№ 358
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505081 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника адв. А. М. Т. срещу решение от
14.12.2021 г. по гр.д. №39097/2019 г. на Софийския районен съд, 49 състав, с което са
прогласени за нищожни договор за правна защита и съдействие от 14.08.2017 г. и
пълномощно от 14.08.2017 г. по предявения от В. В. В. срещу жалбоподателя иск с правно
основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД и жалбоподателят е осъден да заплати В. В. В. на основание
чл.45 ЗЗД сумата от 17 213,57 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разликата от преведената на 13.09.2017 г. и получена от Адвокатско дружество „Т. и С.“
сума от 65 213,57 лв. и преведената на В. В. В. сума в размер на 48 000,00 лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Оспорва да
е изготвяла процесното пълномощно. Сочи, че от събраните по делото доказателства се
установява, че процесната сума е изплатена на ищеца в брой. Поддържа, че цялата сума по
процесното изп. дело е получена от ответника Адвокатско дружество „Т. и С.“, който е
пасивно легитимиран да отговаря по исковете за заплащането и. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна В. В. В. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
1
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по
следните съображения:
СРС, 49 състав, е сезиран от В. В. В. с искова молба, в която твърди, че с влязло в
сила решение по гр.д. №13225/2015 г. по описа на СГС, І-13 състав и издаден изпълнителен
лист ЗД „Б.И.с“ АД е осъден да му заплати сумата от 48 000,00 лв., ведно със законната
лихва от 19.10.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 2197,25 лв. – лихва за забава
за периода 01.04.2015 г. – 19.10.2015 г., и сумата от 4207,00 лв. разноски, като на 14.08.2017
г. възложил на ответника адв. А. М. Т. образуване на изп. дело за събирането на посочените
суми, като на същата дата се разписал на празен бял лист хартия за съставяне на
пълномощно и договор между тях. Твърди още, че 13.07.2017 г. от банковата сметка на
ответника Адвокатско дружество „Т. и С.“ по негова банкова сметка е постъпила само
сумата от 48 000,00 лв., но не и разликата до пълната събрана сума по изп. дело, която е в
общ размер на сумата от 65 213,57 лв. Поддържа, че към молбата за образуване на изп. дело
ответникът адв. А. М. Т. е представила договор за правна помощ и пълномощно от
14.08.2017 г., с които се е легитимирала като негов пълномощник, вкл. и с правото да
получава припадащите му се суми /пари и ценност/, както и да преупълномощава трети
лица, както и пълномощно от 11.09.2017 г., с което е преупълномощила ответника
Адвокатско дружество „Т. и С.“, вкл. и с правото да получава припадащите му се суми.
Поддържа, че описаните по-горе пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
14.08.2017 г. са нищожни поради липса на съгласие, тъй като не са подписани от него,
поради което предявява иск за прогласяване нищожността им. Претендира и заплащане на
сумата от 17 213,57 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане, представляваща разликата между пълната събрана сума
по изп. дело от 65 213,57 лв. и приведената му от ответника Адвокатско дружество „Т. и С.“
сума от 48 000,00 лв. Предпочитан ответник е адв. А. М. Т., като главният предявен срещу
нея иск е за имуществени вреди, настъпили в резултат на виновното и и противоправно
поведение, изразяващо се в използването от нея на неистински документ /договора за
правна защита и съдействие и пълномощното/, при условията на евентуалност, ако бъде
отхвърлен предявеният иск за вреди, сумата се претендира на договорно основание - реално
изпълнение на задължението за връщане на средствата, получени по договор за поръчка, за
които довереникът не е дал сметка за изпълнението. При условията на евентуалност, ако
бъдат отхвърлени исковете с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.284 ал.2 ЗЗД срещу
предпочитания ответник, сумата се претендира като получена без основание, като
предпочитан ответник е Адвокатско дружество „Т. и С.“, ако бъде отхвърлен искът срещу
предпочитания ответник, сумата се претендира от ответника адв. А. М. Т.. При условията на
евентуалност, ако бъдат отхвърлени предявените искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1
ЗЗД, сумата се претендира от ответника Адвокатско дружество „Т. и С.“ по иск за реално
изпълнение на задължението за връщане на средствата, получени по договор за поръчка, за
които довереникът не е дал сметка за изпълнението.
Ответникът адв. А. М. Т. в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените
искове. Оспорва да е изготвяла процесното пълномощно. Твърди, че процесната сума е
2
изплатена на ищеца изцяло в брой.
