоки, различни от стоките, за които се прилагат
количествени прагове, били в размер до: 300 евро или равностойността им в
български лева за пътници, пресичащи сухопътни граници. За целите на паричните
прагове, стойността на отделна вещ не можело да бъде разделяна. Навеждат се
доводи, че с оглед на обстоятелствата, се касаело за маловажен случай и
следвало административно наказващият орган да се съобрази и да обсъди тези
обстоятелства и да не бъде налагано административно наказание. Моли се за
отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление.
Ответникът, чрез пълномощник оспорва касационната
жалба, като счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково пледира за оставяне в сила на решението на районния съд, като
правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
С обжалваното Решение №260022 от 18.02.2021г.,
постановено по АНД №788/2020 г., Районен съд – Свиленград е потвърдил
Наказателно постановление №1726/2020 от 27.11.2020г., издадено от И.Д.
заместник – директор на Териториална дирекция „Южна морска“, с което се отнемат
в полза на Държавата от М.Д.А., на основание чл.233, ал.6, във връзка с ал.3 от
Закон за митниците (ЗМ) плат /1,55м х 43.00 м./ - 3 броя; спални комплекти-4
броя; чаршаф с ластик-40 броя; бебешки пелени - 4пакета х 44 броя; шоколадов
десерт „Albeni“-3 бр. кутии х 18 броя; шоколадов десерт „Lavina“-3 бр. кутии х
24 бр. и газирана вода 200 мл. -120 броя, всичко с митническа стойност 861.07
лева (пункт I от НП) и се налага на М.Д.А., на основание чл.233, ал.1
административно наказание глоба в размер на 861.07 лева., като глобата
представлява 100 % от митническата стойност на стоките по т. I (пункт II от НП)
и е осъдил М.Д.А. да заплати на Агенция „Митници“ сумата в размер на 80,00 лв.,
представляващи извършени разноски по осъществена юрисконсултска защита по АНД
№788/2020г. по описа на РС Свиленград.
За да постанови решението си,
районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за доказано по безспорен
начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради
което правилно била ангажирана административно-наказателната му отговорност. Административното
наказание било правилно и законосъобразно определено в минималния размер.
Процесното административно нарушение не разкривало характеристиките на
маловажен случай и не представлявало такъв. Изложени са и съображения, че НП
било законосъобразно и правилно в частта на постановеното отнемане в полза на
Държавата на стоките - предмет на нарушението.
Настоящата инстанция счита, че така постановеното
съдебно решение е правилно, като напълно споделя изложените в него изводи.
Действително, както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, не са
налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими
реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН.
При правилно установената от районния съд фактическа
обстановка, настоящата инстанция приема изводите на същия относно
обстоятелството, че описаното в НП нарушение е доказано от обективна и
субективна страна. Съгласно чл.233, ал.1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки
през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се
наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху
митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките. Според
чл. 233, ал. 6 стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза
на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са
отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им
стойност, или при износ – стойността на стоките.
От доказателствата по делото е безспорно, че на
установената дата и място на извършване на нарушението – 23.07.2020г.,
административно наказаното лице е осъществило виновно фактическия състав на
нарушението. Съставомерността на извършеното деяние и вината на нарушителя са
били правилно установени от съда, който е обсъдил твърденията на жалбоподателката
в първоинстанционното производство и аргументирано ги е приел за неоснователни.
За съставомерността на деянието е достатъчно обективното
неизпълнение на задължението за деклариране, като разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от ЗМ установява общото задължение за деклариране, в частност - задължението за
деклариране на стоки с търговски характер по
аргумент от противното от чл. 1, т. 21, буква "б" от Делегиран
Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 г. за допълнение на Регламент
(ЕС) № 952/2013г. на Европейския Парламент и на Съвета за определяне на
подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза.
Съгласно посочената разпоредба "стоки с нетърговски характер" са
стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници, когато i)имат случаен характер;
и ii)се състоят от стоки изключително за лично ползване от пътниците или
техните семейства или стоки, предназначени за подаръци; естеството и
количеството на тези стоки трябва да е такова, че да показва, че те не се
внасят или изнасят с търговска цел. С оглед
характера и количеството на намерените стоки, същите не могат да се
характеризират като нетърговски по смисъла на горепосочената разпоредба, поради
което подлежат на деклариране и правилно е прието, че лицето не е изпълнило
задължението си да ги декларира по установения ред, пред митническите органи.
Също така твърденията, че стоките са нетърговски не се подкрепят от събраните
по делото доказателства. В тази връзка не се споделят навадените в касационната
жалба доводи, че намерените в автомобила стоки са закупени единствено и само за
лична употреба, както и че се касае за маловажен случай.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че
по отношение на обжалваното решение не са налице визираните в касационната
жалба основания, които да водят до извод за отмяната му. Същото е валидно,
допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на делото, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на Териториална дирекция „Южна морска“ към Агенция „Митници“, следва да се
присъдят разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в
размер на 80 лева за защита пред настоящата инстанция, определено съобразно
разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260022
от 18.02.2021г., постановено по АНД №788 по описа на Районен съд – Свиленград
за 2020 година.
ОСЪЖДА М.Д.А.
ЕГН ********** ***, да заплати на Агенция „Митници“, сума в размер на 80 лева
/осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита пред
настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.