МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 612 ПО ОПИСА ЗА 2017 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
На 25.05.2017 год. във Варненският окръжен
съд е внесен обвинителен акт № 29 на Варненска окръжна
прокуратура против подсъдимия Х.Я.Х., по който е образувано производство пред
първа инстанция за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по
чл.256, ал.2, пр.3, вр.ал.1, вр.чл.2,
ал.2 НК за това, че през периода от
14.11.2005г. до 29.12.2005 год. в гр. Варна, като управляващ и представляващ
дружество "Мега метал" ЕООД, чрез използване на документи с невярно
съдържание - Дневник на покупките на „Мега Метал" ЕООД за отчетен период
от 10.10.2005 год. до 31.10.2005 год., в който било отразено невярното обстоятелство
– доставка по фактура № **********/27.10.2005 год., която не е била реално
осъществена, с вписана обща стойност на доставката 170480.16 лева, данъчна
основа на доставката с право на пълен данъчен кредит 142066,80 лева и начислен
данък с право на пълен данъчен кредит 28413.36 лева, и Справка - декларация за
данъка върху добавената стойност с вх. № **********/14Л 1.2005 г. в която било
декларирано невярно обстоятелство -ДДС за възстановяване в размер на 28413.36
лв. за която сума дружество „Мега Метал" ЕООД е нямало право на данъчен
кредит, получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи
размери - ДДС в размер на 28 413.36 лв., възстановени с ДАПВ № 6656/21.12.2005
год. и получени на 29.12.2005 год. по банковата сметка на „Мега Метал"
ЕООД в „Юнионбанк" ЕАД с IB AN
BG74CBUN91951000045305, преведени от ТДД - Варна, с посочено основание
възстановяване на ДДС.
В с.з. е предявен
граждански иск срещу подсъдимия Х. от Министъра на финансите като представляващ
Държавата за сумата от 28 413.36 лв., представляващ обезщетение за причинени в
резултат на деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
повдигане на обвинението - 29.12.2015 год. до окончателното изплащане на
сумата.
Представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, моли подсъдимият да бъде признат за виновен
и да му се наложи наказание към минималния размер, определен в разпоредбата на
закона, изтърпяването на което да бъде с подходящ изпитателен срок.
Защитникът на
подсъдимият излага доводи относно несъставомерността на
възведеното на Х. обвинение и моли съда да постанови оправдателна присъда.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Х. *** и
към времето на инкриминираното деяние живеел посочения град и в гр.Варна,
където имал много познати.
През 2005 год. регистрирал търговско дружество
„Мега Метал" ЕООД, което било вписано в Търговския регистър с Решение от
16.09.2005 год. по фирмено дело № 3295/2005г. по описа на Варненски окръжен
съд, със седалището и адресът на управление на дружеството били в гр.Варна,
„Бриз" № 793. Предметът на дейност на „Мега Метал" ЕООД бил доставка
на обработени колектори от алуминиева сплав. Собственик и представляващ
търговското дружество бил подсъдимият Х.Х..
На 21.09.2005 год. дружеството било
регистрирано по реда на ДПК в ТДД -Варна, с ИН от НДР **********, а по ЗДДС -
на 10.10.2005 год. Регистрация в НОИ била извършена на 26.09.2005 год.
Подсъдимият
извършвал търговска дейност с дружеството и решил да се обогати, като получи
без правно основание парична сума от държавния бюджет. За целта използвал
факта, че търговското дружество било регистрирано по ЗДДС, поради което можел
да изготви документи, с които да поиска да му бъде възстановен без правно
основание данъчен кредит за сделка, която не била реално извършена. За целта на
19.09.2005 год. бил сключен договор № 1 между „Мега Метал" ЕООД, като
продавач и UL L.L.C, Свободна зона - Русе, като купувач, с който продавачът се
задължавал да достави на купувача в срок до 15.11.2005 год. 7068 броя
обработени алуминиеви колектори с качество, подходящо за износ, като била
определена цена от 10.90 евро на брой.
На
01.10.2005 год. бил сключен Договор за доставка между „Мега Метал" ЕООД,
като поръчител и „Вил транс метал" ЕООД, като доставчик, при който
последният следвало да достави профилни отливки от алуминиеви сплави
/колектори/, които трябвало да се съхраняват на територията на доставчика до
извършване на фактическия износ. Била договорена цена за брой колектор от 20.10
лева без ДДС, която следвало да се плати в седемдневен срок от подписване на
договора, а доставчикът следвало да достави 20 460 броя колектори в 30 дневен
срок от датата на фактуриране на сделката.
