Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 21.02.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на седми февруари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №10259
по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът В.В.П.
твърди, че е пострадала от ПТП, реализирано на 15.01.2018 г. в гр. Шумен, вина
за което има водачът на л.а. „Фиат Браво” с
рег. № ******. Твърди, че по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” ответникът З. „Б.И.” АД отговаря за вредите, причинени
при управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени
вреди, свързани с увреждане на З.равето – фрактура на дясна пубисна кост -
закрито. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в
размер на 100 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната
лихва, считано от 15.01.2018 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът
ЗД „Б.И.” АД в сроковете за отговор по чл.367 и 373 ГПК оспорва предявения иск.
Оспорва вината на водача на л.а. „Фиат Браво“, наличието на причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и сочените от ищеца увреждания, както и размера на
сочените вреди. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и
какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на
ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че на 15.01.2018 г. в гр. Шумен е реализирано ПТП,
при което Н.Н.Т. при управление на л.а. „Фиат Браво“ с рег. № ****** е
причинила по непредпазливост средна телесна повреда на ищеца.
Това обстоятелство се установява и от представеното по
делото решение №362 от 21.08.2018 г. по АНД №2002/2018 г. по описа на Районен
съд - Шумен, което съгласно разпоредбите на чл.300 ГПК е задължително за
гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Видно от
описаното по-горе решение, Н.Н.Т. е осъществила виновно, при форма на вина
непредпазливост, деяние, съставляващо престъпление по чл.343а ал.1 б. „а“ вр.
чл.343 ал.1 б. „б“ вр. чл.342 ал.1 НК, като на 15.01.2018 г. в гр. Шумен при
управление на л.а. „Фиат Браво” с рег. №
****** е нарушила разпоредбите на чл.20 ал.1 и
ал.2 ЗДвП.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Фиат Браво” с рег. №
****** Н.Н.Т. е извършила виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите
на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП.
По делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП – 15.01.2018 г. между ответника и собственика на л.а.
„Фиат Браво” с рег. № ****** е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата
на чл.477 ал.2 КЗ предвижда, че по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по
изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с
деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
По делото е
представена епикриза, иЗ.адена от „МБАЛ – Шумен“ АД, от която се установява, че
ищецът е постъпила в лечебното заведение на 15.01.2018 г. по повод ПТП, като
поставената и диагноза е: Счупване на пубиса /срамна кост/, закрито. От
епикризата се установява още, че на ищеца е проведено консервативно лечение и е
изписана от лечебното заведение на 16.01.2018 г.
Представени
са също болнични листове за временна неработоспособност, амбулаторни листове,
резултати от образни изследвания.
Представено
е също и направление за хоспитализация /лечение по амбулаторни процедури.
От приетото
по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
при процесното ПТП ищецът е получила следните травматични увреждания: контузия
и рана на главата в тилната област, контузия на гръбначния стълб в поясната
област, счупване на горното рамо на дясната срамна кост, които увреждания са
получени от удар с твърди тъпи предмети и последващо падане на земята. Вещото
лице сочи още, че на ищеца не са
извършвани оперативни интервенции, а и е проведено болнично и
домашно-амбулаторно консервативно лечение за около 3 мес. и половина, от които
в режим на легло около 1 мес., затруднения в движението на тялото за около 2 мес.
и затруднения в движението на левия долен крайник за няколко месеца, като
ищецът е продължила да има оплаквания и след зарастване на счупването на
дясната срамна кост, което е наложило провеждане на допълнително
домашно-амбулаторно лечение в началото на 2019 г., което може да продължи 1-3
мес. От заключението се установява още, че към настоящия момент счупването на
дясната срамна кост е зараснало с деформация и е довело до оплаквания от
дясната тазобедрена става, както и че са налице остатъчни явления – болки и
ограничение на движенията на дясната тазобедрена става с 14%, и леко накуцваща
походка. В о.с.з. вещото лице сочи още, че ищецът би могла да проведе
физиотерапевтично и балнео-санаториално лечение, но и ако след това са налице
остатъчните явления, то те ще са пожизнени.
От
показанията на свид. П.П.се установява, че след процесното ПТП ищецът е била в
болница в гр. Шумен, където е установено, че има счупване на малкия таз, много
контузии, синини, пострадала е и главата и, като е престояла 24 часа в
лечебното заведение, след което 2 мес. е била напълно обездвижена, не е могла
да става от леглото, за всичко е имала нужда от чужда помощ, а след третия мес.
е започнала постепенно да се изправя и да се движи с патерици. Свидетелят сочи
още, че ищецът е започнала да работи отново след 5 мес. от инцидента, а към
настоящия момент не е напълно възстановена – има болки в крака, накуцва при
преумора, има страх от превозни средства, а първоначално е била отчаяна и е
приемала лекарства за сън.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗ. размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че контузиите, които е получил ищецът, са
заболяване без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката е
била значителна, че на ищеца е проведено само консервативно лечение, периодът
на възстановяване е със средна продължителност и се е налагало ограничен
двигателен режим на пострадалия, както и че същият се е нуждаел от чужда помощ.
Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е била
на 60 години, т.е. все още в трудоспособна възраст, а прогнозата не е напълно
благоприятна – ищецът не е напълно възстановена – налице са болки и ограничение
на движенията на дясната тазобедрена става и леко накуцваща походка. С оглед на
изложеното по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените
травматични увреждания е в размер на 30 000,00 лв.
Поради
изложеното по-горе съдът счита, че предявеният иск е частично основателен до
размера на сумата от 30 000,00 лв. и следва да бъде уважен до този размер и
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
Съгласно разпоредбата на чл.496 ал.1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл.380 пред застрахователя, сключил
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции.
Видно от представената по делото извънсъдебна претенция,
вх. №ОК-400893/20.06.2018 г., ищецът е предявил искане за заплащане на
обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди на 20.06.2018
г., т.е. срокът за произнасяне на ответника е 20.09.2018 г., от която дата
същият е в забава и от която дата на ищеца следва да се присъди законната лихва
върху определеното му обезщетение.
С оглед изхода от делото и
направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят
разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на сумата от 1270,08 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА, а на основание чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 1200,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 60,00 лв.,
представляваща депозит за вещо лице.
При този
изход на делото и с оглед на изрично направеното искане, на ответника на
основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от
иска в размер на сумата от 2965,92 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение е основателно. По делото е представен
договор за правна помощ, сключен между ответника и адв. Мариан Гочев, според
което ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в
размер на сумата от 4000,00 лв. без ДДС. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г.
на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този
минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 и ал.8 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и
правна сложност на делото следва да бъде намалено до минималния размер или до
размера на сумата от 2965,92 лв. с ДДС, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на В.В.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата от 30
000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.09.2018 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на
15.01.2018 г. в гр. Шумен ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 100 000,00 лв., както и искането за присъждане на законна
лихва за периода 15.01.2018 г. - 20.09.2018 г., а на основание чл.78 ал.6 ГПК
да заплати по сметка на СГС сумата от 1200,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от
60,00 лв., представляваща депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ******, седалище и адрес
на управление:***, да заплати на адв.
Н.Д., адрес: ***, 4-ти полуетаж, офис 4, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр.
чл.38 ал.2 ЗА сумата от 1270,08 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В.В.П., ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 2965,92 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: