РЕШЕНИЕ
№ 977
гр. Русе, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20214520104880 по описа за 2021 година
Ищецът „Топлофикация - Русе” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев,
твърди, че ответникът е купувач на доставяна от него топлинна енергия в имот, находящ се
в гр.Р***, ул.”П***” № 104, бл.”Т***”, ет.13, с абонатен № 13000520490. На Д.К. за периода
от 23.11.2019г. до 24.11.2020г. ищецът е доставил и му е била разпределена топлинна
енергия, която първия не е заплатил на обща стойност 224.91 лева, за което са му били
издадени 7 броя фактури. К. дължи и лихва за забава върху главниците за периода от падежа
на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 07.06.2021г. в размер на
20.99 лева. За събиране на вземанията си подали заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.дело № 3048/2021г. по описа на РРС и издадена
заповед за изпълнение за дължимите суми, лихви и разноски. Ответникът обаче не е бил
открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес и заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК му е била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си. Поради това моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите от 224.91
лева – главница за доставена топлинна енергия по 7 броя фактури за периода от 23.11.2019г.
до 24.11.2020г., лихва за забава в размер на 20.99 лева за периода от падежа на всяка
фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 07.06.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 08.06.2021г. до окончателното й изплащане и
направените разноски по заповедното производство, въз основа на издадена заповед за
1
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3048/2021г. по описа
на РРС. Претендира направените разноски и юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът Д. В. К. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е
открит. Назначения му особен представител оспорва изцяло предявения иск. Твърди и че
ответникът е собственик само на ½ идеална част от апартамента в бл.”Титов” и няма
каквито и да било доказателства, че през процесния период е бил ползван именно от него.
Топлоподаването в имота на ответника е било спряно още през 2011г., като са му
начислявани парични суми само за отопление отдадено от сградната инсталация. Оспорва
законосъобразността и правилността на извършеното дялово разпределение на топлинната
енергия.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно нотариален акт № 66, том 1, рег.№ 607, нот.дело № 39/05.02.2007г. на
нотариус № 220 с район на действие РРС, Д.К. е собственик на ½ идеална част от недвижим
имот, находящ се в гр.Р***, ул.”П***” № 104, бл.”Т***”, ет.13. Това се доказва и от
представените справки по партидата на ответника от Агенция по вписванията, като
съгласно втората справка този имот през м.март 2022г. е бил продаден от частен съдебен
изпълнител. Ответникът се явява купувач на доставяна от ищцовото дружество топлинна
енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, за гореописания недвижим имот, с абонатен №
13000520490, а и това са доказва от долупосочените представени писмени доказателства по
делото. На ответника били издадени 7 броя фактури за доставена и разпределена топлинна
енергия за периода от 23.11.2019г. до 24.11.2020г. в размер на 224.91 лева.
Съгласно представения договор № 294 от 03.11.1998г., сградата на етажните
собственици в гр.Р***, бл.”Т***”, са присъединени чрез сградната инсталация към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“ ЕАД за доставка на топлоенергия.
Договорът е бил сключен от името на етажната собственост от лицето В. С. от ет.6, който
бил определен за представител на потребителя. С договор от 24.09.2008г. сключен между
„Топлофикация Русе” ЕАД и „Топлоснабдяване” АД, първият възложил на втория да
извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост в
гр.Русе по списък към договора, от който е видно, че там фигурира и етажната собственост в
гр.Р***, ул.”П***” № 104, бл.”Т***”. Същият договор е бил сключен на 17.10.2019г. и на
22.10.2020г. Представено е и заявление от Д.К. подадено до „Топлофикация Русе” ЕАД на
07.06.2007г., с което е поискал да му бъде открита партида за плащане на топлоенергия на
адрес: гр.Р***, ул.”П***” № 104, бл.”Т***”, ет.13, като към заявлението е приложен и
нотариалния си акт за собственост на имота, съгласно който той се явява такъв на ½ идеална
част от него. Със заявление от 25.03.2011г. на Н. Г. – касиер на бл.”Т***” в гр.Р***, е било
2
поискано от „Топлофикация – Русе” ЕАД да бъде спряно отоплението на блока, считано от
01.04.2011г., като към заявлението е приложена и подписка на живущите в бл.”Т***”, които
са дали съгласие да се спре отоплението на блока, сред които е и ответника Д.К..
