РЕШЕНИЕ
№ …………………/06.10.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на седемнадесети септември две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 24 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „* АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, *, срещу И.В.Я., ЕГН **********, с настоящ адрес
***, за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 399.70 лв.,
представляваща главница по договор за студентски кредит от 10.03.2014 г.,
сумата от 21,82 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 22.07.2020 г. включително,
сумата от 3,29 лв., представляваща
обезщетение за забава върху редовно падежирала главница, начислено за периода
от 15.10.2019 г. до 22.07.2020 г. вкл., и сумата от 2,89 лева, представляваща обезщетение за забава върху предсрочно
изискуема главница, начислено за периода от 23.07.2020 г. до 23.08.2020 г.
вкл., ведно със законната лихва
върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 24.08.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 4368/25.08.2020 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 10246/2020 г. по описа на ВРС,
50 състав, с правно
основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 10.03.2014 г. между страните е сключен договор за студентски
кредит, по силата
на който ищецът е отпуснал кредит в размер на 2475лв. с цел заплащане на 9 броя
месечни такси за обучение всяка в размер на 275лв. Ответникът поел насрещно
задължение да плаща и възнаградителна лихва – фиксирана годишна лихва в размер
на 7% без да дължи заплащане на такси и комисионни и други разходи свързани с
отпускане и управление на кредита. Сочи се, че съобразно постигнатите
договорености кредитополучателя се задължил да заплаща наказателна надбавка.
Крайният срок за погасяване на кредита бил 15.09.2023 г. Била усвоена сумата от
275лв. на 10.03.2014 г. Сочи се, че задължението на основание чл. 4.8 от
договора било разсрочено на 48 равни анюитентни месечни вноски, дължими на
15-то число считано от 15.10.2019 г. до 15.09.2023 г., като ответникът
разполагал с гратисен период до 15.09.2019 г.
без да плаща главница и лихва, но при условие, че такива се начислява и
капитализира годишно. Излага се, че усвоената главница в размер на 275лв. е
била капитализирана годишно през гратисния период, поради което се и претендира
сумата от 399,70лв. Сочи се, че на основание чл.6.2 от договора при неплащане
на три последователни месечни вноски кредитът ставал предсрочно изискуем.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задължение за погасяване на 10 броя
анюитентни месечни вноски, първата с падеж на 15.10.2019 г., поради което
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Сочи се, че за настъпилата
изискуемост длъжникът е уведомен по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление
на адреса, поради което същата е осчетоводена като настъпила на 23.07.2020
г. Тъй като ответникът не е заплатил
дълга си по договора, ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз
основа на което е издадена процесната заповед за изпълнение срещу него, връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради последното за ищеца се е
породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо
ответника дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. Моли за
уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител, поддържа предявения иск. Намира за доказан иска по основание и
размер и се моли за уважаването му. Претендира разноски, съобразно представения
по делото списък.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата, чрез назначения особен представител адв. И.К., с който се изразява становище за
неоснователност на предявените искове по размер.
В открито съдебно заседание ответникът чрез особен представител, поддържа
депозирания отговор и направените в него оспорвания. В условие на евентуалност
счита, че следва да се кредитира т. 5 от експертното заключение, като се
присъди чистата стойност на кредита без капитализиране на лихвата. Настоява, че
не е настъпила предсрочната изискуемост, поради неуведомяване на длъжника.
Счита, че чл. 4, т. 4 от договора за кредит противоречи на чл. 20 от Закона за
кредитиране на студенти и докторанти, който предвижда капитализиране на лихвата
и намира същия за нищожен. Намира, че е налице нарушение на ЗПК, поради липса
на доказателства за предварително информиране на кредитополучателя по договора
за клаузите му. По тези съображения се моли за отхвърляне на иска.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното частно гражданско дело, по него е издадена в полза на ищеца срещу
ответника заповед по чл.410 ГПК за процесните суми.