На
същата дата бил сключен Договор за обработка между „Вил транс метал" ЕООД,
като поръчител и „Хектор - 2005" ЕООД, като
изпълнител, по силата на който последният трябвало да обработи на поръчителя
20460 броя профилни отливки от алуминиеви сплави за срок от 2 месеца от
сключване на договора. За извършената дейност от "Хектор-2005" ЕООД,
поръчителят следвало да заплати за брой на колектор 19 лева без ДДС, в
седемдневен срок след подписването на договора.
На
03.10.2005 год. бил сключен договор № 1 между UL L.L.C, Свободна зона - Русе,
като продавач и „Вил транс метал"ЕООД, като купувач, чрез който купувачът
купувал профилен алуминий 20 460 броя на цена 0,22 евро на брой.
С
ЕАД 2006/4-1224/20.10.2005 год. UL L.L.C, Свободна зона - Русе извършило
продажба на „Вил транс метал" ЕООД на 20 460 броя отливки за 4636.20 евро,
с левова равностойност 9067.62 лева. Приложени били инвойс
фактура № 11/19.10.2005 год. и международна товарителница от 19.10.2005 год. с
товарен пункт Русе и разтоварен пункт Варна.
Детайлите били транспортирани
от гр.Русе до гр.Варна от „Йоди Транс" ООД, за
което била издадена фактура № 283/21.10.2005 год. за сумата от 125 лева.
Подизпълнител на „Йоди Транс" ООД бил
ЕТ"Румен Радев", който извършил транспорта с автомобил с рег.№ ОВ
6059 РР и била издадена фактура № 309/21.10.2005 год. на стойност 470 лева.
По силата на описаните
по-горе договори обработката на колекторите следва да е била извършена от „Хектор - 2005" ЕООД, в обект на „Вил транс
метал"ЕООД. На 01.10.2005 год. бил сключен Договор за наем между Маломир С.К.
и „Вил транс метал" ЕООД, като наемател, чрез който наемодателят се
задължавал да предостави на наемателя за временно и възмездно ползване терен, с
прилежащите към него стопански постройки, находящи се в с.Тополи, община Варна,
ул."Ела" с площ 730 кв.м. - за сумата 1000 лева годишно, като наемът
следвало да се плаща в края на тримесечието от датата на сключването. По делото
е представена разписка за наем, без изписан номер и дата, в която било
посочено, че Маломир К. получил от В.С. сумата от 250 лева.
Обработката на
колекторите следвало да бъде извършена от двама работника - Д.Б.Д. и В.Ж.Х.,
наети от „Хектор - 2005" ЕООД като шлосери на 4
часов работен ден, с основно трудово възнаграждение 100 лева. В действителност,
обработка на колекторите не била извършена реално, тъй като дружеството не
разполагало с необходимите материални активи и техника за да извърши
обработката на детайлите, нито разполагало с работници, които да извършат
обработка на такова голямо количество алуминиеви колектори за краткия период от
време от доставянето им до предаването от „Вил транс метал" ЕООД на „Мега
Метал" ЕООД.
Доставката била
оформена само документално, но не била реално извършена както била описана,
като била изготвена данъчна фактура № 1/27.10.2005 год. с данъчна основа 142
066.80 лева и ДДС в размер на 28 413.36 лева. Във фактурата било вписано, че
били доставени обработени колектори 7068 броя с единична цена от 20.10 лева -
общо за сумата 142 066.80 лева.
На 27.10.2005 год. бил
преведен ДДС в размер на 28 413.36 лева от „ДДС сметка" на „Мега
Метал" ЕООД, открита на 17.10.2005 год. по ДДС-сметката на фирма „Вил
транс метал" ЕООД. Данъчната основа по сделката не била платена.
На 14.11.2005 год., в
качеството си на собственик на „Мега Метал" ЕООД, Х. ***
Справка-декларация за ДДС с вх. № **********/14.11.2005 год., в която
декларирал невярното обстоятелство - ДДС за възстановяване в размер на 28
413.36 лева.
Вписаната в дневника за
покупки към справката декларация фактура № 1/27.10.2005 год. с доставчик „Вил
транс метал" ЕООД отразявала доставка, която била оформена само
документално, но не била реално извършена.