С решение № ОУ-005/16.07.2012г. на ДКЕВР са одобрени “Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на
“Топлофикация Русе” ЕАД, приложени към делото. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач
може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща
вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
За периода от 23.11.2019г. до 24.11.2020г. ищецът начислил на Д.К. за доставена му и
разпределена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.Р***, ул.”П***” № 104, бл.”Т***”,
ет.13, сумата от 224.91 лева – главница, за което са му били издадени и 7 броя фактури. За
събиране на вземанията си за същият период ищецът е подал срещу Д.К. заявление по реда
на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 3048/2021г. по описа на
РРС и издадена заповед за изпълнение за дължимите суми, лихви и разноски, но ответникът
не е бил открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес и заповедта за изпълнение
по чл.410 от ГПК му е била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си, което той е направил по настоящото дело.
От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че имотът с абонатен № 13000520490 и административен адрес: гр.Р***,
ул.”П***” № 104, бл.”Т***”, ет.13, е присъединен чрез сградната инсталация към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД. В процесния имот има четири
отоплителни тела и се доставя битова гореща вода чрез топлопреносната система на
дружеството – ищец. В сградата, в която се намира процесния имот, е въведено дялово
разпределение на топлинна енергия, което през процесния период е осъществявано от
„Топлоснабдяване” АД - Шумен. В процесния имот съгласно базата данни на ищеца има
уреди за дялово разпределение на топлинна енергия – четири индивидуални разпределителя
на топлинна енергия, монтирани на отоплителните тела и един водомер за битова гореща
вода, разположен вътре в имота. Правилата за дялово разпределение са спазени съобразно
ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение в процесния
имот с абонатен № 13000520490
и административен адрес: гр.Р***, ул.”П***” № 104, бл.”Т***”, ет.13, за процесния период
23.11.2019г. до 24.11.2020г. За този период на процесния абонат следва да се разпредели
1.6068 мвт.ч. топлинна енергия на стойност 163.68 лева с ДДС. С отчитане на
изравнителната сума от 61.51 лева с ДДС за отоплителен сезон 2019/2020г. – възниква като
дължима в разглеждания процесен период, общата, изчислена от експертизата като дължима
сума, възлиза на 225.19 лева с ДДС. Разбивката по отчетни периоди и дялове топлинна
енергия е дадена от вещото лице в табличен вид към експертизата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
3
изводи:
По делото безспорно се доказва, че ищецът в настоящото производство се снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
3048/2021г. по описа на РРС срещу Д.К. за заплащане на сумите от 224.91 лева – главница за
доставена топлинна енергия по 7 броя фактури за периода от 23.11.2019г. до 24.11.2020г.,
лихва за забава в размер на 20.99 лева за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни
след периода на доставката до 07.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 08.06.2021г. до окончателното й изплащане. Заповедта по чл.410 от ГПК е била
изпратена на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил
открит, поради което заповедта е била счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и
указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. Заявителят е предявил в
указания му срок иск за установяване на вземането си, поради което претенциите му са
процесуално допустими.