Ответникът Адвокатско дружество „Т. и С.“ в срока за отговор по чл.131 ГПК
оспорва предявените искове. Твърди, че процесната сума е изплатена на ищеца изцяло в
брой. Релевира и възражение за прихващане със сумата от 2177,00 лв., представляваща
разноски по гр.д. №13225/2015 г. по описа на СГС, І-13 състав, заплатени от името на
дружеството за сметка на ищеца.
По делото не е спорно и се установява от представеното по делото решение от
30.06.2017 г., постановено по гр.д. №13225/2015 г. по описа на СГС, влязло в сила на
01.08.2017 г., че ЗД „Б.И.с“ АД е осъден да заплати на ищеца сумата от 48 000,00 лв. –
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 19.10.2015 г. до окончателното
изплащане, сумата от 2197,25 лв. – лихва за забава, и сумата от 4207,00 лв. – разноски, за
които суми на ищеца е издаден изпълнителен лист, получен лично от него на 15.08.2017 г.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 14.08.2017 г.,
сключен между ищеца и ответника адв. А. Т., с предмет: цялостно процесуално
представителство пред ЧСИ Р.М., както и процесуално представителство без ограничение,
вкл. и за образуване на изп. дела, за получаване на пари или други ценности. Представено е
и пълномощно от 14.08.2017 г., с което ищецът е упълномощил адв. А. Т. за цялостно
процесуално представителство пред ЧСИ Р.М., вкл. и с права да образува изпълнителни
дела, да получава пари или други ценности, вкл. и с право да преупълномощава трети лица с
предоставените му пълномощия.
Видно от представеното по делото пълномощно от 11.09.2017 г., ответникът адв. А.
М. Т. е преупълномощила ответника Адвокатско дружество „Т. и С.“ с правата,
предоставени и по пълномощие с описаното по-горе пълномощно от 14.08.2017 г. за пред
ЧСИ Р.М..
От приетото по делото заключение на СГЕ, което и настоящият въззивен състав
кредитира напълно, се установява, че подписите, положени от името на В. В. В. за „Клиент“
и за „Упълномощител“ в описаните по-горе договор за правна защита и съдействие и
пълномощно, не са положени от ищеца.
От приетото във въззивното производство заключение на повторната СГЕ, което
съдът кредитира изцяло, се установява, че подписите за „Клиент“ и за „Упълномощител“ в
договора за правна защита и съдействие и пълномощното от 14.08.2017 г. не са положени от
ищеца.
Разпоредбата на чл.26 ал.2 ЗЗД обявява за нищожни договорите, при които липсва
съгласие. Липсата на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД е налице в случаите, когато
няма две насрещни, противоположни по съдържанието си волеизявления, като липсата на
съгласие, като основание за нищожност, следва да е налице към момента на сключване на
договора. Подписът на съдоговорителя е съставна част на документа, доказващ сключване
на договора, и се заключава в удостоверяването, че направеното изявление принадлежи на
лицето, което го е изписало. Доколкото по делото се установи от приетите и описани по-
горе заключения на СГЕ, че подписите в процесните пълномощно и договор за правна
защита и съдействие, не са положен от ищеца, то и същите са нищожин поради липса на
съгласие, поради което и искът за прогласяване на нищожността им на това основание се
явява основателен и като такъв подлежи на уважаване, до който извод е достигнал и
първоинстанционният съд.
Не се спори по делото и че за събиране на описаните по-горе вземания на ищеца е
образувано изп. дело №20177900401646 по описа на ЧСИ Р.М., по което дело ЧСИ е превел
по сметка на ответника Адвокатско дружество „Т. и С.“ сумата от 65 213,57 лв. – платени от
ЗД „Б.И.с“ АД, което плащане се установява и от представеното по делото платежно
нареждане за кредитен превод от 13.09.2017 г.
3
От показанията на свид. Н. З. се установява, че през мес.11.2015 г. ищецът е дал на
ответника адв. А. Т. в кантората и в гр. София, ул. „*******“ сумата от 2500,00 лв. за
разходи по дело, а отделно знае, че ищецът и е заплатил адв. хонорар в размер на 3400,00
лв.
От показанията на свид. И.Н. се установява, че се е засичал в кантората на ответника
адв. А. Т. с ищеца, като през есента на 2017 г. е видял адв. А. Т. да дава на ищеца пари, като
тя е казала, че сумата е от 5000,00 лв. за услуга във връзка колата на ищеца – за дело, което е
водила за кола.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, което и настоящият съдебен състав
кредитира изцяло, се установява, че описаната по-горе сума от 65 213,57 лв. е преведена по
сметка на ответното адвокатско дружество, като с платежно нареждане от 26.09.2017 г.
дружеството е превело по банков път по сметка на ищеца сумата от 48 000,00 лв., а за
остатъка от 17 213,57 лв. не са издадени разходооправдателни документи.
От приетото по делото допълнително заключение на ССчЕ, което и настоящият
съдебен състав кредитира напълно, се установява, че в счетоводството на ответното
адвокатско дружество плащанията към ищеца са осчетоводени по сметка 409 „Текущи
разчетни сметки“, като счетоводните записвания са както следва: 26.09.2017 г. – банков
превод на ищеца в размер на 48 000,00 лв.; 29.09.2017 г. – РКО №86 за частично плащане на
част от щета в размер на 5000,00 лв.; 10.10.2017 г. – РКО №89 за частично плащане на част
от щета в размер на 10 000,00 лв.; 23.10.2017 г. – РКО №97 за частично плащане по делото в
размер на 2213,57 лв.
Страните не спорят, че са били обвързани от договор за поръчка, по силата на който
ответникът адв. А. Т. е приела да образува от името на ищеца изп. дело за събиране на
паричните му вземания по описания по-горе изпълнителен лист, както и ответникът адв. А.
Т. е изпълнила поръчката – образувала е описаното по-горе изп. дело. Не е спорно и е
установено от събраните по делото доказателства, че по образуваното изп. дело е постъпила
сумата от 65 213,57 лв., която сума ЧСИ е превел по сметка на ответното адв. дружество, от
която сума последното е превело по банков път по сметка на ищеца сумата от 48 000,00 лв.
По делото е спорен въпросът дали ищецът е получил цялата събрана сума по процесното
изп. дело и по-точно разликата над преведената му по банков път сума от 48 000,00 лв. или
сумата от 17 213,57 лв.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и недоказани твърденията на
ответниците за изплащане на процесната сума на ищеца в брой. Записванията в
счетоводните книги на ответното адвокатско дружество за описаните по-горе частични
плащания не доказват това обстоятелство. Трайна е практиката на ВКС, че вписванията в
счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е
равнозначна на материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи,
независимо от разпоредбите на чл.182 ГПК. По смисъла на закона те имат възможна /при
съгласие на страните/ доказателствена сила. Като производна, основана на
доказателствената сила на първични счетоводни документи, тази доказателствена сила не се
презумира и при оспорване подлежи на доказване, а по начало - на преценка, с оглед всички
обстоятелства по делото - чл.182 ал.1 ГПК. Счетоводните книги са производни, тъй като се
изготвят на базата на първични счетоводни документи, същите трябва да бъдат редовно
водени, което обаче по делото не е установено, а и по делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за осчетоводените 3 бр. плащания в брой
няма издадени разходно-оправдателни документи. Ето защо, следва да се приеме, че от
приетите по делото заключения на ССчЕ не се установява положителния факт на
плащането на процесната сума.
За установяване на факта на плащането ответниците са ангажирали и свидетелски
показания. Съгласно разпоредбата на чл.164 ал.1 т.4 ГПК за доказване на погасяване на
4
установени е писмен акт парични задължения свидетелски показания са недопустими, освен
е изричното съгласие на останалите страни по делото /чл.164 ал.2 ГПК/. В случая ищецът не
е дал такова изрично съгласие, поради което не могат да бъдат обсъждани показанията на
свид. И.Н.. В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. решение №190 от
23.01.2014 г. по т.д. №483/2012 г. Това е така независимо от твърденията на ответниците, че
процесната сума е изплатена на ищеца на части, две от които са до 5000,00 лв., което не е от
значение за ограничението по чл.164 ал.1 т.4 ГПК, което прави установяването на тези
факти със свидетелски показания недопустимо. За пълнота на изложението следва да се
посочи още, че ангажираните от ответниците показания на свид. И.Н. и не установяват
плащането на сочената част от процесната сума – от 5000,00 лв., доколкото свидетелят не
сочи със сигурност размера и основание на дадената от ответника адв. А. Т. на ищеца
парична сума.
Основно задължение на довереника при договора за поръчка е да даде сметка на
доверителя за изпълнението на поръчката и да му предаде всичко, получено в тази връзка.
Даването на сметка означава преди всичко доверителят да бъде уведомен за начина на
изпълнението на възложените действия, да получи отчет за изразходваните за това средства
и обяснение за евентуални причини за неизпълнението. Освен това елемент от задължението
е предаването на всички получени от довереника парични средства и други вещи във
владение на доверителя. Това задължение не е обвързано със срок за изпълнение, поради
което е изискуемо веднага и не е необходимо довереникът да бъде изрично канен, за да
изпълни.
Съгласно трайната практика на ВКС /решение №188 от 15.06.2012 г. по гр.д.
№1122/2011 г. на ІІІ ГО, решение №547 от 31.07.2010 г. по гр.д. №1025/2009 г. на ІV ГО,
решение №11 от 03.02.2015 г. по гр.д. №3889/2014 г. на IV ГО и др./ основанието на иска се
определя от фактите и обстоятелствата, при осъществяването на които правният субект е
претърпял вреда. Ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение,
лошото или некачествено изпълнение на задълженията по договор, то и отговорността, вкл.
и обезщетението за изправната страна, са следствие на договорно правоотношение. Когато
обаче увреждането не е настъпило от неосъществяване на очакван резултат по едно
съществуващо облигационно отношение, а от неизпълнение на общото задължение на
всички към всички, произтичащо от правилото да не се вреди другиму, тогава отговорността
е деликтна. Увреденият обаче не може сам да избира основанието си /договорно или
деликтно/, то се определя от материалния закон, който се съотнася към конкретните
юридически факти.
В случая предявената искова претенция черпи своето правно основание в нормата
на чл.284 ал.2 ЗЗД във връзка с общата норма на чл.79 ал.1 ЗЗД, тъй като наведената
фактическа обстановка сочи на договорно неизпълнение. Следователно щом ответникът адв.
А. Т. е разполагала с правомощията да извършва правни действия от името на
упълномощителя, то и за нея е възникнало и правното задължение да отчете получените в
резултат на проведеното принудително изпълнение суми. Недействителността на
процесните пълномощно и договор за правна защита и съдействие е ирелевентна за
задълженията на довереника да предаде на доверителя получените парични средства, тъй
като упълномощаването и договорът за мандат са две отделни правоотношения, всяко от
които е със собствени последици.
Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че в нарушение на материалния закон
е формираният от първоинстанционния съд извод, че претенцията за заплащане на
процесната сума следва да бъде уважена на основание чл.45 ЗЗД. Обстоятелствата, на които
ищецът основава иска си, са неотчетени суми, получени от ответника по изп. дело въз
основа на договора за поръчка. Тези обстоятелства обосновават основателност на
евентуалния иск по чл.284 ал.2 ЗЗД, предявен срещу ответника адв. А. М. Т., независимо от
5
факта, че сумите по процесното изп. дело са постъпили по сметката на ответното адв.
дружество, с оглед разпоредбата на чл.283 ГПК.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
е уважен предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД и вместо него да бъде постановено
друго, с което бъде уважен предявеният евентуален иск с правно основание чл.284 ал.2 ГПК,
а в останалата част, в която е уважен искът с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД,
решението следва да бъде потвърдено.
С оглед с изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна В. В. В. на
основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в
размер на сумата 1949,22 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда
на чл.38 ЗА от въззивника адв. А. М. Т..
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20222273 от 14.12.2021 г., постановено по гр.д. №39097/2019 г.
по описа на СРС, ГО, 49 състав, в частта, в която е уважен предявеният от В. В. В., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. София, бул. ******* – чрез адв. Ш., срещу адв. А. М. Т. ,
ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „*******“ №39, осъдителен иск с правно
основание чл.45 ЗЗД за сумата от 17 213,57 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разликата от преведената на 13.09.2017 г. и получена от Адвокатско
дружество „Т. и С.“ сума от 65 213,57 лв. и преведената на В. В. В. сума в размер на 48
000,00 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, бул.
******* – чрез адв. Ш., срещу адв. А. М. Т. , ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул.
„*******“ №39, иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 17 213,57 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата от
преведената на 13.09.2017 г. и получена от Адвокатско дружество „Т. и С.“ сума от 65
213,57 лв. и преведената на В. В. В. сума в размер на 48 000,00 лв.
ОСЪЖДА А. М. Т. , ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „*******“ №39,
да заплати на В. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, бул. ******* – чрез адв.
Ш., на основание чл.284 ал.2 ЗЗД сумата от 17 213,57 лв., представляваща получени
парични средства по изп. дело №20177900401646 по описа на ЧСИ Р.М., ведно със
законната лихва, считано от 08.07.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А. М. Т. , ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „*******“ №39,
да заплати на адв. Р. Ш. , адрес: гр. София, бул. *******, на основание чл.38 ЗА вр. чл.78
ал.3 ГПК сумата от 1949,22 лв., представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7