Р Е
Ш Е Н И Е № 194
Номер 194, Дата 09.07.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
апелативен съд -търговско отделение - трети
търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Златка Стойчева
В открито съдебно
заседание на 12.02..2020 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг.
дело номер № 659/ 2019 г. на ПАС
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба на Н.З.О.К. –НЗОК- град С. чрез нейния
пълномощник старши юрисконсулт М.М., с посочен съдебен адрес против
Решение № 92 от 10.07.2019 г., постановено от П.
окръжен съд по търг.дело № 224/2018 г. по описа на съда.
Предмет на въззивно
обжалване е осъдителната част на решението, по силата на
която НЗОК – град С. е
осъдена да заплати на М.“П.Д.Р.“ООД ЕИК ********* сумата 30 000 лева, представляваща стойността на извършената медицинска
дейност по договор за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 13/
РД-29-410/25.02.2015 г.,която помощ е оказвана през месеците март, април, май,
юни,юли,август, септември,октомври и
ноември 2015 г.,ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска -6.07.2018 г.
до окончателното изплащане на дължимите суми.
Във въззивната жалба се
поддържа оплакването, че при постановяване на решението си съдът не е
съобразил, че решенията на Надзорния съвет на НЗОК са управленски и се
вземат
по целесъобразност. Тоест въпросът дали е налице основание за
използването на средства от
резерва и доколко е наличен такъв е
изцяло в дискреционната власт на административния орган, който е компетентен да прецени как да действа и решението на този
оргаг, взето по целесъобразност не подлежи на съдебен контрол.
Наред с
това се поддържа оплакването ,че съдът не е съобразил, че ако медицинската дейност е реално извършена,но не
е договорена и не е включена в предмета на индивидуалния договор между
НЗОК и
изпълнителя ,то плащане не се дължи.
А
се приеме ,че плащане се дължи
за всяка осъществена медицинска дейност,
това би означавало да се признае
правото на изпълнителя по всяко време, при това едностранно да променя предмета
на договора си с НЗОК,като включва в него нови непредвидени медицински
дейности.
Претендира се отмяна на решението в осъдителната му част и
постановяване на въззивно решение по същество,по силата на което да се отхвърлят
исковете – главен и акцесорен.
Въззиваемата страна М.“ П.Д.Р. „ООД ЕИК ********* поддържа
писмен отговор, съгласно който
въззивната жалба е неоснователна.
Въззивна
жалба против решението е подадена и от ищеца М. „П.Д.Р.“ООД,
който обжалва решението в отхвърлителната му част,с която
главният иск по чл.79,ал.1 от ЗЗД, във вр.чл.59,ал.1 и чл.45 ЗЗО е отхвърлен за разликата над
30 000 лева до 115 9.23 лева . В тази обжалвана част се поддържа оплакването
,че съдът неправилно е приел, че се касае до периодично плащане,поради което е приложил
кратката тригодишна погасителна давност по
чл.111,б.“в“ ЗЗД. Според
жалбоподателя приложима в случая
е общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД поради което и към момента на увеличението на иска в
съд.заседание от 03.07.2019 г. вземането, предмет на главния
иск не е било погасено по давност.
Решението
ее обжалва и в частта ,с
която акцесорният иск по
чл.86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 6000 лева до 33 601.31 лева.
Претендира се отмяната на решението в обжалваната част и постановяване на въззивно
решение по същество, по силата на което да се уважат обективно съединените
искове в пълните им предявени размери.
Пловдивският апелативен съд след
преценка на изложените във въззивните
жалби оплаквания и
доводи приема за установено
следното:
Предявени са обективно съединени искове, като главният иск е с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.59,ал.1 ЗЗО- за заплащане на сумата 115 923 лв. след
направено увеличение на иска/ и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД- за сумата
33 601.33 лева.
По
делото е безспорно установено, че между НЗОК като възложител
и М. „П.Д.Р. „ООД- *** в качеството си на изпълнител е сключен
Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки
№ 13/РД-29- 410/ 25.02.2015 г.със срок на действие – срокът на НРД за БМД за 2015
г. По силата на чл.1,ал.1 от договора болницата
като изпълнител се задължава да оказва на здравноосигурените лица/ ЗОЛ/
болнична медицинска помощ / БМП/ по
клинични пътеки от Приложение № 5 към член единствен на Наредба № 40 от
24.11.2004 г.- за определяне на основния пакет
от здравни дейности ,гарантирани
от бюджета на НЗОК.
От друга страна възложителят се е задължил да заплаща дейностите по ред и
условия и цени ,регламентирани в
следните нормативни актове:
а/ Постановление № 94 от 24.04.2014 г. за
приемане на Методика за
остойностяване и за заплащане на
медицинската помощ по чл.55,ал.2,т.2 от ЗЗД и Постановление № 57 /16.03.2015
г. на МС- за приемане на Методика за
остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл.55,ал.2,т.2 от ЗЗО.
б/ Методика за остойностяване на дейностите в болничната
помощ по приложение № 2А към чл.2;
в/ Методика за заплащане на
дейностите в болничната помощ по
приложение № 2Б към чл.2;
г/ Договор № РД –НС-01-2от 29.12.2014 г. за приемане на
обемите и цените на медицинската
помощ за 2015 г. между НЗОК и Б.Л.С.
/БЛС/.
Договорът е
изменен с Допълнително споразумение
№ 3 от14.04.2014 г. въз основа на Постановление № 57/16.03.2015 г
на
МС, като с
него са изменени редица договорни
разпоредби, включително и такива,
отнасящи се до условията за заплащане на
извършени и отчетени медицински дейности- чл.20,ал.1, т.6 и чл.40,ал.6 и
други от договора.
Съгласно чл.18 от договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки
възложителят НЗОК се е задължила
да заплаща на изпълнителя договорената в
чл.1,ал.1 БМП по клинични пътеки ,както
и вложените при изпълнение на определени
КП медицински изделия до съответните стойности,посочени в Списъка на
медицинските изделия.
Съгласно чл.30,ал.1 и чл.35 от договора, срокът за заплащане на БМП по
КП е ежемесечен- до 30 то число на месеца, следващ отчетения.
Пред първата инстанция е прието,без да бъде
оспорено заключението на вещото лице Л. Я.
–Т.,от което се установява, че възложитеят е отказал да заплати извършената дейност по КЛ през
исковия период от време на обща стойност 115 923 лева. Като основание за
отказа за заплащане на процесните
фактури е посочено чл.20,ал.1,т.6 и чл.40,ал.6 от договора, както и чл.21,ал.7
от Приложение № 2Б към чл.2 от Методика
за заплащане на дейностите в
БМП към ПМС № 57/16.03.2015 г.
Действително в разпоредбата на чл.20,ал.1 от процесния договор са изброени
изчерпателно условията, при
които възложителят НЗОК изплаща на
изпълнителя извършените медицински
услуги по клинични пътеки . Съгласно чл.20,ал.1 т.6 от договора плащането се
дължи, ако извършената и
отчетена дейност по клинични пътеки е в рамките на стойностите, посочени в
Приложение №2. Такова ограничение във връзка с изплащането се съдържа и в разпоредбата на чл.40,ал.3 от сключения между страните
Договор № 13№ РД-29-410/25.02.2015 г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки в първоначалната редакция на разпоредбата. Новата изменена редакция на
същата разпоредба не допуска
изпълнителят да отчита с
финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти и/или медицински
изделия,които са на стойност „ надвишаваща стойностите за съответния месец в
Приложение № 2 ,освен ако не са налице
„случаи на спешна диагностика и лечение“.Съгласно чл.40,ал.8 от
договора,в редакцията на тази разпоредба,приета с Допълнително споразумение № 3
от 14.04.2015 г. се предвижда, че при
достигане на съответните месечни
стойности,водещи до липса на капацитет на
изпълнителя за хоспитализация, с
изключение на случаите на спешна
диагностика и лечение ,същият формира
листа на чакащите съгласно чл.22 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до
медицинска помощ.
С посочените разпоредби от договора практически се лимитира
стойността на извършените от болницата
медицински дейности за съответните
месеци в рамките на определения от НЗОК
бюджет. Бюджета на НЗОК е основен
финансов план за набиране и разходване
на паричните средства на задължителното
здравно осигуряване, който е отделен от държавния бюджет. Неразделна част от
същия е годишната стойност на разходите
за видовете медицинска помощ , изплащана от НЗОК. В чл. 25 от ЗЗО изрично е предвидено, че в
бюджета на НЗОК задължително се предвижда резерв,включително и за непредвидени
и неотложни разходи. Съгласно чл.26,ал.2 от ЗЗО със средствата от резерва се плащат разходи в
случай на значителни
отклонения от равномерното разходване на
средствата за здравноонигурителни
плащания. В същия смисъл е и разпоредбата на
чл.4,ал.4 от ЗБНОЗК за 2015 г.,
която предвижда, че решенията за корекция на
стойностите и използване на
средствата от резерва са изцяло и
единствено в компетентностите на НЗОК и се вземат от Надзорния
съвет,съобразно приетите от него правила. В случая приоритет има осигуряването на
признатото в чл.52 от КРБ право
на гражданите на здравно осигуряване ,гарантиращо им достъпва медицинска помощ,а не съблюдаването на фискалната дисциплина. Следва
да се отбележи, че изискването за посочване на стойността на
дейностите в индивидуалните
договори при процесния тип правоотношения не следва да се приравнява на обема на
възложената за съответното лечебно заведение работа.
