№ 67
гр. Пловдив , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20215001000279 по описа за 2021 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „С.З.П.“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. К.ш. № ... против решение №
260039 от 08.02.2021г. на ОС Пловдив, постановено по т.д. № 307/2020г. по
описа на ОС Пловдив, с което е отхвърлена молбата на „С.З.П.“ ЕООД за
откриване на производство по несъстоятелност на „С.И.“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. П., улл. А. С. № ..., ет. ..., ап. .... Изложени
са съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението, което се твърди, че е постановено в противоречие с разпоредбите
на закона и със събраните по делото доказателства, а искането отправено до
въззивния съд е решението да бъде отменено и молбата по чл. 625 ТЗ да бъде
удовлетворена.
Отговор на въззивната жалба е постъпил от „С.И.“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. П., бул. А.С. № ..., ет. ..., ап. ...,
представляван от адв. Т. К., с който оспорва въззивната жалба и настоява
оспорения съдебен акт да бъде потвърден.
1
Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в предвидения за това
седмодневен срок от връчване на решението, което за молителя, сега
жалбоподател е сторено на 22.02.2021г., а жалбата е изпратена по пощата с
клеймо на изпращането на 01.03.2021г..
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на
първоначалния кредитор „КК“ ЕООД ЕИК ***, по отношение на който
производството е прекратено с определение 23.10.2020г. и е продължило по
молбата на присъединения кредитор „С.З.П.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр. С.З., ул. К.ш. № .... Искането е за отриване на
производство по несъстоятелност на „С.И.“, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. П., улл. А. С. № ..., ет. ..., ап. ..., а обстоятелствата, на които се
основава същото са следните: присъединения кредитор има вземане с
произход договор за продажба на бетон и строителни материали от
16.04.2018г., в изпълнение на който и за периода от м.01.2019 г. – м.07.2019 г.
е доставил на „С.И.“ ЕООД строителни материали, за което са издадени
фактура № *** от 31.01.2019 г. на стойност 51 982.05 лв., № *** от 27.02.2019
г. на стойност 30 193.44 лв., № *** от 30.03.2019 г. на стойност 3 825.60 лв.,
№ *** от 31.05.2019 г. на стойност 9 930 лв., *** от 28.06.2019 г. на стойност
13 454.40 лв. и *** от 31.07.2019 г. на стойност 5 884.80 лв. Твърди, че е
изпълнил задълженията си по договора точно и в срок, като изпълнението е
прието без направени от длъжника възражения, което се установява и с
издадените експедиционни бележки, въпреки което купувача не е изпълнил
насрещното си задължение по чл.5, ал.1 от договора да заплати цената на
доставената стока в срок до 10 работни дни от датата на издаването на
фактурата. Сочи, че на 18.04.2019 г. е извършено частично плащане от
22 369.90 лв. по фактура ***/31.01.2019 г. и дължимият остатък е 29 612.15
лв. и като отчита извършеното частично плащане, общия размер на
задължението на длъжника по отношение на кредитора „С.З.П.“ ЕООД, ЕИК
*** възлиза на сумата от 92 900.39 лв..
Освен посоченото вземане присъединения кредитор твърди, че има
2
вземане и в размер на 39 926.96 лв., представляваща неустойка за забава,
съгласно чл.17, ал.1 от договора за неизпълнение на задължението на
купувача да заплати в срок стойността на доставените стоки в размер на 0.5%
на ден върху задължението за всеки ден на неизпълнението, но не повече от
15% от стойността на съответната фактура.
Въз основа на изложеното „С.З.П.“ ЕООД като сочи, че е кредитор на
„С.И.“ ЕООД, ЕИК *** с вземане в размер на общо 132 827.35 лв., което към
момента на подаването на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност не е погасено, настоява съдът да постанови решение, с което
да открие производство по несъстоятелност на длъжника му.
„С.И.“ ЕООД, ЕИК *** оспорва молбата като счита същата за
неоснователна. Не оспорва обстоятелството, че между страните са налице
търговски отношения по Договор от 16.04.2018 г., но оспорва факта, че
кредиторът е изпълнил задълженията си качествено, като твърди, че
кредитора е доставил бетон, различен от поръчания и от посочения в
издадените фактури и експедиционни бележки, което обосновава
неизпълнение на договорните задължения и съответно не му се следва
заплащане, както на стойността на доставеното, така и на претендираната
неустойка, тъй като е неизправна страна. Освен това твърди, че между
страните е налице спор относно наличието на задължение на длъжника по
отношение на кредитора, за който е образувано т.д. 235/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора, което не е приключило.
Съгласно чл.607а, ал.1 от ТЗ производство по несъстоятелност се
открива за търговец, който е неплатежоспособен. Следователно материално
правните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са
две – длъжника да притежава качеството търговец и да е в състояние на
неплатежоспособност. Съгласно чл.608, ал.1 от ТЗ, неплатежоспособен е
този търговец, който не е в състояние да изпълнява изискуемо парично
задължение по търговска сделка или публично правно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение
по частно държавно вземане.
Относно активната материално правна легитимация по чл. 625 ТЗ на
присъединения кредитор, молител в производството, след като по отношение
на първоначалния такъв производството е прекратено – вж. определение от
23.10.2020г., поради оттегляне на молбата:
От приетите в настоящото производство писмени доказателства,
приложени към молбата на адв. Ст. И. и предмет на обсъждане от приетата
като неоспорена от страните ССчЕ на в.л. И.С. се установява, че вземанията
на кредитора „С.З.П.“ ЕООД са изцяло погасени чрез плащане по
образуваното изп.д. № ... в размер на 107 488.15 лв., сторено на 16.04.2021г.
3
от третото лице „М.и.“ ЕООД – длъжник по наложен обезпечителен запор,
която сума е преведена по сметка на цесионера „Б.И.“ ЕООД по договор за
цесия, цедент по който е кредитора „С.З.П.“ ЕООД на длъжника, за която
цесия последния е уведомен на 15.04.2021г.. Съответно на 22.04.2021г. е
извършено плащане от „С.И.“ ЕООД в полза на „С.З.П.“ ЕООД и на
основание споразумение от 15.04.2021г. на сумата от 21 446.37 лв., с което
вземането на „С.З.П.“ ЕООД в размер на 128 934.52 лв. е изцяло погасено.
Изложеното до тук изключва наличието на активна материално правна
легитимация на присъединения кредитор и налага само на това основание
молбата по чл. 625 ТЗ да бъде приета за неоснователна, тъй като качеството
на кредитор за молителя не е установено.
За пълнота на изложеното и предвид доводите във въззивната жалба ще
се посочи, че дори и да бе установено качеството на кредитор по отношение
на молителя, то неустановено е предположението по чл.608, ал.3 ТЗ за
неплатежоспособност на „С.И.“ ЕООД, ЕИК ***. Въпреки, че е налице
спиране на плащането на вземането, то това е вследствие съзнателно направен
избор от длъжника, попадащ в хипотезата на разумно управление на
търговските му дела – чл. 75, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Това е така, тъй като вземането
е било спорно, предмет на образуваното съдебно производство по т.д.
235/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, поради което и
приложението на основанието по чл. 608, ал.3 ТЗ, с което да се приеме, че
„С.И.“ ЕООД не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения на
молителя е правно невъзможно. В тази връзка от значение за обективното
финансово състояние на длъжника са направените констатации от вещото
лице И.С., която сочи, че към 31.05.2021г. пасивите на дружеството са
значително намалели, в сравнение с изследвания период към 31.12.2020г.,
което обуславя извод за подобряване на финансовите му показатели.
Категоричен е изводът на експерта, че дружеството продължава да извършва
дейност и генерира приходи, няма спирания на плащанията, а финансовите му
показатели са стабилни и със стойности към 31.05.2021г. около
препоръчителните.
Първоинстанционният съд, след като е приел, че дружеството длъжник
може да изпълнява задълженията си към своите кредитори и не е в състояние
на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал.1 ТЗ е постановил
съобразен с материалния и процесуален закон съдебен акт, който следва да
бъде потвърден.
На основание чл.273 във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника по
жалбата се дължат разноски, които съгласно приложения списък на
разноските са в размер на общо 4350 лв., от които 4000 лв., платено
възнаграждение за адвокат и 350 лв., представляващи депозит за ССчЕ. От
4
представляващия жалбоподателя адв. Я.И. е направено възражение по чл. 78,
ал.5 ГПК, което съдът приема за основателно. Спорът не се характеризира с
особена правна и фактическа сложност, като разглеждането му в открити
съдебни заседания е приключило в рамките на три такива, поради
неизготвяне на заключение по допуснатата ССчЕ. Затова и отчитайки факта,
че заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на представляващия го
адвокат също е в размер на 4000 лв., както и обстоятелството, че в хода на
процеса адвоката на ответника по жалбата е бил процесуално активен, като е
ангажирал доказателства и се е явявал във всяко от проведените съдебни
заседания съдът счита възнаграждение в размер на минималното такова,
съгласно чл.7, ал.3 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения е несъответен на действително отработеното. Затова и
съобразявайки извършената реално работа, като време и тежест във
въззивното производствмо съдът счита, че възнаграждение в размер на 2000
лв. е адекватно и не е прекомерно, поради което и за посочената сума следва
да се ангажира отговорността на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260039 от 08.02.2021г. на ОС Пловдив,
постановено по т.д. № 307/2020г. по описа на ОС Пловдив, с което е
отхвърлена молбата на „С.З.П.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С.З., ул. К.ш. № ... за откриване на производство по
несъстоятелност на „С.И.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. П., улл. А. С. № ..., ет. ..., ап. ....
ОСЪЖДА „С.З.П.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С.З., ул. К.ш. № ... да заплати на „С.И.“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. П., улл. А. С. № ..., ет. ..., ап. ... сума в
размер на 2350лв., представляващи направени разноски във въззивното
производство по заплащане на възнаграждение за адвокат в размер на 2000 лв.
и 350 лв., представляваща депозит за ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 7 –
мо дневен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6