От приложения по делото договор за студентски кредит, сключен на от 10.03.2014 г. между „*“ АД,като кредитор и И.Я. - кредитополучател, и погасителен план към него се
установява, че страните са постигнали уговорка за предоставяне на сумата от 2475лв. с цел заплащане на 9 броя
месечни такси за обучение всяка в размер на 275лв. с краен срок на погасяване до 15.09.2023 г. Договорено
е, че кредитополучателят поема задължение да плаща и възнаградителна лихва – фиксирана годишна лихва в
размер на 7% без да дължи заплащане на такси и комисионни и други разходи
свързани с отпускане и управление на кредита, а на основание чл. 3.2 – лихва за
забава в размер на основания лихвен процент, увеличен с 10 пункта. В чл. 4.2 е
договорено, че при погасяване на кредита кредитополучателят ще ползва гратисен
период от 67 месеца до 15.09.2019 г. Договорено е, че по време на гратисния
период банката начислява лихва върху усвоената част от кредита съгласно
действащия погасителен план като лихвата се капитализира годишно.
Видно от
приложена покана – уведомление за предсрочна изискуемост на задълженията на
ответника /л. 10-13/, връчителят е посетил постоянния и настоящия адрес на
кредитополучателя в рамките на един месец, включително и в неприсъствен ден, и
е събрал данни от съседи, че адресата не живее на адреса от години. Извършена е
справка в НАП, но не са установени трудови договори или данни за осигурител.
Предвид на това съдебният изпълнител е приел, че уведомлението за обявяване на
предсрочната изискуемост е редовно връчено на 23.07.2020 г.
От
заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че по кредита е била усвоена еднократно 275лв. от длъжника, за
заплащане на семестриална такса, а сумата от 124,70 лева е капитализирана
договорна лихва в главницата всяка година в периода от 16.02.2015 г. до
16.09.2019г. ; просрочени са 10 погасителни вноски, първата с падеж 15.10.2019
г., като плащания по тях не са извършвани от подписването му до 20.07.2021 г.;
размерите на възнаградителната и на мораторната лихви за предявените искови
периоди съответстват на дължимите за същите периоди. Вещото лице е изчислило,
че размерът на възнаградителната лихва без капитализиране на главницата възлиза
на 15,09лв. за периода от 15.10.2019 г. до 23.07.2020 г., а лихвата за забава -
наказателната надбавка за периода от 15.10.2019 г. до 23.08.2020 г. възлиза на
4,40лв.
Въз основа на горната фактическа
установеност, настоящият състав на формира следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед предявяването им в
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр. д. № 10246/2020 г. по описа на ВРС, 50
състав.
Предмет на предявения иск е
установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение.
Основателността на исковите претенции е обусловена от
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително
правоотношение по договор
за студентски кредит от 10.03.2014 г., по силата на който кредиторът предоставя на
потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят
се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и условията,
уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената
сума; кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните
правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена
информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното
договаряне на условията по договора; осъществяването на всички уговорени
обективни предпоставки, въз основа на които е възникнало правото на кредитора
да обяви кредита за предсрочно изискуем, и уведомяването на ответника за това,
както и размера на всяко от претендираните вземания (по пера).
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява
наличието на валидно облигационно правоотношение с характеристиките на договор
за банков кредит. Ищецът е изправна страна по същия, доколкото от изслушаната в
о.с.з. се установи, че към датата на подписване на договора по сметка на
кредитополучателя – ответник е преведена сумата от 275лв. за заплащане на семестриална
такса, съобразно постигнатите между страните договорки.
В конкретния случай процесният договор е
съставен в съответствие със императивните изисквания на чл. 19, чл. 20 и чл.
25, ал. 2 от ЗКСД. Уговорената лихва е в размер на 7% /чл. 3.1. от договора/,
кредитополучателят не дължи заплащане на такси, комисионни и други разходи,
непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита /чл. 3.3. от
договора/, не са поискани и представени обезпечения от длъжника или от трети
лица, при предсрочно погасяване на кредита не се дължат комисионни /чл. 4.12.
от договора/, което води до заключението, че същият не страда от пороци,
обуславящи неговата нищожност поради противоречие с императивни правила за
поведение.