Това е така,тъй като съгласно чл.4 от ЗЗО на здравноонсигурените лица
се гарантира не само свободен достъп до медицинска помощ, чрез определен по вид, обхват и обем пакет от
здравни дейности, но и СВОБОДЕН ИЗБОР на
изпълнител, сключил договор с Р.З.О.К.. В крайна сметка не Касата, а имащият нужда от лечение гражданин има правото да избира съответното лечебно
заведение. Гражданинът не е страна по правоотношението, възникнало от
индивидуалните договори между НЗОК и лечебното заведение,поради което не е
обвързан със задълженията, произтичащи от този договор и най-вече от
определената в тях месечна стойност./лимит/. Тълкуването на въззивната инстанция е, че
не се касае до константно определяне на
стойността,а се касае до
прогнозни стойности,които се включват като елемент от договорите за
създване на определена бюджетна дисциплина. Те
по изложените причини обаче не
следва да се вземат предвид при извършване на преценката дали за престираната от лечебното заведение
медицинска услуга за дейностите по чл.45 от ЗЗО същото има право на възнаграждение, ако е надавишен лимита по
съответното Приложение към индивидуалния договор.
В случая отговорът на този въпрос е безусловно положителен и това
следва от императивната разпоредба на чл.45 ЗЗО.По настоящото дело страните не
спорят, че медицинските дейности , за
които се претендира заплащане от
ищеца са от категорията ,посочени в
чл.45 от ЗЗО и НРД за 2015 г.Не се спори и относно факта ,че тези дейности са
реално извършени от изпълнителя,т.е от болничното заведение,при това съобразно
изискванията ,посочени в чл.46,ал.2 и 3 от ЗЗО.
По повод на изложеното до тук ПАС намира, че следва да отбележи,
че с Методиката по чл.55е от ЗЗО не се
определят вида,обемите и цените на медицинската помощ,подлежаща на заплащане от
НЗОК според чл.45 ЗЗО.,а само НАЧИНА,по
който тя следва да бъде остойностена и
изплащана,т.е. с тях се определя фактическият състав на отчитането й пред
касата. Това всъщност са изискванията, които трябва да са настъпили,за да се
направи извода, че възложената работа е реално извършена, приета
е от възложителя, поради което и плащането на цената е станало ИЗИСКУЕМО. По
тази причина разпоредбите на Методиката не могат да служат като основание да се правят изводи, че възложената от НЗОК
работа на дадено лечебно заведение е
само в границите, на сумите, посочени в Приложение №2,неразделна част от
индивидуалните договори.
За процесния период от време е
действала Методика,одобрена с ПМС № 57 от 16.03.2015 г.,която е втора по ред и
в която вече е отпаднало условието за
отхвърляне на дейността поради превишаване стойностите ,залегнали в
Приложение № 2 към индивидуалните
договори.
Това се констатира от съдържанието на чл.17,ал.12 от Приложение
2Б,в което изчерпателно са изброени
основанията за отхвърляне.
Неспазването на чл.21т.4 от
Методиката- невключването на пациентите в листата на чакащите, не обосновава
извод за недължимост на плащането
изобщо.Това е така, защото нуждаещите здравноосигурени лица,на които болничната
помощ е била престирана ,биха я получили
през същия месец,ако изберат друго болнично заведение, което не е
надхвърлило лимита за хоспитализация,или
в съответния по-късен момент, но в рамките на същата 2015 г-ако бяха включени в
листата на чакащите по чл.21,т.4 от Методиката. И в двата случая обаче се дължи
плащане от бюджета на НЗОК за 2015
г.,тъй като извършените от изпълнителя дейности са били в обхвата на
гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравния дейности.
В последното съд.заседание пред първата инстанция съдът при условията
на чл.214 ГПК е допуснал увеличение на
главния иск, който е увеличен от 30 000 лева до 115 923 лева,съобразно заключението
на в.л. Л. Я.-Т..За разликата над уважения размер от 30 000 лева до пълния предявен размер от 115 023 лева
главният иск е отхвърлен. Първият съд е приел, че се касае до периодично
плащане по смисъла на чл.111“в“ от ЗЗД, което вземане се погасява с кратката
тригодишна погасителна давност. ПАС не споделя
виждането на първия съд, че се касае до вземане за „периодично плащане
„,тъй като не съдържа правните
белези посочени в ТР №3/2012 г. на ОСГТК на ВКС- не се касае до множество престации,които
произтичат от един правопораждащ факт и падежът на които настъпва периодично.