С подаването на СД било
претендирано от подсъдимия възстановяване на данъчен
кредит, което създавало фиктивно задължение на Държавата към дружеството, чийто
собственик бил Х., което било изпълнено, като бил издаден Данъчен акт за
прихващане или връщане № 6656/21.12.2005 год., с който на „Мега Метал"
ЕООД бил възстановен ДДС в размер на 28 413.36 лева, тъй като формално било
изпълнено изискването по чл.77 ал.2 от ЗДДС данъчно-задълженото лице да е
платило над 80 процента от начисления му данък за периода м.октомври 2005 год.
На 29.12.2005 год. ТДД
- Варна превела сумата 28 413,36 лева по банковата сметка на „Мега Метал"
ЕООД в „Юнионбанк" ЕАД с IBAN ***, с посочено
основание възстановяване на ДДС.
С
Решение № 02 01746/14.03.2006 год. била извършена промяна в регистрацията на
„Мега Метал" ЕООД като собственик и представляващ станал О.А.И., а
седалището и адресът на управление на търговското дружество бил: гр.Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик" бл.220, вх.1, ет.З, ап.11.
След
вписаната промяна била извършена данъчна ревизия на дружеството съгласно
Заповед за възлагане на ревизия № 1586/24.03.2006 год. и Заповед за възлагане
на ревизия № 1374/13.03.2006 год., издадени от Началник сектор „Ревизии и
проверки №3" при Дирекция „Данъчно осигурителен контрол" при ТД на
НАП - Варна да ревизиран период от 01.10.2005г. до 31.10.2005г. За
констатациите от ревизията бил съставен Ревизионен доклад № 1586/27.04.2006
год., въз основа на който с Ревизионен акт № 03001586/21.06.2006 год. били
установени данъчни задължения, представляващи данък върху добавената стойност в
размер на 28 413.36 лева и лихва върху ДДС в размер на 2 118.51 лева.
По делото е назначена
ССЕ, от заключението на която се установява, че „Мега Метал" ЕООД е
ползвало неправомерно данъчен кредит в размер на 28413.36 лева, за данъчен
период м.октомври 2005 год. - по фактура № 1/27.10.2005 год.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събрания по делото
доказателствен материал, а именно: показанията на свидетелите, експертизите на
вещите лица, както и всички доказателства по делото, които са взаимно допълващи
се.
Като съобрази събраните
по делото доказателства съдът приема за установено от правна страна следното:
С оглед така
установеното съдът приема от правна страна, че подсъдимият Х. е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.256, ал.2, пр.3, вр.ал.1, вр.чл.2, ал.2 НК за
това, че през периода от 14.11.2005г.
до 29.12.2005 год. в гр. Варна, като управляващ и представляващ дружество
"Мега метал" ЕООД, чрез използване на документи с невярно съдържание
- Дневник на покупките на „Мега Метал" ЕООД за отчетен период от
10.10.2005г. до 31.10.2005г., в който било отразено невярното обстоятелство -
доставка по фактура № **********/27.10.2005г., която не е била реално осъществена,
с вписана обща стойност на доставката 170480.16 лева, данъчна основа на
доставката с право на пълен данъчен кредит 142066,80 лева и начислен данък с
право на пълен данъчен кредит 28413.36 лева, и Справка - декларация за данъка
върху добавената стойност с вх. № **********/14.11.2005 год., в която било
декларирано невярно обстоятелство -ДДС за възстановяване в размер на 28413.36 лв за която сума дружество „Мега Метал" ЕООД е нямало
право на данъчен кредит, получил от държавния бюджет неследваща се парична сума
в особено големи размери - ДДС в размер на 28413.36 лв., възстановени с ДАПВ №
6656/21.12.2005 год. и получени на 29.12.2005 год. по банковата сметка на „Мега
Метал" ЕООД в „Юнионбанк" ЕАД с IBAN ***,
преведени от ТДД - Варна, с посочено основание възстановяване на ДДС.
