№ 15235
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110158887 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.224,ал.1 КТ.
С исковата молба ищцата Р. А. Ц. е предявила установителен иск за признаване със
сила на присъдено нещо по отношение на ответника съществуването на вземането за
плащане на сумата от от 2 695,66 лв, представляваща обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за
неизползван годишен платен отпуск от общо 60 дни за 2019г. и за 2020г. по трудовото
правоотношение между страните , възникнало от трудов договор , сключен на 19.01.2018г.,
прекратен на 18.01.2021г., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата
на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 09.04.2021г. до окончателното й
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д.
№ 20022/2021г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по
чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцата поддържа предявения
иск. При устните състезания в заседанието на 30.11.2022г. адвокатът на ищцата е пледирал
за уважаване на исковете.
Ответникът – „ФИРМА”ЕООД оспорва предявения иск изцяло по основание и по
размер видно от изявленията на пълномощника му в депозирания на 13.12.2021г. отговор
на исковата молба. Сочат се доводи , според които ищцата не е изпълнявала надлежно
трудовите си задължения , като през 2019г. се е явяла само няколко пъти на работа в офиса ,
а през периода от 28.03.2020г. до 18.03.2021г. „е заявила искане за ползване на отпуск
съгласно чл.164,ал.1 КТ”. Изтъква се , че всички трудови възнаграждения на ищцата са й
били платени. Посочва се , че „ищцата е имала възможност през 2019г. да ползва платенв
1
отпуск и се е въползвала от това право , но без да го е декларирала по надлежен ред”.
Отбелязва се , че трудовото правоотношение е било прекратено по искане на ищцата , която
не е спазила 1-месечното предизвестие по чл.11.2 от трудовия договор.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответното дружество поддържа
възраженията срещу предявения иск. При устните състезания в заседанието на 30.11.2022г.
адвокатът на ответната страна е пледирал за отхвърляне на иска. Доводи за
неоснователността му са посочени и в представените на 07.12.2022г. писмени бележки от
пълномощника на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на иска :
Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването му, тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
20022/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно процесуалния ред за разглеждането на иска :
Въпреки че предявеният установителен иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.224,ал.1 КТ
(за обезщетение за неползван платен годишен отпуск) произтича от трудово
правоотношение, той не е сред изброените в чл.310 ГПК, поради което следва да бъде
разгледан не по реда на чл.310 –чл.317 ГПК , а по общия исков ред. Това е така , тъй като
исковете за вземания по трудово правотношение (освен тези по чл.128,т.2 КТ ) не са
посочени в чл.310 ГПК и следователно този процесуален ред е неприложим за тяхното
разглеждане. Производството по чл.310–чл.317 ГПК се прилага само за разглеждане на
исковете по чл.310 ГПК , но не и за други искове, за които това не е предвидено в закон (по
аргумент от чл.310,т.5 ГПК). Тъй като установява изключение от общия исков ред , правната
норма на чл.310 ГПК не може да бъде тълкувана разширително , нито да бъде прилагана по
аналогия. Това означава , че нито по искане на страните, нито служебно по преценка на
съда бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК не може да бъде прилагано за
разглеждане на други искове освен изброените в чл.310 ГПК или в друг закон.
Относно основателността на установителния иск по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл. 224,ал.1 КТ :
Този иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
По делото е безспорно, а и от представените трудов договор от 19.01.2018г. и
уволнителна заповед № 11/21.12.2021г. на управителя на „ФИРМА”ЕООД и от
вписванията на страниците от трудовата книжка на ищеца (представени в заверени копия –
2
б.с.) се установява, че през периода от 19.01.2018г. до 18.01.2021г. , т.е. през процесния
период от от 01.01.2019г. до 31.12.2020г. между страните е съществувало трудово
правоотношение , по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „офис -асистент”
в ответното дружество.
В разглежданият случай по делото е доказано наличието на двете комулативно
изискуеми условия за възникването на правото по чл.224,ал.1 КТ за ищцата : налице е както
положителната (прекратяването на трудовото правоотношение ) , така и отрицателната
предпоставка (неизползването от ищцата на полагащия й се платен годишен отпуск ).
Като писмено доказателство по делото е приета заповед № 11/21.12.2021г. на
управителя на „ФИРМА”ЕООД , с която е прекратено трудовото правоотношение с
ищцата на основание чл.326,ал.1 КТ по искане на ищцата , считано от 18.01.2021г.
За възникването на правото на обезщетение по чл.224,ал.1 КТ е без правно значение
законосъобразността на извършеното уволнение, както и дали е спазено дължимото
предизвестие за това. Правнорелевантен е само факта на прекратяването на трудовото
правоотношение, независимо от фактическото и правно основание за това . Възражението
на ответника за неспзавнето на предизвестието за уволнение от ищцата е правноирелвантно.
По делото няма доказателства за ползването на платен годишен отпуск от ищцата
през 2019г. и през 2020г. Не са представени писмени доказателства нито за подадени от
ищцата молби за ползване на този отпуск , нито за издавани от ответника като работодател
заповеди по смисъла на чл.173,ал.1 КТ за ползването на платен отпуск от ищцата.
Възраженията на ответника в обратния смисъл са недоказани.
Според чл.8,ал.2 КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и
задължения се предполага до установяване на противното. Това означава, че не работникът
трябва да доказва, че е работил съобразно съответните изисквания за заеманата от него
длъжност, а ответникът следва да докаже неизпълнението на трудовите задължения от
работника , ако твърди това. По настоящото дело няма доказателства за ненадлежно
неизпълнение от ищцата на трудовите й функции през процесния период от 01.01.2019г. до
31.12.2020г. Поради посочените причини възражението на ответника е недоказано.
В заповедта за уволнение № 11/21.12.2021г. на управителя на „ФИРМА”ЕООД се
съдържа изрично признание и нареждане на ищцата да бъде изплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2019г. - 20 дни и за 2020г. - 20 дни. По естеството си
това е извънсъдебно признание от ответника на правото на ищцата по чл.224,ал.1 КТ.
Според приетото в съдебното заседание на 30.11.2022г. неоспорено от страните експертно
заключение , това обезщетение е начислено във ведомостта за месец януари 2021г. на
ответното дружество като чистата сума за получаване (след приспадане на съответите
удръжки) е в размер на 2 695,66 лв, но няма доказателства да е платена на ищцата.
Страните не спорят , че посочената сума не е изплатена на ищцата, въпреки
отбелязването за това в трудовата й книжка от ответника. По делото няма представени
доказателства за плащането на тази сума от „ФИРМА”ЕООД на ищцата. Поради тази
3
причина посочената сума следва да бъде присъдена на ищцата. Искът по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл. 224,ал.1 КТ следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищцата не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не са представени
доказателства за осъществени от нея разходи по настоящото исково дело.
На ответника също не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като искът е уважен
изцяло.
Тъй като ищцата е била представлявана по настоящото исково дело от адвокат по
реда на чл.38 ,ал.1 ЗА , следва на основание чл.38,ал.2 ЗА ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на този адвокат възнаграждение в претендирания размер (500 лв) ,
който съотвества на минимума по чл.7,ал.2, т.3 от Наредба№ /2004г. на ВАС.
Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса при предявяването на иска. С
оглед чл.78,ал.6 ГПК дължимата държавна такса за уважения иск следва да бъде събрана от
ответната страна, както и платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза (170 лв).
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищцата не следва да бъдат присъдени разноски за заповедното дело , тъй като няма
доказателства да е осъществила разходи във връзка с това дело.
На ответника също не следва да бъдат присъдени разноски за заповедното дело, тъй
като претенциите срещу него са уважени изцяло.
Тъй като ищцата като заявителка е била представлявана по заповедното дело от
адвокат по реда на чл.38 ,ал.1 ЗА , следва на основание чл.38,ал.2 ЗА ответното дружество
да бъде осъдено да заплати на този адвокат възнаграждение в претендирания размер (500
лв) , който съотвества на минимума по чл.7,ал.2, т.3 от Наредба№ /2004г. на ВАС.
Ищцата като заявителка е освободена от внасяне на държавна такса при
предявяването на заявлението по чл.410 ГПК по по заповедното гр.д. № 20022/2021г. по
описа на СРС, 68 състав. С оглед чл.78,ал.6 ГПК дължимата държавна такса за уваженото
заявление по чл.410 ГПК следва да бъде събрана от ответната страна.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК, че „ФИРМА”ЕООД, ЕИК: *****, гр.София, район „АДРЕС, със съдебен
адрес : град София, АДРЕС, чрез адв. С. Д. , ДЪЛЖИ на Р. А. Ц. , ЕГН: **********, гр.
София, АДРЕС, със съдебен адрес : гр. Перник, АДРЕС, чрез адв. Б. Б., сумата от от
2 695,66 лв (две хиляди шестстотин деветдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки),
представляващи обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за неизползван годишен платен отпуск от
общо 60 дни за 2019г. и за 2020г. по трудовото правоотношение между страните ,
възникнало от трудов договор, сключен на 19.01.2018г. , прекратен на 18.01.2021г., заедно
със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението
по чл.410 ГПК- 09.04.2021г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 20022/2021г. по описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА”ЕООД, ЕИК: *****, гр.София, район „АДРЕС, със съдебен адрес
: град София, АДРЕС, чрез адв. С. Д., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б. Б. Б., гр. Перник,
АДРЕС, следните суми: 500 лв (петстотин лева), представляваща адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.1 ГПК в
качеството му на пълномощник на ищцата Р. А. Ц. по исковото гр.д. № 58887/2021г. по
описа на СРС, 68 състав, и 500 лв (петстотин лева), представляваща адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.1 ГПК в
качеството му на пълномощник на заявителката Р. А. Ц. по заповедното гр.д. №
20022/2021г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА”ЕООД, ЕИК: *****, гр.София, район „АДРЕС, със съдебен
адрес : град София, АДРЕС, чрез адв. С. Д., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78,ал. ГПК по
сметка на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД следните суми : 107,83 лв (сто и седем лева и
осемдесет и три стотинки), представляваща дължимата държавна такса за уважения иск по
исковото гр.д. № 58887/2021г. по описа на СРС, 68 състав; 170 лв ( сто и седемдесет
лева), представляващи платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза по делото по исковото гр.д. № 58887/2021г. по описа на
СРС, 68 състав , и 53,91 лв (петдесет и три лева и деветдесет и една стотинки),
представляващи дължимата държавна такса за предявяването на уваженото заявление по
чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 20022/2021г. по описа на СРС, 68 състав, от плащането
на които ищцата е била освободена по чл.359 КТ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5