Р Е
Ш Е Н И Е
№ ………….. / …………... 2020 г.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на четвърти февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при
секретар Елка Иванова, като разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно
гражданско дело № 2446 по описа за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
въззивно и е образувано по жалба на „Енерго-про продажби“ АД – Варна против
решение № 4959 от 18.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 6536 по описа за 2019 г.
на Районен съд – Варна, 33-ти състав, с което е прието за установено в отношенията между страните,
че А.А.Г. не
дължи на "Енерго-про продажби" АД сума в размер на 2 409,64
лева по фактура № ********** от 17.04.2019
г., представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 23.01.2017
г. до 22.01.2018 г., за обект, находящ се в град Варна, ж.к. „Възраждане“,
бл.49, вх.1, ет.3, ап.9, с клиентски номер ********** и абонатен номер **********,
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и е осъден
въззивника да заплати на А.А.Г. сумата от 498,39
лева, сторени от нея съдебно-деловодни разноски пред
първата инстанция, на основание член
78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно
формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото
доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да
се отхвърли иска. В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна в срока по член 263,
алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по
така подадената жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Претендира
се потвърждаване на първоинстанционното решение и пресъждане на разноските за
въззивното производство.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – трети състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата
молба ищецът излага, че е потребител на доставяна от ответника електроенергия в
имот, находящ се в град
Варна ж.к. „Възраждане“, бл.49, вх.1, ет.3, ап.9. При проверка на текущата си
сметка на касата на ответника узнал, че му е
начислена процесната сума като допълнително количество електроенергия за
посочения период. Твърди, че не е ползвал така начисленото количество, не е
заявявал отчитане на електроенергия по тарифа различна от дневна и нощна тарифа
и не е извършвала манипулации на
електромера. Оспорва КП, както и последващите го документи, съставени от
ответника. Също така се набляга, че потребителят няма достъп до СТИ, а
задължение на електроразпределителното дружество е да поддържа в изправност
електромера. Оспорвайки изготвения протокол и констатациите в него, навежда
доводи, че не е спазена дължимата процедура. Оспорва и основанието, въз основа
на което е извършена корекцията.
Ответникът е
депозирал в срока по член 131 от ГПК отговор на исковата молба, в който оспорва
основателността на иска. Твърди, че е извършена проверка от служители на „Електроразпределение
Север” АД, които са констатирали, че в невизуализиран регистър 1.8.3 и 1.84 има
показания за преминала през СТИ електроенергия. При проведена метрологична
експертиза в БИМ Варна е установенанамеса в тарифната схема на електромера. Поради това и съгласно член 50 от ПИКЕЕ е
извършена корекция на потребената електроенергия за периода. Ответникът твърди,
че начислената сума по корекция не е санкция срещу потребителя, а цена на
реално доставена и потребена от абоната електроенергия.
Не се спори
между страните, че ищецът е потребител на електрическа енергия за посочения
обект, като заплащането на доставената енергия се дължи на ответника.
От
представения по делото заверен препис от констативен протокол от 22.01.2018 г.,
съставен от служители на ”Елекроразпределение Север” АД и подписан от член на
домакинството на абоната, се установява наличие на преминала електроенергия,
отчетена в регистър 1.8.3. и 1.8.4, поради което е извършена подмяна на
електромера и монтиране на нов.
Изготвена е
метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Варна, за което е съставен
КП № 1017 от 12.04.2019 г., в който е документирано, че е осъществявана външна
намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала
електроенергия по тарифи /1.8.3/- 008037,9 кВтч/ и /1.8.4/ - 006124,6 кВтч/, които
не са визуализирани на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и на техническите
изисквания.
Със становище
за начисление на електроенергия от 15.04.2019 г. е одобрено начисляването на
допълнително количество електроенергия в размер на 14161кВтч, от за периода 23.01.2017 г. до 22.01.2018 г.
Корекцията е
извършена на основание член 50 от ПИКЕЕ. Въз основа на това становище по
партидата на абоната е било начислено допълнително количество електроенергия за
посочения период и в посоченото количество, за остойностяване на която е
издадена фактура от 17.04.2019 г. за сумата от 2 409,64 лева. По делото е
представена процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че
начисленото количество електроенергия е с посочено основание „служебно“.
От
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза,
включително с обясненията, дадени от него, при изслушването му в съдебно
заседание, проведено на 18.10.2019 г., се установява, че СТИ е от одобрен тип,
в метрологична годност. Съществуват данни за неправомерно вмешателство в
софтуера на електромера. Електроческата енергия, натрупана в регистри 1.8.3 и
1.8.4 е отчетена от процесното СТИ.
Предявен е
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта на
процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на ответника е
да докаже дължимостта на начислената
сума,
а именно, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при
спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е реално доставено
на ищеца.
В отговора на
исковата молба ответното дружество сочи, че сумата е дължима въз основа на
редовен отчет и потребление, който факт обаче е останал недоказан. Отделно от
това се сочи, че количеството електроенергия представлява корекция по сметка,
извършена по реда на чл. 50 от ПИКЕЕ. Количеството електроенергия е
остойностено след прочитане на невизуализиран регистър на електромера, като
това количество електроенергия е отчетено и от сумарния регистър.
Съществуващите
договорни отношения между страните се регламентират от действащите Закон за
енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени
с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от
разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013
г.
След
изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл.
98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от закона за предвиждане в ОУ на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
На съда е
служебно известно решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д.№
2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени с изключение
на чл. 48 – чл. 51, като решението е обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15
от 14.02.2017г. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, тоест няма
обратно действие. Според чл. 195, ал. 2 от АПК правните последици от акта се
уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в
сила на съдебното решение. Към датата на извършване на проверката –
22.01.2018г. КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените
ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението на ВАС относно
извършената проверка на средството за търговско измерване отменените ПИКЕЕ не
представляват приложим закон.
Съгласно
изменението на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е
предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото
изискване липсва в ОУ на ответника, които не са представени по делото, но на
съда е служебно известно тяхното съдържание/.
Като извод се
налага, че едностранната корекцията на оператора е допустима при наличието на следните предпоставки:
предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електроенергия; спазването на правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата
за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се установява
наличието на нито една от трите предпоставки.
За пълнота на
изложението следва да се добави, че предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които
доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на
потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от
абоната, са изчерпателно изброени в разпоредбите на член 48 от ПИКЕЕ /действаща
към момента на извършване на проверката/, а те са: липса на СТИ, установено въз
основа на метрологична проверка неточно измерване/неизмерване на СТИ, промяна в
схемата на свързване, надлежно констатирани при извършена по реда на член 47 от
ПИКЕЕ /отменен към датата на съставяне на КП/ проверка. В настоящия случай по
отношение на служебно начисленото количество електроенергия за посочения период
не е налице нито една от изброените хипотези. Не е налице и хипотезата на чл.
49 от ПИКЕЕ, доколкото не е установена повреда или неточна работа на тарифния
превключвател на електромера, както и хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ –
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея. Поради това и не може да бъде
обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при проверката
количество електроенергия в регистър, който не е активиран за търговски отчет ,
както и констатираната разлика в данните между сбора от количествата
електроенергия по активираните за търговски отчет /видими регистри/ и общото
количество, отразено в сумарния регистър, е потребена от абоната, но неотчетена
електроенергия.
Законовата
възможност за едностранна корекция на сметка за електроенергия за изминал
период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена
електроенергия, защото това е допустимо само и единствено след надлежно
доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на потребителя,
законово регламентирани, които не са установени.
Предвид
изложеното, съдът намира, че ответното дружество не е провело успешно пълно и
главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на
всички изисквания едностранна корекция на сметката на ищцата-потребител, което
води до извод, че искът е основателен и следва да се уважи.
Поради съвпадане на правните изводи на
двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските: Въз основа на отправеното от въззиваемия искане, въззивникът следва да
бъде осъден да му заплати и направените пред настоящата инстанция разноски,
които са в размер на 400 лева, заплатени за възнаграждение на един адвокат.
По изложените
съображения и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4959 от 18.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 6536 по описа за 2019
г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град Варна – бул. Владислав Варненчик № 258,
Варна тауърс - Г да заплати на А.А.Г. ЕГН ********** с адрес ***,
сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторени
в производството пред въззивната инстанция разноски, на основание член 78 от
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на
основание член 280, алинея 3, точка 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.