За да достигне до този
извод съдът съобрази горните обстоятелства:
Подсъдимият е извършил
активни действия, за да получи от държавния бюджет неследваща му се парична
сума, като в справката декларация, изискуема от ЗДДС се е позовал на фактура,
която макар и да е изхождала фиктивно от реално съществуваща фирма, е
установено съдържащото се в нея лъжливо документиране. Без съмнение доставките
на стоки и услуги, документирани с неистински данъчни фактури, както по обективно
съдържание, така и от правна гледна точка, нямат характер на
"доставка" по смисъла на ЗДДС и подсъдимият следва да е бил напълно
наясно с това. Така с декларирането на фиктивни доставки в инкриминираната
справка-декларация по ЗДДС, претендирайки за възстановяване на пълен данъчен
кредит, какъвто изобщо не му се е полагал, той е целял да осуети установяването
на действителните си данъчни задължения. Със съставянето на инкриминираната
справка-декларация по ЗДДС и депозирането й пред съответната данъчна служба, се
осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние по чл.256,
ал.2, т.3, вр.ал.1, вр.чл.2, ал.2 НК и се обуславя от особено големия размер -
по смисъла на чл. 93, т. 14 НК, към периода на деянието м.октомври 2005 год.
–28413.36 лева неправомерно претендиран и възстановен данъчен кредит.
Субективна страна:
престъплението е извършено умишлено като умисълът винаги е пряк. Подсъдимият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици и ги е желаел.
Субект на
престъплението е пълнолетно, вменяемо,
неосъждано физическо лице.
За да приеме, че е
налице извършено от Х. престъпление от обективна и субективна страна, съдът
съобрази следните събрани по делото доказателства:
На първо място на
19.09.2005 год. е сключен договор между
продавача Мега Метал ЕООД и купувача UL L.L.C. Свободно зона- Русе, по силата на който в срок до 15.11.2005 год. първото дружество
следвало да достави на второто 7 068 алуминиеви елементи на единична цена за брой
10.90 евро.
На второ място на
01.10.2005 год. е сключен договор между Вил Транс Метал ЕООД и Мега Метал ЕООД,
по силата на който първото дружество следвало да достави на второто 20 460 бр.
обработени алуминиеви елемента на единична цена от 20.10 лв. за брой в 30
дневен срок от подписване на договора.
На същата дата Вил
Транс Метал ЕООД сключило договор с Хектор 2005 ЕООД,
по силата на който второто дружество трябвало да обработи за срок от 2 месеца 20 460 бр. алуминиеви
детайли на цена за брой 19 лева.
На 03.10.2005 год. е
сключен договор между продавача UL L.L.C. Свободно зона- Русе и купувача Вил Транс Метал ЕООД за доставка
на 20 460 бр. алуминиеви детайла за сумата от 0.22 евро на брой. Продажбата
била реално извършена на 20.10.2005 год., от която дата е фактурата за нея и
детайлите превозени до гр.Варна на 21.10.2005 год., от която дата са превозните
документи.
От изложеното до
момента съдът прави извод за фиктивност на описаната
сделка. Наблюдава се, че на една и съща дата е сключен договор за доставка на
алуминиевите елементи от Вил Транс Метал ЕООД и Мега Метал ЕООД и договора за
изработка между Вил Транс Метал ЕООД и Хектор 2005
ЕООД. Съдът намира, че това реално е нямало как да се случи, тъй като според
показанията пред съда на В.С.-собственик на Вил Транс Метал /които ще бъдат
коментирани по-късно в изложението/ първоначално той е решил самостоятелно да
обработи детайлите и след като няколко дни е опитвал да стори това, е
установил, че няма да се справи и е наел Хектор 2005
ЕООД да го стори. Ако се вярва на тези негови показания, то е невъзможно в деня
на подписване на договора с Мега Метал ЕООД, С. да подпише и договор с Хектор 2005 ЕООД, най-малкото защото още не е знаел, че
друг ще трябва да се справи с обработката на детайлите.
На следващо място
договора за покупка от Вил Транс Метал на алуминиевите детайли от Свободна зона
Русе е сключен на 03.10.2005 год. При тези обстоятелства остава загадка как два
дена преди това С. е знаел от каква допълнителна обработка ще се нуждаят
последващо придобитите от него алуминиеви елементи. Като в случая прави
впечатление цената на придобиване на елементите от 0.22 евро брой и
договорената цена на последващата обработка от 19 лева на брой. Вярно е, че
дружествата имат право на свободно договаряне помежду си, но целта на
търговския оборот е реализиране на печалба, каквато в случая липсва, а и няма
реално обяснение обработката на един детайл да надвишава с десетки пъти
неговата цена, още повече, че от показанията на свидетелите, които твърдят,че
са извършили обработката на детайлите се установява, че става въпрос за разпробиване на дупки и зачистването им, което в никакъв
случай не може да се нарече сложна и скъпа дейност, която да обуслови
посочената цена.