В настоящото производство в тежест на ищеца да докаже основанието и размера на
вземането си, за което се е снабдил със заповед за изпълнение. “Топлофикация Русе” ЕАД
претендира съществуване на задължение за заплащане на доставена топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия, съгласно легалната дефиниция в чл.153 от ЗЕ, са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение. Сходно е
и съдържанието на чл.3, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на потребителите от системата на “Топлофикация- Русе” ЕАД, действащи и към
настоящия момент. В случая ищецът претендира, че е доставял топлинна енергия в имот,
находящ се в гр.Р***, ул.”П***” № 104, бл.”Т***”, ет.13, с абонатен № 13000520490. От
събраните по делото доказателства се установява, че между собствениците на сградата, на
бл.”Т***” и ищцовото дружество е сключен договор за доставка на топлинна енергия през
1998г. Същият е сключен въз основа на взето решение на ОС. Решението за сключване на
договора е взето от етажните собственици и няма данни да е отменено от съда. То се явява
задължително за всички тях, включително и за неприсъствалите на събранието, респ. и за
несъгласните с взетото решение, а в настоящото производство то не може да бъде предмет
за проверка на законосъобразност. От заключението на изготвената по делото съдебно-
техническа експертиза е видно, че сградата, включително и имотът на ответника са
присъединени чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация –
Русе” ЕАД. Това сочи, че договорът за доставка на топлинна енергия, сключен през 1998г. е
надлежно сключен и е породил правно действие. От представения по делото нотариален акт
№ 66, том 1, рег.№ 607, нот.дело № 39/05.02.2007г. на нотариус № 220 с район на действие
РРС, Д.К. е собственик на ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.Р***,
ул.”П***” № 104, бл.”Т***”, ет.13. Това се доказва и от представените справки по партидата
на ответника от Агенция по вписванията, като съгласно втората справка този имот през
м.март 2022г. е бил продаден от частен съдебен изпълнител. Представено е и заявление от
Д.К. подадено до „Топлофикация Русе” ЕАД на 07.06.2007г., с което е поискал да му бъде
4
открита партида за плащане на топлоенергия на адрес: гр.Р***, ул.”П***” № 104, бл.”Т***”,
ет.13, като към заявлението е приложен и нотариалния си акт за собственост на имота.
Всички тези доказателства сочат по категоричен начин, че ответникът, като собственик на ½
идеална част, се явява купувач на доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, за гореописания недвижим имот, с абонатен № 13000520490, а
и това са доказва от останалите представени писмени доказателства по делото.
Представеното заявление сочи и че той се намира в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество по повод на доставена и потребена от него топлинна енергия за имота,
в който е съсобственик. Като потребител и купувач на топлинна енергия по смисъла на
чл.153, ал.1 от ЗЕ, чл.3, ал.1 от Общите условия, за ответникът възниква задължението да
заплаща стойността й.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява, че начислените
суми за отопление и разпределението на топлоенергията за процесния период от топлинния
счетоводител и пресмятането на сумите за плащане от продавача е извършено правилно,
като на абоната № 13000520490 за процесния период 23.11.2019г. до 24.11.2020г. следва да
се разпредели 1.6068 мвт.ч. топлинна енергия на стойност 163.68 лева с ДДС. С отчитане на
изравнителната сума от 61.51 лева с ДДС за отоплителен сезон 2019/2020г. – възниква като
дължима в разглеждания процесен период, общата, изчислена от експертизата като дължима
сума, възлиза на 225.19 лева С ДДС. Тази парична сума е дори и малко повече от
претенцията на ищеца. Не са представени доказателства дължимите парични суми за
претендираната главница да са заплатени. Съдът намира за неоснователно възражение на
назначения особен представител на ответника, че последният е собственик само на ½
идеална част от апартамента в бл.”Т***” и няма каквито и да било доказателства, че през
процесния период той е бил ползван именно от него. Както бе посочено по-горе, със
заявление от Д.К. подадено до „Топлофикация Русе” ЕАД на 07.06.2007г., той е поискал да
му бъде открита партида за плащане на топлоенергия на адрес: гр.Р***, ул.”П***” № 104,
бл.”Т***”, ет.13, като към заявлението е приложен и нотариалния си акт за собственост на ½
идеална част от имота. Именно това действие на ответника сочи, че само той ползва имота,
тъй като няма данни за подадени заявления от другия съсобственик на имота да му бъде
открита партида за заплащане на доставената топлоенергия и битова гореща вода. Въз
основа на това заявление само съсобственика Д.К. се намира в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество по повод на доставената и потребена от него
топлинна енергия за имота, в който е съсобственик, но не и другия такъв. Действително
съгласно чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си. Това обаче са вътрешни отношения между съсобствениците и ако
имота не е бил ползван от К., а от другия съсобственик или допуснато от него трето лице
или лица или от двамата съсобственици, то първия може да претендира от втория
заплатените от него режийни разноски съобразно частта му на съсобственост, включително
и заплатените задължение за потребена топлинна енергия и битова гореща вода.
