Решение по дело №337/2023 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 210
Дата: 13 декември 2023 г.
Съдия: Атанас Василев Димитров
Дело: 20234510200337
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Бяла, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тридесети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20234510200337 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. И. Р., ЕГН ********** с адрес в гр.П., ул.“Р. И.“ № .,
чрез адв. Й. Ц. от АК – В., със съдебен адрес в гр.В., ул.“Г. С. Р.“ №., ет.., офис .против
Наказателно постановление № 8353 от 25.09.2023г., издадено от началник отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
при АПИ гр.София, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено
административно наказание „Глоба” по чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП в размер на 1 500
лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.3,
б.“б“ и т.4, б.“а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
Жалбоподателят счита, че така издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и моли за неговaтa отмяна, евентуално за изменение в частта на
наложената глоба, като бъде същата намалена до предвидения минимален размер. Иска се
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмено
становище се иска потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
разноски.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 21.08.2023г., актосъставителят П. - инспектор в Отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
АПИ, изпълнявал служебните си задължения съвместно с Николай Амбов на път I-3, км 4.
Около 14:50ч. спрели за проверка съчленено ППС – МПС марка „С.“, с рег.№ .... и
прикачено към него полуремарке с рег. № ......., превозващо пшеница. В хода на проверката,
след направено измерване с техническо средство – електронна мобилна везна, модел РW-10
1
№ К0200009 установили, че натоварването на задвижващата (2-ра) единична ос на ППС е
12.950т при максимално допустимо натоварване за задвижващата ос от 11.500т.
Посредством ролетка № 1307/18/5м било направено измерване разстоянието между осите,
като при 1.40м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето била
30.050т, при максимално допустимо натоварване на оста от 24т.
За извършеното нарушение бил съставен АУАН, който водачът подписал без
възражения. Въз основа на така съставения АУАН, началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
АПИ, оправомощен със Заповед № РД-11-246 от 31.03.2022г. на Председателя на
Управителния съвет на АПИ, издал атакуваното НП, връчено на жалбоподателя лично на
28.09.2023г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. По делото се
събраха гласни доказателствени средства, посредством проведения в съдебно заседание
разпит на актосъставителя. Съдът приема и кредитира, както писмените, така и гласните
доказателствени средства, тъй като те са еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и
взаимно допълващи се. Съдът намира, че актосъставителят е незаинтересован и
непредубеден от изхода на делото. Показанията му са в пълно съответствие с установената в
АУАН и НП фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество е основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентно длъжностно лице предвид разпоредбата на чл.167, ал.3 изр.второ вр. с чл.189,
ал.1 от ЗДвП. В същата е разписано, че общата маса, осовото натоварване и габаритните
размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция
„Пътна инфраструктура“, но „…с оглед правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване.“. Тоест, компетентността на длъжностните лица е да
установяват извършването на нарушения, които засягат разпоредбите на Закона за
пътищата. Именно Закона за пътищата се отнася до обществените отношения, свързани със
собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта,
поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на
пътната инфраструктура в Република България. Докато от друга страна, ЗДвП има за
основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имущество на юридическите и
физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни
средства. При движение на извънгабаритно и/или тежко ППС без разрешение по пътищата
несъмнено се нарушават правните норми на ЗП, тъй като пътищата са застрашени от
увреждане. След като се нарушават негови правила, то логично и в съответствие със закона
е и отговорност да се търси на основание на същите, от органите, контролиращи неговото
изпълнение, а именно длъжностните лица при АПИ.
В настоящият случай обаче, наказателното постановление е издадено от
некомпетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП, „Наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната,
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете
на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.“.
Процесното наказателно постановление е издадено от Началник отдел „КРПМ“ към
дирекция „АРОК“ при АПИ, оправомощена от председателя на Управителния съвет на АПИ
към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, който не е компетентен
орган да издава наказателни постановления за нарушения по Закона за движение по
2
пътищата. Такава компетентност имат единствено съгласно нормата на чл.189е, ал.12 от
закона, която изрично предвижда, че се касае до нарушения на чл.179, ал.3-3в от ЗДвП.
Следователно, излизайки извън рамките на предоставената си компетентност, наказващият
орган е издал един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора, на основание представения договор за правна защита и
съдействие и чл.38, ал.2 от ЗАдв, в полза на адв. Й. Ц. следва да бъде присъдено
възнаграждение, което съдът с оглед правната и фактическа сложност на делото,
приключването му в едно съдебно заседание и без личното явяване на адвоката, определя на
осн. чл.18, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 400 лева.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8353 от 25.09.2023г., издадено от началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при АПИ гр.София, с което на Й. И. Р., ЕГН ********** с адрес в
гр.П. ул.“Р.И. № .., на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание
„Глоба” по чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП в размер на 1 500 лева, за извършено нарушение
на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ и т.4, б.“а“ от Наредба №
11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, бул.“Македония“ № 3, да
заплати на адв. Й. Ц. Ц., вписана в АК – Варна с личен № **********, сумата в размер на
400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение в производството.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _____________/п/__________
3