На следващо място
впечатление правят и сроковете за изпълнение на описаните по-горе договори:
Мега Метал е следвало да достави алуминиевите детайли на Свободна зона Русе в
срок до 15.11.2005 год. В същото време Вил Транс Метал е следвало да достави на
Мега Метал елементите в 30 дневен срок от подписване на договора помежду им,
което е станало на 01.10.2005 год. В същото време елементите са доставени на
Вил Транс Метал на 21.10.2005 год., видно от превозните документи. От тази дата
С. по негови думи е започнал да обработва елементите, първоначално с помощта на
двама свои приятели за срок от няколко дни до една седмица, както твърди в
различните си показания, а след това е продължило от 20 дни до 1 месец от Хектор 2005. Изхождайки само от изложеното до момента се
установява, че не само че Вил Транс Метал не е изпълнил договора си с Мега
Метал в уговорения срок, но и според показанията на свидетелите в с.з. и Мега
Метал не е изпълнил в срок договора си със Свободно зона Русе, тъй като в
рамките на уговорения срок детайлите все още не са били обработени.
На следващо място буди
недоумение факта, че UL L.L.C. Свободна зона- Русе продава едни елементи за 0.22 евро и купува
същите елементи на десетократно завишена цена от 10.90 евро.
Всичко изложено до
момента мотивира съда да приеме, че посочените договори са изготвени единствено
да създадат привидно осъществена сделка, но разгледани с мотивите, изложени до
момента говорят именно за своята привидност. Този извод се налага и от други
събрани по делото доказателства. Така например от разпитите на свидетелите от
ДП, приобщени от съда по съответния в НПК ред, се установява, че посочените
дружества не са имали никакви дълготрайни материални активи, наети работници,
складове, офиси, реално не са извършвали никаква дейност, като това е единствената
осъществена от тях дейност, след което дружествата са прехвърлени на малоимотни
лица, на името на които има прехвърлени от няколко до десетки различни фирми.
Не на последно място е
и обстоятелството, че се установява извършен превоз на някакъв товар от страна
на Йоди Транс за сметка на Вил Транс Метал, но този
превоз е бил с крайна точка гр.Варна, а не с.Тополи и свидетелят говори за
обработени алуминиеви елементи, внос от Румъния, което коренно различава
твърдените договорености между подсъдимия и свидетелите, обсъдени по-горе.
На последно място е
необходимо да се направи подробен анализ на свидетелските показания по делото,
които се развиват крайно интересно.
Първите показания,
които съдът ще разгледа детайлно са депозирани от св.В.С., собственик на Вил
Транс Метал ЕООД. Първоначално на ДП той е заявил, че е собственик на
посоченото дружество, но никога не е осъществявал дейност с него, не е наемал
работници, офиси, складове и няма никакви сключени сделки. След изрично
направено искане от защитата на подсъдимия за нов разпит в ДП, показанията на
този свидетел се променят, като той заявява, че има сключена сделка с познатия
си Х.Х., на когото доставил алуминиеви детайли и
колкото повече показания депозира пред разследващите органи и пред съда, става
все по-обстоятелствен във всеки следващ разпит, но в показанията му се
наблюдават съществени противоречия по основните факти, които следвало да
изложи.
Противоречията в
показанията на този свидетел започват още от самото начало, като той заявява,
че е закупил алуминиевите детайли от Хектор 2005,
след това, че му ги е предоставил подсъдимия за да ги обработи, след това
обяснява, че ги е закупил от фирма от гр.Русе, която не помни и в последния си
разпит заявява, че не помни как се е сдобил с тях. По отношение на транспорта
заявява, че детайлите са доставени от фирмата, от които ги е закупил, след това
заявява, че ги е докарал подсъдимият, след това заявява, че са доставени с транспортна фирма, която не помни и едва в
последния си разпит посочва, че транспорта е извършен от Йоди
Транс.
Налице са съществени
различия в описанието на самите алуминиеви детайли като във всеки разпит дава
различни описания на детайлите и различни размери. Налице са различия и в
описанието на начина на разплащане както с Хектор
2005, така и с Мега Метал, като всеки път е давал различни показания за това,
ту че е разплатено по банков път, ту че е разплатено на ръка, ту че по
отношение на подс.Х. е имало да му връща пари и това
задължение е прихванато по настоящата сделка, като дори е останала неразплатена
част, която не търси. Наблюдава се съществено различие и в обясненията на този
свидетел в частта, касаеща наемането на помещението от св.К. като отново във
всеки разпит обяснява различни неща за времето за наемането, за договорената
наемна цена, за начина на плащане.
Налице са противоречия
в показанията на С. и относно обстоятелствата от кого са обработени детайлите,
като първо заявява, че сам е сторил това, след това че е Хектор
2005, след това, че е станало от някаква трета фирма, чието име не споменава. В
тази насока е налице и съществено различие относно времето за обработка на
детайлите, като то варира от няколко дни, преминава през 1 седмица, през 2-3
седмици и стига да 2-3 месеца.
По отношение на начина
на изготвяне на документите по имитираната сделка С. заявява, че Х. ги е
изготвил, след това, че му е казвал какво да изготви и накрая заявява, че са
изготвени от счетоводна къща. По отношение на дължимото ДДС също не дава
еднозначен отговор, като заявява, ту че е платено по банков път, ту че е
пратена цялата сума с начислено ДДС, накрая заявява, че не помни.
На последно място този
свидетел не може да даде отговор и на въпроса по какъв начин са били доставени
детайлите от Вил Транс Метал на Мега Метал, като и в тази насока отговорите му
са доста витиевати.
Всичко изложено до този
момент мотивира съда да приеме, че показанията на В.С., дадени по време на
съдебното следствие, следва да не бъдат кредитирани, тъй като същите са
заинтересовани, вътрешно противоречиви, недостоверни и противоречат на
останалите събрани по делото доказателства. В тази насока съдът намира, че
следва да кредитира показанията на този свидетел дадени на ДП на 07.11.2013
год. и на 21.05.2015 год., приобщени по съответния ред, които са депозирани в
най-ранния момент от разследването по делото.
На следващо място съдът
намира, че следва да разгледа показанията на
Н.А., собственик на Хектор 2005 ЕООД. В
показанията си, депозирани в ДП този свидетел е категоричен, че никога не е
регистрирал посочената фирма и никога не е извършвал търговска дейност с нея.
Пред съда заявява, че е осъществявал търговска дейност, която се е изразявала в
изработка на метални конструкции, като и имал 4-5 човека на работа при него, но
не е имал наети складове, офиси и каквито и да било активи. Заявява, че няма
спомен да е осъществявал сделки с Вил Транс Метал, като при обясненията си дали
познава св.С., дори бърка първото му име като го нарича Венелин.
Съдът намира, че отново
следва да кредитира показанията му от ДП, в частта, в която заявява, че не е
осъществявал никакви сделки с Хектор 2005, тъй като
намира, че дейността, която твърди
в.с.з., че е осъществявал няма как да стане без помещение за изработка на
конструкциите и без никакви материални активи, каквито не са отразени в
счетоводството на дружеството му, а и само няколко месеца след инкриминираната
сделка е продал дружеството си на същото лице, на което е продал дружеството си
и С., а именно св.Парашкевов.
На следващо място е
необходимо детайлно да бъдат разгледани показанията и на В.Х. и Д.Д., които би трябвало да са работниците на Хектор 2005, обработили детайлите. Първият от тях е
категоричен по време на досъдебното производство, че никога не е работил за Хектор 2005, което съдът намира, че се доказва и от
изготвената СГЕ, от заключението на която се установява, че подписът на
договора между В.Х. и Хектор 2005 ЕООД не е поставен
от В.Х..
По време на съдебното
следствие и двамата свидетели обясняват, че са били наети на 4 часов работен
ден за да обработят някакви детайли в с.Тополи. Двамата обаче не могат да
посочат от кого са наети, кой им е заплащал за изработеното, как е ставало
това, как са влизали и напускали помещението, в което са работили, как са
пристигали там другите хора, за които твърдят, че са полагали труд на същото
място, не могат да посочат и името на фирмата, за която би трябвало да са
работили, като твърдят, че тя е имала офис на Цирковата площадка в гр.Варна,
където ходили, а по делото е установено, че фирма Хектор
2005 не само, че не е имала офис на посоченото място, но не е имала офис никъде
в града. Двамата не могат да дадат последователни показания относно основните
факти по делото, а там където обясняват нещо то е вътрешно противоречиво, като
в отделните си показания дават различни описания на време, място, начин на
работа и детайли, поради което съдът намира, че не следва да кредитира
показанията им.