Наличието на валиден договор и изпълнението на поетото
от страна на ищеца задължение, обуславят извода за пораждане на задължението за
ответника да върне заетата сума, ведно с дължимите лихви.
Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна
погасителни вноски съобразно постигнатите между страните уговорки също
категорично се установи по делото – представеното извлечение от сметка на
ответника и приетата съдебно-счетоводна експертиза.
В тази връзка ищецът се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита при допусната забава в
плащанията.
Според задължителните указания,
дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки: обективния факт на
неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението
на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време
сезирането на заповедния съд.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че не са
извършени никакви плащания, в т.ч. и към датата на изготвяне на заключението,
поради което ответникът е изпаднал в забава, продължила повече от триста дни
(предвид падежа на първата погасителна вноска на 15.10.2019 г.), съответно е
доказано настъпването на уговореното между страните обективно условие за
отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок.
Доказано е също и упражненото от ищеца право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Волеизявлението му в този смисъл е обективирано в обсъдената по-горе
нотариална покана, която е надлежно връчена на длъжника на 23.07.2020 г. по
реда на вр. чл. 47, ал.5 от ГПК преди датата
на подаване на заявлението в съда – 24.08.2020 г. Настоящият съдебен състав
намира за неоснователни възраженията на особения представител за нередовност на
връчването, поради това че волеизявлението не е достигнало надлежно до
длъжника. При връчване на уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост от съдебен
изпълнител са приложими всички способи за връчване, предвидени в ГПК, в т.ч. и
връчването чрез уведомление. Съобразно удостоверяването от връчителя, именно в
такава хипотеза е връчена поканата-уведомление, при което са спазени всички
изисквания на процесуалния закон, което обосновава наличието на надлежно
упражнено от кредитора право на обявяване на предсрочната изискуемост.
От изложеното следва, че предсрочната изискуемост на процесния кредит е
настъпила на 23.07.2020 г., когато длъжникът е редовно уведомен за промяната в
договора. Към тази дата са настъпили и правните последици на изменението, като
цялата неизплатена главница е станала изискуема.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, размерът на усвоената по
договора главница възлиза на сумата от 275лв. Следователно, съдът намира, че това е пълния размер на доказано усвоената кредитна сума и само той
може да бъде „главница“ по кредита, като всякакви други вземания, дори да са
предвидени в договора, като начислявани към него, не са главен дълг по заемното правоотношение.
Не се оспорва
от страните, а и от приобщената по делото ССчЕ се установява, че разликата над
усвоената главница от 275лв. до претендираната като такава от 399,70лв, или за
сумата от 124,70лв. представлява капитализирана възнаградителна лихва, а не
главница по кредита. Следователно, доказано е от ищеца главно и пълно наличие
за задължение за плащане на главница, усвоена от кредитополучателя в размер на
275лв., като с оглед диспозитивното начало е недопустимо да се подменя
основанието на иска и да се присъждат други по характер вземания, в случая
капитализирана договорна лихва, която не е заявена като предмет на делото, нито
със заявлението по чл. 410 от ГПК, нито с исковата молба. Принципната
възможност за капитализиране на тази лихва не е изключена и не противоречи на
разпоредбите на закона /чл. 24 от ЗКСД/, но доколкото същата се претендира като
главница, а не като капитализирана възнаградителна лихва е недопустимо
присъждането й като „главница“, поради което установителния иск се преценява за
неоснователен над посочения размер от 275лв.
По тези
съображения съдът намира за основателен установителния иск за заплащане на
главница по договора за кредит в размер на 275лв., каквато е усвоената по
договора сума, като за разликата над присъдената сума до пълния размер от
399.70лв. искът следва да се отхвърли.
До датата на предсрочната изискуемост ответникът дължи и падежиралата
възнаградителна лихва по кредита, а след това уговореното възнаграждение за
ползване на предоставените средства не се дължи, предвид упражнения избор от
кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок и преустановеното добросъвестното ползване на паричната сума от
длъжника (в този смисъл – т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 г., ОСГТК на
ВКС).