По изложените съображения съдът приема, че искът в частта за претендираната
5
главница се явява основателен и доказан до претендирания размер 224.91 лева /претендира
се дори по-малко от реално дължимото/, поради което следва да се уважи изцяло.
От основателността на главния иск за установяване съществуването на начислените
суми за топлинна енертгия за главницата, следва основателността и на акцесорното вземане
за лихвите за забава върху тях, считано от падежа на всяка фактура до 07.06.2021г. Съгласно
чл.47 от Общите условия, в срок от 45 дни след месеца на доставка, потребителите на
топлинна енергия за битови нужди са длъжни да заплатят потребената енергия. С изтичане
на този срок абонатът – купувач изпада в забава. По делото няма данни за размера на
дължимата лихва за забава, но поради основателността на този иск, съдът намира, че следва
да го определи на основание чл.162 от ГПК по своя преценка, а именно в претендирания
размер от 20.99 лева.
Предвид горните съображения съдът намира предявеният установителен иск за
основателен и доказан, поради което следва да се уважи, като се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на “Топлофикация Русе” ЕАД, сумите от 224.91 лева –
главница за доставена топлинна енергия по 7 броя фактури за периода от 23.11.2019г. до
24.11.2020г., лихва за забава в размер на 20.99 лева за периода от падежа на всяка фактура,
който е 45 дни след периода на доставката до 07.06.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 08.06.2021г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3048/2021г.
по описа на РРС.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело
разноски в размер на 525.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото,
възнаграждение на вещото лице, възнаграждение на назначения особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Предвид уважаването на иска и съобразно дадените задължителни указания с
Тълкувателно решение № 4/2013г. На ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените по заповедното производство разноски в размер на 77.00 лева –
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. ВЛ. К., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес: гр.Р***, ул.”П***” № 104, бл.”Т***”, вх.1, ет.13,
ап.1, че дължи на ”Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
ул.ТЕЦ Изток, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев
Желев, сумите от 224.91 лева /двеста двадесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/ –
главница за доставена топлинна енергия по 7 броя фактури за периода от 23.11.2019г. до
24.11.2020г., лихва за забава в размер на 20.99 лева /двадесет лева и деветдесет и девет
6
стотинки/ за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката
до 07.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 08.06.2021г. до
окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3048/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Д. ВЛ. К., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:
гр.Р***, ул.”П***” № 104, бл.”Т***”, вх.1, ет.13, ап.1, да заплати на ”Топлофикация Русе”
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.ТЕЦ Изток, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумите от 525.00
/петстотин двадесет и пет/ лева – направени по настоящото дело разноски и 100.00 /сто/ лева
– юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. ВЛ. К., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:
гр.Р***, ул.”П***” № 104, бл.”Т***”, вх.1, ет.13, ап.1, да заплати на ”Топлофикация Русе”
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.ТЕЦ Изток, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумата от 77.00
/седемдесет и седем/ лева – направени по заповедното производство – по ч.гр.дело №
3048/2021г. по описа на РРС, разноски.
Съобщението за изготвеното решение и препис от същото да се изпратят на
ответника чрез назначения му особен представител.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7