Наред с това за да е налице „периодично плащане“ е
необходимо размерът на плащанията да е
изначално определен или да бъде определяем,без при това да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В случая не е налице единният правопораждащ факт на вземанията, тъй
като задължението за плащаане от страна
на НЗОК на стойността на извършената БМП
предполага лечение на здравноосигурено ице,ане се извършва единствено на
основание сключения договор
между касата и болничното
заведение. Следва да се отчете спецификата на плащането от този тип,при който
касата не действа от свое име,а в изпълнение на гарантираното право на
всяко здравно осигурено лице на безплатно ползване на медицинско обслужване.
Не е налице периодичност на
падежите,т.е. същите не настъпват през определени интервали от време, тъй като тъй като
в един или няколко месеца може да не е осъществена надлимитна дейност,а
през другите да е налице такава.
По изложените съображения
ПАС приема , че вземането за неплатената стойност на извършената
болнична помощ, предмет на главния иск се погасява с изтичането на общата 5 годишна давност по чл.110 ЗЗД. Предмет на исковата претенция обхваща
периода от 01.03.2015 г. до 31.11.2015 г., като вземането за заплащане на
неразплатената медицинска помощ е станало изискуемо към м.декември на
2015г.Исковата молба е депозирана на
9.07.2018 г.,поради което и
петгодишният давностен срок не е изтекъл.
Следва да се отмени решението в частта му, с която главният
иск е
отхвърлен за разликата над 30 000
лева до пълния предявен размер от 115 923 лв, до който размер се поддържа иска след увеличението му. Следва
да се постанови въззивно решение, по силата на което НЗОК
се осъди да заплати към първоначално присъдената сума от 30 000
лева допълнително още 85 923 лева.
По отношение на акцесорния иск
по чл.86 ЗЗД –ищецът е направил увеличение на иска от 6000 лева на 33 601
лева,съобразно неоспореното заключение ,прието без да бъде оспорено пред
първата инстанция. Следва да се отмени решението в отхвърлителната част и иска се уважи в пълния му размер от 33 601 лева или към първоначално присъдената
сума от 6000 лева следва да се присъди допълнително сумата от 27 601 лева.
Предявените обективно съединени искове са изцяло уважени, поради което и на основание чл.78,ал.1 ГПК следва да се присъдят направените от ищеца разноски пред двете инстанции.
Пред първата инстанция ищецът е направил съдебни разноски в общ размер на 11111 лева, от които 5981 лв
заплатени ДТ.Пред втората инстанция са документално установени разноски в общ размер на 4 670.49 лева,от които
2270.49 лева ДТ и 2 400 лева адв.възнаграждение.Общият размер на
направените от ищеца съдебни разноски пред двете инстанции е 15 781.49
лева, която сума следва да се заплати от ответната НЗОК.
В този смисъл следва да се
постанови въззивното решение.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 92 от 10.07.2019 г,постановено от П. окръжен съд по търг. дело№ 224/2018 г, в частта, с която..предявеният
от М. „П. Д.Р.“ ООД ЕИК ********* против Н.З.О.К. НЗОК-С.
ЕИК********* иск по чл.79,ал.1 ЗЗД във вр.с чл.59,ал.1 от ЗЗО
във вр. с чл.45 от същият закон е
отхвърлен за разликата над 30 000 лева до предявеният размер от 115 923 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н.З.О.К.-С. Булстат *********
да заплати на МБАЛ „П.Д.Р.. „ООД ЕИК ********* към първоначално присъдената
сума от 30 000 лева допълнително още сумата от 85 923 лева или сума в общ размер от 115 923 лева,представляваща
стойността на извършената медицинска
дейност през март,април, май юни,юли,м. август,септември, октомври и ноември
2015 г. по Договор за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки № 13/
РД-29-410/ 25.02.2015 г.,ведно със законната лихва върху главницата от
115 923 лева,считано от датата на предявяване на иска – 06.07.2018 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в осъдителната му
част, с която НЗОК-С. е осъдена да заплати на МБАЛ „П.Д.Р.„ООД сумата от 30 000 лева.
ОТМЕНЯ
решението в частта му, с която предявеният иск по чл.86 от ЗЗД
е отхвърлен за разликата над 6000
лева до пълния предявен размер от 33 601 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н.З.О.К. НЗОК-С. БУЛСТАТ*********
да заплати на МБАЛ „П.Д.Р.. „ООД към първоначално присъдената сума от 6000
лева допълнително още сумата
27 601 лева или сума в общ размер от 33 601
лева,представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
времето на забавата от 01.05.2015 г. до
06.07.2018 г.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която
НЗОК-С. е осъдена да заплати разноски по компенсация в размер на 2397.35 лева
,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н.З.О.К. – град С. да заплати
на МБАЛ „П.Д.Р.. „ООД-град П.
направените от ищеца разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер на 15 781.49 лева, от които пред първата инстанция в размер на
11 111 лева и пред въззивната инстанция в размер на 4 670.49 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.