Видно от
приложения погасителен план и съдържанието на договора ежегодно към главницата по кредита се
капитализират натрупаната договорна лихва и върху нея се начислява договорна
лихва и наказателна лихва.
Съгласно
трайната съдебна практика, която настоящия състав споделя уговорката в договор
за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ /в този смисъл актуалната
съдебна практика в т.ч. Решение №66/29.07.2019 г. по гр.д. № 1504/2018 г. на
ВКС, II т.о./. В случая едната страна по договора е потребител, поради което
е неприложима разпоредбата на чл. 294 от ТЗ.
Следователно,
за определяне на размера на дължимата възнарадителна и наказателна лихва следва
да се вземе чистата стойност на усвоения кредитен ресурс без капитализираната
към него лихва.
С оглед
изготвеното заключение, което съдът кредитира, договорна лихва за процесния
период възлиза на 15,09лв. за периода от 15.10.2019 г. до 23.07.2020 г., а
лихвата за забава - наказателната надбавка за периода от 15.10.2019 г. до
23.08.2020 г. възлиза на 4,40лв., до които суми съдът намира исковете за
основателни. За разликата над този размер до
сумата
от 21,82 лева, представляваща възнаградителна лихва и сумата от 6,18 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху редовно падежирала главница и върху предсрочно
изискуема главница следва да бъдат отхвърлени.
В заключение, настоящият съдебен
състав намира, че предявените установителни искове следва да бъдат уважени за
главница сумата от 275 лв., представляваща
главница по договор за студентски кредит от 10.03.2014 г., сумата от 15,09 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 22.07.2020 г. включително,
сумата от 4,40 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 15.10.2019 г.
до 23.08.2020 г. вкл., ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.08.2020 г., до окончателното изплащане на задължението и отхвърлени в останалата част.
По разноските:
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски,
съразмерно с уважената част от исковете По делото са представени доказателства
за извършени разноски за заплатена
държавна такса - 125 лв., за депозит за вещо лице 300 лв., 300 лв. за депозит
за особен представител. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ето защо при
доказани разходи в общ размер на 875 лв., съобразно уважената част от исковите
в тежест на ответника следва да се възложат сторените в исковото производство
разноски в общ размер от 602,48лв.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Така от представените доказателства за заплатена
държавна такса от 25лв. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена
сумата от 51,64 лв.
Ответникът не е представил
доказателства за направени разноски по делото, поради което такива не следва да
му бъдат присъждани.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че
ответникът И.В.Я.,
ЕГН **********, с настоящ адрес ***, дължи
на ищеца „*, със седалище и
адрес на управление:***, *, следните суми: сумата от 275 лв. /двеста седемдесет и пет лева/, представляваща главница по
договор за студентски кредит от 10.03.2014 г., сумата от 15,09 лева /петнадесет лева и девет стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 22.07.2020 г. включително,
сумата от 4,40 лв. /четири лева и
четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата,
начислено за периода от 15.10.2019 г. до 23.08.2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
24.08.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 4368/25.08.2020
г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. №
10246/2020 г. по описа на ВРС, 50 състав, на основание
чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове за разликата над 275 лв., представляваща главница по договор за
студентски кредит от 10.03.2014 г., до
претендираната сума от 399,70лв.; за разликата над 15,09 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 22.07.2020 г. вкл., до претендираната сума от 21,82лв.; за
разликата над 4,40 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата, начислено за периода от 15.10.2019 г. до 23.08.2020 г. вкл., до претендираната сума от 6,18лв.,
представляваща сбор на обезщетение за забава върху редовно падежирала главница
и върху предсрочно изискуема главница.
ОСЪЖДА И.В.Я., ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, да заплати на *, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, *, сумата
от 602,48лв. /шестстотин и два лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща сторени в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА
И.В.Я.,
ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да
заплати на „*, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, *,
сумата от 51,64
лв. /петдесет и един лева и шестдесет и четири
стотинки/, представляваща сторени в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да
се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: