Р Е Ш Е Н И Е №…
гр. ***еч, 05.08.2019 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
***ЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия ,четвърти граждански състав в публичното заседание на единадесети юли, през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:***
при секретаря ***като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №2533 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 вр.чл.415 от
: три обективно съединени искове по чл. 422 от във вр.
с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 за главница ,
по чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД ; законна лихва за
забава до подаване на иска и за договорна лихва с период 28.12.2016г. до
14.02.2018 г., както и за законна лихва до изплащане на вземането.
Подадена е искова
молба от „***" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от ***, чрез процесуален представител: юриск. ***,Съдебен адрес
за получаване на книжа: ***, тел. ***срещу:
Х.В.Ц.,ЕГН: **********,***/№ 29, във вр. ч. г. д.
№ 2087/2018 г„. 5 състав по описа на PC ***еч, по която ищецът е подал Заявление по чл. 410 , въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение. В законоустановения двуседмичен срок Х.В.Ц. е възразил
срещу същата, поради което на осн. 415, ал. 1, т. 2
депозира настоящия установителен иск.
Излага, че обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за
изпълнение е подписан Договор за потребителски кредит № 2872201/19 декември
2016г. между „***" ООД като Кредитор и Х.В.Ц. като Кредитополучател,
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С
подписването на договора за паричен заем, Заемателят
удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, му е предоставящ
целия обем преддоговорна и договорна информация
относно ус***ията на
договора и стойността на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят
се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Твърди ,че на
01.07.2017 г. е сключен Договор за продажба на вземания /цесия/ между „***"
ООД, с ново име „***" ЕООД /цедент/ и „***"
АД /цесионер/, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „***" АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се
подават от името на доверителя й е сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 03 юли 2018 г. между „***" АД, ЕИК *** /цедент/ и „***"
ООД, ЕИК *** /цесионер/, по
силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „***" ООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Твърди ,че съгласно
сключения договор за заем, Кредиторът се е задължил да отпусне на
Кредитополучателя паричен заем в общ размер на 2000,00 лева, а последният
усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което
Кредиторът е изпълнил задължението си. Х.В.Ц. се е задължил да ползва и върне
заемната сума, ведно с начислената договорна лихва и такси, в сроковете указани
в договора, посредством заплащането на 60 седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 49.75 лв. Първата погасителна вноска е платима на 28 декември 2016 г,
а последната погасителна вноска е с падеж 14
февруари 2018 г. По договора за
паричен заем, Х.В.Ц. е извършвал плащания в общ размер на 1188 лв.
Твърди ,че към настоящия момент дължимата
главница е в размер на 1322,51 лв. За ползването на предоставената заемна сума
по сключения Договор за потребителски кредит № 2872201/19 декември 2016 г.
между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора.
В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 158.41 лв. за
периода от 28 декември 2016 г. - датата на първата вноска до 14.02.2018 г. -
датата на настъпване на падежа на договора.
Изтъква още ,че с
подписване на договора, кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени
такси и комисионни за допълнителни услуги. Същите съставляват: такса за оценка
на кредитното досие, както и такса Кредит у дома. Съгласно клаузите на
сключения Договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на
договора, но страните са постигнали съгласие същата да бъде включена в
седмичните погасителни вноски, с цел улеснение на Кредитополучателя. Такса
Кредит У дома е по избор на Клиента, като Кредиторът се е задължил да
предоставя на Клиента допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските
по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя, наречена в договора
услуга Такса Кредит У дома. За предоставяната услуга, кредитополучателят се е
задължил да заплати на кредитодателя такса.
Подписвайки договора, Клиентът е удостоверил, че разбира и се съгласява, че
услугата Такса Кредит У дома е допълнителна и се предоставя единствено и само
по негово желание срещу определена в договора за кредит такса. Също така, с
подписа си кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30 от таксата е
равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга Такса
Кредит У дома и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на
кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя направени за събиране на седмичните вноски в
дома на кредитополучателя. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за
услуга Такса Кредит У дома е платима при подписване на договора, но страните са
постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел
улеснение на кредитополучателя. В настоящия случай, таксите и комисионните за
допълнителни услуги са в размер на 377.18 лв.Ответникът е трябвало да изплати
целия заем на 14 февруари 2018 г-последната падежна дата, като от тогава до
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези
остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно
да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и мораторна лихва върху непогасената главница, в размер на
133,58 лв. от 15 февруари 2018 г. -датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението -17
октомври 2018 г. ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли да се
постанови съдебно решение, с което да се
признае за установено, че „***"
ЕООД има следните вземания срещу Х.В.Ц.: 1322,51 лв. главница; 158.41 лв.
договорна лихва за периода от 28 декември 2016 г. - датата на първата вноска до
14.02.2018 г. - датата на настъпване на падежа на договора; 377.18 лв. - такси
и комисионни за допълнителни услуги; мораторна лихва
върху непогасената главница, в размер на 133,58 лв. за периода от 15 февруари
2018 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния
заем до датата на подаване на заявлението - 17 октомври 2018 г. , ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от до окончателното изплащане на дължимите
суми. Моли да се осъди Х.В.Ц. да им
заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство .
В случай, че се
присъдят горепосочените суми в полза на ищеца, моли да се укаже на ответната
страна да ги изплати на „***" ЕООД по следната банкова сметка: ***: ***: ***Банка:
"***" АД (б."***"АД). Моли уведомлението за цесията да бъде
връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и
доказателствата.Ищецът сочи още ,че основанието, на което заявлението и
настоящата искова молба се подават е сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 01.07.2017 г. между „***" АД, ЕИК *** и „***" ООД, ЕИК ***,
по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „***" ООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съдът е изпълнил
процедурата по чл.131 от и в законоустановения
срок не е постъпил писмен отговор от ответника по делото .
Съдът е изпълнил
производството по чл.140 от и е представил проекто – доклад.
В о.с.з., ищeца, редовно призован,
не изпраща представител. Депозирана е молба вх. №6158/03.06.2018г. и списък на
разноските по чл.80 от .
Ответникът не взема
лично участие в процеса.
Съдът, като обсъди
доводите на ищцовата страна и извърши преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази и заключението
на в.л. Р. Х., преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
ЛРС е постановил
ЗАПОВЕД № 1216/24.10.2018г. за ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от .
по ч.гр.д. 2087/2018 г. , по която е постановено Длъжникът -Х.В.Ц., да заплати на кредитора „***" ЕООД, ,
следните суми:
1322.51лв./хиляда
триста двадесет и два лева и 51ст/ - главница, 158.41 лв./ сто петдесет и осем
лева и 41ст/ - договорна лихва за периода от 28.12.2016г. до 14.02.2018 г.,
377.18 лв/ триста седемдесет и седем лева и 18ст/ -
такси и комисионни за допълнителни услуги, 133.58 лв./сто тридесет и три лева и
58ст/ - мораторна лихва за периода от 15.02.2018 г.
до 17.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението /23.10.2018 г./ г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски по делото: внесена държавна такса в размер на
39.83лв /тридесет и девет лева и 83ст/лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50.00лв /петдесет/ лева, определено съгласно чл.78, ал.8 / в редакцията на ДВ, бр.8/24.01.2017г./ вр.чл.37 от ЗПП и чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Посочено е, че вземането произтича
от следните обстоятелства: Задължение
по договор за потребителски кредит № 2872201, сключен
на 19.12.2016 г. между „***"ООД и длъжника, по силата на който е отпуснат
потребителски кредит в размер на 2000 лв., за срок от 60 седмици. Първата
погасителна вноска е платима на 28 декември 2016 г., а последната вноска е с
падеж 14.02.2018 г.
На 01.07.2017 г. е
сключен Договор за продажба на вземания между „***"ООД с ново име „***"ЕООД
/ цедент/ и „***" А Д/цесионер/,
по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „***"АД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности – твърдение, неоспорено по
делото, но неподкрепено с писмени доказателства .
На 03.07.2018 г. е
подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
от 30.01.2017 г. на основание чл.99 от ЗЗД между „***" АД и „***"ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
По договора за
паричен заем длъжникът е извършил плащания в общ размер на 1188 лв, като след приспадането им остава да дължи сума в претендирания общ размер от 1991.68 лв.
В подаденото
възражение от длъжника се посочва само, че възразява това искане без да се
сочат конкретни доводи.
Указано е на ищеца,
че носи доказателствената тежест по установителния иск за претендираните суми в
хипотезата на ОСИ като същия следва да
докаже с допустимите по ГПК средства,че с ответника
са сключили договор за заем ,че е извършил плащане на уговорената сума , но
ответника е изпаднал в забава за
задължението си да плати месечните погасителни вноски , съответно размера им и
какво влиза в тях и въз основа на кои клаузи са начислени отделните елементи на
претендираното вземане.
При липса на
конкретни възражения от ответната страна, съдът приема, че е сключен между ответника и „***"ООД – гр. София,
договор за кредит – потребителски кредит за лични нужди видно от приложението му /стр. 1-3 към ИМ/
като същия на самия договор е посочен с
№********* от 19.12.2016 г. , клиентски
номер 4001 – 268366 с предоставен кредит 2000,00 лева, такса оценка на досие –
100,00 лева , общ размер на фиксирана
лихва 394,51 лева; такса за услугата кредит у дома – 1705,94 лева.
Ищецът обосновава
легитимацията си с приложения рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от страна на *** АД – гр. София от 30.01.2017г. , придружен с
приложение №1 към него и неразделна част , с което е прехвърлено вземането.
От представената
служебна бележка от „***" АД е видно ,че под № 2188 е вписан номер на
кредит 2872201 като от справка извършена от „***" АД се установява, че
това е номера в ERP системата на ИАМ АД : 2872201, който е
относим към договор №*********. В същото
е посочено, че не са извършвани никакви плащания за периода , в който е
бил кредитор „***" АД.
Ответникът не
оспорва ,че е сключил договор за заем с „***"ООД, че го е подписал ,не
оспорва получаването на сумата 2000,00 лева както и ,че е изпаднал в забава по
дълга си.
За проверка на
твърденията по ИМ, съдът е допуснал съдебно – икономическа експертиза , която
потвърди след справки в информационните системи на „*** ЕООД ,че сумата е
усвоена от кредитополучателя на 19.12.2016 г., и по кредита са извършвани
плащания , отразени в табличен вид в общ
размер на 1188,00 лева като от 60 бр.вноски задълженото лице е направило 25
вноски по разрешения кредит, като погасителните вноски са внасяни с 2-3 дни
по-рано или по-късно от определените по погасителен план и до 13.06.2017г. е
трябвало да се погасят: главница - 745.76лв, договорна лихва съгласно Договор -
31,82% годишно - 251.99лв, такса за оценка на досие-41.75лв и такса за услуга -
кредит у дома - 253.05лв. или общо 1292.55 лева. Клиентката до 13.06.2017г. е
изпаднала вече в просрочие със 104,55 лева . След тази дата – след 25 –та до 60
– та вноска няма погашения като към изготвяне на заключението задължението е в
размер, както следва:остатък главница - 1 322.51лв.; остатък договорна лихва -
158.41 лв.;такси и комисионни за допълнителни услуги - 377.18 лв.;мораторна лихва за периода от 15.02.2018г. до 17.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението /23.10.2018г./ до окончателното изплащане на вземането - 133.58лв.
Вещото лице
заяви,че сумите са събирани от длъжника не по договора , а по погасителния план
като размер на таксата у дома е 551,58 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие
между цедента и цесионера с
постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника
от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.
По делото не е
представен първия договор за цесия с кредитодателя ,
съответно пълномощно от „*** ЕООД на втория цедент
да съобщи от негово име настъпилата цесия съгласно изискването на чл.22 от
Договора. И не само по горната разпоредба , но и чрез клауза по договора,
първоначалния кредитор е поел задължението да уведоми длъжника за прехвърлянето
като не се прилагат доказателства да е изпълнил задължението си. За отбелязване
е ,че това е съществено с оглед установяване на различен номер на записване на
процесния договор в системата на „*** ЕООД и „***" АД, установено по
делото.
При наличие на
упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не
от свое име, а от името на представлявания цедент.
Затова съществено значение има оповестяването на упълномощаването, което ще
рече, че лицето, до което е адресирано волеизявлението на представителя /в
случая длъжникът/ и което се явява засегнато от него, трябва да бъде известено,
че правното действие се извършва от името и за сметка на цедента.
Когато не са извършени необходимите действия за оповестяване на
упълномощаването, се счита, че правните действия са извършени от името на
представителя и той лично е обвързан от тях. Това общо правило, съотнесено към цесията и задължението на цедента да съобщи за нея на длъжника, означава, че
съобщение, извършено от цесионера, без длъжникът да
бъде уведомен, че той действа като представител на цедента,
е ирелевантно за правните последици от цесията по
отношение на третите лица и длъжника.
С оглед на тези съображения, съдът намира, че
липсата на уведомяване е порок, който води до не пораждане правните последици,
предвидени в нормата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД, поради което цесията няма действие
по отношение на ответника.
Не може да се
счете, че същата е съобщена със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от , нито с депозирането на
исковата молба, тъй като в настоящия случай уведомление въобще не е
налице. Приложените към исковата молба
уведомление /стр.17 и пълномощно/ изхождат от „***" АД до ищеца и няма
доказателства за връчването им преди съобщението за получаване на ИМ на
17.05.2019г. от Ц.. От значение е ,че липсват доказателства по делото за
наличие и на уведомление от „*** ЕООД или от „***" АД; упълномощаване за
това от „*** ЕООД или овластяване на „***" АД да преупълномощава
трети лица с правото да уведоми длъжника.
В горния смисъл са
постановените от Смолянски окръжен съд - Решение
№557/23.11.2015г. по в.гр.д. № 339/2015г. и Решение №244/18.05. 2015г. по
в.гр.д. № 104/2015г./.
Или настоящият
състав намира, че уведомяване, изхождащо от „***" не поражда действие по отношение на длъжника,
доколкото липсват доказателства за надлежното му упълномощаване да съобщи за
първия договор за цесия от името и за сметка на „*** ЕООД. Оттук и втората
цесия не може да породи действие, защото е съобщена от името и за сметка на
лице, което длъжника не разпознава като свой кредитор.
По съществото си
уведомяването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. До
момента на това стабилизиране, не може да се приеме, че е налице хопотезата, разгледана в
Определение № 987 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 867/2011г., IVг.о., ГК, където е прието, че
длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. Едва след като бъде известен за цесията валидно /какъвто не е
настоящия случай/, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване.
Предвид това следва
да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан само на това основание.
Съдът счита, че
следва да посочи ,че договора е нищожен и противоречи на чл.33 от ЗПК ,в частта
му за начислените такса оценка на досие и такса услуга кредит у дома. Клаузите
за начисляване на двата вида претендирани такси, по
същество целят заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания. С оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи
противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел да
се присъди още едно обезщетение за забава. Поради това те не пораждат права и
задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания. Добавя ,че така претендирани
, те следва да се причислят към главницата , което е лихвоносно вземане и по
същия начин и върху тези такси ще следва начисляване и на лихва, което би било
още едно вземане в полза на заявителя в противоречие на чл.33 от ЗПК. Съдът счита ,че горните клаузи са нищожни
на осн. чл.21, ал.1 от ЗПК. Освен това , в хипотезата на неизпълнение на
задължението , както се твърди , таксата - Такса услуга „Кредит у дома" за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя се явява
начислена за услуга , която не е извършвана след изпадането на длъжника в
забава, т.е за остатъка от периода.
По разноските: такива
не са претендирани от ответника и не следва да му се
присъждат в тежест на ищеца.
Мотивиран от
горните съображения ,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от „***" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от ***, чрез процесуален представител: юриск. ***, Съдебен адрес
за получаване на книжа: ***, тел. ***срещу:
Х.В.Ц., ЕГН: **********,***/№ 29, във вр. ч. г.
д. № 2087/2018 г., 5 състав по описа на PC ***еч, иск на основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, да се признае за установено, че „***"
ЕООД има следните вземания срещу Х.В.Ц.: 1322,51 лв. главница; 158.41 лв.
договорна лихва за периода от 28 декември 2016 г. - датата на първата вноска до
14.02.2018 г. - датата на настъпване на падежа на договора; 377.18 лв. - такси
и комисионни за допълнителни услуги; мораторна лихва
върху непогасената главница, в размер на 133,58 лв. за периода от 15 февруари
2018 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния
заем до датата на подаване на заявлението - 17 октомври 2018 г. , ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от до окончателното изплащане на дължимите
суми както и да се осъди Х.В.Ц. да им заплати направените съдебни
разноски и възнаграждение за заповедното и общото исково производство в размер
на общо 789,66 лева, като неоснователни
и недоказани.
Решението подлежи
на обжалване пред ***ешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка
от страните.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№2087/ 2018 г. по
описа на ***ешки РС, V състав.