Решение по дело №912/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260654
Дата: 12 ноември 2020 г. (в сила от 9 декември 2020 г.)
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20202120100912
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  260654  / 12.11.2020 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                    ХXXVIІ – ми граждански състав

на двадесет и шести октомври                               две хиляди и двадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                                        Районен съдия: Асен Радев

 

 

                                 при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 912 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                      

                                 Предявени са обективно съединени искове от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД срещу З.С.Т., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 82.08 лв. - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 15.07.2017 год. до 09.11.2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 23.86 лв., начислена за периода от 27.10.2017 год. до 25.09.2019 год. и законната лихва, начиная от 30.09.2019 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № **** / 2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

                       Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а  правното им основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

                       В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.

                                 Особеният представител на ответницата оспорва претенциите като неоснователни, по съображения, подробно развити в отговора на исковата молба.

                       Бургаският районен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства и ги обсъди, намира за установени следните факти, имащи отношение към правилното разрешаване на спора:

                       Ответницата е и е била съсобственик на водоснабдения имот, находящ се в гр.Б*, кв. „*****, през процесния период, заедно с трети за спора лица – М*Р* Г., В* Р* И* и С* Р* Т*. Собствеността върху имота същите са придобили по силата на прекратена съпружеска имуществена общност и наследство - имотът е придобит по време на брака между ответницата и покойния й съпруг, по силата на учредено и реализирано право на строеж. В тази връзка са наличните по делото удостоверение за наследници на Р* Х* Т.,***, поч. на ******** год., удостоверение за декларирани от ответницата данни, както и декларация по чл.14 от ЗМДТ, депозирана от нея на 11.01.2013 год. пред отдел „МПДТР“ на Община Бургас.

                       От заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза се установява, че във водоснабдения имот - дворно място с построената в него масивна жилищна сграда с пристройки, е изградена водомерна шахта, в която е бил монтиран един водомер за студена вода. Водомерът е бил демонтиран, т.к. водоподаването е прекъснато със заповед на директора на ищцовото дружество. Експертът е констатирал, че при демонтажа водомерът е бил с последно показание 1452 куб.м., т.е. крайното за процесния период. Изчислил е, че общото количество потребена вода за възлиза на 60 куб.м., описал е в табличен вид начислените количества, като е остойностил същите на 82.08 лв., съпоставяйки ги със съставените 2 бр. фактури.

                       Последните са описани в заключението на съдебно – счетоводната експертиза като надлежно включени в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД. Изчислен е и размерът на мораторната лихва върху неплатените задължения, за периода от съответния падеж до 25.09.2019 год.

                       Разпитана по делото, св. С. – отчетник в ищцовото дружество заявява, че познава ответницата, че знае къде се намира водоснабдения имот, както и че през 2017 год. е влизала да отчита водомера, според който е имало редовно консумация. Затова и начисленията са реални.

                       Представени са извлечения от карнетите за отчет с мобилно устройство, в които показанията към началната и крайна дата на периода са от „видян“ отчет, т.е. реално отчетен.

                       На съда за известни и решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги, както и действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.

                       При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за частично основателни.

                       Между страните е било налице валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на изрично предвиждане в нормативен акт - Наредба № 4/14.09.2004 год., доколкото е установено, че ответницата е била съсобственик на водоснабден имот, а оттам - страна по договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на съответния оператор.

                       По това облигационно правоотношение ищцовото дружество е изпълнило задължението си и за процесния период е доставило в имота на Т. вода, чието количество възлиза на 60 куб.м. За това свидетелстват множеството установени факти в тяхната взаимовръзка – от една страна, макар в карнетите да не фигурира подпис на ответницата, последващите показания в същите се засичат/съответстват на предходните такива; през целия исков период записаните в карнетите показания са от „видян“ отчет; крайното показание при последния отчет съвпада с показанието при демонтажа на водомера. Следователно, през него е преминала вода, чието количество възлиза на отчетеното и ответницата дължи нейната стойност, съобразно правата си в съсобствеността върху водоснабдения имот.

                       Липсват доказателства в обратна насока, поради което следва да се приеме, че след смъртта на съпруга й, тя е станала собственик на 5/8 ид.ч. от имота (1/2 ид.ч. - нейния дял от прекратената имуществена общност + 1/8 ид.ч. от дела на покойния й съпруг, който е наследен от нея и трима низходящи),  а оттам - че дължи 5/8 от стойността на потребената вода.                        При определяне на същата, вещото лице по съдебно-техническата експертиза е изходило от единичната цена, одобренa от ДКЕВР – 1.14 лв./куб.м. без ДДС или 1.37 лв. с включен ДДС /след 31.05.2016 год./, която за периода от 15.07.2017 год. до 09.11.2017 год. е в размер на 51.30 лв. (5/8 от 82.08 лв. - стойността на 60 куб.м., съгласно посочените цени).

                       По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответницата за заплащане на посочената в по-горния абзац сума, следователно предявеният главен иск е основателен до посочения размер, за който следва да се уважи.           

                       Частичната му основателност, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна последица частична основателност на акцесорния иск – за дължимост на мораторна лихва. На основание чл.162 от ГПК, съдът определя размера й на 9.50 лв., начислена върху всяко месечно задължение, за периода от 27.10.2017 год. до 25.09.2019 год. Основателен е и искът за законната лихва върху стойността на доставената вода, начиная от предявяване на иска – 30.09.2019 год. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.

                       Затова са дължими частично и разноските, сторени от ищцовото дружество в производството по ч.гр.д. № ****** / 2019 год., до размера от 43.04 лв.

                       На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, съобразно основателната част от исковете, възлиза на 439.04 лв., в т.ч. държавна такса, депозити за вещи лица и особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

                       Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

 

                       ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че З.С.Т. ***, ЕГН - **********, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. Б*, кв. *******, представлявано от Г* Т* сумата от 51.30 лв. - сбор от неплатени месечни задължения за предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 15.07.2017 год. до 09.11.2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 9.50 лв., начислена за периода от 27.10.2017 год. до 25.09.2019 год.  и законната лихва, начиная от 30.09.2019 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № 8138 / 2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за горницата над уважения до пълния предявен размер от 82.08 лв.; иска за мораторна лихва - за горницата на уважения до пълния предявен размер от 23.86 лв.; както и иска за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.

                       ОСЪЖДА З.С.Т. да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № *** / 2019 год. на БРС в размер на 43.04 лв., както и за настоящото производство, в размер на 439.04 лв.                 

                       Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                      

 

                                                                               Съдия:/ п/

 

Вярно с оригинала: М Е