Не на последно място е
анализът на показанията на Маломир К., който би трябвало да е отдал под наем
помещение за обработка на детайлите. По делото действително е представен
договор за наем на имот на свидетеля, но в показанията си същият не може да
даде важни обстоятелства относно сключването на договора, времетраене, начин на
получаване на наемната цена, от кой и колко пари е получил. От СГЕ по
категоричен начин е доказано, че в представената разписка за получена наемна
цена, подписът на получател не е на св.К..
На последно място са
показанията на св.В.К., който обяснява, че е в приятелски отношения с подс.Х.. Той обяснява за някакви алуминиеви елементи, които
са били обработвани в с.Тополи,където е съдействал за наемането на помещението,
но в показанията няма конкретика, която да мотивира
съда да приеме, че се касае за инкриминираната сделка, още повече, че този
свидетел обяснява, че именно той е свързал подсъдимия със собственика на Йоди транс, който трябвало да му извърши някакъв транспорт.
От събраните по делото доказателства се установява, че Йоди
Транс не е извършвал транспорт за Мега Метал, а за Вил Транс Метал. В случай,
че се приеме, че Йоди транс е договарял транспорт именно
за въпросната сделка с подс.Х., то това е
доказателство в полза на обвинението, което твърди, че именно подсъдимият е
изготвил или казвал как да се изготвят всички документи по делото, които е
следвало да създадат привидност на сделката.
От всичко това може да
се направи извод, че с всички изброени по-горе действия подсъдимият е целял
лъжливо документиране на сделката, отразена в данъчните документи, като това
лъжливо документиране обхваща всички елементи на договора, изразен във
фактурата, включително и плащането на цената по договора. Тези обстоятелства
обуславят извода за фиктивност на посочената фактура, която е вписана в СД именно за да
бъде претендирано връщането на посочения ДДС във
фактурата.
Подсъдимият е извършил
активни действия, за да претендира връщането и в последствие да го получи, като
в справката декларация, изискуема съгл.чл.125 от ЗДДС се е позовал на фактура,
която макар и фиктивно да е изхождала от реално съществуващи фирми, е
установено съдържащото се в нея лъжливо документиране. Без съмнение доставките
на стоки и услуги, документирани с неистински или с невярно съдържание данъчни
фактури, както по обективно съдържание, така и от правна гледна точка, нямат
характер на "доставка" по смисъла на ЗДДС и подсъдимият следва да е
бил напълно наясно с това. Така, с декларирането на фиктивни доставки в
инкриминираната справка-декларация по ЗДДС и претендирайки за връщането на
пълен данъчен кредит, какъвто изобщо не му се е полагал, той е целял да получи
от държавния бюджет неследваща му се парична сума.
За субективната съставомерност на деянието може да се съди и по
обстоятелството, че подсъдимият е бил управител на „Мега Метал”ЕООД, надлежно
вписан в търговския регистър. Отговорностите на управителя са уредени с
разпоредбата на чл. 141, ал.1 и 2 ТЗ, съгласно които управителят организира и
ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото
събрание, като управителят представлява дружеството и отговаря имуществено за
причинените на дружеството вреди. В съответствие на част от задълженията си Х.
е подписвал и необходимите за представяне пред данъчните органи документи. При
полагането на подписа той носи отговорност за обстоятелствата, отразени в тези
документи и последиците от тези обстоятелства, поради което и съдът намира, че
се доказва и умисълът му за извършване на вмененото му престъпление.
Обстоятелството, че именно подс.Х. е подписал
инкриминираните документи се установява от заключението на назначената в ДП
СГЕ, а и това обстоятелство не се оспорва от него.
Обективната съставомерност на вмененото на Х. престъпление се изразява
в получаване от държавния бюджет на неследваща се парична сума, данъчен кредит,
който реално е възстановен с акт за прихващане и сумата е възстановена на
сметка на дружеството.
По тежката квалификация
се определя от обстоятелството, че се касае за данъци в особено големи размери
по смисъла на чл.93, т.14 НК, тъй като сумата възлиза на 28 413.26 лв.
Към момента на
извършване на деянието, същото се е квалифицирало по чл.212, ал.4 НК, но към
момента на постановяване на присъдата е налице по-благоприятен текст от закона,
а именно по чл.256 НК, поради което и приложен именно този текст от закона.
Причините за извършване
на инкриминираното деяние са стремежът за облагодетелстване по неправомерен
начин, корист, незачитане на законите в страната.
От страна на
защита е направено възражение, че Х. не
следва да носи отговорност по възведеното му обвинение, тъй като по делото има
представени надлежни документи, които са отразени в счетоводната документация
на всички споменати дружества, което е доказателство за наличието на реална
сделка.
Това възражение не се
споделя от настоящата инстанция, тъй като от изложените до момента мотиви се
установява защо не се прима, че макар и да има документи, реална сделка не е
извършена.
Другото възражение на
защита касае свидетелските показания, за които се твърди, че неточностите се
дължат на изминалия период от време. Съдът не споделя и това твърдение на
защитата, тъй като се установява, че търговските дружества, които имат касателство към предмета на делото са били регистрирани
малко преди инкриминирания период, осъществили са само една сделка, която по
свидетелските им показания е била доста трудна, с оглед невъзможността да
обработят елементите и да я осъществят в предвидените срокове, така че не може
да се приеме, че не могат да си я спомнят, а и веднага след това дружествата са
били прехвърлени на лица, на чието име има по повече от 30 други фирми.
Като съобрази всичко
изложено до момента настоящият състав на съда намира, че от събраните по делото
доказателства може да се направи категоричен извод за това, че подс.Х. е извършил вмененото му престъпление.
Съдът на осн чл.36 НК и след като прецени степента на обществена
опасност на подс.Х. и тази на конкретното деяние и
причинения от деянието общ престъпен резултат, подбудите за извършване на
деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства от значение за определяне на размера на наказанието на
подсъдимите установи следното:
- смекчаващи
отговорността обстоятелства- , изминал дълъг период от време от извършване на
деянието да реализиране на наказателната отговорност, чисто съдебно минало;
- отегчаващи
отговорността обстоятелства – не се установиха в хода на съдебното следствие.
При преценка на
наказанието на подс.Х. съдът намира, че по делото е
налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, за каквото трайната
практика на ВКС приема изминалия дълъг период от време от извършване на
престъплението до реализиране на наказателната отговорност, който към момента
на постановяване на присъдата е 12 години. В този случай следва да бъде
приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК , като на подс.Х.
бъде наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година.
Съдът прецени, че с оглед личността на дееца и обстоятелството, че същият не е
осъждан както преди да извърши престъплението, за което е предаден на съд, така
и в годините след това до постановяване на настоящата присъда, намира, че така
определеното наказание следва да бъде отложено с подходящ изпитателен срок,
който в случая следва да е 3 години.
Наред с лишаването от
свобода е предвидено и кумулативното наказание „конфискация” за подсъдимия.
Съдът счита, че кумулативното наказание не може да бъде наложено предвид
обстоятелството, че същият не притежава имущество, видно от приложеното справка
по делото.
По този начин и с това
наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на специалната и
генералната превенция.
В съдебно заседание е
предявен граждански иск от процесуален представител на Министърът на финансите
срещу подсъдимия Х.Х. в размер на 28 413.36 лв.,
ведно със законната лихва от 29.12.2015 год. до окончателното изплащане на
сумата. Посочената сума представлява причинените в резултат на деянието
имуществени вреди.
С оглед крайния изход
на делото и обстоятелството, че подсъдимият е признат за виновен в извършването
на вмененото му престъпление и събраните доказателства, съдът намира, че
предявеният граждански иск е доказан по основание.
В същото време обаче
съдът намира, че предявения иск е доказан и по размер. От събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява, че подсъдимият е подал
инкриминираната СД за данъчен период м.10.2005 год. в която е претендирал
възстановяване на пълен данъчен кредит и е получил същият след постановен акт
за прихващане от страна на данъчните органи в размер на 28 413.36 лв.
Като съобрази горните
обстоятелства, съдът намира, че на гражданския ищец следва да бъде уважен
гражданския иск в претендирания размер. Съдът присъди на гражданския ищец и
законната лихва върху уважения гражданския иск, считано от 29.12.2015 год. до
окончателното изплащане на сумата.
В пледоарията си по
същество от страна на защитата на подсъдимия е направено възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на гражданския иск. Настоящият състав на съда
не споделя това възражение на защитата, тъй като трайната практика на ВКС
определя, че давността за предявяване на гражданските искове започва да тече от
датата на установяване на извършителя, а в настоящият случай делото е
образувано срещу неизвестен извършител, а датата на неговото установяване съдът
приема за датата на повдигане на обвинение, което е 29.12.2015 год.
На основание чл.169,
ал.2 от НПК съдът възложи на подсъдимия деловодните разноски и държавната такса
върху уважения граждански иск.
СЪДИЯ ПРИ ВОС: